Р Е Ш Е Н И Е
№
град Варна, 15.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.-С.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №10716/2018 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която против В.А.Т., ЕГН ********** ***,
по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3784/15.5.2019 г. издадена по
ч.гр.д. № 7274 по описа на ВРС за 2019 г., а именно: сума в размер на 653,81 лв., представляваща
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода от 01.07.2016 г. до
04.07.2016 г., доставени до обект с адрес: ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.05.2019 г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 177,98 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.09.2016
г. до 08.05.2019 г. Претендират се сторените разноски в заповедното и в
исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор, по силата
на който ищецът предоставя на абоната – ответник в производството,
водоснабдителни и канализационни услуги, а последният е длъжен да заплаща
ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и
има открита индивидуална партида с абонатен № 1601934, в имот с адрес: гр.
Варна, ул. „Д-р Железкова“ бл. 4, ап.30, в който е монтиран водомер. За
процесния период, ищецът е изпълнил задълженията си за предоставяне на услуги.
Ответникът не е заплатил ползваните услуги по издадената фактура.
Въз основа на
заявление на ищеца е образувано заповедно производство и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3784/15.5.2019 г. по ч.гр.д. №
7274 по описа на ВРС за 2019 г. за
заплащане на следните суми: сума в размер на 653,81 лв., представляваща
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода от 01.07.2016 г. до
04.07.2016 г., доставени до обект с адрес: ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.05.2019 г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 177,98 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.09.2016
г. до 08.05.2019 г., както и сторените в заповедното производство
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, представя отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на ищцовата претенция. Не оспорва наличието на
облигационна връзка с ищеца по предявените искове, не оспорва качеството си на
абонат по смисъла на общите условия на оператора, както и че е титуляр на
партида при същия. Оспорва сочените от ищеца ВиК услуги да са му доставени.
Оспорва надлежното отчитане на потребените количества ВиК услуги. Твърди, че
ищецът не е осъществил надлежно предвидените в нормативните документи и общите
условия процедури по отчитане на потребените количества ВиК услуги. Моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът оспорва основателността
им и настоява за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Предявените искове са допустими, разгледани по
същество, същите са неоснователни, като аргументите за това са следните:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба, с която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда
на чл.414, ал.1 ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК. В
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3784/15.5.2019 г. по ч.гр.д. № 7274 по описа на ВРС за 2019 г., за заплащане на следните суми: 653,81 лв.,
представляваща главница – дължима сума за ползвани и незаплатени В и К услуги,
за периода от 01.07.2016 г. до 04.07.2016 г., доставени до обект с адрес: ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 14.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 177,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.09.2016 г. до 08.05.2019 г. Със заповедта, в
полза на заявителя, ищец в настоящото производство, са присъдени и сторените
разноски.
В законоустановения срок длъжникът депозира възражение
срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си
в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД е образувано настоящото производство за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 7274 по описа на ВРС за 2019 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е доставил
описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност,
съответно вида на услугите за отчетния период; период и размер на обезщетението
за забава. При въведено възражение от страна на ответника, в тежест на
последния е да установи и докаже
възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува
между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия (ОУ), по аргумент от
чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Не
се изисква сключване на индивидуален писмен договор между потребител и
оператор. С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР, Законът за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги се определя кръга лица /юридически и физически/ – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл.7,
т.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни
качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда
и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от първия ден след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че страните се намират
във валидно облигационно отношение; че ответникът има качеството потребител на
ВиК услуги, както и че претендираните и осчетоводени ВиК услуги реално са
доставени на ответника. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че
предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22 изразходените
количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ,
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Разпоредбата
на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано отчитането на
водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя или
на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета.
Видно от представен по делото карнетен лист, обхващащ
периода от м.08.2015 г. до м.03.2017 г., по отношение обекта на ответника ежемесечно
са вписвани отчети за потребление на вода, като същите са в размер от 2 до 6
куб.м, като единствено по отношение отчитане извършено на 04.07.2017 г. е
вписано драстично различаващо потребление в размер на 257 куб.м. По делото не
бяха представени или ангажирани доказателства, чрез които, по безспорен начин,
да се установи, че операторът е изпълнявал задълженията си, като е отчитал
показанията на водомера в процесния имот, при установените за това срок,
условия и начин. В по-голямата част от записите в карнетния лист липсва подпис
на абоната /или негов представител/. Отчитане в негово присъствие е било извършвано
само през месеците от септември до декември 2016 г. Останалите записи в
карнетния лист, в т.ч. и през процесния период, не са били извършвани след
реално отчитане на показанията на монтирания в имота водомер.
От
представен по делото констативен протокол №41274/29.07.2016 г., съставен от
дружеството – ищец, се установява, че водомерът в имота на ответника е бил
демонтиран на 04.07.2016 г., при показания 1353 куб.м и е бил подменен с нов, с
показания – 0 куб. м. В констативния протокол не е посочена причината наложила
подмяна на водомера в имота на ответника, поради което не може да се направи
еднозначен извод дали към 04.07.2017 г. подмененият водомер, отчел потребление
от 257 куб. м вода е бил изправен. Към датата на съставяне на документа –
29.07.2016 г., новият, монтиран на 04.07.2016 г. водомер е отчел потребление в
размер на 6 куб. м, т.е. при анализ на представените по делото доказателства,
следва извод, че се твърди потребление в размер на 257 куб. м вода, за тридневен
период и потребление в размер само на 6 куб. м, за период от 25 дни.
С оглед гореизложеното не може да се приеме, че
обективираното в карнета, представен по делото, представлява отчитане на реално
потребеното количество вода, което да може успешно да се противопостави на
ответника. В случай, че се твърди, че количеството вода е реално потребено, то
следваше ищецът да установи начинът на отчитане. От друга страна не е налице и
изрично твърдение за служебно начисляване на потребена вода. Така, не може с
категоричност да се установи по какъв начин ищцовото дружество е изчислило
задължението на ответника – дали на база доставени и потребени ВиК услуги, които
са реално отчетени или след служебно начисляване.
Видно от заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено
от страните, ищецът има вземане към ищеца, за потребени ВиК услуги, в размер на
653,81 лева, като потребелението е отчетено за периода от 01.07.2017 г. до
04.07.2017 г. При старо показание на водомера - 1096 куб.м и ново показание –
1353 куб.м, то за процесния период, ответникът е потребил вода в размер на 257
куб. м. Лихвата за забава в плащане на главно задължение в размер на 653,81
лева, начислена за периода от 01.09.2016 г. до 08.05.2019 г., възлиза на сумата
от 177,99 лева. От заключението на ССчЕ
се установява размерът на задължението на ответника – в т.ч. главници и лихви, за съответния
период, но следва да се има предвид, че същото е изготвено на база
предоставената от ищеца счетоводна документация.
Отделно от горното, следва да се посочи, че 275 куб. м
се равняват на 275000 л вода, количество, което би се побрало в басейн с
размери 5 м х 5 м х 11 м. При справка в сайта на АГКК, който е публично
достъпен, се установява, че имот с адрес: ***, е с площ от 40,25 кв. м. За да
се поберат 275 куб. м в съд с площ от 40,25 кв. м, то същият следва да е с
височина поне 6,80 м. Потребление в размер на 275 куб. м, за период от три дни,
при данни, че потребителят в имота е един и е на възраст над 86 г. /към м.
07.2016 г./, е трудно мислимо и практически - неизпълнимо.
При цялостно оспорване и твърдение от страна на
ответника, че не му е доставено и потребено количество вода, чиято парична
равностойност претендира ищецът, в тежест на последния бе да докаже претенцията
си, в т.ч. че реално е доставил сочените ВиК услуги, както и че коректно е
изчислил стойността им. По делото ищецът не проведе успешно главно и пълно
доказване на исковете си, като не установи по какъв начин са формирани претендираните
суми за главница и лихва за забава.
При горните доводи, искът с правно основание чл.422
вр. чл.415 ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, а предвид
акцесорния характер на иска с пр. осн. чл.86 ЗЗД, то и същият подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се
следват разноски, но доколкото не се претендират, такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация
- Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против В.А.Т.,
ЕГН ********** ***, искове по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване
дължимостта на вземанията, за които по ч.гр.д. № 7274 по описа на ВРС за
2019 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №3784/15.5.2019 г., а именно: 653,81 лв.,
представляваща главница – дължима сума за ползвани и незаплатени В и К услуги в
обект с адрес: ***, за периода от 01.07.2016 г. до 04.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
14.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 177,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.09.2016 г. до
08.05.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: