№ 803
гр. Велико Търново, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110103501 по описа за 2021 година
Предявен иск по чл. 127 ,ал.2 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД
Ищецът ЗПК « Съединение-95» , гр.Килифарево, представляван от
адв.Ч. от ВТАК твърди, че с ответника са в множество търговски отношения
по повод обработка, отглеждане и реализация на стопанска продукция,
отдаване под наем на движими и недвижими вещи, договори за съвместна
дейност, за наем на земеделски земи и арендни договори, общи банкови
кредити и пр. Излага, че на 21.12.2016 г. ответникът сключил договор за
кредит с „Търговска банка Д“ АД за стандартен кредит на максимум 70 000
лева. Съдлъжници по договора били ищцовата кооперация, нейният
председател като физическо лице, управителят и съдружник и друг
съдружник в дружеството на кредитополучателя. Изтъква, че поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и под заплаха да бъде
продаден ипотекираният по договора имот-собственост на кооперацията,
ищецът погасил на два пъти вноската за м. август 2021 г. от 4600 лева и
сумата от 1000 лева за погасяване на просрочия. Моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5600 лева , впоследствие
увеличена чрез изменение на иска на 9600 лева, представляваща заплатените
вноски по договор за кредит от името и за сметка на кредитополучателя ,
ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане.
1
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пъномощника си поддържа
исковата претенция.
Ответникът „Съединение Агро“ ООД, гр.В.Търново е депозирал в срок
отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК, в който
заявява неоснователност на иска. Изтъква, че по силата на вътрешни уговорки
между страните те са обединили усилията си за постигане на общ стопански
резултат, чрез оптимално използване на земеделските земи, върху които
ищецът е имал права за ползване по силата на договори за аренда. Горното се
установявало и от факта, че по процесния договор за кредит съдлъжници
били както законните представители на ищеца и ответника, така и синът на
председателя на ищцовата кооперация, явяващ се и съдружник в ответното
дружество. Твърди, че ищецът сам е станал причина ответникът да изпадне в
забава, като е прекратил неоснователно договори за аренда при положение, че
банковият кредит бил поискан именно с цел обработка на земята. Моли съда
да отхвърли иска, като неоснователен.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
С Договор за кредит № 2685.1116/21.12.2016 г. „Търговска банка Д“
АД, е отпуснала на кредитополучателя „Съединение Агро“ ООД ,
представлявана от Петър Любомиров Величков – управител, стандартен
кредит в размер на максимум 70 000 лева със срок до 60 месеца от датата на
договора за кредит , но не по-късно от 5.10.2021 г. за финансиране покупка на
ДМА- за финансиране на инвестиционни разходи за покупка на
селскостопанска техника- дискова брана и тороразпръсквачка и за оборотни
средства- относно текущи разплащания, свързани с дейността на
дружеството. Съдлъжници по договора са Кооперация ЗПК „ Съединение -
95“, ***** Уговорено е погасяване на главницата по кредита на 14 равни
погасителни вноски , всяка от по 4600 лева, платима до пето число през
месеците август, септември и октомври от съответните години на срока на
кредита, считано от 5.08.2017 г. до 5.09.2021 г. и последна погасителна вноска
в размер на 5600 лева. Като обезпечение е учредена договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на Кооперация ЗПК „ Съединение-95“
гр.Килифарево, подробно описан в договора. С Анекс №1 към Договор за
кредит № 2685.1116/21.12.2016 г. сключен между страните е уговорено
2
встъпване в качеството на задължено лице като съдлъжник изцяло и
солидарно във всяко и всички задължения на кредитополучателя по
цитирания договор за кредит и всички анекси към него и на лицето ***.
Видно от приложените детайлни регистри по записи, платежни нареждания,
както и от удостоверение, издадено от „Търговска банка Д“ АД, ищцовата
кооперация е платила суми за погасяване на задължения по договор за кредит
№ 2685.1116/21.12.2016 г. , както следва : на 29.09.2021 г. - 3000 лева; на
26.10.2021 г. - 1600 лева; на 22.11.2021 г. - 1000 лева; на 22.12.2021 г.- 1000
лева; на 20.01.2022 г.- 1000 лева; на 24.02.2022 г.- 1000 лева; на 23.03.2022 г.-
1000 лева и на 26.04.2022 г. -1000 лева, или общо 10600 лева. Остатъкът на
кредита към 4.05.2022 г. е 5254,57 лева включващ главница и лихви. Като
доказателства е приет и договор за съвместна дейност между страните от
15.03.2016 г., справки от Служба по вписванията , извънсъдебна спогодба от
25.08.2020 г., констативен протокол от 15.05.2020 г. за среща в отговор на
нотариална покана между страните и отговор на нотариална покана.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва
друго от отношенията между солидарните длъжници това, което е платено на
кредитора трябва да се понесе от тях по равно. Втората алинея на същата
норма предоставя правото на иск срещу останалите съдлъжници на този
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, за разликата.
Ако някой от тях се окаже неплатежоспособен загубата се разпределя
съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е
изпълнил. При солидарно поетото задължение всеки от съдлъжниците може
да се освободи от отговорност, само ако е погасено напълно задължението им
към кредитора, а по отношение вътрешните им отношения, ако не се докаже
противното, всеки от тях дължи по равно. По делото се установи по безспорен
начин, че с договор за кредит № 2685.116/21.12.2016 г. и Анекс № 1/
11.12.2017 г. към него на ответника по делото – „Съединение Агро“ ООД ,
представляван от Петър Любомиров Величков е отпуснат стандартен кредит
в размер максимум на 70 000 лева със срок на погасяване 5.10.2021 г., при
плащането на главницата по кредита на 14 равни месечни погасителни вноски
всяка в размер на 4600 лева и последна изравнителна вноска от 5600 лева ,
платими през м. август, септември и октомври на съответната година до
3
пето число. Кредитът е отпуснат с определена цел, посочена в чл. 1.2 от
договора. Съдлъжници по договора за кредит са ищцовата кооперация ,
представлявана от председателя **** и ***. Те видно от договора за кредит и
Анекс №1 съм него са се задължили изцяло и солидарно като съдлъжници
във всяко и всички задължения на кредитополучателя по договора и
отговарят солидарно в пълен обем при условията на чл. 121-127 от ЗЗД.
Установи се още от представените писмени документи, които не се оспорват
от ответника, че за периода 29.09.2021 г.- 6.04.2022 г. ищецът е заплатил за
погасяване на задълженията по кредита общо сумата от 10600 лева. Твърди се
в исковата молба, че сумата от 4600 лева е платена за погасяване вноската за
м. август 2021 г., / 3000 лв+1600 лева/, а след това са плащани по 1000 лева на
визираните дати, без да е уточнено от страна на банката какви компоненти от
договора са погасявани / главница, договорни лихви, наказателни лихви за
просрочия и пр./ Твърди се и не се оспорва от ответника, че ищецът е
започнал да прави плащания към банката, тъй като ответникът е спрял
обслужването на кредита и под страх да не се изнесе на публична продан
ипотекирания от него в полза на банката недвижим имот, като в случая
релевираните от ответника възражения за виновно поведение на ищеца
спрямо други техни облигационни правоотношения, довели до невъзможност
ответникът да изпълнява задълженията си по договора за кредит, са
ирелевантни. Факт е, че ответникът е спрял обслужването на кредита и
ищецът е направил погашения по него в посочения размер за посочения
период. Видно от удостоверението, издадено от банката –кредитор, въпреки
настъпилият падеж задълженията по кредита не са погасени изцяло, като към
4.05.2022 г. те възлизат на 5254,57 лева главница и лихви. Въпреки горното
съдът намира, че са налице основания ищецът да предяви претенцията си по
чл. 127,ал.2 от ЗЗД към ответника. Горното произтича от правната уредба на
договора за банков кредит. Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 от
ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума
за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска
сумата по кредита е релевантна за съществуването на самия договор. При
сключения договор за банков кредит с уговорено погасяване на месечни
4
анюитетни вноски в определен размер и на определен падеж, за да се уважи
регресният иск по чл.127, ал.2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу
другите солидарни длъжници, следва платилият солидарен длъжник да е
изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски, а не
непременно от цялото задължение по договора. Това е така поради
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните
институции предвижда възможността при неиздължаване на кредита или на
негови отделни вноски на договорените дати за плащане, както и при
предсрочно обявена изискуемост на кредита поради неплащане в срок на
една или повече вноски по кредита, банката да поиска заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на представено извлечение
по сметка. Задължението на банката, макар и неделимо е изискуемо за всяка
падежирала вноска и за тези вноски банката би могла да инициира и да се
снабди с изпълнителен лист, в който смисъл са и задължителните постановки
на ТР № 8/2017 г. от 2.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 8/17 г. С оглед
горното съдът счита, че солидарният длъжник , платил една или няколко
вноски по договор за банков кредит с определен срок и договорен начин на
погасяване на отделни вноски , ако е платил тези вноски има право да иска от
останалите солидарни длъжници припадащата им се част от тях. /В този
смисъл Решение № 191/23.02.2018 г. по гр.д.№ 3907/16 г. на ВКС/. Съгласно
разпределената доказателствена тежест , за да се постанови положителен за
ищеца резултат той следваше пълно и главно да установи качеството си на
солидарен длъжник по договор за кредит, платил повече от припадащата му
се част от дължимата сума на кредитора по договора за кредит. Отделно от
това следва да е налице и още една материална предпоставка, визирана в чл.
127,ал.1 от ЗЗД, именно във вътрешните отношения между солидарните
длъжници да няма договорка, изменяща установената презумпция за
дължимостта им поравно спрямо общия дълг към кредитора. Видно от
договора за кредит и анекса към него, изрично е уговорена солидарна
отговорност между съдлъжниците спрямо банката относно всяко и всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит, като тази солидарна
отговорност произтича от разпоредбата на чл.121,ал.1 от ЗЗД, според която,
освен в предвидените от закона случаи солидарна отговорност между
длъжници има само тогава, когато е уговорена. Не се твърди и не се установи
от съда да съществува уговорка между съдлъжниците, която да оборва
5
законовата презумпция , според която всеки от тях дължи поравно плащане на
общия дълг. Няма и други отношения между страните, които да оборват тази
презумпция, напротив съвкупния анализ на доказателствата показва, че
между тях са налице дългогодишни отношения, основани на постигнато
между тях съгласие за съвместна дейност и постигане на общи цели и
резултати, както и други обвързаности- по процесния договор за кредит са се
задължили не само страните, а и техните представители като физически лица
и други съдружници , един от които е съдружник в ответното дружество и
син на председателя на ищцовата кооперация. Доказа се още, че за процесния
период 29.09.2021 г.- 6.04.2022 г. единственият, който е плащал
задълженията по кредита е ищцовата кооперация. Не се твърди и няма данни
ответникът или някой друг от съдлъжниците да е извършвал погасявания на
задълженията към кредитора. Тъй като регресното вземане на платилия
солидарен длъжник е единно, дори да включва освен главницата, така и
акцесорни вземания по кредита-например договорни или наказателни лихви,
то ако се установи, че той е платил повече от припадащата му се част от това
вземане по отделните направени вноски, останалите солидарни длъжници
следва да му заплатят припадащата им се част от тези вноски. Ищецът
претендира , че е платил от името и за сметка на кредитополучателя-
ответник по делото сумата от 9600 лева по договора за кредит и претендира
неговото осъждане за тази сума. Съобразно всичко изложено по-горе съдът
намира, че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана в този размер
и така, както е формулирана в петитума на исковата молба. Безспорно се
установи, че ищецът е съдлъжник- солидарен длъжник към кредитора, който
отговаря за размера на цялото вземане. В случая при доказаното плащане на
сумата към кредитора и при доказани предпоставки по чл. 127,ал. 2 ,вр. с ал.1
от ЗЗД, ищецът има право да претендира размера на надплатеното от него ,
извън припадащата му се част от дълга. При заплатена сума от 9600 лева /
каквато се претендира/ и шестима солидарни длъжници по договора за кредит
и анекса към него- освен страните по делото още **** и ***, всеки от тях във
вътрешните им отношения дължи по 1600 лева. Ищецът е надплатил сумата
от 8000 лева, но не е насочил иска си към всички съдлъжници по договора за
кредит и анекса, а само към един от тях-ответника по делото. Така той е
надплатил повече от припадащата му се част спрямо този солидарен длъжник
дължимата от него сума-1600 лева. Тоест, иска се явява основателен и
6
доказан само за сумата от 1600 лева главница, до който размер следва да бъде
уважен. За разликата от 8000 лева иска е неоснователен и следва да се
отхвърли. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
подаване на иска до окончателното изплащане.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски съобразно
уважената част от претенцията. При заплатена ДТ от 384 лева и
адв.възнаграждение от 650 лева на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да плати на ищеца сумата от 172,33 лева. Ответникът не претендира
разноски и такива не му се присъждат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СЪЕДИНЕНИЕ АГРО“ ООД, ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление гр. В.Търново, ул.“М.Габровска“ № 4,вх.В на основание
чл.127, ал.2 от ЗЗД, вр.с ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на ЗПК
„СЪЕДИНЕНИЕ-95“ , ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.
Килифарево, ул.“ България“ № 1 сумата от 1600 / хиляда и шестстотин/ лева
главница, представляваща припадаща се част за ответника от изплатеното от
ищеца солидарно задължение към „Търговска Банка Д“ АД по договор за
кредит № 2685.1116/21.12.2016 г. и Анекс № 1 към него от 11.12.2017 г., за
периода 29.09.2021 г.- 23.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска -10.12.2021 г. до окончателното
изплащане, като за разликата от 8000 / осем хиляди/ лева до пълния предявен
размер от 9600 /девет хиляди и шестстотин/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „СЪЕДИНЕНИЕ АГРО“ ООД, ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление гр. В.Търново, ул.“М.Габровска“ № 4,вх.В ДА
ЗАПЛАТИ на ЗПК „СЪЕДИНЕНИЕ-95“ ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Килифарево, ул.“ България“ № 1 сумата от 172,33 / сто
седемдесет и два лева и 33 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
7
Търново, чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8