Р Е Ш Е Н И Е №159
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 12.03.2020г.
Районен
съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав :
Председател:
Нина Николова
при секретаря Мила Петрова, след
като разгледа докладваното от съдия Николова гр. дело № 750 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
От„ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ” ЕООД с ЕИК
*********, и седалище и адрес на управление - гр. София, район Люлин, ж.к.
”Люлин“ - 9, бул. „Ген. Асен Николов” № 19, е предявен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл. 535 от ТЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД против Д.П.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване
вземане в размер на 10 000 лева, след прекратяване на производството срещу
останалите двама ответници Ю.Б.И. с ЕГН: ********** и адрес ***,
ж.к.Химик 20, вх.В, ет.2, ап.48 и Д.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди се, че
на 21.12.2015г. Ю.Б.И. е издал в полза на ищеца Запис на
заповед, авалиран от ответника Д.П.И.. Записът
на заповед е предявен за плащане на ответниците на 15.12.2016г., които до настоящият момент
не са върнали сумата. Записът на заповед е издаден без протест, с което ответникът
се е задължил неотменимо и безусловно,
без протест и без разноски срещу представяне на Записа на заповед да заплати в
брой на ищцовото дружество сумата от 10 000.00 лева, която сума е
предоставена на Ю.И., който я е приел за
ползване.
На
21.12.2015г. между Ю.Б.И. и ищцовото дружество е сключен Договор за паричен
заем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило в заем на същия
ответник сумата от 10 000.00 лева, обезпечен с издаване на Записа на заповед,
авалиран от ответника. В процесния договор се съдържа изявление за получаване
на сумата, а именно същата се предава и получава с подписването му и
представлява разписка за получаване, с което Ю.И. се е съгласил и задължил към
ищцовата страна. Сочи се, че ищцовото дружество, на 13.04.2017г., е образувало
ч.гр.д. № 1044/ 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответника. Издадена е заповед за изпълнение при солидарна отговорност
на ответника , Ю.Б.И. с ЕГН: ********** и Д.К.Т., ЕГН **********, както и
изпълнителен лист. Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
ответника, поради което е предявен и настоящия иск.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите : 10 000. 00лева
– главница, поето задължение за плащане по Запис на заповед издаден на 21.12.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното изплащане. Иска разноски по заповедното производство и разноските
в настоящето производство.
От
ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на
исковете. Твърди, че процесните договор и запис на заповед са неистински
документи, с невярно съдържание. Записът на заповед не е попълнен от ответната
страна. Договорът за паричен заем е нищожен поради липса на съгласие.
По
делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е
съдебно-графическа експертиза.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна :
Ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 12.04.2017г. като е образувано гр.д. № 1044 /
2017г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 910-РЗ
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
20.04.2017г., с която е разпоредено ответникът ,Ю.Б.И. с ЕГН: ********** и Д.К.Т., ЕГН **********, солидарно да
заплатят на ищеца процесните суми на въведеното основание – Запис на заповед,
издаден на 21.12.2015г. По отношение на последните двама производството по
настоящото дело е прекратено и заповедта е обезсилена с определение от
04.06.2018г
Записът на заповед е издаден като
обезпечение на сключения Договор за паричен заем от 21.12.2015г. /стр.8-10 от делото/,съгласно чл.5.1 от същия,
съдържанието на който е изложено на три листа, които не са номерирани, съдържанието е на една страница от
всеки лист, като подписи са положени само на третия лист. Листовете са свързани помежду си само с помощта на телбод. Ю.И.
е издал в полза на ищцовото дружество запис на заповед за сумата от
10 000.00лева, авалиран от ответника, който е предявен за плащане на
15.12.2016г.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна :
Предявеният иск е допустим. Против издадената
заповед за изпълнение е подадено възражение от ответната страна, като за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията си
по заповедното производство.
По
същество същият е неоснователен.
Съгласно т. 17 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013г. по тълкувателно дело № 4 /2013г. на Върховен касационен
съд, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение.
В настоящия
случай ищцовата страна е въвела конкретно каузално правоотношение, основано на
Договор за паричен заем от 21.12.2015г. за сумата от 10 000.00 лева, във
връзка с което е издаден процесния запис на заповед. Предвид това на изследване
в настоящия процес подлежи спорното облигационно правоотношение.
Относно възражението на ответната
страна за нищожност на процесния договор, поради липса на съгласие : Първа и втора страница от договора
представляват документ, който не носи подписа на лицата, посочени като
задължени с изявленията направени в него. Подписите, поставени на трета
страница – VIII.
Допълнителни условия, от документа, могат да обвържат страните за съдържанието на първа и втора страница, /на които
са изложени задълженията/, само ако трите листа имат някакъв свързващ елемент,
чийто произход също не е спорен за страните, например, нотариална заверка с
печат и подпис на междинните, несъдържащи текст страници, каквато е практиката
при удостоверяване подписите на страните в договори или други документи с
нотариална заверка, или ако и трите страници са
подписани от страните. В случая по делото е
представен в оригинал договора, в който листовете са закрепени с телбод.
Това закрепване обаче, не може да бъде свързващ елемент, доказващ целостта на
документа. Налице е различие в признаците в буквените знаци отразени в
шрифта на текстовете в първа и втора страница, от една страна, и третата
страница на процесния договор, от друга страна. Различие има и в използваното
оцветяващо вещество от печатащото устройство при отпечатване в първа и втора
страница, от една страна, и трета страница от договора, от друга страна.
Първите две страници от договора за отпечатани с едно печатащо устройство,
докато третата страница е отпечатана на друго печатащо устройство. Липсата на
безспорен свързващ елемент на трите листа на процесния договор, наличието на
посочените по-горе различия между първите две страници от документа, от една
страна, и третата страница, от друга страна, водят до извода, че е налице
автентичен подпис на
страната по договора, без същата
да е автор на изявлението над подписа (т. нар. "кражба на подпис").
Доколкото в първата и
втората страници от представения договор се съдържат всички уговорки за размера
и изпълнението на задълженията по договора
, а на трета страница липсват такива уговорки, то съдът не би могъл да
приеме, че между страните е сключен договор със съдържанието, описано в
исковата молба, нито че твърдените задължения за заплащане на възнаграждения по
посочените членове от договора, са
възникнали или не са били изпълнени. Тези изводи са възприети в установената
съдебната практика – Решение № 25 / 24.02.2012 год.по гр.д.355/2011г.на Апелативен
съд Варна и Определение № 842 12.07.2012 година на ВКС по гр.д.№ 678/2012г., с
което не е допуснато касационно обжалване на същото. Прието е от ВКС още , че
когато писмените договори се състоят от повече от един лист, страната, която
представя договора и се позовава на него, при оспорване носи тежестта да
докаже, че съдържанието на неподписаните листове (страници), е част от
съдържанието на договора, че се включват в съдържанието на договора. Ищецът,
който е въвел твърденията за факти, на които основава исканията си, е длъжен
при оспорване да ги докаже пълно и главно, тежестта за доказване на
съдържанието на неподписаната страница от договора, която не е свързана с
другата подписана, е на страната, която го представя и се позовава на него
(основава претенцията си на твърдения за обвързаност от договора с твърдяното
съдържание), но съдът преценява представения договор по вътрешно убеждение,
както и че съдът се занимава със защитните средства на ответника само ако
установи, че ищецът е доказал твърденията си. Същото съответства на
установената съдебна практика , включително и на решение № 470 /16.01.2012 г.
по гр.д. № 1318 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид установеното в производството относно процесния договор ,съдът намира,че
не следва да обсъжда останалите събрани доказателства, тъй като изхода на спора е предопределен от обсъдените
доказателства , и по който въпрос ВКС в посоченото определение се е произнесъл, че съдът не е длъжен да обсъжда всички доказателства и може да основе
решението си само на някои от тях, като
обсъди релевантните за спора
факти, наведени чрез доводите на страните, които е приел за установени от
събраните по делото доказателства .
При това положение процесния договор за паричен заем
от 21.12.2015г. е нищожен поради липса на
съгласие. Липсата на въведеното каузално правоотношение, във връзка с което е
издаден като обезпечение записа на
заповед, води до несъществуване на вземането по записа на заповед, както за издателя на заповедта , така и за авалиста . Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид
изхода на делото ищцовата страна следва да заплати на адвокат пълномощника на ответника на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, 580.00
лева
разноски по производството
за възнаграждение на адвокат,
съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Направените от ищеца разноски остават в негова тежест.
Воден от
горното Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, район Люлин, ж.к. ”Люлин“ - 9, бул.
„Ген. Асен Николов” № 19, против Д.П.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск за
признаване за установено по отношение на Д.П.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***, че „ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, район Люлин, ж.к. ”Люлин“ - 9, бул.
„Ген. Асен Николов” № 19, има вземане спрямо Д.П.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата
10 000. 00 лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.04.2017г. до
изплащане на вземането, като неоснователни. ОТХВЪРЛЯ искането на „ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Люлин, ж.к.
”Люлин“ - 9, бул. „Ген. Асен Николов” № 19, за присъждане на разноски в
настоящето производство и в заповедното производство, като неоснователно.
ОСЪЖДА „ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Люлин, ж.к.
”Люлин“ - 9, бул. „Ген. Асен Николов” № 19, да заплати адвокат Л.И. *** сумата
от 580.00 лева разноски по настоящето производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :