РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 08.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на 16 декември,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия АГУШ
административно дело №
766 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „ОИЕ“
ООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от В.Л. - управител, против Заповед
за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 436
– ФК от 11.11.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Запечатване
на търговски обект“
– китайски ресторант,
находящ се в гр. Русе, ул. „Велико Търново“ № 5, стопанисван от „ОИЕ“ ООД, със
седалище: гр. Русе, както и „Забрана
за достъп до него“
за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират основания за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, както и материална
незаконосъобразност на заповедта.
Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената
заповед.
Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
Б.Г., счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че на 06.11.2019 г., от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна е
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС –
китайски ресторант,
находящ се в гр. Русе, ул. „Велико Търново“ № 5, стопанисван от „ОИЕ“ ООД, със
седалище: гр. Русе.
В хода на проверката било констатирано, че на 22.08.2019
г. за извършена покупка на стойност 29.40лв., заплатена в брой, не бил издаден фискален бон от въведеното и монтирано ФУ с
изградена дистанционна връзка с НАП.
Резултатите от проверката били материализирани в Протокол
за извършена проверка №
0387929 от 06.11.2019 г.
В протокола било посочено, че нарушението се потвърждавало
от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 22.08.2019 г.
Във връзка с
констатациите при проверката било
прието, че дружеството е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1,
т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, поради което със ЗНПАМ
№ 436 – ФК от 11.11.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16
от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП, на основание чл. 186, ал.
1, т.
1, б „а“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС на „ОИЕ“
ООД, със седалище: гр. Русе е наложена принудителна
административна мярка „Запечатване
на търговски обект“
– китайски ресторант, находящ се в гр.
Русе, ул. „Велико Търново“ № 5, стопанисван от „ОИЕ“ ООД, със седалище: гр. Русе,
както и „Забрана
за достъп до него“
за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Като мотиви относно продължителността на
срока, АО е посочил, че определеният от законодателя размер на срока за
запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено
отношение. При определяне на продължителността на мярката били взети предвид
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, а също така за да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Посочено е още, че следва да се отчете фактът, че
нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Издаването на
касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС са все нормативноустановени задължения на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговските обекти, които следва да се изпълняват при съответните
предпоставки. Прието е, че извършеното деяние показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено
е също така, че целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти,
както и че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на
ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или труднопоправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на
реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите
налози. За извършване на тази промяна в организацията на дейността в обекта бил
необходим определен срок. В контекста на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК e посочено, че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца.
Заповедта е получена лично от представляващия
дружеството на 19.11.2019 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от
него разписка (л. 1 от преписката).
За
нарушението впоследствие е съставен и АУАН № F526458 от 18.11.2019 г.
Жалба срещу процесната заповед е подадена чрез АО пред
АдмС – Русе на 02.12.2019 г., видно от поставения от органа щемпел (л.5 от
делото).
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че липсват фактически и правни основания за издаване
на обжалваната заповед. Конкретно сочи, че твърдяното нарушение не е доказано.
Оспорва изцяло констатациите, обективирани в Протокол № 0387929 от 06.11.2019 г. Твърди, че дружеството не е
извършвало посоченото нарушение на 22.08.2019 г. Счита, че изваждането на КЛЕН
от фискалната памет на ФУ не доказва безспорно извършването на продажбата от
страна на търговеца.
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен
срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган.
Видно от съдържащата се в приобщената към делото
административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК,
Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците
на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за
налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл.
186 от ЗДДС.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице
компетентност на издателя на оспорвания индивидуален административен акт.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – с Протокол за извършена проверка № 0387929 от 06.11.2019 г., съставен в присъствието
на представляващия дружеството. В протокола са посочени проверените документи,
както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната заповед е материално незаконосъобразна.
В конкретния
случай е констатирано нарушение на чл.
25, ал.
1, т.
1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл.
3, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1
- за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл.
25, ал. 3
от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата
или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на обект за срок
до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така
дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения
впоследствие АУАН № F464382/07.01.2019 г., с който е констатирано нарушение на чл.
25, ал. 1,
т. 1
от Наредба № Н-18/2006 г., а именно: неиздаване на фискална касова бележка.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел.
Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера на нарушението във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
По отношение хипотезата в
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, мярката „Запечатване на търговски обект“
има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има предвид,
че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да
се изведе обоснован извод, че е извършено нарушение и нарушителят може да
извърши друго такова. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията за форма установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и
правните основания за издаване на акта.
Съгласно чл. 186, ал. 3
от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на
индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови
изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК,
необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно
преследваната от закона цел.
В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в заповедта
срок.
Основателно е оплакването
на жалбоподателя, че нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ не е
доказано. Съображенията за това са следните:
Не се спори,
че „ОИЕ“ ООД, със
седалище гр.Русе, е задължен субект по чл. 118, ал. 1
от ЗДДС и чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/2006 г., както
и че стопанисва търговския обект, спрямо който е наложена процесната ПАМ,
както и че към момента на извършване на проверката и на датата, на която се
твърди, че е извършено нарушението, дружеството е имало въведен в експлоатация
ЕКАФП, с изградена
дистанционна връзка с НАП.
При разчетена касова наличност на ФУ за датата на проверката
в размер на 386.72 лева, е констатирана фактическа наличност в размер на 387.00
лева. Не е констатирана разлика между касовата наличност на ФУ и фактическата
наличност.
Липсват доказателства, от които да следва изводът, че на
22.08.2019 г. при извършена продажба, за
която е заплатена сума в размер на 29.40 лева от клиент на търговеца, „ОИЕ“ ООД, като лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ не е издало фискална касова бележка от въведеното и монтирано
ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП.
От изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 22.08.2019
г. не може да се установи, че при извършена продажба, за която е заплатена сума в размер на 29.40 лева
от клиент на търговеца, „ОИЕ“ ООД,
като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, не е издало фискална касова
бележка от въведеното и монтирано ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП, тъй
като изведеният КЛЕН от фискалната памет на ФУ отразява сумите, за които е
издадена фискална касова бележка на 22.08.2019 г., но не съдържа информация за
сумите, за които не е издадена фискална касова бележка от въведеното и
монтирано ФУ.
Изводът за
извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба Н-18/2006 г. се разколебава от факта, изрично посочен в протокола за
проверка, че нарушението
се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 22.08.2019 г.,
като не са релевирани други доказателства от органа.
По отношение на твърденията
на процесуалния представител на ответника за постъпил по телефона сигнал относно извършена на 22.08.2019
г. продажба от търговеца на стойност 29.40 лева, заплатена от клиент, за която
се твърди, че не е издаден фискален бон от търговеца и за който сигнал
процесуалният представител на ответната страна
пояснява, че същият не е анонимен, като данните на лицето се вземат от
приемащия сигнала като имена, ЕГН, адрес, след което се заличавали, следва да
се има предвид, че доказателства за това не се представят от ответника в хода
на производството по оспорване на процесната заповед. Никъде, нито в Протокол № 0387929 от 06.11.2019 г., нито в ЗНПАМ №
436 – ФК от 11.11.2019 г. не е налице позоваване на такъв
сигнал, както и че проверката на 06.11.2019 г. в обекта е извършена по повод
подаден сигнал за неиздаване на фискална касова бележка на дата 22.08.2019 г. Нито
в ЗНПАМ, нито в доказателства по делото е индивидуализирано лицето, извършило
покупката и платило стойността й.
Самият
сигнал за неиздаване на касов бон при извършена продажба не е бил приложен към
преписката, а както беше посочено по-горе не е представен от страна на
ответника и в настоящото производство.
Освен
това от данните за този сигнал може да се обоснове безспорен извод, че това не
е сигнал по смисъла на чл. 107 от АПК, не е и искане по реда на чл. 24, ал. 1,
предложение 2 от АПК за започване на административно производство, тъй като по
аргумент на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за заявителя липсва правен интерес.
„Сигналът“
в случая е само сведение до компетентния орган, от чиято преценка зависи дали
служебно да инициира административно производство. Събирането на доказателства
от неучастващо в производството лице се осъществява чрез изискване на сведения
по реда на чл. 44 от АПК.
Т.е.
„сигналът“ може да установи основанието на компетентния административен орган
да инициира административно производство служебно, но не и правно и
доказателствено релевантните факти в обхвата на доказването. Само от изведения
КЛЕН за 22.08.2019 г. не може да се установят релевантните за спора факти – извършена
покупка и получено за нея плащане, както и неиздаване за него на фискална
касова бележка. Разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно значение, ако не е
извършена констатация за разлика между отчетеното по ЕКАФП и касовата наличност
към датата на твърдяното нарушение, а такава констатация в случая липсва. Няма как
да не бъде съобразен и фактът, че по време на проверката на 06.11.2019 г. не са
установени нарушения при отчитане на продажбите в търговския обект, като при
проверка на регистрирания оборот и фактическата наличност в касата не са
установени несъответствия.
След като не е доказано
извършването на нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. ал. 3 от Наредба
№ Н-18/2006 г.,
заповедта за налагане на ПАМ е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
В този смисъл е и
практиката на ВАС – Решение № 11733/03.10.2018 г. по адм. д. № 3687/2018 г.;
Решение № 11250/25.09.2018 г. по адм. д. № 1871/2018 г.; Решение №
6391/16.05.2018 г. по адм. д. № 11883/2017 г. и др.
По изложените съображения
съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „ОИЕ“ ООД, със седалище гр. Русе, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 436 – ФК от 11.11.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление
на Националната агенция за приходите, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка
„Запечатване на търговски обект“
– китайски ресторант,
находящ се в гр.Русе, ул. „Велико Търново“ № 5, стопанисван от „ОИЕ“ ООД, със
седалище: гр. Русе, както и „Забрана
за достъп до него“
за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал. 1 от ЗДДС
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: