ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31085
гр. София, 22.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110126589 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от Г. М. П. срещу „.....................
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ищецът твърди, че между страните е действал Трудов договор №388 от 11.04.2019 г.
С уведомление, получено от ответното дружество на 01.12.2023 г. уведомил работодателя
„..............., ЕИК ............... че прекратява без предизвестие (на основание чл.327, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда) сключения между тях Трудов договор №388 от 11.04.2019 г., считано от
датата на получаването на уведомлението от работодателя, като прекратяването на
процесния трудов договор е настъпило на 01.12.2023 г. Посочва, че след получаването на
уведомлението, работодателят е издал Заповед № 104/01.12.2023 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 01.12.2023 г.
Твърди, че работодателят му дължи сумата от 7 631,53 лв. (седем хиляди шестстотин
тридесет и един лева и 53 стотинки), представляваща брутен размер на допълнително
възнаграждение, по План за стимулиране от 2017 г. — 2021 г. на служителите в ответното
дружество, която сума представлява допълнително възнаграждение на служителя, съгласно
чл.13, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Възнаграждението било уговорено във вътрешен план за работодателя План за насърчаване
на работниците 2017 г. С оглед гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати
сума в брутен размер на 7 631,53 лв., дължима на основание чл.13, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграждение по план за стимулиране на служителите в ответното дружество,
съгласно Сертификат за бонус за излизане № 130 от 31.12.2022 г., издаден на Г. М. П., от
........ ” , ЕИК .......... заедно със законната лихва върху тази сума, считано от деня, следващ
подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата и сумата в размер
на 1907, 29 лв. (хиляда деветстотин и седем лева и 29 стотинки), дължима на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД и представляваща обезщетение за забава за плащането на главница в размер
на 7631,53 лв. (допълнително трудово възнаграждение по план за стимулиране на
служителите в ответното дружество, съгласно Сертификат за бонус за излизане № 130 от
31.12.2022 г., издаден на Г. М. П., от ............., ЕИК.............) - считано от деня, следващ
падежа на сумата (09.07.2023 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.05.2025 г.).
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
признава предявените искове.
1
Правна квалификация:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация 128,
т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал.1 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 НСОРЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че по съществувало между страните трудово правоотношение действително е било
уговорено допълнително трудово възнаграждение като част от съдържанието на трудовото
правоотношение, че са настъпили предпоставките за неговото изплащане, както и неговия
размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е настъпила
изискуемостта на вземането и периода на забавата, както и размера на мораторната лихва.
С оглед становището на ответника всички факти, включени във фактическите състави
на вземанията, са безспорни и не подлежат на доказване.
По доказателствените искания:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.11.2025г. от
9:45, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че признанието на иск не може да се оттегли съгласно
разпоредбата на чл.237, ал.4 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че може да направи искане до съда за произнасяне на решение по
реда на чл.237 ГПК или за прекратяване на делото поради извършено плащане.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по
медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец
2
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса,
на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да
се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3