Решение по дело №227/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на А. С. Б., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № РД-0889/11.08.2023 г. на кмета на Община Смолян.

С оспорената заповед е разпоредено И. С. Б. и А. С. Б., в качеството на наследници на С. Я. Б., да премахнат установеният незаконен строеж: „складово помещение“ - допълващо застрояване, изпълнен в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], улична регулация, кв.57а по плана на [населено място]. Със същата заповед е определен месечен срок считано от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като терена бъде възстановен във вида съществувал преди извършване на незаконното строителство. Предвидено е и предварително изпълнение в случай на бездействие.

В предвидения от закона срок А. Б. е подал чрез административния орган жалба вх. № 2663/24.08.2023 г., в която моли съда да отмени издадената заповед като незаконосъобразна. Твърди се в жалбата допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и противоречие със закона. Твърди се, че в случая няма реализирано мероприятие за улична регулация, като евентуалната заповед за такава няма непосредствено отчуждително действие. Не били посочени адресатите на заповедта. Не се разбира също какви нарушения били извършили наследниците на С. Б., защо бил установен незаконен строеж по смисъла на чл.225 ЗУТ, тъй като не били изследвани всички факти и обстоятелства за започване на административно производство. Административният орган не бил изпълнил задължения си по чл.35 и чл.36 от АПК. Твърди се, че към момента на построяването си тази сграда построена от С. Б. е имала характер на санитарен възел към основното жилище. Също така се сочи, че не ставало ясно по кой закон е било необходимо издаване на разрешение за строеж.

В съдебно заседание за жалбоподателя Б. се представлява от адв. П., която поддържа подадената жалба. Ответникът по делото чрез юриск. К. оспорва подадената жалба.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1. В община Смолян е постъпила жалба вх. № ДЛ 00-1720/07.03.2023г. от Н. Д., въз основа на която е извършена проверка от служител на община Смолян. В хода на проверката установеното е описано в констативен акт №32/20.07.2023г. На място бил установен строеж, който в оспорената заповед е индивидуализиран като „складово помещение“ –допълващо застрояване, в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], улична регулация, кв. 57а по плана на [населено място], собственост на наследници на С. Я. Б.. Констатирано е, че от главния архитект на община Смолян не е издадено разрешение за строеж за този обект в нарушение на чл. 148, ал.1 и ал.2 ЗУТ, като то нарушава предвижданията на ПУП-ЗРП на [населено място]. По-нататък в заповедта е посочено, че освен цитираните норми, строителството е извършено и в нарушение на действалия по време на извършване на строежа чл. 66д ЗПИНМ и чл. 187, ал.1 ППЗПИНМ.

2. За страните по делото, а и за съда е безспорно, че обекта е построен в периода 1959-1960г. За строителството няма одобрени строителни книжа.

3. Със заповедта е разпоредено А. Б. и И. Б. да премахнат установения незаконен строеж в срок от един месец от влизане на заповедта в сила и да приведе терена във вида, съществувал преди извършване на строителството.

4. По делото са представени доказателства, че И. Б. е с тежък интелектуално паметов дефицит, на нивото на тежка деменция и дълбока некритичност, изпадаща с дни в безсъзнателно състояние, с когнитивен дефицит, но без да е поставяна под запрещение и няма доказателства да е откривано производство по реда на Гл. единадесета от СК.

5. По делото е назначена СТЕ със задачи, посочени в определението на съда. От депозираното заключение също се установява, че строителството е извършено през 1959-1960г. До 1997г. е ползвана като външен клозет за живущите в жилищната сграда в УПИ V-255, кв.22 по РП на [населено място]. Към момента на построяването в този район на града не е имало канализационна система за отвеждане на отпадните води. По плана на [населено място] от 1980г. процесната постройка изцяло попада в улична регулация.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, при което е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Това е така по следните съображения:

В производството по премахване на незаконни строежи, като страни се конституират жалбоподателя и административния орган. В това производство не се конституират заинтересувани страни ( в т.см. и трайната практика на ВАС, ІІ отд, вж. Р №2964/30.03.2022г. по адм.д. № 10659/2021г. и др.). Това е и причината (освен установената деменция на другия адресат на заповедта), за конституиране само на жалбоподателя и ответника по делото.

Оспорената заповед е издадена от надлежен орган, в предвидената от закона форма, но при липса на материалноправните предпоставки за нейното издаване и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място оспорената заповед страда от съществен порок, породен от липсата на мотиви защо административният орган приема, че строежа не е търпим. Бланкетно, без да е ясно установима волята му, кмета на община Смолян приема, че „ от Главния архитект на Община Смолян е издадено Становище от 31.07.2023г. относно изследване режим на търпимост“. В приложеното по делото становище обаче (л. 21 от делото) освен възпроизвеждане на констатациите, описани и в заповедта, главно свързани с годината на построяване също е бланкетно посочено „строежът не е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормите, действали по време на извършването му и не е допустим и по сега действащите разпоредби на ЗУТ“. Изобщо няма с това становище, а и в оспорената заповед дори ред правен анализ какво е било предназначението на постройката към момента на построяването й, каква е била правната регламентация на ЗПИНМ относно такъв обект, имало ли е в този район на [населено място] канализационна система.

Съгласно нормата на пар. 16, ал.1, ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. По тази причина становището, на което се позовава оспорената заповед, че строежа не е допустим и по сега действащите норми е правно ирелевантно след като липсва отговор на основния въпрос.

Същевременно съгласно §70 от действащите към 1960 г. Строителни правила и норми за изграждане на населените места, утвърдени от Комитета по строителство и архитектура при МС /обнародвани във вестник Известия, 75/1959 г./, разположението на сградите спрямо уличната регулационна линия се определя от общи или частични застроителни планове.

Нормата на § 76 от Правилата (а не както се посочва от адв. П. чл. 38), регламентира изискване всяко жилище да има най-малко стая за живеене, кухня, клозет и помещение за баня, предверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. При определена хипотеза § 65, ал.2 , клозета може да бъде външно помещение, разположен извън жилищната сграда. В този случай клозетът се разполага най-малко на 8 м зад жилищната сграда в самия парцел и от жилищни сгради в съседните парцели и най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. Когато не могат да се спазят тези условия, клозетът се разполага на възможното най-благоприятно място в парцела, определено съвместно от техническите и санитарните органи при народните съвети, но не и пред външната строителна линия и не на по-малко от 3 м от регулационните линии към съседите.Иначе казано, към 1959г., когато е извършено строителството няма категорични основания да се приеме, че такъв строеж е бил недопустим. Следователно за да се сочи, че той е такъв, твърдението трябва да се обоснове, а това не е направено нито оспорената заповед, нито в становището на главния архитект, на което се позовава в мотивите си административният орган.

При тези разсъждения изложеното позоваване от административния орган и твърдението в самото становище, че „строежът не е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормите, действали по време на извършването му“ е равносилно на липса на мотиви и съставлява порок във формата по смисъла на чл. 59, ал.1, т.4, предл. първо АПК досежно изискването за излагане на фактически основания, обосновали издаването на акта.

На следващо място при издаване на оспорената заповед е налице нарушение и на правилата на ЗУТ, чл. 225, ал.3. Съгласно тази правна норма Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По делото не са представени доказателства за връчване на констативния акт на А. Б.. На л. 24 от делото е налице служебна бележка, че на вратата на строежа е бил поставен чрез залепване по реда на пар.4, ал.1 ДР на ЗУТ КА №32/20.07.2023г.

Всъщност не нормата на ал.1, а на пар.4, ал.2 регламентира, че в случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината. Съдебната практика е константна по въпроса, че този ред е приложим само след като по делото е доказано по категоричен начин, че връчването по реда на пар.4, ал.1 ДР на ЗУТ е било неуспешно (Определение № 13609 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13342/2016 г., II о., Определение № 5571 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2018 г., II о., и др.). Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до издаване на административен акт, издаден без да е изяснен всестранно спорният въпрос, ограничено е и правото на защита на жалбоподателя Б.

Предвид тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена, като на А. б. бъдат присъдени направените деловодни разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК в размер на 510 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорване на А. С. Б., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица]Заповед № РД-0889/11.08.2023 г. на кмета на Община Смолян.

ОСЪЖДА община Смолян ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Б., с [ЕГН] НАПРАВЕНИТЕ ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ В РАЗМЕР НА 510 ЛВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.