Решение по дело №1794/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните- Варна, подадена чрез ю.к. Р. против Решение № 53/17.06.24г. по НАХД № 68/2024г. на ПРС, І състав, с което е отменено наказателно постановление № ЗЖ-1/05.02.2024г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на „АН-ТО ВЕТ“ЕООД за нарушение по чл.380, ал.1, т.1 и т.5 ЗВД на основание чл.468л ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 600лв.

Касаторът твърди, че решението на ПРС е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила поради неправилното им прилагане, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при извършената в обекта проверка на 31.10.23г. безспорно е установено, че във водения в обекта дневник по чл.380, ал.1 ЗВМД не съществуват записи за дата на продажба на ветеринарни лекарствени продукти, име и адрес на ветеринарния лекар, рецептата, както и на купувача на ВЛП, за който е издадена рецептата, които констатации са описани в протокола от извършената проверка. Твърди, че с измененията на АПК, в сила от 01.01.2019г., на констативните протоколи е придадена силата на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК, доколкото с тях се констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Констатираното в протокола е неизпълнение на задължението по чл.380, ал.1 от ЗВМД, като съставения протокол от проверката не е оспорен по съответния административен ред от въззивната страна, поради което има доказателствено значение при съставянето на АУАН и издаването на НП, в частта за направените в тях констатации. Счита за неоснователно приетото от ВРС, че актосъставителят не е дал указания какво следва да е съдържанието на регистъра, тъй като реквизитите на регистъра са изчерпателно посочени в закона- чл.380, ал.1 ЗВМД, както и неоснователно въззивният съд е счел, че не са изпълнени разпоредбите на чл.376 и чл.379 ЗВМД, тъй като се касае за различни производства, като това по НП е различно от производството по издаване на лиценз на дружеството. Касаторът твърди, че в настоящия казус е посочено в какво точно се изразява непълното съдържание на дневника/липсващите реквизити, които не са били вписани в дневника предвид петте точки на посочената като нарушена материално-правна разпоредба, съгласно чл.380, ал.1 от ЗВМД, като същият е с непълно съдържание. Изискването на чл.380, ал.1 ЗВМД е императивно и цели осъществяването на контрол върху дейността на лицата, осъществяващи търговия на дребно с ВМП. Счита за неправилни и изводите на ПРС, че процесният дневник се води редовно, тъй като от протокола за извършена проверка, АУАН и приложения дневник е видно, че липсват задължителни реквизити. Твърди, че неоснователно въззивният съд е стигнал до извод, че следва да се вземе предвид и ниската обществена опасност и на въззивника, и неговото процесуално поведение в хода на цялостното административно производство, тъй като не са налице условия за прилагане на чл.28 ЗАНН. Дружеството е извършвало специфична търговска дейност с високорискови лекарства и продукти, което изключва всякаква възможност за приложение на разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН. Нарушението е извършено за първи път, който факт е взет под внимание от страна на административнонаказващия орган при индивидуализация на наложената имуществена санкция, която е наложена в минимално определения размер. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото наказателно постановление. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата не бъде уважена и при предявена претенция за адвокатски хонорар прави възражение за прекомерност.

Ответната страна „АН-ТО ВЕТ“ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. З., оспорва жалбата и моли решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че решението на ПРС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ПРС е образувано по жалба на „АН-ТО ВЕТ“ЕООД против наказателно постановление № ЗЖ-1/05.02.2024г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.380, ал.1, т.1 и т.5 ЗВД на основание чл.468л ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 600лв.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че при извършена на 31.10.2023 г. проверка в обект за търговия на дребно с ветеринарни лекарствени продукти /ветеринарномедицинска аптека/, съгласно издадено Разрешение за търговия на дребно с ветеринарни лекарствени продукти № 435/06.12.2022г., стопанисвана от „Ан-то Вет“ ЕООД, от д-р А. Д., на длъжност главен инспектор в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ-Варна, в присъствието на свидетеля д-р Т. И. - главен инспектор в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ - Варна, и на управителя на „Ан-то Вет“ ЕООД, Т. М. Т., е установено, че дружеството води в обекта дневник по чл.380, ал.1 от ЗВМД, който е с непълно съдържание. В дневника не съществуват никакви записи за дата на продажба на ветеринарни лекарствени продукти, име и адрес на ветеринарния лекар, издал рецептата, както и на купувачът на ВЛП, за който е издадена рецептата, като „Ан-то Вет“ ЕООД, притежаващо разрешение за търговия на дребно с ветеринарни лекарствени продукти, е нарушило разпоредбата на чл.380, ал.1 от ЗВМД. Нарушението е описано в Протокол от извършена проверка на обект за търговия на дребно с ветеринарни лекарствени продукти /ветеринарномедицинска аптека/ от 31.10.2023 г., неразделна част от административнонаказателната преписка по издаване на НП. Посочено е че са нарушени разпоредбите на чл.380, ал.1, т.1 и т.5 от ЗВМД. АУАН е подписан от жалбоподателя на 29.11.2023 г. с възражения. Такива са постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, съдържат всички реквизити, изискуеми по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Въззивният съд е приел, че видно от приложения в АНП дневник, в същия липсва единствено запис за адреса на ветеринарния лекар издал рецептата, тъй като в обекта, стопанисван от дружеството, се изпълняват рецепти, издадени единствено от управителя, в качеството му на ветеринарен лекар. Съдът е приел, че ЗВМД, както и в Наредба №66/16.05.2006г. за изискванията към ветеринарномедицинските аптеки, издадена от министъра на земеделието и горите, не е предвидена административна санкция за непълно съдържание на водения дневник, а видно от приложения по делото, същият е воден редовно, като в него са описани имената на продадените медикаменти, тяхната бройка и количество, дата на продажба, партиден номер, срок на годност, остатък, поради което е счел, че са били налице основания за квалифициране на случая като маловажен по чл.28 от ЗАНН, доколкото деянието е с явно незначителна обществена опасност, предвид това че в обекта е имало наличен дневник по смисъла на чл.380, ал.1 от ЗВД, който е бил системно воден и от който ясно се виждат имената на продадените медикаменти, тяхната бройка и количество, дата на продажба, партиден номер, срок на годност, остатък. ПРС е взел предвид и ниската обществена опасност и на въззивника и неговото процесуално поведение в хода на цялостното административно производство. Отчел и че актосъставителят не е дал указания какво следва да бъде съдържанието на регистъра, както и че не са изпълнени разпоредбите на чл.376 или чл.379 ЗВМД. ПРС е счел случая за маловажен и е отменил НП.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Районният съд е изяснил фактическата обстановка и след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Решението е неправилно.

С обжалваното НП е наложена имуществена санкция на дружеството за извършено нарушение на чл.380, ал.1 т.1 и 5 ЗВМД.

Правилно и законосъобразно ПРС е счел че НП не страда от пороци и е издадено от компетентен орган.

В случая безспорно се установява от доказателствата по делото и че дружеството, като не е водило дневник в съответствие с изискванията на чл.380, ал.1 ЗВМД, е осъществило състава на вмененото с НП нарушение.

Съгласно чл. 380 ал.1 от ЗВМД притежателят на лиценз за търговия на дребно с ВМП води дневник, в който вписва: 1. дата на доставка, продажба и количества от ВМП; 2. наименование на ВМП; 3. номер и срок на годност на партидата ВМП; 4. име и адрес на доставчика и купувача и 5. име и адрес на ветеринарния лекар, издал рецептата.

В случая АНО е приел, че представените инвентаризационни описи представляват дневник по чл.380 ал.1 ЗВМД, който дружеството води за ВМП. Безспорно е установено, че в този дневник не се съдържат данни за дата на доставка, продажба и количества от ВМП и име и адрес на ветеринарния лекар, издал рецептата, както и на купувача, за който е издадена рецептата.

Разпоредбата на чл.380, ал.1 ЗВМД въвежда задължение за притежателят на лиценз за търговия с ВМП да води дневник с императивно установено съдържание. Безспорно установено е в случая, че дружеството, притежател на лиценз за търговия с ВМП, не е изпълнило това задължение.

Наличието на първични документи за закупени ветеринарни продукти, нито обстоятелството, че в аптеката се изпълняват само рецепти, издавани от управителя като ветеринарен лекар, не дават право на лицето което има задължение да води такъв вид документация, да нарушава това правило. Изискването на чл. 380 ал.1 от ЗВМД е императивно и цели осъществяването на контрол върху дейността на лицата осъществяващи търговия на дребно с ВМП.

Неоснователни са твърденията, възприети от въззивният съд, и че актосъставителят е следвало да даде указания какво следва да бъде съдържанието на водения дневник. Съдържането на дневника е нормативно установено в чл.380, ал.1 ЗВМД. Неоснователно е и приетото от ПРС, че не са спазени разпоредбите на чл.376 или 379 ЗВМД, тъй като същите касаят процедури по издаване на лиценз, съответно подаване на заявление за промяна на обстоятелства във връзка с издаден такъв, които производства са различни от административнонаказателно производство, в което се установява административнонаказателна отговорност.

Неоснователни са и изводите на ПРС, че дневникът е воден редовно и от него се установява дата на продажба и че единствено не съдържа име и адрес на ветеринарния лекар. Представеният в АНП е относно налични ВМП след инвентаризация и съдържа информация единствено за наименование, партиден номер, срок на годност и количество към определена дата, но не и задължителната информация по чл.380 ал.1 т.1 и т.5 ЗВМД, действащ към датата на извършване на нарушението. И към настоящият момент притежателят на разрешение за търговия на дребно с ВЛП следва да води подробна документация, която съдържа данните по чл.103, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 2019/6 за всяка продажба на ВЛП, за която се изисква ветеринарна рецепта / чл.356 ЗВМД/.

Неоснователно ПРС е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Необходимо е да се извърши съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая са нарушени обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните. В случая дружеството извършва търговска дейност със специфични лекарства и продукти, а липсата на данните, който законодателят въвежда в задължение на притежателите на лиценз за търговия с ВМП да посочват в регистрите по чл.380 ал.1 ЗВМД, препятства извършване на контрол и проследимост на същите. Нарушението касае спазването на изискванията при търговия на дребно с ВМП, за която се изисква лиценз, поради което не може да се приеме, че нарушението е с по-ниска обществена опасност. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път има отношение при определяне размера на наказанието, който е в минималния определен от закона е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.

Като е приел друго и е отменил оспореното НП, ВРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде потвърдено издаденото НП.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на общо 80лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 53/17.06.24г. по НАХД № 68/2024г. на ПРС, І състав, с което е отменено наказателно постановление № ЗЖ-1/05.02.2024г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на „АН-ТО ВЕТ“ЕООД за нарушение по чл.380, ал.1, т.1 и т.5 ЗВД на основание чл.468л ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 600лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ЗЖ-1/05.02.2024г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на „АН-ТО ВЕТ“ЕООД за нарушение по чл.380, ал.1, т.1 и т.5 ЗВД на основание чл.468л ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 600лв.

ОСЪЖДА на „АН-ТО ВЕТ“ЕООД, ЕИК ************* да заплати на ОДБХ-Варна разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.