РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 17.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на втори
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При секретаря Светлана
Влахова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3385 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на Б.Д. ЕАД, с която са предявени срещу К.К.А. кумулативно
обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК за съществуването на вземания, както следва:
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
сумата от 231 060.00 евро – главница
по Договор за ипотечен кредит с дата 03.10.2008г., ведно със законната лихва
върху главницата от 17.05.2017г. до окончателното плащане,
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за
сумата от 128 717,74 евро – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 19.07.2010г. –
16.05.2017г.,
-
с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 702,90
евро – обезщетение за забава (неустойка) за периода 15.10.2015г. – 16.05.2017г.,
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
сумата от 1823,04 евро – такса
управление (т. 24.1.2 от Общите условия към Договора за кредит),
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
сумата от 454,06 евро –
застрахователни премии (т. 26 вр. т.13.6 от Общите
условия към Договора за кредит).
Претендира
разноски в заповедното производство в размер на 14 189,85 лв. – държавна такса
и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски в настоящото производство в размер на довнесената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
К.К.А. е предявил срещу банката инцидентен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 143 ЗЗП.
Ищецът твърди, че ответникът К.К.А.
e кредитополучател по Договор за ипотечен кредит от 03.10.2008г., сключен с
банката, на основание на който, на кредитополучателя е предоставен банков
кредит за сумата от 231 000 евро със срок за издължаване от 360 месеца,
считано от датата на разрешаване на кредита - 09.10.2018г. За предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент и
надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент
е бил 4.19%, стандартната надбавка – 3.60 процента пункта, намалена с отстъпка
от 0.5% или лихвеният процент по кредита е общо 7.29%. За предоставения кредит
кредитополучателят следвало да заплаща лихва за целия период, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
стандартна надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка, съгласно
Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програмата ДСК Уют.
Договорен е гратисен период за издължаване на
главницата по кредита – 84 месеца, през които кредитополучателят може, но не е
длъжен да погасява главницата. В рамките на гратисния
период, кредитополучателят имал право да погасява в избран от него момент, вкл.
извън падежната дата по т. 6 от договора, част или цялата усвоена главница,
както и да усвоява отново суми в рамките на направените погасявания. За
обезпечаване на предоставения кредит е учредена договорна ипотека върху
недвижим имот – апартамент. Банката е предоставила сумата по кредита, която е
била усвоена от ответника на 09.10.2008г.
Ищецът твърди, че е имало забава в плащанията по договора
за кредит над 90 дни, поради което, за банката е възникнало правото да направи
кредита предсрочно изискуем, уведомил е кредитополучателя за предсрочната
изискуемост с нотариална покана с рег. № 1876, том 1, акт 198/16.03.2017г. на
н-с Г.Г., рег. № 637 НК. Същата нотариална покана е
връчена при условията на чл. 47 ГПК, за което е съставен констативен протокол.
Кредитът е направен предсрочно изискуем на 15.05.2017г.
Твърди, че съгласно т. 20.2 на раздел VII „Отговорности и
санкции“ от Договора за ипотечен кредит при допусната забава, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 3 процента пункта. Съгласно т. 20.2 на
раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия по Договора за ипотечен
кредит след отнасяне на кредита в просрочие до
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент в т.6, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 пункта.
Претендираните
суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава са начислени съгласно
уговорките в Договора за кредит.
Претендираните
от банката заемни такси в размер на 2277,10 евро са формирани от 1823,04 евро –
такса управление (т. 24.1.2 от ОУ към Договора за кредит) и 454,06 евро –
застрахователни премии (т. 26 вр. т.13.6 от ОУ към
Договора за кредит).
На 17.05.2017г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги, по което
заявление е образувано гр.д. № 31128/2017г. на СРС срещу К.К.А.
за заплащане на дължимите на банката суми: 231 060 евро, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 128 717,74 евро за периода 19.07.2010г. – 16.05.2017г.,
обезщетение за забава в размер на 702,90 евро за периода 15.10.2015г. –
16.05.2017г., заемни такси: 2 277,10 евро, разноски за 14 189,85 лв.
– държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Искането на банката е изцяло уважено от съда и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 22.05.2017г. и изпълнителен
лист, на основание на които, по молба на банката е образувано изпълнително
производство № 20177900401320 на ЧСИ Р.М.. На 13.02.2018г. банката е уведомена
от СРС, че по гр.д. № 31128/2017г. е постъпило възражение от длъжника срещу
издадената заповед. В тази връзка е подадена исковата молба, по която е образувано
настоящото дело.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорва, че на 03.10.2008г. е сключил с банката договора за
ипотечен кредит; потвърждава, че кредитът е усвоен на 09.10.2008г., че е
образувано заповедно производство по гр.д. № 31128/2017г.,
ГО, 128 състав на СРС по заявление на банката, по което производство е издаден
изпълнителен лист, че е образувано изпълнително дело № 20177900401320/2017 по описа на ЧСИ Р.М., че е издадена
покана за доброволно изпълнение № 20187/28.06.2017г., че е подал възражение с
вх. № 3065431 срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди, че след телефонно обаждане от служител на
ищеца е разбрал, че кредитът е направен предсрочно изискуем на 17.11.2010г.
Твърди, че на 21.10.2008г. банката е увеличила договорения лихвен процент с
0,5%; увеличение на лихвения процент е извършено и на 13.07.2009г. и
18.11.2010г. Провел е редица срещи с банката за целите на преструктуриране на
кредита, до което преструктуриране не се е стигнало. Твърди, че относно дължимите
суми по договора за кредит са инициирани искови производства, както от ищеца,
така и от ответника. Твърди, че най-късно на 06.06.2011г.
e настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Прави възражение за погасено по
давност вземане на всички претендирани суми заедно и
поотделно. Твърди, че претендираните от банката лихви
са увеличени едностранно, твърди нищожни текстове от Общите условия на банката
към договора за ипотечен кредит и твърди и навежда доводи, че т. 24.3 от Общите
условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е нищожна и
неравноправна, съответно – нищожно и неравноправно е и увеличението на лихвения
процент, извършено от банката. Твърди, че посочената разпоредба съдържа такива
„външни причини“, въз основа на които банката има право да променя едностранно
лихвените нива, които винаги са налице и в своята съвкупност не зависят от
„въздействието на свободния пазар и/или държавен регулатор“; твърди, че нямало
яснота и конкретика как точно и по каква методология
изменените условия водят до промяна на лихвените нива, че банката си е създала
възможност едностранно да променя лихвата по договора, както намери за добре.
Във връзка с твърденията за нищожност на клаузата в общите условия за
едностранно увеличение на лихвения процент, твърди, че кредитът и лихвите по
него е следвало да бъдат изчислявани и погасявани при годишна лихва от 7.29%
при изпълнение на програма „ДСК Уют“ и при годишна лихва от 7.79% при
неизпълнение на програма „ДСК Уют“.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа и пояснява
исковата молба и взема становище по твърденията на ответника. Твърди, че в
договора за кредит изрично е посочено, че базовият лихвен процент се определя
периодично от кредитора. Претендираната от банката
санкционна лихва е изчислена на база наказателната надбавка от 10 процента
пункта, която не надхвърля законовата лихва. Навежда доводи, че Общите условия
по Договора за кредит са в съответствие със закона. Твърди, че т.нар „редовна
лихва“ е възнаграждение за услуга. Тази лихва се дължи и когато длъжникът
изпадне в забава по отношение на част или целия остатък от кредита. При забава,
допълнително се дължи и санкционираща лихва – обезщетение на банката за
закъснението. До съдебната фаза лихвата за забава е 10%, а след съдебната фаза
– законната лихва, т.е. ОЛП + 10%. При неизправност на длъжника, се дължи както
възнаградителна, така и законна лихва. Твърди, че на
21.10.2008г. е извършена промяна на БЛП и договорената по кредита лихва е
увеличена с 1%. За така извършената промяна кредитополучателите са редовно
уведомени съгласно договореното с общите условия, а именно – чрез поставяне на
съобщение на видно място в салоните на банката. Навежда доводи, че направеното
едностранно увеличение на лихвата по кредита е законосъобразно извършено и на база
договора за кредит и общите условия; че оспорваните клаузи не са неравоправни, а попадат в изключенията по чл. 144, ал. 3 ЗПП. Твърди, че възможността за изменение на лихвените проценти не зависи от
личната преценка на банката, а от настъпването на обективни фактори. Банката е
предоставила преференциални условия и отстъпки в полза на кредитоискателя след
подадена от него заявка за ползване на преференциален лихвен процент по повод
на програмата „ДСК Уют“. Твърди, че лихвеният процент е променян поради неизпълнение
на условията за ползване на договорената програма „Уют“ и е отпаднал
преференциален променлив лихвен процент, договорен при изпълнение на програма
„Уют“. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент в резултат на
неизпълнение на условията е стандартният променлив лихвен процент, приложим по
ипотечен кредит. Навежда аргументи срещу твърденията на ответника за обявена
предсрочна изискуемост още през януари 2011г. Не оспорва, че относно вземанията
на банката по процесния договор за кредит е
приключило производство по чл. 422 ГПК влязло в сила Решение по гр.д. № 3456/2016г. по описа на САС. Твърди, че исковете са отхвърлени
поради нередовно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането, но този факт е неотносим по делото, поради
наличие на нова заповед за изпълнение по гр.д. № 31128/2017г. по описа на СРС. Навежда доводи, че за процесните
вземания не е настъпила погасителна давност; че давността на падежиралите вноски от 2010г. е спряла да тече за периода
декември 2012г. – април 2016г. – производството по първия установителен
иск.
Ответникът
с отговора на допълнителната искова молба поддържа и развива твърденията в
отговора за настъпила погасителна давност и неравноправни клаузи.
С
инцидентния установителен иск ищецът К.К.А. иска съдът да признае за установено, че разпоредбата
на т. 24.3 от Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити е нищожна, т.к. е неравноправна и противоречи на закона и добрите
нрави. С отговора на инцидентния установителен иск
банката оспорва предявения иск като навежда доводи, че е недопустим и
неоснователен. Навежда доводи, че клаузата попада в изключенията по чл. 144,
ал. 3 ЗЗП. Ответникът навежда доводи, че искът е изцяло неоснователен, които по
същество са изложените в допълнителната искова молба на банката.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата и допълнителната искова молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.
235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Прието е за безспорно установено между страните, че за претендираните в настоящото
производство суми в полза на банката е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
31128/2017 г. на СРС. На основание
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ. От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че Р.М. е връчила заповедта на длъжника на
21.08.2017г. заедно с поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.
На същата дата - 21.08.2017г. на осн. чл. 414 ГПК
длъжникът е подал възражение (л. 78 по делото на СРС). На 13.02.2018г. съдът е
указал на банката в едномесечен срок да представи доказателства, че е подала установителен иск относно вземанията си. Исковата молба и
доказателства за изпълнени указания са подадени в срок. Следователно, на осн. чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл.
414 ГПК, настоящите искова са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По инцидентния иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 143 ЗЗП
относно разпоредбата на т. 24.3 от Общите условия на банката за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити:
Прието е за безспорно установено между страните, че са сключили
Договор за ипотечен кредит от 03.10.2008г. Съгласно т. 11 от договора
неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити
на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването
на договора. Следователно, на осн. чл. 298, ал. 1 вр. 2 вр. чл. 286 ТЗ, Общите
условия са обвързващи за кредитополучателя, доколкото не са нищожни. Съгласно т.
24.3 от Общите условия кредиторът има право едностранно да променя базовия
лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ
начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните
условия: а. при изменение на поне 1% за месец на стойностите на LEONIA,
EURIBOR, LIBOR; б. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев
или евро/щатски долар; в. при изменение от поне 0,5 % за месец на индекса на
потребителските цени за България (CPI); г. въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; д. промени в
нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засящи функционирането и изискванията на банките; е. при
изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в
статистиката на Централната банка; ж. съществена промяна в паричната политика
на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка
на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Кредитополучателят
– физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и се ползва от установената в закона защита. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП (в редакцията към датата на сключване на процесния договор), неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка във негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика като примерно са посочени някои
неравноправни клаузи. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а
предвид ал. 2 на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В
процесната хипотеза спорната клауза по договора не е
индивидуално уговорена, тъй като е част от стандартни, изготвени предварително
и типови условия на банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Налице са предварително изготвени условия, които са
одобрени от страна на търговеца. От страна на банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
относно доказателствената тежест не е проведено
доказване, спорните клаузи да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
Предвид това, следва да извърши преценка дали спорната клауза е неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП и поради това - нищожна на осн.чл.146,
ал.1.
В
спорната клауза на чл. т.24.3 от Общите условия липсват данни как промяната на
предвидените в клаузата условия би повлияла на лихвата по договора. Липсва
яснота относно методиката и математически способ за формиране на едностранно
променена лихва. Налице е хипотезата на чл.143, т.10 от ЗЗП (в редакцията към
датата на сключване на договора) – клауза, която
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание). В конкретния
случай, не е налице основание за прилагане на разпоредбата на разпоредбата на
чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП (в редакцията към датата на сключване на договора),
според която, не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Действително, посочените в Общите условия
основания за изменение на базовия лихвен процент и таксите са такива стоящи
извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието на свободния пазар и
регулатора на банкова дейност. Но за да се приложи изключението на сочената
разпоредба, е необходимо условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил информация
как търговецът (банката) може едностранно да промени цената, за да може да
реагира по-най уместния начин (в т.см. решение на СЕС от 21.03.2013г. по дело
С-92/11), каквито предпоставки не са налице. В т.см. е и Решение № 424 от
02.12.2015г. по гр. д. № 1899/2015г. на ВКС, според което не е достатъчно за
приложението на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП посочването в спорната
договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на
банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по
кредита, а следва да са отнапред установени и методиката и математическият
алгоритъм за начина на формиране на изменението, и обвързаността на конкретния
размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния
индекс, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно
размера лихвата по кредита без да се съобрази с конкретното променено ниво на
лихвения процент на финансовия пазар. Когато на потребителя не е предоставена
предварително достатъчна конкретна информация как банката може едностранно за
промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на
банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор,
кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция
за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на
чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП (в т.см. решение № 95 от 13.09.2016г. по т.д.№
240/2015г. на ВКС, ІІ ТО). Поради гореизложеното, спорната клауза на т. 24.3 от
Общите условия на Банка ДСК за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е нищожна
на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неравноправна, на осн. чл. 143 ЗЗП.
По иска с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ
за сумата от 231 060.00 евро – главница, ведно със законната
лихва върху главницата от 17.05.2017г. до пълното й погасяване:
От приложения по делото Договор за ипотечен кредит се
установява, че банката е поела задължение да предостави на ответника, който се
е задължил да върне заемна сума в размер на 231 000 евро за срок от 360
месеца, считано от неговото първо усвояване. Прието е за безспорно между
страните, че първото усвояване на предоставената сума е извършено на
09.10.2008г. Договорът е в изискуемата от
закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие. Следователно, между страните е възникнало валидно правоотношение
по договора за банков кредит като банката е изпълнила задължението си да
предостави договорената заемна сума, а за ответникът е възникнало задължение да
върне сумата, ведно с основателно начислените лихви и такси.
Обуславящ за решаване на въпроса за
основателността на иска за главницата е направен ли е кредитът предсрочно
изискуем и на коя дата.
Неоснователно е твърдението на
ответника, че кредитът е направен предсрочно изискуем на 17.11.2010г. на осн. т. 20.2, изр. първо, от Общите условия, предвиждаща
автоматична предсрочна изискуемост при забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни. Възможността за автоматична предсрочна изискуемост на кредита
е отречена с ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК,
ВКС. Според т. 18 от същото обявяването на предсрочната изискуемост по см. на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми и има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Посоченото в
договора, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
От приложените по делото доказателства не може да се направи
извод, че през 2011г. банката е направила волеизявление, че кредитът е направен
изцяло предсрочно изискуем, което да е достигнало до кредитополучателя. Такъв
извод не може да се направи и от съдържанието на уведомлението от банката с
изх. № 08-00-01-3617/02.08.2011г. Следователно, не е доказано твърдението на
ответника, че още през 2011г. кредитът е направен предсрочно изискуем.
По делото е прието като писмено доказателство влязло в сила
решение по гр.д. №3456/2016г. по описа на САС, от съдържанието на което се
установява, че пред СГС банката е образувала производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по което е образувано гр.д. № 16937/2012г.
на СГС за установяване дължимостта на вземанията по процесния договор за банков кредит. Решението на СГС е
отменено от САС и исковете са отхвърлени с мотиви, че кредитът не е направен
предсрочно изискуем към датата на подаване на заявлението по заповедното
производство по гр.д. № 34633/2011г. на СРС. Мотивите на решението не са
обвързващи за съда, т.к. настоящото исково производство се е развило след ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение и към тази дата 17.05.2017г.
следва да се преценява дали е настъпила предсрочната изискуемост по процесния кредит. Като писмени доказателство по делото е
приложена молба от банката с дата 01.03.2016г. депозирана по гр.д. №
16937/2012г. по описа на СГС. Молбата е депозирана пред съда с препис за
ответника. Видно от съдържанието делото е насрочено на същата дата
(01.03.2016г.) и банката заявява, че кредитът е направен предсрочно изискуем,
считано от 06.06.2011г. Съдът счита, че уведомяването
за предсрочната изискуемост не може да стане със задна дата (вж. мотивите
по-горе) и поради липса на друга достоверна дата за получаване на документа,
счита, че уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита е извършено на
01.03.2016г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че последната изцяло платена вноска е с падеж 15.08.2010г. Следователно, към
01.03.2016г., са били налице предпоставките на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем (неплащане на дължима вноска и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, достигнало до длъжника) и от тази дата кредитът следва да
се счита за предсрочно изискуем.
По делото е приложена нотариална покана, с рег. №1876, том 1, акт
198 на нот. с рег. № 637 на НК, три разписки за
връчване и констативен протокол, от които се установява, че банката е отправила
волеизявление до кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, връчено на 09.05.2017г. при условията на чл. 47, ал. 1 вр. ал. 2 вр. ал. 5 ГПК ГПК. Поканата е адресирана до настоящия и постоянен адрес
на адресата, спазени са изискванията на чл. 417, ал. 1 ГПК и е редовно
оформена. Т.к. банката е отправила волеизявление с по-ранна дата –
01.03.2016г., което съдът приема за редовно, по-късно направеното уведомяване,
извършено с нотариалната покана, не променя датата, на която кредитът е
направен изискуем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че от извършваните плащания по договора за кредит не е погасявана
главница и размерът й е 231 000 евро.
Длъжникът е направил възражение за погасено по давност вземане.
Съгласно погасителния план по договора за кредит първата дължима вноска по
главница е с падеж 15.10.2015г. като до тази дата се погасяват само лихви.
Следователно, възражението за погасен по давност вземане е неоснователно на осн. чл. 110 ЗЗД и искът за главница следва да бъде уважен до
сумата от 231 000 евро. Няма основание за присъждане на увеличен размер с
60 евро до сумата от 231 060 евро, поради което за разликата до сумата от
231 060 евро – искът следва да бъде отхвърлен
Поради
уважаване на иска за главница следва да бъде уважен и акцесорния
иск за законна лихва, считано от 17.05.2017г.
(датата за заявлението в заповедното производство).
По иска с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ
за сумата от 128 717,74 евро – договорна (възнаградителна)
лихва за периода 19.07.2010г. – 16.05.2017г.:
Съгласно чл. 6 от Договора за кредит падежната дата за
издължаване на месечните вноски за главница и/или лихва е 15-то число на
месеца. За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва за целия
период, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намален с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
УЮТ“, приложени към договора. Към датата на сключване на Договора за кредит
базовият лихвен процент е 4,19%, стандартната надбавка е в размер на 3,60
процентни пункта, намалена с отстъпка от 0,5% или лихвения процент по кредита е
общо 7,29% (чл. 7 от Договора за кредит). Лихвата се начислява върху усвоената
и непогасена част от кредита и се заплаща месечно (т. 9.2. от Общите условия).
При начисляване на лихвите, месецът се брои на 30 дни, а годината за 360 дни
(т. 9.3. от Общите условия). Съгласно т. 9.1. изр. второ от приложените към
Договора Общи условия кредиторът има право да променя базовия лихвен процент,
за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин. Съгласно твърденията
на ищеца банката е извършвала едностранно увеличение на лихвения процент.
По изложените по-горе аргументи клаузата на т. 9.1. изр.
второ от Общите условия е неравноправна на осн. чл.
143 ЗЗП - същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като попада в изрично изброените примерни хипотези на закона -
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание. Поради това, при изчисляване на дължимата възнаградителна лихва следва да се приложат уговорките в
Договора за кредит без да се взема предвид извършеното от банката едностранно
увеличение на лихвата.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че размерът на възнаградителната лихва,
ако не се взема предвид едностранното увеличение на банката на лихвения процент
е в размер на 118 869,26 евро. С оглед направеното възражение за погасено
по давност вземане, искът за вземанията за лихви следва да бъде уважен до
размерът, формиран от лихвите, начислени след 17.05.2014г. (арг.
чл. 111, б. б) ЗЗД). От Приложение 2 към съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за периода след 17.05.2014г. до 17.05.2017г. размерът на
дължимата възнаградителна лихва е в размер на 54084,06
евро и до тази сума искът следва да бъде уважен, а до пълния претендиран размер – да се отхвърли като неоснователен.
По иска с
правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 702,90 евро –
обезщетение (неустойка) за забава за периода 15.10.2015г. – 16.05.2017г.:
Обезщетението за забава е уговорено в т. 20.1. и т. 20.2.,
изр. второ, от Общите условия, които по изложените по-горе аргументи, са
обвързващи за кредитополучателя, доколкото не са нищожни. Съгласно т. 20.1. изр.
първо при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната
дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от три
процентни пункта. Съгласно т. 20.2, изр. второ, до предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта. В случай не е приложим чл. 43, ал. 2 ЗКНИП (арг.
§ 4. от същия закон).
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че размерът на обезщетението за забава, ако не се прилага
едностранното увеличение от банката, за периода 15.10.2015г. – 16.05.2017г. е в
размер на 347,35 евро. На осн. чл. 111, б. б) ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 ГПК възражението за погасено по давност
вземане е неоснователно. Поради това, искът за с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от 347,35 евро, а за разликата до
предявения размер – отхвърлен като неоснователен.
По иска с
правно основание с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 1823,04 евро – такса управление (т. 24.1.2 от Общите
условия към Договора за кредит):
Съгласно т. 24.1.2 от Общите условия кредитополучателят
дължи на кредитора такса за управление на кредита, която в края на всяка година
на падежната дата, определена в договора се събира от авоара по разплащателната
сметка на кредитополучателя при Банка ДСК след погасяване на месечната вноска
за лихва и главница. Съгласно чл. 12 от Договора за кредит кредитополучателят
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
банката прилага при извършвани услуги на клиента като в чл. 14 изрично е
договорено, че кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на
сключване на договора, както и с дължимите от него такси за учредяване,
вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит. По делото е
приложена Тарифа за такси по жилищни и ипотечни кредити, подписана от
кредитополучателя. Следователно, на осн. чл. 298, ал.
1 вр. чл. 287 ТЗ приложената Тарифа е обвързваща за
кредитополучателя. Съгласно Тарифата таксата за управление на жилищни и
ипотечни кредити, разрешени след 02.01.2008г. е 0,40% годишно върху остатъка на
кредита.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за периода 05.10.2010г. – 15.10.2016г. са начислени седем такси
за управление в общ размер на 1823,04 евро. С оглед направеното възражение за
давност, вземанията за такса за управление, начислени преди 17.05.2012г. са
погасени по давност (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 110 ЗЗД). От съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че преди 17.05.2012г. са начислени две такси за управление в общ размер
на 299,04 евро. След 17.05.2012г. са начислени пет такси за управление в общ размер
на 1524 евро и с оглед погасените по давност такси преди 17.05.2012г. искът
следа да бъде уважен до сумата от 1524 евро, а за разликата до пълния предявен
размер – отхвърлен като погасен по давност.
По иска с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
сумата от 454,06 евро – застрахователни премии (т. 26 вр. т.13.6 от Общите условия към Договора за кредит):
Съгласно т. 26 от Общите условия при кредити, обезпечени
с ипотека, с подписването на договора кредитополучателят дава съгласие при
неизпълнение на задължението му за подновяване на имуществената застраховка на
обезпечението и плащане на застрахователните премии кредиторът да извърши тези
действия от името и за сметка на кредитополучателя при избрани от кредитора
застраховател, условия и цени, включително като договаря със себе си в
качеството на застрахователен агент. Платената премия се събира от разплащателната
сметка на кредитополучателя, след погасяване на месечната вноска за лихви и
главница, както и на разноските по т. 24.1., с изключение на таксата по т.
24.1, т. 2. Съгласно т. 13.6 от Общите условия кредиторът се задължава да
подновява договора за застраховка до изтичане на крайния срок по договора за
кредит за сума, съгласно изискванията на кредитора.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза банката е
начислила за периода 28.09.2011г. – 27.09.2016г. шест такси за застраховка в
общ размер от 454,06 евро. Не са представени доказателства, от които да се
направи категоричен извод, че банката се е възползвала от правото си по т. 26
от Общите условия, сключила е от името на кредитополучателя застрахователен
договор и да е платила съответните премии. Законът предвижда писмена форма за
действителност на договора за застраховка (арг. чл. 344, ал. 1 КЗ), какъвто по делото не е
представен. Следователно, не е доказано, че банката основателно е начислявала
сумите за застраховка по сметка на кредитополучателя, поради което, искът
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Относно разноските в настоящото производство:
Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в
заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските
отпада.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената и отхвърлена част
от исковата претенция.
На ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 11328,48лв. и
15239,84лв. – за исковото производство.
Ответникът по делото е
представляван от процесуален представител – адвокат и претендира 15630лв. –
адвокатски хонорар по делото. Не са приложени доказателства за платено
адвокатско възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалния
представител е приложил Списък – разноски по чл. 80 ГПК като е записал, че претендираната сума за адвокатско възнаграждение е на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА. По делото не е приложен
Договор за правна защита и съдействие, в който да е договорено, че адвокатът ще
предоставя безплатна правна помощ, не е посочено това и в представеното по
делото пълномощно, подписано от ответника. Не са представени доказателства, че
са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА. Поради това, съдът
счита, че твърдението, че адвокатът е представял безплатна правна помощ на
основание постигната уговорка с ответника и при наличие на предпоставките по чл.
38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА не е доказано и на ответника не следва да се
присъждат разноски.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от К.К.А., ЕГН **********, срещу Б.Д. ЕАД, ЕИК *******, че
клаузата на т. 24.3 от Общите условия на Банка ДСК за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е
нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неравноправна,
на осн. чл. 143 ЗЗП.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че К.К.А.,
ЕГН **********, дължи на Б.Д. ЕАД, ЕИК*******, следните суми,
произтичащи от Договор за ипотечен кредит с дата 03.10.2008г.:
-
на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 231 000 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата
от 17.05.2017г. до окончателното плащане,
-
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ
сумата от 54084,06 евро – договорна (възнаградителна)
лихва за периода 19.07.2010г. – 16.05.2017г.,
-
на основание
чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 347,35 евро – обезщетение (неустойка) за забава за
периода 15.10.2015г. – 16.05.2017г.,
-
на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 1524 евро – такса
управление (т. 24.1.2 от Общи условия към Договора за ипотечен кредит)
като ОТХВЪРЛЯ следните искове:
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за разликата
над 231 000 евро до предявения размер от 231 060
евро – главница, като неоснователен,
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за разликата
над 54084,06 евро до предявения размер от 128 717,74 евро, като
погасен по давност,
-
с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 347,35 евро до предявения размер от 702,90
евро, като неоснователен,
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, за разликата
над 1524 евро до предявения размер от 1823,04 евро, като погасен по
давност,
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
сумата от 454,06 евро – застрахователни премии.
ОСЪЖДА К.К.А.,
ЕГН ********** да плати на Б.Д. ЕАД, ЕИК ******* сумата от 11328,48лв. – разноски за заповедното производство и
15239,84лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните. Да се уведомят страните.
СЪДИЯ: