Решение по КНАХД №1061/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И. К. К., [ЕГН], от гр. Варна, срещу Решение № 446/08.04.2025г. по АНД № 227/2025г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К, № 10114943 на ОД на МВР-Варна, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Касаторът оспорва решението на въззивния съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че погрешно районният съд е приел ограничението на скоростта в населено място от 50 км./ч., без да съобрази одобрения Генерален план за организация на движението със Заповед №1424/17.04.2018 г. Твърди, че районният съд е нарушил чл.15 от ЗНА, като не е приложил административния акт от по-висока степен. Уточнява, че посоченият участък е част от международния път Е87, който е от първостепенно транспортно значение, съответно предполага по-висок режим на скорост. На изложените основания претендира отмяна на решението на ВРС и на потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата. Излага съображения, че в процесния участък няма пешеходни пътеки, няма възможност за преминаване на пешеходци, движението е еднопосочно, поради което не може да се приеме, че ограничението на скоростта е за населено място.

Ответникът – ОД на МВР - Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото същото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразно проведено административнонаказателно производство /АНП/ и за доказаност на повдигнатите обвинения. Сочи, че с оспорения ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд-Варна, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на обжалване пред ВРС е бил Електронен фиш серия К № 10114943 на ОД на МВР Варна, с който на И. К. К., на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. Съдът е изложил, че съгласно оспорения ЕФ, отговорността на К. е ангажирана за това, че на 07.12.2024г. в 13.38 часа, в гр. Варна, на [улица], „Делфинариум“, в посока центъра е извършено нарушение за скорост с лек автомобил Мерцедес ЕКЦ 400 4Матик с рег.№ [рег. номер] установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC/ARH CAM S1/ с № 120c511, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 72 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. При издаване на електронния фиш бил приспаднат толеранс от 3 км./ч.

За да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен, районният съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като се е позовал на ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. № 1/20213г. на ВАС, ВРС е приел за задължителни единствено посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. Поради изложеното е счел, че не следва в ЕФ да се изписва името на издателя и да има негов подпис, както и да са посочени обсег на действие на радара, режим на действие, режим на излъчване, място на сработване на радара спрямо местонахождението (географски координати).

Извел е извод, че събраните по делото доказателства безспорно установяват извършването на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като същото установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Измерената скорост на движение на автомобила е 75 км/ч./ видно от приложената снимка/, като доколкото според чл.425, ал.1, т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол този вид АТС има допустимата грешка при измерването на скоростта, в случая е отчетен толеранс от +/- 3 км. и скоростта е определена на 72 км.

Изложил е мотиви, че правилно ЕФ е издаден на К., доколкото същият е вписан като ползвател в свидетелството за регистрация на процесния автомобил, предвид, че не се е възползвал от правото си, ако не е управлявал той автомобила, да подаде писмена декларация с данни за лицето извършило нарушението; като от субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като К. е съзнавал общественоопасния характер на нарушението.

Приел е, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

По отношение на представената извадка от Генералния план на организацията на движението на територията на Община Варна, ВРС е изложил мотиви, че в процесния участък е предвидено съществуването на пътен знак В26 с ограничение на скоростта 80 км./ч. Позовал се е на писмо рег. №РД25003562ВН_001ВН/14.02.2025г. на Дирекция „ИИБ“, според което Дирекцията не може да се ангажира с точна справка, че знаковото стопанство и хоризонталната маркировка са били същите, като посочените в приложената извадка. Районният съд е приел, че ако хипотетично се приеме, че към датата на процесното нарушение е имало знак В26, то планът е в противоречие на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка следва да се съобрази чл.15 от ЗНА, според който подзаконовите актове следва да бъдат съобразени с актове от по-висок ранг.

Районният съд е приел, че правилно е приложена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното превишаване на разрешената скорост в населено място с 22 км./ч., съответна на което е и глобата.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. ВРС е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя, като е намерил последните за неоснователни.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото доказателства фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, които настоящия състав напълно споделя като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е необходимо да преповтаря същите.

Наведените в касационната жалба възражения, касационният състав намира за неоснователни. Освен това същите са били обсъдени от въззивния съд, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят. Допълнително, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:

Доводите относно допуснатата с Генералния план за организацията на движението в Община Варна скорост на движение за процесния участък от 80 км./ч. е неоснователен. Подзаконовите актове следва да бъдат съобразени с нормативните актове от по-висок ранг, по арг. от чл.15 от ЗНА. Не са представени релевантни доказателства, че в Генералния план за организацията на движението в Община Варна на мястото на извършване на нарушението е предвидена скорост на движение на МПС от 80 км. в час. Дори и да бъде прието, че в този план предвидената скорост за движение е 80км., правилно районният съд е приел, че в тази част плана е в противоречие на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в който е предвидено императивно, че скоростта за движение в населени места е 50км. ч. Правилото на ал. 2 от чл. 21 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, че когато предвидената скорост за движение е по-висока от посочената в ал. 1 на същия член, то за това се сигнализира с пътен знак.

Освен това в случая се касае за план, който за породи своето действие следва да се приложи. Това следва да стане чрез поставяне на предвидените в плана пътни знаци. По делото няма категорични данни, а и на съда служебно е известно, че в този участък няма поставени знаци, въвеждащи скорост на движение, различна от тази за населено място.

Законодателят в чл.21, ал.1 от ЗДвП е определил скоростта на движение на МПС, в зависимост от категорията за управление на МПС, според това дали е в населено място, извън населено място, автомагистрала и скоростен път. Фактът, че процесният участък е част от международния път Е87 и същият преминава през населено място, не означава, че не важат ограниченията на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Твърденията на касатора, че статутът на международен път Е87 предполагат „по-висок“ режим на скорост, може да бъде относимо за участъци от пътя, които не попадат в населено място. Водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от шофиране в рамките на населено място.

Посочените в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничения на скоростта, имат за цел да постигнат регламентираните в чл.1, ал.2 от ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, настоящият състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН вр. чл.143,ал.1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното, настоящият съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 446/08.04.2025г. по АНД № 227/2025г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К, № 10114943 на ОД на МВР-Варна, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на И. К. К., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. К. К., [ЕГН], да заплати в полза на ОД на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.