№ 6071
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100512802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. И. С. срещу решение №
13457/02.08.2023г., постановено по гр. д. № 70324/2021г. на СРС, 31 с-в.
Обжалва се неблагоприятната за него част от решението, в която съдът е
отхвърлил предявения от А. И. С. срещу „А.Е.“ ООД иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 4000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение
по отношение на определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат. Излага съображения, че неправилно съдът не е
кредитирал показанията на свидетеля К.А., но е кредитирал тези на свидетеля
С.Р., който към момента на разпита е бил служител на ответното дружество.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като искът бъде
уважен в пълния му предявен размер.
В установения от закона срок, въззиваемият „А.Е.“ ООД е депозирал
отговор на въззивната жалба. Излага доводи, че не е възлагал работа на А. С.,
поради което и не може да бъде ангажирана безвиновната му отговорност,
която е на работодателя му „М и Д И.Г.“ ЕООД, поради което счита
предявения иск за изцяло неоснователен. Претендира направените във
въззивното производство разноски.
1
Третото лице помагач изразява становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба.
Въззивна жалба е подадена и от „А.Е.“ ООД срещу неблагоприятната за
него част от решението, в която съдът е уважил предявения от А. И. С. срещу
„А.Е.“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 4000 лв.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа, че не е възлагал работа на А. С., поради което и не може да бъде
ангажирана безвиновната му отговорност, която е на работодателя му „М и Д
И.Г.“ ЕООД. Излага съображения, че процентът на съпричиняване от страна
на ищеца е по – голям от приетия от СРС. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, като искът бъде отхвърлен изцяло. В условията на
евентуалност твърди, че определеното обезщетение е завишено, поради което
моли същото да бъде намалено.
В установения от закона срок, въззиваемият А. И. С. е депозирал
отговор на въззивната жалба. Излага доводи, че правилно СРС е приел, че
отговорността е на ответното дружество. Моли решението в обжалваната част
да бъде потвърдено.
Третото лице помагач изразява становище за основателност на
подадената от „А.Е.“ ООД въззивна жалба. Излага доводи, че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на „А.Е.“ ООД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално
допустими, а разгледани по същество - неоснователни.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира следното.
Исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на
2
чл. 49 ЗЗД. За нейното уважаване е необходимо да се констатира
кумулативната даденост на следните предпоставки: вреди, тези вреди да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа,
вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /бездействие/ при
или по повод на възложената работа, причинителят да е действал виновно.
Възложителят на работата е солидарно отговорен с извършителя на
работата по отношение на увредения. Възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД по отношение на увредения, не като причинител на вредата, за
лични свои действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата,
при или по повод на която са причинени вредите. Неговата отговорност е
обезпечителна. – решение № 189/31.05.2011г. по гр. д. № 1177/2010г. на ВКС,
III ГО. Ето защо, пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи
претенцията си за обезвреда – работодателят или възложителят, като за едни и
същи вреди не може да бъде обезщетен два пъти /определение №
60711/29.10.2021г. по гр. д. № 1724/2021г. на ВКС, IV ГО/.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната
отговорност на възложителя за причинени вреди, причинени при или по повод
на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие
или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и
чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат следва да е
последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на
3
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Когато обаче вредоносното деяние е било извършено от служител на
изпълнителя, когото възложителят е натоварил да извърши определена работа,
за възникване на обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя
се прилагат задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., съгласно които „ако съгласно договора едното
предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои
работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за
вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този
случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако
обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на
предприятието, чиято работа се извършва от работници на другото
предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на
предприятието, чиято работа се извършва.”. Следователно, за правилното
решаване на правния спор трябва да се установят действителните
облигационни отношения между страните възложител и изпълнител, както и
вътрешните правила за безопасност, за да се прецени доколко възложителят е
имал възможност да организира и контролира действията на служителите на
дружеството изпълнител, което е работодател на пострадалия.
В първоинстанционното производство е представен договор от
25.06.2019 г. сключен между „А.Е.“ ООД и „М и Д И.Г.“ ЕООД за извършване
на всички необходими СМР и дейности по изпълнение на тухлена зидария,
съгласно приложение 1, 2 и 3, с краен срок за изпълнение на зидарията на кота
- 0,07 м – 09.07.2019 г., при общи условия, утвърдени от възложителя по
договора – „А.Е.“ ООД. Общите условия са приети от изпълнителя „М и Д
И.Г.“ ЕООД, видно от поставения подпис – л. 40 – л. 43 от делото на СРС. В
общите условия са предвидени следните норми, уреждащи безопасните и
4
здравословни условия на труд.
В т. 7.8 от общите условия изпълнителят се е задължил да спазва,
включително и персоналът му, всички норми за здравословни и безопасни
условия на труд, съгласно подписаното между страните споразумение за
безопасни условия на труд, представляващо част от общите условия. Съгласно
т. 7.9 всички санкции от административни органи и вреди на трети лица,
възникнали по вина на изпълнителя във връзка с изпълнение на работите,
включително относно законовите изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд и условията по предходната т. 7.8, са за негова сметка. В т.
7.11 изпълнителят се задължава да спазва разпорежданията на ръководителя
на обекта, назначен от възложителя, а в т. 7.18 възложителят се задължава да
координира работите на наетите от него подизпълнители на обекта.
Възложителят се е задължил да извърши техническо ръководство и
координация на обекта – т. 7.19.
Видно от представеното пред СРС споразумение от 25.06.2019г. /л. 44 –
л. 47 от делото на СРС/ „А.Е.“ ООД и „М и Д И.Г.“ ЕООД са се договорили да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа
на обекта. Споразумението е сключено на основание чл. 18 от ЗЗБУТ.
Съгласно т. 6 от споразумението, възложителят приема задължителни за
всички лица на строителната площадка правила по безопасност и здраве при
работа (ПБЗ), а изпълнителят се задължава да спазва нарежданията на
координатора по здравословни и безопасни условия на труд, назначен от
възложителя и всички упълномощени от него лица. В т. 7 възложителят се е
задължил да осигурява комплексни условия за безопасно извършване на СМР
на строителната площадка в съответствие с изискванията на нормативната
уредба, инвестиционния проект и плана за безопасност и здраве, както и с
дейността си на обекта да не създава условия за допускане на инциденти и
злополуки с работници/служители и други лица, които се намират на обекта
по друг повод, както и да осигури взаимодействие с други участници в
строителството, извършващи дейности на територията на строителния обект,
или в близост до него, така че да не се допусне създаването на условия за
нарушения на безопасните условия на труд. Съгласно т. 9 от споразумението
възложителят е длъжен да осигури цялостен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопА. начин за работещите, както и да
осигури спазването на технологичната последователност и сроковете на
5
извършваните СМР, определени съгласно инвестиционния проект и в плана за
безопасност и здраве. В т. 10 изпълнителят се е задължил да осигури контрол
за извършване на работата от наетите от него работници/служители по
безопА. начин и без риск за здравето, както за самите тях, така също и за
всички останали работници и други лица, които се намират на обекта по друг
повод, както и да осигури съответното взаимодействие с други участници в
строителството, извършващи дейности на територията на строителния обект,
както и да осигури спазването на технологичната последователност и
сроковете на извършваните СМР, определени съгласно инвестиционния
проект и в плана за безопасност и здраве. Съгласно т. 11 от споразумението
изпълнителят е длъжен да създаде необходимата организация за явяването на
изпратените от него работещи при техническия ръководител на строителния
обект за провеждане на начален инструктаж по безопасност на труда и
противопожарна охрана съгласно нормативните изисквания и приетите
правила по безопасност и здраве при работа и плана за безопасност и здраве
(ПБЗ), и се задължава да представи на възложителя списък с имената на
всички наети от изпълнителя работници/служители, които ще извършват
трудовата си дейност на строителната площадка. Възложителят не носи
отговорност за лица, които са изпратени от изпълнителя на строителния обект,
но не фигурират в списъка, предоставен му от изпълнителя и не са се явили на
начален инструктаж, и има право да не ги допусне на строителния обект или
да ги отстрани от района на строителната площадка. Съгласно т. 13 от
споразумението възложителят осигурява на наетите от него
работници/служители, а изпълнителят осигурява респективно за наетите от
последния работници/служители: необходимите колективни и лични
предпазни средства и специално работно облекло и използването им в
зависимост от направената оценка на риска за всеки конкретен случай;
провеждането на инструктажите на работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана съгласно
нормативните изисквания; изпълнение на дейности само на определената
строителна площадка, като се осигурява безопасността на преминаващи и/или
намиращи се в опасната зона на извършваните СМР; създаване на условия за
опазване на здравето на назначените от всяка от страните работници,
упражняващи трудовата си дейност на строителната площадка и спазване на
всички български и европейски норми, регламентиращи тези условия. В т. 14
6
възложителят се е задължил да осигури необходимите предпазни средства на
назначените от него работници, също както и предпазни каски и други
необходими предпазни средства за лицата, които са допуснати от него на
строителната площадка, а изпълнителят респективно осигурява необходимите
предпазни средства и облекло на назначените от него работници също както и
предпазни каски за лицата, които са допуснати от него на строителната
площадка. Изпълнителят се грижи за безопасността на наетите от него лица,
както и на всички, които са на площадката. Изпълнителят се задължава и
гарантира служителите му и трети лица да носят каски и предпазно облекло,
докато се намират на обекта. Той поддържа площадката и работите свободни
от ненужни препятствия, за да избегне опасност за тези лица. Изпълнителят
няма право да допуска наети от него и/или трети лица без предварително
разрешение от възложителя. Съгласно т. 16 изпълнителят е длъжен да
провежда периодични и ежедневни инструктажи на назначените от него
работници и служители по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия за труд, и да ги инструктира, обучи и запознае съгласно и в
съответствие с всички необходими нормативни изисквания за безопасна
работа, както и да осигури на работниците си необходимите машини и
съоръжения, обезопасителна техника, облекло и лични предпазни средства,
нужни за безопасното извършване на тяхната работа в съответствие с
нормативната уредба, и да осигури предприемането на съответни предпазни
мерки за защита на неговите работници и всички останали работещи от
рискове, произтичащи от извършваните от него СМР, недостатъчна якост или
временна нестабилност на строителните конструкции, съоръжения с
повишена опасност и др. В т. 18 от споразумението изпълнителят се е
задължил да осигурява за своите работници на обекта всички необходими
комплексни условия за здравословни и безопасни условия на труд съгласно
нормативните изисквания, както и с дейността си на обекта да не създава
условия за допускане на инциденти и злополуки с всички останали работници
и други лица, които се намират на обекта по друг повод, както и да осигури
взаимодействие с други участници в строителството извършващи дейности на
територията на строителния обект, или в близост до него, така че да не се
7
допусне създаването на условия за нарушения на безопасните условия на труд.
Въззивният съд, извършвайки анализ на клаузите на цитираните по –
горе документи, достига до категоричния правен извод, че възложителят не
само е организирал начина на извършване на уговорената от страните работа,
но е могъл и е бил длъжен да осъществява непосредствен контрол върху
осъществените от изпълнителя дейности. В този смисъл е без значение, че не е
установено точно от къде е паднала гредата. Именно задължение на „А.Е.“ е
да осигури безопасни условия на труд и контрол за това.
Ето защо, правилни са изводите на СРС, че обезпечително-
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД може да носи и от възложителя.
Наличието на трудово правоотношение между пострадалия и работодателя му,
не изключва възможността, респ. правното задължение „А.Е.“ да упражнява
свой собствен контрол и организация на извършваната в обекта работа от
изпълнителя, така, както е предвидено и в цитираните по - горе договори,
споразумения и общи условия.
Противоправното поведение на въззивника се изразява в неосигуряване
на безопасни условия на труд и контрол върху вече създадените такива. Дори
да не е установено от кой точно етаж от обекта е паднала дъската, дори и
падането на дъската да не е резултат на човешки фактор, дори да се дължи на
действия на служители на други фирми - подизпълнители на обекта /които
също са изпълнители на "А.Е." и който въпрос по делото не е е спорен/, то
именно жалбоподателят е този, който е бил длъжен да подсигури
обезопасяване на строежа по такъв начин, че да не се стигне до допускане на
такова падане.
В този смисъл е и константната практика на ВКС. Така например в
Решение № 465 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2011 г., IV г. о., ГК,
съдът приема, че „изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди
от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата
грижа при избора на изпълнител… Регресната отговорност на изпълнителя
пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от
установените между възложител и изпълнител отношения по договора за
изработка - кои работи са възложени и кога и как са изпълнени... Изложеното
не се променя с нищо, ако изпълнителят на свой ред превъзложи работата на
свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят пре-
8
превъзложи работата на свои работници. Отговорността на възложителя не се
променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата или че тя е
пре-превъзложена” и Решение № 142 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
419/2012 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че „При тази безспорно установена
фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на касатора по чл. 49 ЗЗД.
Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му
причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят
отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а
възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.
Изложеното не се променя с нищо, ако изпълнителят на свой ред превъзложи
работата на свои работници или на подизпълнител, както и ако
подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или
служители. Отговорността на възложителя не се променя от това, че
избраният изпълнител е превъзложил работата./решение № 465 от 28.12.2012
г. по гр. дело № 1211/2011 г. на ВКС, IV г. о./” и пр.
Следователно, съобразявайки се със задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г., с оглед приетото за
установено правнорелевантно обстоятелство, че ответното дружество е могло
по всяко време и необезпокоявано от изпълнителя да контролира
осъществената от него работа, въззивният съд счита, че въззиваемият е
пасивно материално легитимиран по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, във
вр. с чл. 45 ЗЗД.
Нещо повече, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ „в процеса на
проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите
възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи
контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни
условия на труд от проектанта и от строителя“. Според чл. 6 от Наредба № 2
от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
„възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от
отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в
процеса на договаряне са определени един или повече координатори за
изпълнение на задачите по чл. 7 и 11“. Посочените две разпоредби
конкретизират общото правило на чл. 49 от ЗЗД и обуславят обективната
9
отговорност на възложителя.
По делото е категорично установено неизпълнение от страна и на
възложителя и на работодателя на пострадалия на редица нормативни
изисквания, свързани както с обезопасяването на строежа - допускане до
работа на пострадалия без предпазна каска, необезопасяване на строежа, така
че да не се допуска падането на строителни материали.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за
извършване на възложената работа. С ППВС 7/1958 г. е разяснено, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя
има обезпечително-гаранционна функция, не произтича от вината на лицето,
което е възложило работата, поради което неоснователни са тези изложени в
жалбата оплаквания.
Освобождаването от тази отговорност би могло да бъде в случаите на
липса на вреда; ако действията на изпълнителя не са виновни и
противоправни или ако вредата не е причинена при и по повод на
възложената работа, като в конкретния случай е доказана вреда, причинена
след нарушаване на правила и норми, свързани със ЗБУТ и е при възложената
работа. Съгласно чл. 16 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., строителят („А.Е.“)
осигурява инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и
проверката на знанията по ЗБУТ на работещите, като подизпълнителя („М и Д
И.Г.“ ЕООД), както и останалите подизпълнители на обекта, по силата на чл.
18 съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със строителя, който го
е наел.
Ето защо, по делото са установени предпоставките по чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД – вреди /получени травматични увреждания/, противоправно
поведение /нарушаване на норми, свързани с трудовата безопасност на
обекта/, пряка причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди, поради което неоснователни са изложените във
въззивната жалба доводи за липса на пасивна материална легитимация и
недоказаност на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Следващият спорен въпрос по делото е налице ли е съпричиняване и
какво е неговото съотношение. Принос по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
10
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в
причинно-следствена връзка с вредата, без това поведение да прекъсва
причинно-следствената връзка между вредата и поведението на деликвента
(ако тази връзка е прекъсната, е налице самоувреждане). Съпричиняване от
пострадалия е налице, както когато той не е предприел задължителни мерки за
сигурност, така и когато той не е предприел други подходящи мерки за
сигурност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би
могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин (чл. 83, ал. 2 ЗЗД). За
да е налице съпричиняване, не е необходимо поведението на пострадалия да е
противоправно.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установява, че пострадалият е бил без поставена предпазна каска. За да
достигне до този извод, съдът взе предвид следното.
Видно от приетата по делото СМЕ, била е травмирана срединната горна
част на главата, която би била защитена, ако в момента на удара, върху главата
на пострадалия е имало правилно поставена и добре закрепена каска. За да се
получи рана на главата, трябва да има пряк контакт между дъската и главата.
Ако по време на удара каската е била поставена, не би се получила рана с
такава характеристика.
В съдебно заседание вещото лице действително разяснява, че
поставената каска не изключва напълно нараняването на главата, но тогава
уврежданията биха били различни. Нещо повече, служителят трябва не само
да постави каската на главата си, но и да я постави правилно и да я закрепи
добре. Обратното се приравнява на неизпълнение на задължението въобще. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че ако каската е била на главата на
лицето, без да се измества, не може да се получи рана на главата и на носа, тъй
като периферията на каската предпазва носа. Действително вещото лице
разяснява, че мозъчно сътресение може да се получи и с каска и без каска, но
трудно. Вещото лице обаче е категорично, че ако каската стои здраво върху
главата, няма как да се получи рана точно на това място. Ето защо, не може да
се приеме оплакването във въззивната жалба на С., че дори при поставена
каска, вредите щяха да са сходни.
11
Правилно СРС не е кредитирал показанията на свидетеля К.А.. Видно от
декларацията за трудова злополука С. е посочил като свидетели две лица,
различни от свидетеля. В представената пред СРС книга за начален
инструктаж по безопасност и здраве не се съдържа отбелязване свидетелят да
е преминал през начален инструктаж, поради което съдът изцяло споделя
изводите на СРС, че А. не се е намирал в обекта и на мястото на инцидента.
Показанията на този свидетел са в противоречие със събраните по делото
писмени доказателства, включително със СМЕ, изготвена от експерт със
специални знания и от отразеното в представената декларация от самия
пострадал.
От друга страна св. Р. посочва, че е пристигнал непосредствено след
инцидента, тъй като е бил на обекта, макар и не етажа, на който е бил
пострадалият. Не е видял пострадалия да има каска. Свидетелят разяснява, че
е направил начален инструктаж на всички работници, включително и на
въззивника С..
Пострадалият не е ползвал каска при изпълнение на поставените му от
техническия ръководител задачи, които предпазни средства са били налични,
като не се е погрижил за собствената си безопасност, в нарушение на чл. 33 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, обн. ДВ, бр. 124/1997 г.
във връзка с чл. 60, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/2004 г., указващ, че всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Нещо повече, самият свидетел на ищеца посочва, че
техническият на обекта им раздавал каските преди началото на работното
време. Тоест, работниците са били с подсигурени предпазни средства и
очевидно са знаели, че трябва да са с тях докато са на обекта, което
обстоятелство не се оспорва и от самия ищец. Съдът преценява дадените
показания на свидетеля Р. по реда на чл. 172 ГПК, вземайки предвид, че
работи при дружеството – ответник, но намира, че няма основание да не даде
вярна на същите, доколкото са последователни, логични и най – вече не
противоречат на събраните по делото писмени доказателства.
12
При определяне на дела на съпричиняване следва да се съобрази
съотношението във вида и тежестта на нарушенията на възложителя и
увреденото лице. Съдът намира, че вината на възложителя е по - значителна,
тъй като той е по - отговорен за действията си, респективно бездействията си
при осигуряване на безопасни условия на труд. При изложените доводи,
според настоящия въззивен състав, съпричиняването на пострадалия следва
да се приеме в по-малък дял, поради което дължимото обезщетение следва да
бъде намалено с 1/3.
Спорен по делото е и въпросът за размера на претърпените от
въззивника - ищец неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят.
Следва да се вземат предвид тези обстоятелства, както и значението им за
размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички
тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в
съответствие с принципа на справедливост.
От събраните по делото доказателства се установява, че С. е получил
13
следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана по дясната
теменна област на главата, мозъчно сътресение и счупване на кости на носа.
Установява се, че целият оздравителен и възстановителен процес е продължил
2-3 месеца, за което време ищецът е изпитвал дискомфорт и неудобства в
ежедневието му – периодични световъртежи и общо главоболие, както и
болки в травматичните области на главата. Най- силни са били болките през
първите две седмици от лечението, с намаляващ интензитет впоследствие – до
приключване на целия оздравително-възстановителен период. Вещото лице
посочва, че при физическа работа на открито в екстремни условия (много
студено или много топло), както и при психическо пренапрежение (екстремен
негативен стрес), С. може да почувства и впоследствие преходни главоболие,
световъртеж, обща отпадналост.
От друга страна съдът взе предвид, че не са настъпили усложнения или
трайни последици следствие на претърпяното увреждане. Установява се и, че
към момента жалбоподателят работи на същата длъжност, която е заемал по
време на инцидента и не е пречка за в бъдеще да изпълнява трудовата
функция по неговата специалност.
Правилно СРС не е кредитирал показанията на св. И.а относно това, че
С. е посетил за първи път психиатър шест месеца след инцидента, както и че
шест месеца след това е бил нетрудоспособен. Видно от приложената по
делото епикриза, издадена от отделение по неврохирургия при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, въззивникът е бил диагностициран с „шизофрения“ и
назначена терапия от ЦПЗ. От представената справка от НАП се установява,
че два месеца след инцидента С. е сключил трудов договор с трето лице -
„ЛТК Г.“ ЕООД. Не на последно място, следва да се има предвид и, че видно
от писмо от НОИ Л. И.а не е ползвала болничен през времето, когато твърди
да се е грижела за съпруга й. Тези противоречия внасят сериозни съмнения в
достоверността на показанията на тази свидетелка, поради което и наред с
обстоятелството, че същата се явява заинтересована от изхода на спора,
правилно не са били кредитирани от СРС.
Действително вещото лице заключва, че възстановителният период трае
2 – 3 месеца. Това посочено от експерта време за възстановяване обаче
обхваща обичайния възстановителен период при такъв тип травми. Ето защо,
същият следва да бъде преценен наред с останалите събрани по делото
14
доказателства, тъй като при някои лица може да бъде по – кратък, при други
по – дълъг. В случая се установява, че пострадалият е започнал работа на
07.10.2019г., тоест един месец и няколко дни след инцидента, отново като
строител. Ето защо, няма как да се приемат за достоверни показанията на св.
И.а, че не бил трудоспособен 6 месеца след това. С оглед обсъдените по – горе
доказателства, не могат да се приемат и твърденията на пострадалия за
влошаване на психическото му състояние следствие на инцидента.
Дори и да не се кредитират показанията на разпитаната по делото
свидетелка Л. И.а обаче, от приетите по делото доказателства е видно, че
пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Настоящият въззивен състав намира, че справедливият размер
на обезщетението за доказаните неимуществени вреди е в размер на 6000 лв.
Пострадалият не е установил претърпените от него вреди да са с по – висок
интезитет. Доколкото съдът приема, че съпричиняването от страна на И. е 1/3,
то на въззивника ищец следва да се присъди сумата от 4000 лв.
Изводите на двете инстанции относно крайния размер на обезщетението
съвпадат, поради което решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора и неоснователността на жалбите на всяка от
страните, същите не си дължат разноски. „А.Е.“ ООД е заплатил на
процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в размер на 1300
лв. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, това е минималният размер за представителство по дело с
такъв материален интерес. Ето защо, възнаграждение в същия размер следва
да бъде определено и на процесуалния представител на А. И. С., осъществил
безплатната правна помощ, на основание чл. 38 от ЗА.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13457/02.08.2023г., постановено по гр. д.
№ 70324/2021г. по описа на СРС, 31 с-в.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
15
на „А.Е.“ ООД - "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16