Р Е Ш
Е Н И Е № 83
гр.
Сливница, 15. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI състав,
в публично заседание на седми август през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 718 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.С.К., ЕГН ********** ***, представляван от адв. Яна Иванова от
АК – гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление № 15-0344-000205 от 08.
07. 2015 г., издадено от Борислав Христов Маноилов – началник РУП към ОДМВР –
София, РУ – гр. Сливница, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
С
решение № 888 от 07. 10. 2016 г., постановено по к.н.а.х.д. № 707/2016 г. по
описа на АССО постановеното по н.а.х.д. № 685/2015 г. по описа на Районен съд –
гр. Сливница решение № 112 от 30. 05. 2016 г. е отменено и делото е върнато на
същия съд за ново разглеждане от друг състав, с дадени в мотивите на решението
задължителни указания - за допускане на поискани от жалбоподателя
доказателства, относими за релевантни за правния спор факти, въз основа на
приетите от тях настоящият състав да се произнесе относно съставомерността на
нарушението.
В жалбата се
моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. Излага доводи, относно недоказаност на извършеното от него
нарушение. Направени са доказателствени искания за поставяне на въпроси към
актосъставителя, разпитан по делото като свидетел и изискване на документация,
намираща се у ответната страна – карта/схема на разположение на пътните знаци
в района на проверката от 30. 06. 2015
г., заедно с местата, определени за разположение на патрулните автомобили,
както и доказателства за техническата изправност на измервателния уред - радар.
Въззиваемата
страна – РУ – гр. Сливница, редовно призована пред настоящата съдебна
инстанция, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена РС - гр.
Сливница, е застъпено становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната
редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
На 30. 06. 2015г.,
около 14,58 часа, по ТП-638, в района на 9-ти км. Преди разклона за с. Делян с
посока гр. Божурище, е установено, че В.К. управлявал товарен автомобил “Рено
Канго” с ДК № СА 3955 ХР, със скорост 84 км/ч., при въведено със знак В-26 ограничение
на скоростта 40 км/ч. извън населено място, установено с техническо средство
радар ТР4 D № 260.
Установено е, че автомобилът е собственост на „Интерагри България”АД. Показания
на радара били показани на жалбоподателя.
Съставен е
акт за установяване на административно нарушение № 229 от 30. 06. 2015г. на
жалбоподателя К. от свидетеля В.П. – мл.автоконтрольор при РУ – гр. Сливница, в
присъствието на свидетеля Ф.В., подписан от жалбоподателя с отбелязване, че
няма възражения. Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление
№ 15-0344-000205 от 08. 07. 2015 г., издадено от началника на РУП към ОДМВР София,
РУ – гр. Сливница, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева, на основание чл. 182 ал. 1, т. 5 ЗДвП,
за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В
показанията си разпитаните по делото свидетели В.П. и Ф.В. – актосъставител и
свидетел, заявяват, че на 30. 06. 2015 г., при изпълнение на служебните си
задължения на разклона за с. Делян на ПП-1-8, при въведено ограничение на
скоростта от 40 км.ч., жалбоподателят К. управлявал товарен автомобил „Рено
Канго“ с 84 км.ч., която скорост била установена с техническо средство – радар
ТР-4 D № 260. Резултатът за скоростта му бил показан и той
подписал съставения АУАН без възражения. Свидетелят П. заявява, че знакът,
указващ ограничението на скоростта, бил ясно видим, за което не пречели нито
храсти, нито дървета. Лично той преди установяване на място с автомобила
проверявал дали знакът е на място, или не е закрит.
Във
връзка с направени от жалбоподателя доказателствени искания и дадени
задължителни указания от касационната инстанция – АССО, от ответника са
изискани писмени документи – карта/схема на разположението на пътните знаци в
района на проверката от 30. 06. 2015 г. и на разположението на патрулните автомобили,
както и доказателства за техническата изправност на радара, с който е била
отчетена скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил, но такива не са
представени по делото.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите,
както и приобщените по делото писмени доказателства – наказателно постановление
№ 15-0344-000205/08. 07. 2015 г.; АУАН № 229/30. 06. 2015 г.; данни от отчет за
регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост от радар ТР4; заповед
№ 8121з-748/24. 06. 2015 г.; заповед рег. № К-11243/10. 10. 2012 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Административно-наказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
В
хода на производството пред настоящата инстанция не се установи по безспорен и
категоричен начин фактическата обстановка, възприета от административно-наказващия
орган, което обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление поради
недоказаност на нарушението.
В
преценката си дали да се издаде наказателно постановление административно-наказващият
орган се основа на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл.
189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни
наказания се считат за верни до доказване на противното, т. е. за административнонаказващият
орган те имат обвързваща доказателствена сила. В съдебното производство в
тежест на административно-наказващия орган е да докаже извършването на
нарушението, както и изправността на използваното техническо средство,
послужило за установяването му. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства дали е
извършено административно нарушение и средствата, с които то е установено.
В
съпроводителното писмо към преписката по процесното наказателно постановление ответникът
е приложил разпечатка от радар ТР4 D№
260 от 30. 06. 2015 г. и дневник на техническото средство, но във връзка с
направено от жалбоподателя оспорване относно изправността и годността на
цитираното техническо средство, от административно-наказващия орган са били
изискани съответните доказателства за това, каквито до обявяване на съдебното
следствие за приключено не са представени. Последните са за изясняване на релевантни
за правния спор факти, въз основа на които съдът се произнася относно
съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Горното
обуславя мотива на съда, че в настоящото производство не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен и категоричен начин да се установи
действителната фактическа обстановка, описана в акта и обжалваното наказателно
постановление. В частност, не са ангажирани доказателства, от които да се
установи дали измервателното техническо средство – радар, е било изправно,
съответно дали е минало пред необходимата проверка. Поради това съдът не може
да обоснове извод за доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй
като ответната страна не ангажира необходимите доказателства в подкрепа на
твърдяното в наказателното постановление нарушение.
Предвид всичко изложено
депозираната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното
наказателно постановление – изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 1-во ЗАНН,
вр. 2 и чл. 336 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 15-0344-000205 от 08.
07. 2015 г., издадено от Борислав Христов Маноилов – началник РУП към ОДМВР –
София, РУ – гр. Сливница, с което на В.С.К., ЕГН **********, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с
касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: