Определение по дело №783/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по настоящето дело е образувано по жалба на А. Г. Б., с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез пълномощника - адв. Д. Д. от БАК, против Решение на Общински съвет- Бургас, взето по т.20 от Протокол № 50 от 11.04.2023г., в неговата цялост, като последното има следното съдържание:

„т.1. На основание чл. 21, ал. 1, т.11 от ЗМСМА, чл.129, ал.1, във връзка с чл.135а, ал.1, чл.128, ал.14, чл. 134, ал.1, т.3 и ал.2, т.6 от ЗУТ, Общински съвет – Бургас одобрява проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация (ПУП-ПР) за с.о. „Индустриален парк Равнец“, с който:

- кв.1, 2, 3, 4, 5, 8 и 9 се преконфигурират, като от тях се обособяват нов кв.1, разположен в северната част на селищното образувание и нов кв.2, разположен в южната част на селищното образувание и се провежда нова обслужваща [улица]., разделяща двата квартала;

- в нов кв.1 се обособява нов УПИ I с функционално отреждане „за инфраструктура (летателни полета), производствени сгради, ОО, смесени многофункц. сгради, общежитие и ТП“ в устройствена зона „Пп“;

- в нов кв.2 се обособяват: нови УПИ II, III, IV, V, VI, VII, VIII и IX, всички с функционално отреждане „за ТП“ и нов УПИ I с функционално отреждане „за производствени сгради, общ. обслужване, общежитие, смесени многофункционални сгради и паркинг“ в устройствена зона „Пп“, съгласно приложения проект, който е неразделна част от настоящото Решение.

т.2. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл.6, ал.1 и ал.3, чл.8, ал.1 от ЗОС:

2.1. Определя за частна общинска собственост, новообразувания УПИ I, в нов кв.1 с площ 2 296 581 кв. м, отреден „за инфраструктура (летателни полета), производствени сгради, ОО, смесени многофункционални сгради, общежитие и ТП“ в устройствена зона „Пп“, който съгласно проект за изменение на КК представлява Поземлен имот с проектен [идентификатор] по КККР на [населено място], с проектна площ 2 296 583 [жк], ведно с отразените в него сгради с проектни идентификатори 61145.80.79.1; 61145.80.79.2; 61145.80.79.3; 61145.80.79.4; 61145.80.79.5.

2.2. Дава съгласие след влизане в сила на ПУП-ПР, Община Бургас да прехвърли безвъзмездно на Българската държава правото на собственост върху следните недвижими имоти – частна общинска собственост:

- Новообособеният УПИ I, в нов кв. 1 с площ 2 296 581 кв. м, отреден „за инфраструктура (летателни полета), производствени сгради, ОО, смесени многофункционални сгради, общежитие и ТП“ в устройствена зона „Пп“, който съгласно проект за изменение на КК представлява Поземлен имот с проектен [идентификатор] по КККР на [населено място], с проектна площ 2 296 583 [жк], ведно с отразените в него сгради с проектни идентификатори 61145.80.79.1; 61145.80.79.2; 61145.80.79.3; 61145.80.79.4; 61145.80.79.5.

и УПИ I в кв. 6 с площ 41 176 кв. м, представляващ Поземлен имот с [идентификатор] с площ 41 176 кв. метра по КККР на [населено място].

т.3. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл.8, ал.1 от ЗОС, във връзка с чл. 16, ал. 2, от Закона за насърчаване на инвестициите, чл.11а, ал.2 от ППЗНИ,

Дава предварително съгласие за учредяване право на строеж за срок до 35 години по реда и при условията на чл.22а, ал.1, т.4 от Закона за насърчаване на инвестициите, без търг или конкурс на цена не по-ниска от пазарната, в нов УПИ I в нов кв. 2 с площ 831 533 кв. м, на „Виртус Инвестмънт“ АД, за изграждане на инвестиция, заявена пред Българската агенция за инвестиции, за което е получено Удостоверение № БАИ-ЗНИ-8/09.03.2022 г.

Съгласието по настоящата точка е валидно за срок – срока на валидност на Удостоверение № БАИ-ЗНИ-8/09.03.2022 г. на Българската агенция за инвестиции.“

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Ответникът - Общински съвет Бургас, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за недопустима. Излага доводи, че в случая за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл.131 от ЗУТ.

Заинтересованата страна - Община Бургас, чрез процесуалния си представител също изразява становище за недопустимост на жалбата, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Отделно намира същата за неоснователна. Пледира за присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбоподателят обосновава правния си интерес от оспорване на решението с придобити по наследство  идеални части от поземлен имот с [идентификатор], граничещ непосредствено с поземлен имот с [идентификатор], засегнат от изменението на ПУП-ПР. В тази връзка по делото представя 2 броя удостоверения за наследници, скица на поземлен имот с [идентификатор] (л.19) и Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 28.06.2004г., съгласно който Е. А. Б. (майка на жалбоподателя, която е починала към настоящия момент) става собственик на имот, както следва: нива с площ от 5,250 дка, в местността „КЕРМЕТЛИЯТА“, трета категория, представляваща [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място]; лозе с площ 1 дка, в местността „ЧУМУРЛИЯТА“, трета категория, представляващо [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място]; изоставени трайни насаждения с площ 2,031 дка, от които 1,886 дка – четвърта категория и 0,145 дка – шеста категория, в местността „БАБАЧЕВ КОВАНЛЪК“, представляващ [имот номер], по плана за земеразделяне на [населено място] и нива с площ от 5,599 дка, трета категория, представляваща [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място] (л.11-16).

По делото е допусната и приета комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица арх.Драганова и инж.М.. От заключенията на експертите се установява, че процесния ПУП-ПР попада в устройствена зона „Пп“ – Предимно производствена, която съответства на устройствената зона от предходния ПУП-ПРЗ, одобрен през 2019г. За територията на [населено място] се установява, че все още няма одобрен ОУП, а действието на ТУП на община Бургас от 1998г. е било спряно с решение на МРРБ. Според вещите лица, с новия ПУП-ПР са образувани два нови урегулирани поземлени имота – УПИ I и УПИ II, съобразени с отредената зона по предходния ПУП-ПРЗ от 2019г. Съгласно ПУП от 2019г., поземлен [имот номер] по КК на [населено място], общ.Бургас граничи на север с поземлен [имот номер], представляващ улица, общинска собственост. С процесното изменението на ПУП-ПР поземлен [имот номер] граничи с новия поземлен [имот номер], който според инж.М. е част от бившия поземлен [имот номер], отреден за улица, като е запазено предназначението в тази му част (Приложение №1 на л.192). Според експертите, поземлен [имот номер] е идентичен с обслужващата второстепенна [улица] до о.т.55. С процесното изменение на ПУП не се предвижда промяна предназначението на улицата, с която граничи имота на жалбоподателя. Така установеното съответства на представения по делото доказателствен материал, поради което съдът намира заключенията на вещите лица за компетентни, обективни и обосновани.

Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите, според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

Според правилото на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

При тази фактическа и правна обстановка, съдът намира, че по отношение на Боев не се установява наличието на хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, доколкото както от съдържанието на проекта за изменение на ПУП-ПР и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, така и от двете съдебни експертизи се установява непротиворечиво, че притежаваният от жалбоподателя поземлен имот с [идентификатор], не е предмет на плана и за него не се предвижда промяна в застрояването, ново свързано застрояване или намалени разстояния. В случая се изменя само плана за регулация, а не плана за застрояване.

По отношение на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ следва да се отбележи също, че след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 16/23.02.2021 г., отпада заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидена промяна в застрояването в съседен имот. Според действащата редакция на нормата, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Тоест, към момента промените в режима на застрояване в имота, предмет на плана, касаещи характера на застрояването му, не са предвидени от законодателя като такива, обосноваващи непосредствено засягане за съседните имоти. Тази разпоредба е с процесуален характер и има незабавно действие, т. е. прилага се и по отношение на висящи неприключили производства.

В случая изменението на ПУП – ПР несъмнено засяга урбанизирана територия. Поземлен имот с [идентификатор] /бивш 61145.80.13/, съгласно данните от КККР на [населено място], е общинска собственост, с начин на трайно ползване „За второстепенна улица“. Според § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ „Промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В настоящата хипотеза, вещите лица са единодушни, че не се променя предназначението на поземлен имот с [идентификатор] /бивш 61145.80.13/, като той продължава да бъде улица, т. е. в случая не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Промяната в площта на имота, не води до промяна в начина на ползване, т.е в промяна на предназначението му. Освен това, собственият на жалбоподателя имот граничи на север с улица, както по действащия от 2019г. ПУП- ПРЗ, така и с процесното изменение.

Относно хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, по аргумент от чл. 18 ЗУТ вр. чл. 7 на Наредба № 7 от 22.12.2003 г., следва да се приеме, че релевантни към режима на застрояването в конкретен имот са показателите: площ, линии на застрояване, плътност на застрояване, интензивност на застрояване и процент на озеленяване. Тоест, за да е налице промяна в режима на застрояване на съответен имот, следва да е установена промяна най – малко в един от тези показатели. Това в случая не е налице. По смисъла на чл. 8, вр. ал. 9, ал. 2 и чл. 112, ал. 3 вр. § 5, т. 33 ДР на ЗУТ, пряко отношение към режима на ползване на имотите има всяка промяна в отреденото им с ПУП предназначение, респ. установяването на сервитутни зони, с които се въвеждат ограничения за промяна на предназначението им и режима на ползването им. В случая за имота на жалбоподателя –поземлен имот с [идентификатор], не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито е предвидена сервитутни зони или друго ограничение върху ползването му. Такива не се предвиждат и за граничния му от север поземлен имот с [идентификатор] /бивш 61145.80.13/, поради което не се обосновава и наличието на засягане в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.

По смисъла на чл. 147, ал. 1, вр. 159, т. 4 от АПК, наличието на правния интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право.

След като в случая жалбоподателят не доказва наличието на нито една от предпоставките по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, жалбата му се явява подадена при липса на правен интерес, поради което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.

Предвид изхода на делото и правилата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, претенциите за присъждане на съдебни разноски, заявени от ответника – Общински съвет - Бургас и заинтересованата страна – Община Бургас, се явяват основателни и следва да бъдат уважени. По реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на ответника и на заинтересованата страна в размер на по 100,00 лева за всеки или общо 200,00 лева, която сума ведно с платените от заинтересованата страна разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 321,00 лева следва да бъдат платени изцяло в полза на Община Бургас. Общински съвет – Бургас не е юридическо лице и няма собствен бюджет. Юридическо лице е Общината и именно тя има бюджет съгласно чл. 136, ал. 3 и чл. 141, ал. 1 от Конституцията и чл. 14 от Закона да местното самоуправление и местната администрация.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно определение в открито съдебно заседание на 21.02.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Г. Б., с [ЕГН], против Решение на Общински съвет- Бургас, взето по т.20 от Протокол № 50 от 11.04.2023г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 783 по описа за 2023 г. на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА А. Г. Б., с [ЕГН], да заплати на Община Бургас сумата от 521,00 (петстотин двадесет и един) лева, представляваща съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването.