РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Бургас, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „СЪНИКОМЕРС 90“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: обл. Бургас, Община С.., гр. Ч., ул. „А.М.“ № *, съдебен адрес: гр. П., бул.
„М.“ № **, чрез адв. С.К. от АК-П., против Наказателно постановление № 532812-
0182048/28.01.2021г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас
в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се посочва, че са допуснати процесуални нарушения в производството,
както и че НП е антидатирано. Алтернативно се посочва, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание се явява представител на дружеството-
жалбоподател- адв. К., която поддържа жалбата.
Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт С., която
намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено, както и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 18.07.2021 г., а
жалбата е изпратена чрез куриер на 23.07.2021 г. (л. 8). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
1
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 29.07.2021 г., около 10,30 часа, служители на НАП, сред които и св. Т.Б.-
инспектор по приходите, извършили проверка в търговски обект- паркинг, находящ се
в гр. Ч., пред къмпинг „Г.“, стопанисван от дружеството жалбоподател.
Проверяващите първоначално извършили контролна покупка на 1 бр. паркомясто за
ден на стойност 10.00 лв. Плащането било прието от управителя- С.М., като при
заплащане на услугата не бил предоставен фискален касов бон от наличното в обекта
фискално устройство с номер DY517251. Проверяващите се легитимирали в 12.30 часа
и се пристъпило към проверка на обекта и фискалното устройство, като се установило,
че не били издавани фискални бонове за деня.
За извършената проверка и констатациите от него Т.Б. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0084719 от 29.07.2020 г. На 29.07.2020 г. и бил
съставен АУАН с № 0182048. Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката нарушение, като записал, че не е издадена фискална касова бележка. Така
описаното деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 25 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, като предявил и връчила
екземпляр от акта на представителя при съставянето му срещу подпис. Представителят
на дружеството записал, че няма възражения.
Впоследствие, на 28.01.2021 г. въз основа на акта за установяване на нарушението
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.1 ЗДДС дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на
актосъставителя, като неговите показания са логични и непротиворечиви и
съответстват на останалата част от доказателствената съвкупност. Показанията на св.
Х. на практика не допринасят за изясняване на някакви факти, извън това, че синът и
бил казвал, че търсил информация във връзка със случая.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН, като липсват данни за неговото
антидатиране. Показанията на св. Х. изобщо не установяват такова обстоятелство, тъй
като тя единствено препредава казаното й от страна на управителя. Не се установяват
конкретни дати, на които последният да е ходил за проверка, нито къде е ходил да
2
проверява за издадено постановление. АУАН също е издаден от компетентен орган.
НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са констатациите от нея.
Точно е записано, че е било извършено плащане и че не е била издадена фискална
касова бележка, с което не е изпълнено задължението по чл. 25, ал. 1 от Наредбата,
което е отразено и в АУАН. Останалите обстоятелства, които се твърди да не са описани в
АУАН, не водят до извод за неяснота на същия, а представляват въпроси по съществото на
делото. Актосъставителят посочи, че контролната покупка е извършена около 10.30 часа, а
самата проверка след легитимация е осъществена по-късно, за което няма никаква пречка в
закона.
В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното
постановление.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са
регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.
118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е
поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС,
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 -независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за
всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или
чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3,
ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване
на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото
тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
продажбата фискална касова бележка не е издадена, са безспорно установени. За да е
налице съставомерност на констатираното деяние е необходимо да не е бил издадена
фискална касова бележка, след извършване на покупката и заплащане на цената, което
обстоятелство е налице. Неоснователен е доводът, че предоставянето на услугата все
още не било приключило, тъй като автомобилът на проверяващите все още бил на
паркинга и крайната цена щяла да бъде определена при напускането. Установи се, че е
било прието плащане, като както бе посочено, издаването на фискален бон е свързано
именно с извършването на плащане на парична сума. Независимо дали впоследствие е
щяло да бъде изискано доплащане, при приемането на първоначалната сума от 10 лв.
съответният служител е следвало да издаде фискален бон. Това изискване е свързано
както с отчетността на приходите, така и с възможността насрещната страна да докаже
3
извършването на плащането. Накрая, в акта е отразено е, че услугата е паркомясто за
ден, а не за час.
Задължението не е изпълнено от санкционираното дружество, като неговата
отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия
случай. Всички признаци на вмененото нарушение са посочени както в АУАН, така и в
НП, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател.
Няма съмнение, че именно санкционираното дружество е стопанисвало
съответния паркинг, където е била извършена проверката. Актосъставителят посочи, че
именно лицето, приело плащането е и лицето, което е предоставило за проверка
фискалното устройство, което е регистрирано на „СЪНИКОМЕРС 90“ ЕООД, поради
което няма как да се приеме, че е възможно някое друго дружество да стопанисва
обекта. Освен това, от представения в жалбата фискален бон на л. 7 се вижда фирмата
на дружеството, както и че обектът е идентифициран именно като паркинг в гр. Ч.,
пред къмпинг „Г.“.
За така констатираното административно нарушение,
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000 лева.
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС предвидените наказания са: за физическите лица,
които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и
едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Иначе
казано, АНО е определил имуществената санкция в максималния предвиден размер.
Съдът обаче намира, че санкцията следва да бъде намалена до минимално предвидения
размер от 500лв., тъй като следва да се вземе предвид, че нарушението е за първи път,
а и липсват отегчаващи обстоятелства. Липсват преки доказателства за други
нарушения, констатирани в момента на проверката.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като липсват обстоятелства, които да
сочат, че нарушението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното при този вид нарушения. Сравнително ниската стойност, за които не е
била издадена фискална бележка се дължи единствено на характера на предоставяната
услуга, която обичайно е на ниска стойност.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено единствено
в санкционната част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в
полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при
потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда
нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва хипотеза на
съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно
която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
4
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва
да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 532812-0182048/28.01.2021г., издадено
от Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118,
ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС, на „СЪНИКОМЕРС 90“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: обл. Бургас, Община С.., гр. Ч., ул. „А.М.“
№ 7, е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева., като НАМАЛЯ
размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „СЪНИКОМЕРС 90“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: обл. Бургас, Община С.., гр. Ч., ул. „А.М.“ № 7, да заплати на Национална
агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5