Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.07.2020г.
гр.Плевен 17.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри въззивен гр.с. в публичното заседание на седемнадесети
юни
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Д. Б. и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.д.№ 306 по описа за 2020г. на ПОС
и за да се произнесе,съобрази следното:
Производство по
чл. 258 и сл. от
ГПК
С решение на Плевенски Районен съд,ІХ-ти гр.с.№218 от 12.02.2020г.,
постановено по гр.д.№2868/2019г.по описа на същия съд е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от В.Г.Х., ЕГН ********** *** против „****“ ЕООД, ЕИК ****,със седалище и
адрес на управление с.Б., ул.***** №***, представлявано от А. Б. иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.357,
ал.1 от КТ за признаване за установено, че между страните е съществувало
трудово правоотношение за периода 10.12.2018 г. – 14.01.2019 г., по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „охранител“, при пълно работно време с
уговорено място на работа, за неопределен срок, при възнаграждение съгласно
утвърдено щатно разписание, но не по-малко от минималната работна заплата.Със
същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В.Г.Х., ЕГН **********,***, против „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Б., ул.*** №***,
представлявано от А. Б. иск с правно основание чл.128 вр.242 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 246,66 лева, представляваща неизплатено ТВ за м.декември 2018 г. и
м.януари 2019 г. /60,00 лева за м.декември 2018 г. и 186,60 лева за м.януари 2019
г./, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й.С решението на
ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от В.Г.Х., ЕГН **********,*** против „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление с.Б., ул.*** №***, представлявано от А.Б. иск
с правно основание чл.261 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 36,00 лева, представляваща
неизплатено допълнително ТВ за положен нощен труд за периода 10.12.2018 г.- 14.01.2019
г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й.Със същото
решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В.Г.Х., ЕГН **********,*** против „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление с.Брестовец, ул.*** №***, представлявано от А. Б. иск с
правно основание чл.262 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 72,00 лева, представляваща
неизплатено допълнително ТВ за положен извънреден труд за периода 10.12.2018 г.-
31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й.С
решението на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В.Г.Х., ЕГН **********,*** против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с.Б., ул.*** №***, представлявано от А.Б. иск с правно
основание чл.264 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 208,00 лева, представляваща
неизплатено допълнително ТВ за положен труд през дните на официални празници -
на 24, 26 и 31 декември 2018 г. и 01
януари 2019 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й.Със
същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В.Г.Х., ЕГН **********,***,
против „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Брестовец,
ул.*** №***, представлявано от А. Б. иск
с правно основание чл.224, от.1 от КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 44,25 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 10.12.2018
г.-14.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й.С
решението на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В.Г.Х., ЕГН **********,*** против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с.Б., ул.*** №***, представлявано от А. Б. иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 560,00 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й.Със
същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Г.Х., ЕГН **********,***
е осъден ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Б., ул.*** №***,
представлявано от А. Б., сторените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 320 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ПРС В.Г.Х. ,който го обжалва изцяло като
неправилно , незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и
необосновано.Изложени са доводи,че ПРС е приел, че след като трудов договор не
е съставен и не се твърди,че такъв договор е изгубен или унищожен,то
предявеният иск е неоснователен и недоказан.Твърди се,че съдът не е допуснал
гласни доказателства за полагане на труд,кога и по какъв начин на осн.чл.164 ал.1т.1 ГПК.В жалбата е
посочено,че в хода на производството пред ПРС въззивникът е поискал събиране на
доказателства,които би следвало да се намират при ответника-графици за
дежурства през процесния период на всички охранители и във всички обекти на
фирмата,че по делото са представени два
графика за м.декември 2018г.и за м.януари 2019г.,от които не може да се направи
извод за кой обект се отнасят , като въззивникът счита,че така представените
графици са изготвени в по-късен етап за нуждите на настоящото дело.Твърди се,че
в съд.заседание на 02.09.2019г.е открито производство по чл.193 ГПК за
оспорване на тези 2 броя графици,а с последващо определение на съда на
осн.чл.253 ГПК това определение за откриване производство по чл.193 ГПК е
отменено.Въззивникът твърди,че е оспорил всички твърдения в отговора на
ответното дружество,че същите са неверни,като твърди,че не е искал пари на заем
от управителя на ответника,а е полагал труд ,за което не му е осигурен трудов
договор въпреки обещанията.Посочено е,че свидетелят П. е приближен до
управителя А. Б. и е заинтересовано лице,поради което показанията му не следва
да бъдат кредитирани,а показанията на другите двама свидетели от страна на дружеството нямат отношение към
предмета на спора. Твърди се,че трето неучастващо в процеса лице –фирма „*****“
умишлено и целенасочено не е представило исканите разпечатки на видеозаписите
от охранителните камери на
обекта,намиращ се в с.Я. ,на територията на бившия завод“****.“Въззивникът се
позовава на разпоредбата на чл.405а КТ, съгласно която съществуването на
трудово правоотношение може да се установи с всички доказателствени
средства,като твърди,че в случая
решението е постановено при недостатъчност на доказателствата ,делото е
неизяснено от фактическа страна,при неправилна преценка на събраните
доказателства и липса на такива,съдът е достигнал до погрешни правни
изводи,като счита,че има основание да се приеме,че е работил по трудово
правоотношение.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло
обжалваното решение на ПРС като неправилно и незаконосъобразно и да постанови
друго,с което да бъдат уважени предявените искове. В съдебното заседание на 17.06.2020г.пред
ПОС въззивникът В.Х. лично и чрез адвокат
М.И.,назначена за служебен защитник поддържа подадената въззивна жалба и моли
съда да я уважи.
Въззиваемата страна-„****“ЕООД с..,представлявано
от управителя А. Б. чрез своя пълномощник адвокат Ю.С. от ПАК е депозирала
писмен отговор в срока по чл.263 ГПК,в който взема становище, че въззивната
жалба е неоснователна.В отговора подробно са анализирани събраните пред ПРС
гласни и писмени доказателства.Изложени са доводи,че правилно и в съответствие
с чл.62 КТ,ПРС е приел,че трудовият договор се сключва в писмена форма и
нормата е императивна,че след като такъв договор не е представен, не е доказано
съществуването на възникнало трудово правоотношение между страните.В тази
насока са изложени подробни съображения.В заключение дружеството моли съда да
постанови решение с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.В съд.заседание на 17.06.2020г.въззиваемото
дружество чрез своя пълномощник адвокат Ю.С. от ПАК поддържа изложените в
писмения отговор съображения и моли съда да постанови решение,с което да бъде
оставено в сила решението на ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се
и направените по делото разноски за въззивната инстанция,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията,направени в
жалбата, събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.с чл.357 КТ за установяване ,че между страните е съществувало трудово
правоотношение за периода 10.12.2018 г. – 14.01.2019 г., по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „охранител“, при пълно работно време ,с полагане
на труд на 12-часови нощни смени от
18.00ч.до 06.00 часа.С иска по чл.124 ГПК обективно са съединени и искове по чл.128
вр.чл. 242 от КТ за сумата 246,66лв.неплатено трудово възнаграждение за м.декември
2018г.и м.януари 2019г.;иск по чл.261 КТ за сумата 36лв., допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 10.12.2018г. до 14.01.2019г.;иск по чл.262 КТ за сумата
72лв.,допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
10.12.2018г.- 31.12.2018г.; иск по чл.265 КТ за сумата 208лв.,неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за
положен труд през дните на официални празници –на 24,26 и 31 декември 2018г.и
на 01 януари 2019г.;по чл.224 ал.1 КТ за сумата 44,25лв., обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и по чл.220 ал.1 КТ за сумата
560лв.,обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
Безспорно между страните е,че за
процесния период между В.Х. и ответника“*****“ООД не е сключван писмен трудов
договор.
Няма спор,че преди завеждане на
исковата молба ищецът е депозирал сигнал, вх.№19027516/28,03,2019
г.до Дирекция „Инспекция по
труда“гр.Плевен , с който е поискал да бъде извършена проверка на ответното
дружество във вр.с изясняване
трудово-правни отношения и неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца като охранител труд.В отговор на така подадения сигнал Дирекция „Инспекция
по труда“, е изпратила до В.Х. писмо изх. №****/24.04.2019г.,с което последният
е уведомен, че след извършена проверка е констатирано, че твърденията на
жалбоподателя за полагане на труд като охрана, с работно място – фирма за месни
продукти „****“,както и за неизплатени трудови възнаграждения не са доказани
със средствата на административното производство.В писмото на ищеца е
указано,че може да предяви иск пред съда.
Безспорно
по делото е с оглед представеното
удостоверение изх. №1**/21.05.2019 г. изд.от ТД на НАП ,че след дата 21.08.2018 г. на името
на ищеца В.Х. не са регистрирани трудови договори.Съгласно представеното
извлечение от трудовата книжка на ищеца последният трудов договор е бил с „****“ЕООД
гр.София и е прекратен,считано от 01.04.2018г.
Спорни в настоящото производство,а и
пред ПРС са били въпросите установено ли е съществуването на трудово
правоотношение между ищеца и ответника за процесния период 10.12.2108г.-14.01.2019г. ,дължи ли
ответникът като работодател претендираните суми по обективно съединените
искове.
За да отхвърли предявения установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК
във р.с чл.357 КТ ,ПРС е приел,след като между страните не е сключен трудов
договор в писмена форма е недоказано твърдението на ищеца за възникване на
трудово правоотношение.Съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е стигнал до
извода,че от същите не се установява възникването на валидно трудово
правоотношение между страните.Изложени са доводи,че ищецът при условията на пълно и главно
доказване
е следвало да установи , че страните са били
обвързани от трудово правоотношение за длъжността „охранител“ за периода от 10.12.2018
г. до 14.01.2019 г.,че
законът изисква наличие на изричен писмен договор,
за да възникне трудовоправната връзка, но доказателства за съществуването на
такъв не са представени.Тези правни доводи на ПРС са правилни,кореспондират със събраните по
делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Съгласно чл.405а КТ когато се
установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение
може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя
началната дата на възникването на трудовото правоотношение.В конкретната
хипотеза ищецът е сезирал Инспекцията по труда,но съществуването на трудово
правоотношение не е установено по предвидения административен ред в чл.405а КТ,а е предявен установителен иск.Този иск е допустим.В решение на ВКС №237 от
14.01.2020г.по гр.д.№695/2019г.,ІІІ г.о .е прието,че редът по чл.405а КТ е
приложим ,ако работникът все още работи-тогава той може да сезира съответната инспекция по труда с искане за издаване на предписание за сключване на трудов договор,а
когато спорът е за минало време,възможността по чл.405а КТ е неприложима ,като
в тази насока в решението на ВКС е посочена и др.съдебна практика-решение
№207/24.07.2012г.по гр.д. №914/2011г., ІV г.о.и определение на ВКС
№41/15.01.2013г.по ч.гр.д. №489/2012г.,ІV г.о.
Конкретната
хипотеза се претендира установяване съществуване на трудово правоотношение за
минал период,което обуславя извода за допустимост на предявения иск.
Правилни и обосновани са изводите на
ПРС,че искът е недоказан и не е установено наличието на възникнало между
страните трудово правоотношение за процесния период за длъжността“охранител“.
С писмения отговор по чл.131 ГПК ответникът е
представил графици за
м.декември 2018г. и м.януари 2019г.на „*****“ЕООД, утвърдени от управителя на дружеството,от които е
видно,че за месеците декември и януари труд са полагали лицата Т.П. и А.Б. по график – две нощни смени, два дни почивка.По
делото е представена разчетно-платежна ведомост на ответното дружество за м.декември 2018 г.,в която не фигурира
името на ищеца В.Х. ,като са посочени имената на пет други служители: В. А., М.М., Н. Г., Т. П. и Х.
Л..Съгласно представената разчетно-платежна ведомост за м.януари 2019 г.
на „***“ ЕООД в същата не фигурира името на ищеца, а само
на четирима др.служители: В.А., М.М., Н.Г. и Т. П..
По
делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетеля Г.Х./ баща на ищеца/, се установява, че през
м.декември 2018 г. синът му ходел на работа само нощни смени, на месокомбината
на „****“. Свидетелят твърди,че два
пъти е ходил със сина си до офиса на фирмата,за да си търси трудовото възнаграждение,което не му е било платено.
От
показанията на св.Томислав Прокопов се установява, че ищецът е идвал да търси
работа,като управителят на дружеството му е дал пари, за да си извади
необходимите документи, но до започване на работа не се е стигнало. Свидетелят твърди,че
не е виждал ищеца да посещава охранителните постове на „****“ че е имал желание да бъде назначен като
работник в самата фирма „****“ ,но няма спомен ищецът В. да е работил във фирмата.Същият
посочва,че в периода декември 2018-януари 2019г. във фирмата са работили 5-6
охранители, като няма лица,които да работят без трудов договор,че от управителя
знае,че В. е идвал в дружеството.
От
показанията на свидетеля Л. Д. се установява, че същият работи като
пазач-портиер във фирма „*****“на трудов договор и винаги дава нощни смени.Същият
посочва,че в „****“ има един портал и един заден двор,където има постове, но по
време на дежурството си никога не е
виждал ищеца нито на единия, нито на втория портал.
От
показанията на свидетеля Р. А. се установява, че не познава ищеца ,но познава
Анатоли/управител на ответното дружество/,че веднъж при посещение на Анатоли в
офиса на дружеството за пръв път видял
ищеца,който искал пари от Анатоли,но не знае
дали тези пари са искани на заем или за работа.
От
показанията на свидетеля Т.Т. се
установява, че е работил като шофьор във фирма „**** „през 2018 г.на трудов
договор,че по времето когато е работил там повече е пътувал,ходил е за кратко
по няколко пъти в седмицата ,но не е виждал ищеца
на обекта,като посочва,че той е бил дневна смяна ,на 8-часов работен ден
от 08.00ч.до 17.00ч. и не е ходил нощно време от 18.00ч.до 06.00ч. Свидетелят твърди
,че от началото на 2019г.вече работи като портиер в шивашка фирма,като през м.февруари или м.март 2019 г. ищецът е идвал
два пъти в тази фирма,за да търси
работа.
От
обясненията на управителя на ответното
дружество А. Б. се установява, че познава ищеца и той сам го е поканил да
започне работа при него,че многократно му е давал пари на заем ,че е искал да
му помогне да започне работа при него, за да може да му върне парите,като
посочва,че ищецът е следвало да се снабди с набор от документи за започване на
работа,но последният е заявил,че не може да ги извади,че заплатата му е малка,
а освен това работата е далече, налага се да пътува и по тези причини ищецът не е започнал работа.В обясненията си
А.Б. посочва,че той лично утвърждава графиците за дежурства,като за декември
2018 и януари 2019г. в графиците за дежурства на П. и на И. са участвали той и
Т. П. ,че в същия период той също е давал доста дежурства в И.,тъй като обектът
е доста далече от града и малко хора са съгласни да работят там.
По
делото е назначена счетоводна експертиза,изготвена от ВЛ В. В.,в която са
изчислени евентуално дължимите суми за възнаграждение за положен нощен труд,
извънреден труд, труд на официални празници, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и за неспазено предизвестие.
При съвкупна преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства,Окръжният съд приема,че по делото не е
установено по категоричен начин ,че ищецът е полагал труд за процесния
период 10.12.2018г.-14.01.2019г. при
ответника „*****“ЕООД,че е работил като охрана на 12-часови нощни смени от
18.00.до 06.00ч.Тези твърдения не се доказват от събраните по делото
доказателства.Безспорно е,че не е налице сключен трудов договор в писмена
форма,съгласно чл.62 КТ.Писмената форма на трудовия договор е условие за
неговата валидност и доказване.Недоказано е твърдението,че ищецът е престирал
работна сила в ответното дружество.В тази насока са единствено показанията на
бащата на ищеца,които съдът съобразява при условията на чл.172 ГПК,с оглед
неговата заинтересованост.Твърденията за положен труд в ответното дружество се опровергават от
показанията на всички останали свидетели по делото.
Неоснователни са изложените във
въззивната жалба доводи за допуснати от ПРС процесуални нарушения във вр.със
събирането на доказателства по делото. Окръжният съд споделя становището на
ПРС,че при липса на трудов договор е недопустимо със свидетелски показания
,съгласно чл.164 ал.1т.1 ГПК да се установява полагането на труд от ищеца ,респ.съществуването
на трудово правоотношение.По този въпрос е създадена и практика на ВКС-решение
№943 от 22.02.2010г.по гр.д.№4902/2008г.,ІІ г.о.В същото е прието,че
разпоредбата на чл.62 ал.1 КТ установява писмена форма като изискване за
валидност на трудовия договор,а съществуването на трудово правоотношение не
може да бъде установявано със свидетелски показания или други доказателства,
установяващи по косвен начин възникването и съществуването му.В същото решение
на ВКС е възприето становището,че когато ищецът по иск с правно основание чл.
357 КТ за установяване възникването, съществуването, изпълнението или
прекратяването на трудово правоотношение признава, че писмената форма за
съставяне на трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че не е възникнало
валидно трудово правоотношение.В решението на ВКС е прието,че когато ищецът
твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но съставеният
документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало
правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ,
поради последващата му липса и в хипотезата на изгубен или унищожен документ не
по вина на страната, са допустими всички доказателствени средства, тъй като в
противен случай страната би била лишена от правата по трудовия договор.
В случая е налице първата хипотеза –липса на валидно сключен договор
трудов договор в писмена форма,което представлява признание ,че не е възникнало
валидно трудово правоотношение.Искът с правно основание чл.127 ГПК във вр.с
чл.357 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Поради отхвърляне на този
иск,неоснователни се явяват и останалите искове:по
чл.128 вр.242 от КТ за сумата 246,66лв.неплатено трудово възнаграждение за
м.декември 2018г.и м.януари 2019г.;по чл.261 КТ за сумата 36лв.,допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен
труд за периода от 10.12.2018г. до 14.01.2019г.; по чл.262 КТ за сумата
72лв.,допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
10.12.2018г.31.12.2018г.; по чл.265 КТ за сумата 208лв.,неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за
положен труд през дните на официални празници –на 24,26 и 31 декември 2018г.и
на 01 януари 2019г.;по чл.224 ал.1 КТ за сумата 44,25лв.,обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и по чл.220 ал.1 КТ за сумата
560лв.,обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
След като е
стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и
законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззивамата страна деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 320лв.за
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение,съгласно договор за правна
защита от 09.03.2020г.,в който е отразено,че същото е изплатено в брой и списък
по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на осн.чл.271 ал.1 от
ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 от ГПК решението на Плевенски Районен съд,ІХ-ти гр.с.№218 от 12.02.2020г., постановено по гр.д.№2868/2019г. по описа на същия съд .
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.3 ГПК В.Г.Х.,
ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД,ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление с.Б., ул. „****“№****,представлявано от А. Б. със
съдебен адрес за призоваване:адвокат Ю.С. ***, офис №19 деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на
320лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване пред ВКС В ЧАСТТА относно
исковете по чл.128 КТ , по чл.261 КТ, по чл.262 КТ, по чл.265 КТ, по чл.224
ал.1 КТ и по чл.220 ал.1 КТ,съгласно чл.280
ал.3,т.3 ГПК.
В ЧАСТТА
относно иска по чл.124 ГПК във вр.чл.357 КТ решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280 и следв. ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: