№ 163432
гр. София, 10.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110150050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „АПС бета България“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата П. А. Д.
за следните суми: 1700 лева – главница, ведно със законната лихва от
20.08.2024 г. до изплащане на вземането; 1350,60 лева – възнаграждение за
възмездно поръчителство, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до
изплащане на вземането; 403,24 лева – възнаградителна лихва за периода от
04.12.2018 г. до 10.12.2019 г.; 990,52 лева – обезщетение за забава върху
главницата по договора за кредит в размер на законната лихва за периода от
04.12.2018 г. до 05.08.2024 г., и 687,93 лева – обезщетение за забава върху
цената по договора за поръчителство в размер на законната лихва за периода
от 04.12.2018 г. до 05.08.2024 г. – задължения на длъжницата към „Ай тръст“
ЕООД по Договор за осигуряване на поръчителство от 04.12.2018 г., с който
дружеството поело задължение да поръчителства за дълга на длъжницата по
Договор за потребителски кредит № 1178064/04.12.2018 г., сключен между
длъжницата и „Кредисимо“ ЕАД, като „Ай тръст“ ЕООД било платило на
23.02.2021 г., като вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с
договор за цесия от 02.03.2021 г., за което се твърди, че длъжницата била
надлежно уведомена.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави.
На първо място основание за отхвърляне на заявлението съгласно чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК за издаване на заповед за изпълнението е прекратяването
на поръчителството по реда на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за което съгласно т. 4б от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно,
защото прилага императивно материалноправно правило. В случая
последният падеж по договора за кредит на длъжницата е на 20.11.2019 г., а в
заявлението се твърди, че поръчителят е платил на 23.02.2021 г. – повече от
година и три месеца след това, а съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителството се
1
прекратява и повече не съществува след непредявяване на иск от
първоначалния кредитор срещу длъжника за повече от 6 месеца. Поради това
дори поръчителят да е платил валидно, това не е станало на основание на
договора, който се сочи в заявлението като основание на претенцията по
делото, поради което заявлението следва да се отхвърли на заявеното
основание.
В допълнение, в договора за поръчителство изрично е посочено – чл. 3,
ал. 2 на лист 19 от делото, че поръчителят нямало да спазва закона, което
автоматично прави всяко позоваване на поръчителството след изтичане на 6-
месечния срок резултат от прилагане на вероятно неравноправна клауза в
договора, тъй като същата във вреда на потребителя се опитва да дерогира
законови правила. Това е още едно основание за отхвърляне на цялото
заявление поради нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗД на договорно основание,
което е вероятно неравноправно – чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
В условията на евентуалност, при преценка на действителността на
договора, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на
клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че
следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на
ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина,
която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
2
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В т. IV.4 от общите условия към договора за потребителски кредит (на
лист 33 от делото) е предвидено, че кредитът може да бъде одобрен по два
начина – ако не се предостави поръчителство – до 14 дена след подаване на
заявлението, а ако кредитополучателят е заявил, че ще учреди поръчителство
по реда на т. ΙΙΙ.12 от общите условия (на лист 32 от делото), кредитът се
отпуска до 24 часа. В т. ΙΙ, § 17 от общите условия (на лист 30 от делото) е
предвидено, че поръчителят трябва да бъде предварително одобрен от
„Кредисимо“ ЕАД. Това означава, че всъщност в общите условия има уредени
два вида „търговски условия“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр за предоставяне на
кредит – при кредит без допълнителни разходи за обезпечение сумата се
отпуска със закъснение, а при кредит с разходи за одобрен от „Кредисимо“
ЕАД поръчител, парите се отпускат до 24 часа. В случая длъжницата е
избрала втория вид търговски условия и тъй като това е единствената причина
да получи кредита бързо, следва всички разходи за поръчителя да се смятат
като такива по договора за кредит.
В договора за кредит ГПР е определен като 50 % (на лист 47 от делото),
т.е. ако кредитът е отпуснат за 1 година, разходите за връщането му не могат
да са повече от 50 % от 1700 лева, или 850 лева. Кредитът е отпуснат за този
период, т.е. общият разход не може да превишава 850 лева. В случая обаче
разходът по кредита съгласно договора се явява равен на сбора от 403,24 лева
(следва от посочената на лист 47 обща сума за погасяване от 2103,24 лева) и
вноската за поръчител в размер на 1350,72 лева (12 вноски по 175,27 лева),
или общо 1753,96 лева – т.е. дори при аритметично пресмятане без специални
знания се установява, че посоченият в договора за кредит ГПР е очевидно
рязко разминаващ се с аритметиката, т.е. неправилен. Поради това на
основание чл. 22 ЗПКр целият договора за кредит е нищожен и заявлението
следва да се уважи само по претенцията за главница на основание чл. 23
ЗПКр.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
3
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
При тези съображения, дори правата на поръчителя да са съществували
и да са прехвърлени на заявителя по делото, заявлението би могло да се уважи
само за претендираната главница. Доколкото обаче е направен опит да бъде
измамен потребителя относно действието на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съдът
следва да приеме, че цялото вземане се основава на вероятно неравноправна
клауза и да отхвърли претенцията на заявеното основание.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 266599/20.08.2024 г., подадено от
„АПС бета България“ ЕООД.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „АПС бета
България“ ЕООД, че може да предяви гореописаните си претенции с
осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като
ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е
отхвърлено в размер на 102,65 лева (да заплати 102,65 лева такса по иска).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4