РЕШЕНИЕ
№ 1162
гр. Варна, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110103555 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 2 от ЗС от М.
Л. Т. срещу Рудистрой Инвест България ЕАД.
Ищецът твърди, че на 11.5.2017 г. придобил по дарение от майка си Й.Х. Т. 156 кв.м.
ид.ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в ****, целият с площ от 167 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи: **** с
нот. акт за дарение № *, том ***, дело *** от 11.5.2017г. на СВ-В..
От своя страна майка му придобила имота в лична собственост въз основа на брачен
договор с нотариална заверка на подписите, сключен с баща му Л.С.Т., вписан в СВ-В. под
№ *, том *, дв. вх. рег. * от 25.04.2017 г.
Ищецът заявява, че майка му и баща му са придобили имота от прабаба му К.С.И. по
силата на нот. акт № *, том *, дело № * от 1986 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане и договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан
в СВ-В. с № *, том *, дв. вх. рег. * от 04.09.1996 г.
С дарението на имота от 11.5.2017 г. ищецът твърди, че установил владение върху
целия имот с площ от 167 кв.м., като счита, че е единствен собственик и владелец. Заявява,
че се родил в този имот и никой друг, освен семейството му, не го е владял никога. Ищецът
сочи, че на 7.3.2024 г. при справка в СВ-В. чрез адвоката си узнал, че за 1 кв.м. ид.ч. от
имота ответникът "Р.И.Б." АД разполага с документ за собственост - вписан апорт от "Р.И."
1
ООД в TP с вписване * по партидата на "Р.И.Б." ЕАД и с писмено съгласие на "Р.И." ООД в
АВ с акт № *, том *, дело № * от 26.2.2016 г. за внасяне на непарична вноска в "Р.И.Б." ЕАД.
На дружествата никога не е предавано владението, нито е установявано такова. От своя
страна "Р.И." ООД е придобило 1 кв.м. ид.ч. от имота с нот. акт № *, том *, дело № * от
13.4.2011 г. на СВ-В. за замяна на недвижим имот срещу движима вещ от "И.И .С." ЕООД.
"И.И .С." ЕООД също не е притежавало и упражнявало владението върху имота. "И.И .С."
ЕООД е притежавало нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № *, том **, дело №
*от 29.4.2010 г., с който майката и бащата на ищеца са заменили 1 кв.м. ид.ч. от имота, но не
са предали владението върху него.
Според ищеца нито едно от посочените дружества: "Р.И.Б." ЕАД, "Р.И." ООД или
"И.И .С." ООД никога не се е появявало в имота. От своя страна от 19.12.1986 г., когато са
придобили имота, родителите му до смъртта на баща му Л. Т. на 4.10.2018 г. и майка му Й.
Т. до дарението на имота на 11.5.2017 г. винаги са упражнявали изцяло владението върху
имота, включително върху този 1 кв.м. ид.ч. и са го считали за свой, вкл. и след 29.4.2010 г.
Ищецът твърди, че упражнява владението открито и явно, без никой никога да го е смущавал
от 11.5.2017 г. Придобил е имота на правно основание, годно да го направи собственик, без
да знае, че праводателят му не е собственик или предписаната от закона форма е била
опорочена.
Заявява, че е собственик и владелец и на сградите в имота: С.О.С с идентификатор * -
етаж 1, с площ от 90 кв.м. на сградата в имота на ***, С.О.С. с идентификатор ** - етаж
минус 1, с предназначение: за търговска дейност, с площ от 28 кв.м., сграда с идентификатор
** - с предназначение: хангар, депо, гараж, с площ от 16.00 кв.м., сграда с идентификатор **
- с предназначение: селскостопанска сграда, с площ от 18.00 кв.м., а преди него собственици
и владелци на сградите са били родителите му Л. и Й. Т.. Сочи, че е собственик по давност
върху процесния 1 кв.м. ид.ч. от имота, въз основа на добросъвестно владение, текло от
11.5.2017 г. до датата на исковата молба, евентуално на недобросъвестно владение, текло от
19.12.1986 г. до датата на исковата молба, като към своето присъединява и владението на
родителите си от 19.12.1986 г. до 11.5.2017 г.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на
1 кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в ****, целият с площ от 167 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при
съседи: ****, на основание добросъвестно давностно владение, упражнявано в периода
11.05.2017 год. до датата на исковата молба, евентуално на основание недобросъвестно
владение, текло от 19.12.1986 год. до датата на исковата молба, като към своето
присъединява и владението на родителите си Й.Х. Т. и Л.С.Т. от 19.12.1986 г. до 11.5.2017 г.
В указания срок ответникът не е подал отговор. В първото открито съдебно заседание
изпраща пълномощник, който
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
2
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.1986 г. К.С.И. прехвърля правото на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане на Й.Х. Т. по време на брака й с Л.С.Т. собствеността върху 151/303 ид.ч.
от дворно място, находящо се в ****, съставляващо парцел № *, кв.*, по плана на *
микрорайон заедно с жилищната сграда построена в него. Сделката е сключена във формата
на нотариален акт № *, том *, дело № * от 1986 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
С договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан в СВ-В. с № *, том *,
дв.вх.рег. * от 04.09.1996 г. Й. Т. и Л. Т. получават в дял парцел *, в кв.*, в *-ми подрайон на
гр. В. с площ от 151 кв.м.
С Брачен договор, с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ-В. под № *, том *,
дв. вх. рег. * от 25.04.2017 г. между родителите на ищеца Л. Т. и Й. Т. страните се съгласяват,
че собствеността върху 156 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в ****, целият с
площ от 167 кв.м., ведно с постройките в него с идентификатори ****.
***, са индивидуална собственост на Й. Т.. Валидността на брачния договор е ирелевантна в
настоящия спор, поради което съдът няма да я обсъжда.
С Hoтариален акт за дарение № * том *** дело *** от 11.5.2017 г. на СВ – Варна на
10.05.2017 г. Й.Х. Т. дарява на сина си М. Л. Т.- ищец по делото, собствеността върху 156
кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в ****, целият с площ от 167 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: *няма, номер по предходен план: ****, при съседи: *****,
ведно с построените сгради върху имота, както следва: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *.* на етаж 1, с площ от 90 кв.м. на сградата в имота на ***, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *.* на етаж минус 1, с предназначение: за търговска дейност,
с площ от 28 кв.м., сграда с идентификатор * с предназначение: хангар, депо, гараж, с площ
от 16.00 кв.м., сграда с идентификатор * - с предназначение селскостопанска сграда, с площ
от 18.00 кв.м.
С нотариален акт за замяна на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от
14.04.2010 г., вх.рег. № *от 29.04.2010 год. по описа на СВ-В. майката и бащата на ищеца са
заменили 1 кв.м. ид.ч. от собствените си 151 кв. м. ид. ч. от дворното място, съставляващо
УПИ *, кв. *с идентификатор * за 1 кв. м. от собствените на И. И С. ООД 90 кв.м. ид. ч. от
съсобствено дворно място, цялото с площ 170 кв.м., находящо се в ****, съставляващо УПИ
№ *, квартал *, идентификационен номер ***.
С договор за замяна на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 13.04.2011
год., вписан в СВ-В. с вх. Рег. № *от 13.04.2011 год. ИНВЕСТИЦИИ И С. ООД прехвърля на
Р. И. ООД процесния 1 кв.м. ид.ч. от имота, като в замяна получило движима вещ.
С вписване * в Tърговски регистър е вписан апорт от Р. И. ООД по партидата на Р. И.
Б. ЕАД и с писмено съгласие на Р. И. ООД в АВ с акт № *, том *, дело № * от 26.2.2016 г. за
внасяне на непарична вноска в Р. И. Б. ЕАД, ответникът се легитимира като собственик на 1
3
кв.м. ид. ч. от процесния имот.
От Удостоверение за наследници на Л.С.Т. се установява, че Л. Т. е починал на
04.10.2018 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Й. Т., сина си М. Т. и
сина си Я.
В скицата на поземления имот с идентификатор * е вписана площ 167 кв.м. и
собственици по дА. от КРНИ: Р. И. Б. ЕАД, М. Л. Т. и М. Д. Д.
В удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/18.03.2024 год. е посочена
данъчна оценка на целия имот от 167 кв.м.- 6176.10 лева, а за собственика- 5769.30 лева,
като притежаваните от него и декларирани идеални части са *, т.е. ищецът не е декларирал,
че притежава целия имот и съответно няма дА. да е заплащал данъци в пълен обем. От
друга страна ответникът представя приходни квитанции от 2014 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г.,
2019 г., 2020 г., 2021 г., 2023 г. и 2024 г., от които е видно, че данъци и такса битови отпадъци
са плащани първо от Р. И. ООД за периода, в който е бил собственик до 2016 г. и от 2016 г. до
настоящия момент Р. И. Б. ЕАД.
Свидетелят В. Й. Н.- съученичка на майката на ищеца, която познава семейството и
имота от повече от 30 години посочи, че винаги в този имот е живяло семейството на ищеца,
а той и майка му и понастоящем. Достъпът от улицата към двора се осъществява през
метална врата, която е заключена и отвътре се отваря посредством домофонна уредба, а
отвън- с ключ. Свидетелят не е виждала никой друг, освен семейството, да влиза в двора. Тя
описа сградата, която се намира в имота, като твърди, че е двуетажна и ъглова. Вторият етаж
е собственост на родителите на Й. Т.. Входът техния етаж е откъм улицата, но тъй като
имотът е ъглов, те се водят на друга улица. Имотът на М. е със самостоятелен вход откъм
друга улица- ***. Оттам е и входът за вътрешния двор. Вторият етаж е със самостоятелен
вход от другата улица. Вторият етаж няма достъп до дворното място. Свидетелят посочи, че
приземният етаж с магазина и гаража се обитава от М., а втория етаж е на родителите на Й.
На втория етаж живее и сестрата на Й. Т.. Свидетелят заяви, че не знае някой да е имал
претенции за собствеността на имота на ищеца. Не е чувала Й. и сестра й да са имали
разговори със строители за изграждане на жилищна сграда в имота.
От показанията на свидетеля И. А. А. – близка на семейството на ищеца, чиито
показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че познава процесното дворно място и сградите в него.
Откакто има впечатления, заявява, че в този имот са живели единствено родителите на
ищеца, както и бабата на Й. Т.- К., за която тя се грижела. К. починала около две години след
раждането на М.. След като се родил ищецът, семейството продължило да живее в имота,
като впоследствие правото на собственост му било прехвърлено. Дворното място било
почти изцяло застроено. Достъпът до двора от улицата ставал с домофонна уредба, имало
метална врата. В семейството казвали, че имотът е на ищеца. Свидетелят А. не е виждала
друг човек, различен от семейството в двора на имота и не е чувала някой да е имал
претенции.
4
Свидетелят на ответника П. А. А. заяви, че познава управителите на Р. И. ООД – В. Н.
Б. и Г. Д. Х. от 2009 г., когато работила като брокер в агенция ,,М. к.”. През 2011 г. колежка й
казала, че неин клиент, също строител, не може да изпълни инвестиционните си намерения в
имот и търсел строител, на когото да прехвърли правата си. Тогава свидетелят свързала Р. И.
ООД и И. и строителство ЕООД, за да сключат сделка. Сделката се изповядала при нотариус
К., като биле извършена замяна на собствеността на 1 кв. м. с цел инвестиционни намерения
на Р. И. ООД да построи сграда срещу обезщетение на собствениците на парцела, които
тогава били Й. Т. и според свидетеля- нейна сестра или роднина. В хода на разговорите
свидетелят е ходила с управителя на Р. И. ООД Г. Х. веднъж до обекта като собственик на
строителната фирма, за да води преговори с Й. Т. за това какво иска да построи, какви са
вижданията им и за да види имота.
През 2014 г. свидетелят започнала работа в Р. И. ООД и до настоящия момент работи
в дружеството. Въпреки тази обвързаност, съдът цени показанията на свидетеля, тъй като са
непротиворечиви, логични, последователни подкрепени с писмени доказателства,
представени и от двете страни. Действително, тя не успя да опише точно Й. Т., но това е
разбираемо, предвид факта, че я е виждала само веднъж за няколко минути през далечната
2011 год.
Свидетелят също така посочи, че през 2015 г., когато подготвяла апорта на имотите,
собственост на Р. И. ООД в акционерното дружество, се поинтересувала какво е станало с
процесния 1 кв.м. на ***. Отговорили й, че нищо не е станало, тъй като съсобствениците не
могат да се разберат за обезщетението, което всеки от тях трябва да получи. Тогава Г. Х.
звъннал отново на Й., казал й чу ще апортира имота и ако искат, размислили са и са се
разбрали помежду си, може да се строи. Тя отговорила, че не са се разбрали все още и нямат
решение какво да се прави. През 2016 год. отново се обадили, но съгласие нямало.
Свидетелката, като служител, който се занимава с целия документооборот в Р. И. ООД, е
плащала данъци за имота през всичките години от 2014 год. до настоящия момент, след като
надлежно е бил предеклариран. По време на Ковид пандемията Г. Х. също е звънял, тъй като
имало затишие в строителството на имоти. Й. Т. отново отговорила, че не са размислили.
Последния разговор между Г. Х. и Й. Т. е бил в периода 2022- 2023 год., когато тя казала, че
вече не е собственик. От исковата молба разбрали, че М. Т. е собственик.
Свидетелят заяви, че веднъж е направен идеен проект от архитект О. Б. след
придобиването на порцесния 1 кв.м. от имота. Бил е представен на Й. Т., нанесени са
корекции през юни 2011 г., когато са водени преговорите според това какво са искали
собствениците като обезщетение, като квадратури. Едните искали по- голям мезонет,
другите искали по- малки апартаменти със същата квадратура, но не могли да се разберат
кой какво да вземе и с това преговорите приключили. Управителят на Р. И. ООД няколко
пъти е звънял на Й. Т. в периода от 2014 год. до 2022- 2023 год., разговаряно е с нея за
бъдещото строителство в присъствието на свидетеля, но всеки път без успех. Впоследствие
узнали, че има още един строител- ,,Е. Е. Г.”, на който също Й. Т. е прехвърлила няколко
квадратни 10 кв.м от имота. С този строител също не било постигнато съгласие за
5
строителство. В различен период от време на три строителни фирми са прехвърлили
идеални части от земя с идеята за ново строителство, но нито едно от тях не се е
реализирало. Свидетелят заяви, че Р. И. никога не е имало намерение да се откаже от този
проект, няколко пъти са водени разговори да дойдат, ако нещо не ги устройва като проект
или като оферта, да кажат какво не ги устройва, за да се разговаря, но това така и не се е
случило.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
той е собственик на процесния 1 кв.м. от дворното място. Предявеният установителен иск е
допустим. Правната квалификация се извежда от обстоятелствената част на исковата молба,
в която ищецът твърди, че ответникът и праводателите му никога не са владели имота, никой
не е оспорвал собствеността му, поради което го е придобил като добросъвестен владелец, а
в условията на евентуалност- като недобросъвестен.
Предявен е положителен установителен иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик въз основа на добросъвестно владение,
упражнявано през периода 11.05.2017 г. до датата на исковата молба – 25.03.2024 г. на 1 кв.м.
ид.ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в ****, целият с площ от 167 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, номер по предходен план: ****, при съседи: *****.
В условията на евентуалност е предявен положителен установителен иск да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа
на недобросъвестно владение, упражнявано през периода от 19.12.1986 г. до датата на
исковата молба, като към своето владение присъединява и владението на родителите си Й.Х.
Т. и Л.С.Т. от 19.12.1986 г. до 11.5.2017 г. на 1 кв.м. ид.ч. от горепосочения имот.
За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е
несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да
свои вещта за себе си, да е противопоставено на собственика; това намерение да се
упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да е
достигнало до собственика.
Според чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да
е съществувала при възникване на правното основание. В случая от нoтариален акт за
дарение № * том *** дело *** от 11.5.2017 г. на СВ – В. се установи, че Й.Х. Т. дарява на
сина си- ищеца по делото 156 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в ****,
целият с площ от 167 кв.м. В самия нотариален акт за дарение е записано, че се даряват 156
кв.м. ид.ч. от площта на целия имот от 167 кв.м. ид.ч. Поради това в случая е невъзможно
ищецът да формира намерение за добросъвестно владение върху целия имот, тъй като му е
дарена само част от него. В случай, че майката на ищеца му беше дарила собствеността
върху целия имот, тогава би могло ищецът да има намерение за своене на целия имот, което
да е обективирал чрез външно владение в продължение на пет години и в случай, че не е
6
знаел, че майка му не е собственик на целия имот, би могъл да го придобие чрез
добросъвестно владение.
Поради изложеното не може да се направи извод за основателност на предявения главен
иск и поради това следва да се разгледа евентуалния- за придобиване по давност на
процесния 1 кв.м.ид.ч. по силата на недобросъвестно владение.
В Тълкувателно решение № 1/2012 от 06.08.2012 год. по тълкувателно дело № * по
описа за 2012 г. на ОСГК се приема, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като нито ищецът, нито неговите праводатели са
започнали да упражняват фактическата власт върху процесния 1 кв.м. от имота на
основание, което изключва владението на останалите. Нещо повече- родителите на ищеца са
извършили поредица разпоредителни сделки в периода 2008- 2011 год.
Според същото тълкувателно решение, когато съсобственикът е започнал да владее
своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с еднострА.
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които
е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. Такива действия на ищеца и неговите праводатели не са извършвани. В
периода от 2011 год. до 2017 год., а и впоследствие, въпреки, че е дарила имота на сина си,
Й. Т. е водила преговори с управителя на Р. и. ООД, респективно с представител на
ответника преговори за строеж на сграда в поземления имот на *** в гр. В. Разговорите са
водени по инициатива на Г. Х. и в нито един момент не е имало индиции, че държателят на
собствените на дружеството идеални части Й. Т., а впоследствие и синът й М. Т. е променил
намерението си и от държател е станал владетел. Поради изложеното и евентуалният иск е
неоснователен.
Страните са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски,
представят списъци по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи
направените от ответника разноски, които са в размер на 800.00 лева за платен адвокатски
хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** срещу
Р. И. Б. ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: ***, партер, представлявано от Г. Д.
Х. и В. Н. Б., иск да бъде признато за установено, че е собственик на 1 кв.м. ид. ч. от ПИ с
идентификатор *, находящ се в ****, целият с площ от 167 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи: ****, на основание
добросъвестно давностно владение, упражнявано в периода 11.05.2017 год. до датата на
исковата молба- 25.03.2024 год.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** срещу
Р. И. Б. ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: *, партер, представлявано от Г. Д. Х. и
В. Н. Б., иск да бъде признато за установено, че е собственик на 1 кв.м. ид. ч. от ПИ с
7
идентификатор *, находящ се в ****, целият с площ от 167 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи: ****, на основание
недобросъвестно давностно владение, текло от 19.12.1986 год. до датата на исковата молба-
25.03.2025 год., като към своето присъединява и владението на родителите си Й.Х. Т. и
Л.С.Т. от 19.12.1986 г. до 11.5.2017 г.
ОСЪЖДА М. Л. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** да заплати на Р. И. Б.
ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: г***, партер, представлявано от Г. Д. Х. и В.
Н. Б. сумата 800.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8