№ 887
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110215248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „З. А.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, ********, представлявано от управителя З. И. Д., чрез адв. Д.Ж., против наказателно
постановление № 23-2100007/18.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” Софийска област за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 вр. ал.
1 КТ. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че
нарушението не е извършено, тъй като на процесния ден лицето Б.Б. не полагал труд в
обекта, а се намирал там, за да му бъде проведен начален инструктаж за безопасност и
здраве. Прави се искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 01.03.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област се
представлява от юрк. П., а „З. А.“ ЕООД - от адв. Ж..
В дадения ход по същество адв. Ж. пледира жалбата да бъде уважена по съображения,
че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, и не се е доказало, че към момента на
извършената проверка на място на 31.08.2021 г. Б.Б. е полагал труд в обекта. Поддържа
тезата, че в процесния ден му е бил проведен единствено начален инструктаж за
безопасност, като в подкрепа обръща внимание, че е бил заварен на маневрира с автомобил,
докато съгласно сключения трудов договор, следвало да полага труд като „работник
строителство“. Претендира присъждане на направените в производството от доверителя му
разноски за процесуално представителство.
Юрк. П. моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Намира нарушението
за доказано и оспорва тезата за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия
орган. Обосновава размера на наложената санкция с високорисковия характер на дейностите
в строителството. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
1
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
На 31.08.2021 г. около 11:30 ч. свидетелките Т. К., М.К. и М.М.-В., инспектори при Д
„ИТ” Софийска област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
място в обект на контрол апартамент № 38, етаж 6, находящ се в жилищна сграда в гр.
София, ул. „Родопски извор“ № 104, кв. „Манастирски ливади“, район „Витоша“. Обектът
представлявал апартамент в новопостроена сграда, в който следвало да бъдат извършени
довършителни работи. При пристигането в обекта на контрол, свидетелките възприели
товарен автомобил с ДК № ***, който, пристигайки на място, паркирал пред сградата, след
което няколко от работниците на обекта започнали да разтоварват плоскости от
гипсокартон. Инспекторите установили, че товарният автомобил бил управляван от Б. В. Б.,
ЕГН **********, и заедно с на останалите работници, му предоставили да попълни
декларация относно трудовото му правоотношение.
При това в 11:56 ч. Б.Б. лично и саморъчно декларирал, че работи на проверявания
обект от 31.08.2021 г. като замества шофьора за деня, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч.,
с един час почивка в рамките на работния ден и трудово възнаграждение в размер на 40 лв.
Проверката продължила в Д „ИТ” Софийска област по документи на 09.09.2021 г.
Извършвайки преглед на представените от дружеството документи, свидетелките К., К. и
М.-В. установили, че Б.Б. имал сключен със „З. А.” ЕООД трудов договор № 672/30.08.2021
г., съгласно който следвало да постъпи на работа, заемайки длъжността „работник
строителство“, на 31.08.2021 г. Съгласно заповед № 13/30.08.2021 г., му било възложено да
ползва в работно време, считано от 31.08.2021 г., служебен товарен автомобил „***“ с ДК №
***, и на същата дата - 31.08.2021 г., му бил проведен начален инструктаж за безопасност и
здраве при работа. От представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 КТ № 22388213382881/31.08.2021 г. инспекторите констатирали, че уведомлението до
ТД на НАП за сключения с Б. трудов договор било регистрирано на 31.08.2021 г. в 16:57:03
ч., или след извършената на място в обекта на контрол проверка.
Формираните констатации били обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР2128817/09.09.2021 г., връчен на упълномощен представител на дружеството, и в негово
присъствие свид. К. съставила срещу „З. А.“ ЕООД АУАН № 23-2100007/09.09.2021 г., в
който описала времето, мястото и обстоятелствата по извършеното нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ. АУАН бил предявен и връчен на пълномощника,
който го подписал без да направи възражения. Такива не постъпили и в рамките на
законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на извършеното
нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което директорът на Д „ИТ“ Софийска област наложил на „З.
А.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелките Т. К., М.К. и М.М.-В., и писмени - протокол
за извършена проверка; призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК; нотариално заверено
пълномощно; договор за изпълнение на СМР; декларация от Б. В. Б.; таблица за отчитане
явяванията на работа; трудов договор № 72/30.08.2021 г.; справка №
22388213382881/31.08.2021 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ;
длъжностна характеристика; служебна бележка № 69/31.08.2021 г.; протокол за постъпване
2
на работа; заповед № 13/30.08.2021 г.; заявление за постъпване на работа;
идентификационна карта; заповед № З-0024/08.01.2019 г.; заповед № З-0025/08.01.2019 г.;
заповед № З-0058/11.02.2014 г.
Обстоятелствата по извършената проверка на място в обекта на контрол, в който Б.Б.
бил заварен да управлява служебния товарен автомобил, времето и мястото на
провеждането й, и констатациите, направени при проверката по документи, приключила на
09.09.2021 г. - че Б. бил допуснат до работа, без работодателят да му е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП, се установяват еднопосочно
посредством показанията на разпитаните свидетелки, протокола за извършената проверка и
справка № 22388213382881/31.08.2021 г.
Посредством показанията на свидетелките се изяснява, че на 31.08.2021 г., към
момента на проверката на място в обекта, Б. бил заварен да управлява и паркира служебния
автомобил, превозвайки с него строителни материали, което води до категоричния извод, че
е бил допуснат до работа. Последният се потвърждава от цялата приобщена в хода на
производството даказателствена съвкупност, в това число ангажираните от страна на
дружеството-жалбоподател доказателства, от които е видно, че на работника е бил проведен
инструктаж за безопасност при работа, отчетено е било присъствието му на обекта в
процесния ден, и още от предходния ден /30.08.2021 г./ изрично му е било възложено
управлението на товарния автомобил, в който е бил заварен от контролните органи. Предвид
това възраженията в обратна насока са неоснователни, като наименованието на длъжността,
за която е бил нает, съгласно сключения трудов договор, е ирелеватно.
Фактът, че уведомлението към ТД на НАП е изпратено след момента на извършване на
проверката, се установява несъмнено от справката за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 КТ, в която като време на постъпване в системата е генерирано автоматично
16:57:03 ч. на 31.08.2021 г. Същевременно проверката от контролните органи е започнала
около 11:30 ч. на същия ден, при което е обективно невъзможно на Байков да е било
представено заверено от НАП копие от уведомлението, преди постъпването му на работа.
Наличието на трудово правоотношение между „З. А.” ЕООД и Б. към момента на
проверката се изяснява посредством представеното копие от трудов договор №
72/30.08.2021 г.
Материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на
АУАН, респективно издаването на НП, следват по силата на длъжностните им качества и
предоставените им в тази връзка правомощия съгласно чл. 416, ал. 1 и ал. 5 КТ, а
териториалната компетентност - съгласно Устройствения правилник на ИА „ГИТ” и заповед
№ З-0024/08.01.2019 г., заповед № З-0025/08.01.2019 г. и заповед № З-0058/11.02.2014 г.
Възражението за липса на компетентност също е неоснователно, доколкото съгласно
заповед № З-0024/08.01.2019 г. на служителите на Д „ИТ“ Софийска област изрично е
възложено извършването на проверки на територията на гр. София, район „Витоша“, в
чийто териториален обхват попада провереният на 31.08.2021 г. обект. Респективно,
директорът на Д „ИТ“ Софийска област се е явил материално и териториално компетентен
да издаде атакуваното наказателно постановление, съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5
КТ.
Съдът кредитира като относими, обективни и допринасящи за изясняването на
обстоятелствата от предмета на доказване и останалите събрани доказателствени материали,
като при съвкупния им анализ прие, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се
доказва по категоричен начин.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване
3
на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процесуални нарушения в
процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати. И двата акта отговарят
съответно на изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН -
съдържат конкретно и точно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата
по извършването му, посочване на доказателствата, които го подкрепят, и законовите
разпоредби, които са нарушени, като НП е издадено в съответствие с изискванията на чл. 52,
ал. 4 ЗАНН. Налице е корелация между фактическото описание на нарушението и дадената
от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.
Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи извод в
насока незаконосъобразност на съставените АУАН и НП, които да се явяват формални
основания за отмяната на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Въз основа събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност се
изясни, че към момента на проверката на място в обекта на контрол - на 31.08.2021 г., Б.Б. е
бил допуснат до работа на длъжност „работник строителство“, без работодателят „З. А.”
ЕООД да му е предоставил копие от уведомление, заверено от ТД на НАП, за сключения
трудов договор. Изводът за това следва, предвид факта, че уведомлението към ТД на НАП е
постъпило в системата на НАП на 31.08.2021 в 16:57:03 ч. г., което се доказва чрез
автоматичното му генериране, тоест след като лицето вече е било допуснато до работа. С
това обективната съставомерност на нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ е изпълнена, доколкото
гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди
да му предостави документите по ал. 1, сред които е и уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Изискването
на закона е императивно и отклонение не е допустимо. Нарушението е извършено на
31.08.2021 г. в обекта на контрол и е констатирано на 09.09.2021 г. Отговорността на
юридическите лица е обективна, поради което субективната му съставомерност се
презумира.
Доводи в насока евентуална маловажност не следва да бъдат обсъждани, предвид
изрично предвиденото в чл. 415в, ал. 2 КТ, че нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 КТ не са маловажни, което законодателно решение е мотивирано от
изключителната значимост на съответните обществени отношения и неравнопоставеното
положение на работниците като по-слабата и уязвима страна по тях.
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда за процесното нарушение работодателят
да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. В случая е
ангажирана отговорността на „З. А.” ЕООД в качеството на работодател, поради което
правилно по вид е наложено наказанието имуществена санкция. Същата е
индивидуализирана в размер от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
Същевременно, като взе предвид обстоятелствата, относими към процесния случай, а
именно, че уведомлението до ТД на НАП е подадено в рамките на същия ден, че
нарушението е формално и се явява първо за жалбоподателя /доказателства в обратна насока
не бяха ангажирани/, настоящият съдебен състав служебно прецени, че наложената в размер
на 2 500 лв. имуществена санкция е завишена. Доводите на процесуалния представител на
въззиваемата страна в насока потвърждаването й не следва са бъдат споделени, доколкото
са с принципен характер и не кореспондират с конкретиката на казуса. Поради това
последната следва да бъде намалена до минимално предвидения от закона размер от 1 500
/хиляда и петстотин/ лв., в който ще се яви справедлива, обоснована и съразмерна с тежестта
на извършеното нарушение.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за изменение на
атакуваното наказателно постановление в посочения смисъл. По приложението на
4
материалния и процесуалния закон обаче НП е правилно - законосъобразно и обосновано,
поради което основания за отмяната му не се констатираха.
При този изход на делото основателна е и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„ГИТ“. Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2100007/18.10.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област за извършено от „З. А.”
ЕООД нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, в частта относно размера на
наложената имуществена санкция от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв., като я
НАМАЛЯВА и ОПРЕДЕЛЯ размер на санкцията 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „З. А.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София,
********, представлявано от управителя З. И. Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИА „Главна
инспекция по труда“ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5