М О Т И В И към Н Ч Х Д №
559/11г.
Производството е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
Срещу
подс. Д.С.Б. е повдигнато обвинение по чл.147 ал.1 от НК затова, че на
11.05.2011 г. в гр.Казанлък е разгласила позорни обстоятелства и приписала
престъпление на П. Ст. Ф..
С
тъжбата е предявен граждански иск от частния тъжител П.Ф. за причинените му
неимуществени вреди в размер от 4000 лв..
Съдът
прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие повереника на частния
тъжител поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновна като
и бъде определено справедливо наказание, както и да бъде уважен предявения
граждански иск за причинените неимуществени вреди в размер от 4000 лв..
Подс.Д.С.Б.
редовно призоваване и за четирите съдебни заседания, не се явява.
Явява
се защитника й, който след приключване на съдебното следствие пледира
невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт.Излага като
аргументи,че липсва умисъл от страна на подс. Б. при осъществяване на деянието.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства установени с
доказателствени средства по реда на НПК – показания на свидетели,писмени и след
като ги преценка поотделно и във съвкупност съдът приема за установено следното
;
Частния
тъжител Ф. и подс. Б. живеели във един и същи вход в гр.Казанлък на ул. ‘Добри
Кехайов’ № 13.
Отношенията
помежду им били влошени от много години по повод отглеждане на куче от частния
тъжител Ф..
През
последните две години отношенията им се обтегнали още повече, въпреки,че
частния тъжител вече не живеел във тази жилищна сграда ,единствено често
посещавал майка си която продължавала да живее там.
В
резултат на влошените им взаимоотношения подс.Б. подала жалба до началника на
РУ ‘Полиция’ в гр.Казанлък където частния тъжител работил като полицай.
Била
извършена проверка,изготвена била справка от св.Г.К. при която не се установили
изнесените в жалбата от подс.Б. обстоятелства.
На
11.05.2011г. подс. Б. отново написала и подала в гр.Казанлък жалба с вх. № Ж-10
до началника на РПУ гр.Казанлък в която излага като обстоятелства ,че
частния тъжител настройвал хората против нея,хвърлял боклуци по гаража и,счупил
стъклата на терасата и,изтръсквал калните си обувки пред вратата и др., както
и ,че за благодарност - ‘ми обра мазата’.В края на жалбата подс.Б. написала -
,’че този човек/частния тъжител/ няма място в полицията. Там са нужни свестни
хора,не ‘подлеци’ и ‘лъжци’ като упоменатия’ .
В
резултат на жалбата била извършена проверка при която частния тъжител дал
писмени сведения.Били събрани такава сведения и от подс.Б., лицето с което
живеела на семейно начала Т.Д., майката и приятелката на частния тъжител Я.Ф. и В.Д..
Проверката
била извършена от св.Х.Х., който я обобщил в специална справка до Началника на
РУП- гр.Казанлък.В справката св.Х. не констатирал изнесените от подс. Б.
обстоятелства.
Описаната
фактическа се установява от показанията на св. Г.К., Х.Х., Т.С., М.Б. и
отчасти от показанията на св.Т.Д., Р.Б.,И.Б. и Д.К., от писмените доказателства- жалба с вх. №
Ж.10/11.05.2011г., справка с рег. № 20273/14.06.2011г.,писмо с изх. №
20207/13.06.2011г.и справка с рег. № 28091/12.08.2010г..
Имайки
предвид установената по безспорен начин фактическа обстановка съдът намира,че
подс. Д.С.Б. от обективна и субективна страна е осъществила състава на чл.147
ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
За
осъществяване на престъплението - ‘Клевета’ е необходимо от обективна страна да
се разпространяват неистински позорни обстоятелства или да се препише другимо
престъпление.
Чрез
довеждането до знанието на трети лица/ Началника на РУ ‘Полиция’ гр.Казанлък- в
жалбата е посочено РПУ/ на позорни обстоятелства за частния тъжител П.Ф. ,
подс.Б. е осъществила едното изпълнително деяние на престъплението- Клевета-
разгласи.
Разгласените
обстоятелства - ‘подлец’ и ‘ лъжец’ безспорно са позорни от гледна точка на
общоприетото разбиране за честта на всеки един човек.
С ‘подлец’
в общество обикновено се обозначават –блюдолизци,измамници,подлизурковци и
др. т.е. негодяй.
‘Лъжец’
пък в обществото наричат тези които лъжат, на лица на които не може да се вярва.
И
двете обстоятелства са осмиващи, и позорящи спрямо този до когото се отнасят.
Тези
позорни обстоятелства са и обективно твърдяни в жалбата от подс. Б. и не са
под подразбиране.В прав текст в края на жалбата подс.Барзакова е посочила,че
частния тъжител е ‘подлец’ и ’лъжец’.
По
делото не бяха събрани доказателства сочещи истинността на тези обстоятелства
т.е. те са неистински.
Подс.Б.
е осъществила и другата форма на изпълнителното деяние на престъплението-
Клевета а именно преписала е престъпление.
Конкретното
престъпление което е преписала подс.Б. на частния тъжител Ф. е - ‘,че и е
обрал мазата ’ т.е. осъществил е престъплението – кражба по смисъла на
чл.194-197 от НК.
За
съставомерността на това изпълнително деяние не е необходимо това престъпление
което се преписва да бъде индивидуализирано по време,място и предмет на
престъпно посегателство.Достатъчно е само да се посочи конкретно престъпление
което да се твърди,че е било извършено.
От
събраните по делото доказателства не установи истинността на извършване на това
преписано престъпление. В показанията си св.Д.К.
твърди,че когато е било извършено такова престъпление е видяла висок слаб мъж
в мазето на подс. Б. но не го е познала а впоследствие подс. и казала,че това
бил частния тъжител.
В
показанията си св. Т.Д. твърди,че от подс. била видяла частния тъжител да
притичва и се усъмнила,че той е разбил мазето им.Той не е очевидец на
извършеното а само преразказва казаното му от подс.Б..Поради и това съдът не
приема показанията на тези свидетели като източник на информация относно факти
и обстоятелства тъй като те преразказват казаното им от подс.Б..
За
разбитото мазе не били уведомени и органите на МВР.
Други
доказателства в хода на съдебното следствие не бяха събрани.
Предвид
на това съдът счита,че не се събраха доказателства от които безспорно да се
установи,че частния тъжител е извършил преписваното му престъпление.
Предвид
на това както и установяване истинността на позорните обстоятелства съдът не
прилага чл.147 ал.2 от НК.
Съдът
обмисли квалифициране на деянието извършено от подс.Б. по чл.148 ал.1 т.2 от НК.
Позорните
обстоятелства и преписването на престъпление,независимо,че са разгласени в
писмена форма не правят деянието клевета разпространена чрез печатно произведение.
Закона
и последователната и непротиворечива съдебна практика в тази насока приемат,че
характерните белези на печатното произведение са многобройност на
разпространените екземпляри до неограничен кръг лица.
В
случая тези позорни обстоятелства и това преписване на престъпление не са
доведени по неограничен кръг от хора освен това липсва многобройност на
разпространените екземпляри / жалбата е само една / поради и което не е налице
и квалифицирана клевета по смисъла на чл.148 ал.1 т.2 от НК./В този см.
Р-28/72 – 2 ро на ВС и др..
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс.Б.
съдът прави извода,че е действала умишлено.
Подс.
е съзнавала обществено-опасния характер на деянието си,предвиждала е
настъпването на обществено-опасните последици от него,искала е тяхното
настъпване и се е стремила към тях.
Касае
е се за форма на вината- пряк умисъл.
В
горния смисъл е и практиката на ВКС- Р-28-72-2,Р-51-80-2,Р-380-76-2,Р-623/74-1,
Р-80/98-2,Р-22/95-3 и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови
разпоредби съдът намира,че подс. Д.С.Б. следва да бъде призната за виновна и
наказана.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема-чистото и съдебно минало,добрите и
характеристични данни/ в този смисъла са показанията на св. И.Б. / както и недоброто и
здравословно състояние/амб. листове № 732/21.07.11г. и № 3796/04.08.11г./.
Отегчаващи
вината обстоятелства не се събраха.
Следователно
наказанието на подс.Б. следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
За
гореописаното деяние закона предвижда наказание глоба от три до седем хиляди
лева както и обществено порицание.
До
настоящия момент подс. не е осъждана/ справка за съдимост/, същата е
пълнолетна, и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава 8
от НК а от деянието няма причинени имуществени вреди.
Следователно
наказанието и следва да се определи чрез приложението на разпоредбата на чл.78а
ал.1 от НК предвид императивния характер на този законов текст и с оглед
постигане целите на чл.12 ЗАНН,респ. чл.36 от НК- глоба от хиляда лева.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ ;
С
деянието осъществено от подс.Б. което представлява престъпление на частния
тъжител П.Ф. са му причинени неимуществени вреди изразяващи се в обществено
неудобство.
На
основание чл.45 и следващите от ЗЗД подс.Б. дължи обезщетение което по размер и
на основание чл.52 от ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства;
1.Начина
на причиняване на вредите- чрез престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
2.Формата
на вина- пряк умисъл.
3.Обстоятелството,че
е настъпило напрежение и притеснение у частния тъжител / показанията на св.С. и Б. /.
4.Липсата
на виновно поведение от страна на частния тъжител П.Ф..
Следователно
при анализа на тези обстоятелства съдът счита,че по справедливост следва да се определи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер от 2000 лв..В тази
му част гражданския иск е основателен и доказан и следва да се уважи а във
останалата част до 4000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На
основание чл.86 ал.2 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД подс.Д.Б. дължи и законната лихва считано
от датата на непозволеното увреждане 11.05.2011г. до окончателното изплащане
на главницата.
Подс.
Д.Б. следва да заплати и държавна такса от 80 лв. върху уважената част от
гражданския иск- чл. 2 от Тарифата за държавни такси които се събират от
съдилищата по ГПК.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;