Решение по дело №31/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1744

гр. Перник, 28.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, X - ти състав, в открито съдебно заседание проведено на тридесети октомври  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: Камелия Ненкова

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 00031 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е образувано по предявен от "Банка ДСК" ЕАД срещу Б.Д.Б. иск с правно основание чл.422 вр.чл.79 ЗЗД, чл.430 от ТЗ, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 3955,61 лв.- главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.04.2014г., сумата от 648,23лв. – договорна лихва начислена върху главницата за периода 15.12.2016г.- 18.03.2018г., 106,15лв. – лихвена надбавка за забава изтекла за периода от 15.12.2016г.-18.03.2018г.,120лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2018г. – датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК  до окончателното изплащане на вземането. Твърди се в исковата молба, че на 30.04.2014г. между банката-ищец и ответникът Б.Б. е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 6000лв. със срок за издължаване 72 месеца. Посочено е, че кредитът е обезпечен с поръчителството на И.А.С. /за която впоследствие производството по делото е било прекратено/. Иска се от съда да признае за установено, че ответникът Б.Б. и поръчителят И. С. /за която впоследствие производството по делото е било прекратено/дължат посочените в петитума на исковата молба суми.

            Ответникът Б.Б., чрез назначеният му от съда особен представител, оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че към договора, приложен към исковата молба липсва погасителен план. Оспорено е обстоятелството, че е настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит.

В исковата молба се посочва, че между страните по делото бил сключен договор за кредит № 11/21724712 от 30.04.2014г., по силата на който банката предоставила на ответника Б.Д.Б. в заем сумата от 6000 лв. за срок от 72 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер от 117,63 лв. и падежна дата- всяко 15-то число от месеца.  Съгласно пункт 3 от приложимите общи условия към договора за кредит ответникът дължал и договорно възнаграждение в общ размер от 2266,81лв., платимо разсрочено за срока на договра.

Твърди се, че размерът на погасените с плащане от ответника суми по договора били в общ размер на 3733,98лв. След 19.09.2017г. ответникът преустановил плащанията по договора, поради което на основание чл.18.2 от общите условия договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по същия.

При така изложените фактически твърдения се  отправя искане към съда да призне за установено съществуването по отношение на ответника на вземанията по издадената заповед за изпълнение, а именно, за сумата от 3955,61 лв.- главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.04.2014г., сумата от 648,23лв. – договорна лихва начислена върху главницата за периода 15.12.2016г.- 18.03.2018г., 106,15лв. – лихвена надбавка за забава изтекла за периода от 15.12.2016г.-18.03.2018г.,120лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. № ****/****г. на РС-Перник, по което се  е развило заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответникът Д. Б.Д. чрез назначения му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Х.  е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за отсъствието на обявяване на предстрочната изискуемост на кредита.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

Банка „ДСК“ ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу Б.Д.Б. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1833 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.

По делото е представен договор за кредит № 11/21724712 от 30.04.2014г., сключен между Банка „ДСК“ ЕАД като кредитор, Б.Д.Б. като кредитополучател и И.А.С. като поръчител. По силата на този договор банката се задължила да отпусне кредит в размер на 6 000,00 лева. В договора  се съдържа следното: сума на кредита: 6000,00 лева; срок на заема: 72 месеца; размер на вноска 116,84лева; ГПР 13,78 %; и общо задължение: 8526,84лева. Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните по делото.  Представено е извлечение от сметка №**************** с титуляр Б.Д.   Б., от което се установява, че на 30.04.2014г. ответникът е получил сумата в размер на 6000,00 лева, която е предмет на обсъждания кредит.  

В материалите по делото се намира уведомление от ищеца, адресирано до ответника, с което го информира, че счита кредита за предсрочно изискуем. Обсъжданото уведомително писмо е получено на 17.04.2019 г. от назначения особен представител на ответника, доколкото този документ е приложен към исковата молба.

По делото е прието заключението на съдебно – икономическата експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице посочва, че кредитът е усвоен, тъй като сумата от 6 000 лева е постъпила по банковата сметка на ответника, посочена в договора. Според вещото лице са постъпили плащания по кредита, които са в общ размер на 3793,98 лева. Експертът дава заключение, че последната вноска за погасяване на кредита е направена на 19.09.2017г. с която са погасени  общо както следва : 2044,39лева -главница, 1644,04 лева- договорна лихва и 45,55 лева – надбавка за забава.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл.  422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 6 000,00лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 2266,81 лева, а ГПР е 13,78 %, което е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Видно от приобщените доказателства по делото ответника е погасил сумата от 3733,96лева от които 2044,39лв- главница, 1644,04лв.-договорна лихва и 45,55лв. лихва за забава.

Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното обявяване  става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай назначеният особен представител е получил на 17.04.2019 г.  исковата молба заедно с уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуемост. Връчването на особения представител представлява лично връчване на ответната страна (в този смисъл разясненията в решение от 10.08.2018 г. по в. гр. д. № 41 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Перник; по този въпрос е образувано т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I – во т. о., но към настоящия момент не е поставено решение). Предвид на това следва да се приеме, че препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и с това изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита е достигнало до длъжника.

Горното налга извод, че остатъкът от главницата по кредита в размер на 3955,61 лева е с настъпил падеж, което налага нейното връщане, тъй като не се представиха доказателства за нейното връщане. В този смисъл е основателна исковата претенция за главница, като основателни са и заявените акцесорни претенции за лихви и такси в посочените размери и за посочените периоди.

С оглед на всичко изложено се налага извод, че исковата претенция се явява основателна, и като такава следва да бъде уважена.

Разноски

 Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете.  

В настоящото исково производство ищецът е направил следните разноски: 211,64 лева – държавна такса, 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 200,00лв. депозит за възнаграждение на вещо лице и 540,00 лева – депозит за възнаграждение за особен представител, т. е. направените разноски са в общ размер на 1151,64лева, съобразно представен списък по чл.80 ГПК по делото- стр110.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 1833 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 96,58 – държавна такса, т. е. общо 146,58лева.

Като се взе предвид уважаването  на исковете, техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че ответника следва да заплати на ищеца направени разноски  както следва: 1151,64лева за исковото производство и 146,58лева в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "Банка ДСК" ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу Б.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес ***  установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че Б.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес *** дължи  на  "Банка ДСК" ЕАД сумата от 3955,61 лв.- главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.04.2014г., сумата от 648,23лв. – договорна лихва начислена върху главницата за периода 15.12.2016г.- 18.03.2018г., 106,15лв. – лихвена надбавка за забава изтекла за периода от 15.12.2016г.-18.03.2018г.,120лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.  

ОСЪЖДА Б.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на "Банка ДСК" ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата в размер на 1151,64лева -  разноски в исковото производство и 146,58лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 01833 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 1833 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

           Вярно с оригинала:С.Г.

Районен съдия: