№ 59
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110171240 по описа за 2022 година
„Сити кеш“ ООД е предявило срещу В. Н. Я. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48250/2022 г.
на СРС, 82 състав: 1200 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ 559281 от 18.08.2021 г., ведно със законната лихва от 02.09.2022 г. до окончателното
изплащане, 108,77 лв., представляваща договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/
за периода 18.08.2021 г. - 09.03.2022 г. и 83,48 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода 01.10.2021 г. - 01.08.2022 г.
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен Договор за паричен заем №
559281 от 18.08.2021 г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на
1200 лв., като от своя страна длъжникът се е задължил да върне сумата в срок, съгласно
уговореното. С оглед на това, че В. Н. Я. не е погасил задълженията си по договора, ищецът
моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които
е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48250/2022 г. на СРС, 82
състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че процесните суми са внесени в
срок, съгласно погасителния план, като същите възлизали общо на 691 лева. Счита за
нищожни клаузите, обективирани в чл. 3, т. 5, чл. 3, т. 7, чл. 2, ал. 6, т. 1, чл. 6, ал. 2 от
процесния договор за паричен заем, тъй като не са индивидуално уговорени, а са изготвени
предварително от кредитната институция, без ищеца да има възможност да им повлияе.
Заявява, че не са предвидени основанията, при които е допустимо изменение на базовия
1
лихвен процент, както и кога ищецът може да измени размера му. Твърди, че не е посочена
методика при формиране на лихвения процент, както и от какво се влияе същият. Излага
твърдения, че клаузите са нищожни, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на двете
страни по договора. Оспорва, че ищецът е уведомил ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, поради което счита, че вземанията не са изискуеми към момента на
подаване на заявлението. Твърди, че претендираната договорна лихва е прекомерна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за паричен заем, по
силата на който е предоставил на ответника съответната парична сума, а последният се е
задължил да я върне в посочения срок, заедно с претендираната възнаградителна лихва;
настъпването и обявяването на предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответника и
стойността на непогасената му част; че оспорените клаузи са действителни, в т.ч.
индивидуално уговорени.
Установява се, че между страните е сключен валиден договор за потребителски
кредит от 18.08.2021 г., по силата на който „Сити кеш“ ООД е предоставило на В. Н. Я.
кредит в размер на 1200 лева срещу задължението на ответника да върне кредита заедно с
договорена възнаградителна лихва и ГПР на 29 вноски с краен срок на договора до
09.03.2022 г. Размерът на вноската по кредита е 51,16 лева, годишният лихвен процент е
40,05%, а ГПР е 49,83%. Видно от представения погасителен план общият размер на
месечната вноска включва главница, лихва и неустойка.
Съдът счита, че договорът е валиден, както и че заемната сума е предоставена на
кредитополучателя, доколкото извършените плащания имат характер на признание, че
сумата е била предоставена в заем.
От представените приходни касови ордери съдът намира за установено, че сума в
общ размер на 691 лева е била заплатена на кредитодателя, което обстоятелство съдът
следва да вземе предвид.
В чл. 6, ал. 3 от договора е предвидена възможност за кредитора да обяви предсрочна
изискуемост на вземанията. Не са представени доказателства това да е станало преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
2
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С оглед
посочената дата като краен падеж на вноските по процесния договор за кредит – 09.03.2022
г. съдът намира, че неговият краен падеж е настъпил и всички неплатени вноски са станали
изискуеми.
Ответникът е навел възражение за нищожност на клаузи от процесния договор - чл.
3, т. 5 относно размера на ГПР, чл. 3, т. 7 относно размера на годишния лихвен процент, чл.
2, ал. 6, т. 1 относно размерът на обезщетение в случай на забава от 10% от дневния размер
на законната лихва, чл. 6, ал. 2 относно разходите за извънсъдебно събиране на просрочени
вземания. Ответникът е физическо лице и като такова има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като
примерно изброява редица типични случаи. Претендираните суми, представляващи
разходите за извънсъдебно събиране на просрочени вземания представляват допълнително
задължение, несвързани пряко с договора. Необосновано е предвиждането на допълнително
задължение за извънсъдебно събиране на задължението, тъй като по този начин се договоря
допълнително възнаграждение за кредитодателя, което би трябвало да се включва в
предоставяната от него услуга. Наличието на подобни клаузи води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на
кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните
клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за нищожност съдът
следи служебно.
В договора е предвидено заплащане на неустойка за недадено обезпечение, която
съдът намира за нищожна. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на
риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, според
която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя и ако е необходимо извършва справка в ЦКР или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В
конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му
задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на
необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител.
Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и ако
има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне
3
кредита. Към това следва да се добави и съображението, че така уговорената неустойка
излиза извън присъщите обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като предвижда
необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от
което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на обезпечение) не произтичат
каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се превръща в инструмент не за
обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника възниква задължение за
заплащане на допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този начин
кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника.
Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който,
изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне
кредита, или го отпусне при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С
въвеждането на такава клауза в договора фактически се създава допълнително обезщетение
за кредитора при неизпълнение на договора, което протИ.речи на нормата на чл. 33, ал. 1
ЗПК, повеляваща, че при забава на заемателя-потребител кредиторът има право да получи
само лихва върху неплатената част от задължението. Налице е както протИ.речие с нормите
на закона, така и въведен с договора механизъм за неговото заобикаляне, поради което
клаузата за неустойка в размер на 845,79 лева е нищожна поради нейната неравноправност и
неустойка не се дължи на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. В погасителния план е посочено, че
неустойката е част от вноската по кредита, като при нейното определяне съдът намира, че
последната не следва да се включва, доколкото такава сума не следва да се дължи от
кредитополучателя.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния
договор е посочен ГПР в размер на 49,83%. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС. Договореният ГПР отговаря на размерите,
определение в закона.
В договора е посочен лихвен процент от 40,05%. От своя страна възнаградителната
лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на паричната сума, дадена в заем
на длъжника. Същата се дължи през време на действие на договора и доколкото ползването
на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може да надвишава
законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение на задължение на
потребителя при отпадане задължението на кредитора да осигури ползването на заемната
сума през срока на договора, макар и това да е следствие от неизпълнение на договорно
4
задължение на длъжника. Съдът намира, че определеният в договора лихвен процент от
40,05% е несъразмерно висок при отпуснат кредит в размер на 1200 лева за срок под 7
месеца. Такава клауза е неравноправна, тъй като поставя потребителя в значително
неблагоприятно положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Така съдът намира, че уговорената
лихва е прекомерна и следва да се намали до средните нива за лихвени проценти при
уговаряне на възнаградителна лихва. След справка в сайта на БНБ относно лихвената
статистика съдът установи, че средният лихвен % за кредити за потребление в лева за срок
над месеца до 1 година през август 2021 г., когато е сключен договорът за кредит, е 2,87 %,
като размерът на претендираната възнаградителна лихва следва да се намали до този
процент. Така определен на основание чл. 162 ГПК размерът на дължимата възнаградителна
лихва за претендирания период е в размер на 14,60 лева, до който размер следва да бъде
уважен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Като съобрази направените плащания съдът намира, че неизплатената главница по
процесния договор е в размер на 509 лева, до който размер следва да бъде уважен
предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът е претендирал обезщетение за забава за периода 01.10.2021 г. - 01.08.2022 г. С
оглед определената дължима сума по договора съдът определя на основание чл. 162 ГПК
лихвата за забава за исковия период в размер на 43,12 лева, до който размер искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно уважената част от предявените
искове в размер на 22,54 лева, от претендирани разноски в размер на 55,69 лева за държавни
такси в исковото и заповедното производства и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 лева за исковото и
заповедното производства. Ответникът не е сторил разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Сити кеш“ ООД, ЕИК ..., срещу
В. Н. Я., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че В. Н. Я. дължи на „Сити
кеш“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата
от 509 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
559281 от 18.08.2021 г., ведно със законната лихва от 02.09.2022 г. до окончателното
изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2022 г. по ч. гр. д. №
48250/2022 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 509 лева до пълния
предявен размер от 1200 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Сити кеш“ ООД, ЕИК ..., срещу
В. Н. Я., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че В. Н. Я. дължи на „Сити
5
кеш“ ООД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 14,60 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 18.08.2021 г. - 09.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 14,60 лева до пълния предявен размер от 108,77 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Сити кеш“ ООД, ЕИК ..., срещу
В. Н. Я., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че В. Н. Я. дължи на „Сити
кеш“ ООД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 43,12 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 01.10.2021 г. - 01.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
43,12 лева до пълния предявен размер от 83,48 лева.
ОСЪЖДА В. Н. Я., ЕГН **********, да заплати „Сити кеш“ ООД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 22,54 лева – разноски, сторени в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6