РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Карнобат, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100832 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Водоснабдяване и
канализация Йовковци“ ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление в гр. Велико Търново, ул. „П. Яворов“ №30, представлявано от
инж. Димитър Игнатов Владов – управител чрез адв. Т. Т. със съдебен адрес в
гр. Велико Търново, ул. „Козлодуй“ №2 против Р. Г. Д. с ЕГН ********** и
адрес в гр. Е., ул. „****“ * чрез назначения от съда особен представител адв.
М. С., БАК, с която се претендира да бъде признато за установено спрямо
ответницата, че последната дължи на ищеца следните суми:
1. 401, 99 лв. главница, дължима по данъчна фактура от 31.05.2018 г.,
представляваща начислена, но незаплатена цена на питейна вода и
услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен период
от 17.09.2016 г. до 23.05.2018 г., както и лихвата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на
сумите.
2. 128, 97 лв., представляваща обезщетение за забава ;
Претендират се и разноски за държавна такса (25 лв.) и адв.
възнаграждение в настоящото производство, както и разноски по чгд
№483/2022 г. на КРС.
Твърди се в исковата молба, че „Водоснабдяване и канализация
Йовковци" ООД - град Велико Търново осъществява търговска и
експлоатационна дейност по извършване на водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води и канализация на територията на област Велико
1
Търново. Сочи се, че за отчетния период от 17.09.2016г. до 23.05.2018г. били
приложими Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от "В и К Йовковци" ООД, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. - точка 9 и публикувани в централен и местен
ежедневник: "Новинар", бр. 196/21.08.2014 год. и в-к "Янтра днес", бр.
178/18.09.2014 год. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ В и К операторът
издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна
вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, а съгласно ал. 2
на същата разпоредба, потребителите били длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 - дневен срок след
датата на фактуриране. Допълва, че стойността на ползвана, но неизплатена
питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация от
длъжника по абонатен № 9116351 за обект, находящ се в гр. Е., ул. ''****" *,
била 401,99 лева главница и 128,97 лева мораторна лихва за забавено плащане
на сумите по фактурите, начислена съгл. чл. 44 от ОУ.
Твърди се, че потребителите на ВиК услуги били длъжни да заплащат
всяка фактура 30 дни след датата на издаване, като до момента по този ред
имало частично плащане на процесната фактура. Сочи се още, че ответникът
е отчитан от инкасатор при оператора. Допълва, че в качеството си на
купувач, ответникът приел доставката и услугата на ВиК, но не е заплатил
цената им и е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл.
200 ЗЗД, заради което предпоставките за ангажиране на гражданската му
отговорност по чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - принудително доставяне на
първоначално дължимото на кредитора , заедно с обезщетение за вреди от
забава, били налице. Представя писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Ответникът Р. Г. Д. чрез назначения си особен представител оспорва
ищцовата претенция като неоснователна. Заявява в отговора на исковата
молба , че ищецът основава своята претенция на издадена и неплатена
фактура за отчетен период 17.09.2016 -23.05.2018г. и цитира чл.33 от ОУ за
предоставяне на В и К услуги на дружеството, според които операторът
издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна
вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, а
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Сочи, че от
исковата молба не става ясно за отчетния период от 20 месеца колко пъти е
отчетена изразходваната вода и на какво основание е издадена само една ДФ в
нарушение на общите условия. Също така не ставало ясно какво представлява
водоснабденият обект и има ли монтиран измервателен уред в имота, за да
може да се направи преценка дали са спазени изискванията на Наредба № 4
от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи при отчитането на изразходваната питейна вода. Освен това съгласно
редакцията на чл.8, ал.5 от въпросната Наредба № 4 в сила от 4.10.2019 г.
2
„Новите потребители приемат ОУ със сключването на писмен договор за
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи", а
съгласно старият текст на същата алинея: „Новите потребители приемат ОУ
със сключването на предварителен писмен договор за присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи." Изтъква се от ответника,
че не е приложен нито предварителен писмен договор за присъединяване,
нито писмен договор за присъединяване с Р. Г. Д., съответно не е доказано, че
тя има каквито и да е отношения с ищцовото дружество, че е приела неговите
общи условия и че съответно е длъжна да ги изпълнява. Твърди, че ищецът не
представя доказателства, че въпросният обект въобще е захранен с питейна
вода, като не били предоставени никакви доказателства за откриване на
партида и за извършвани плащания по нея, както и дали ответника въобще е
собственик на имота. На последно място релевира възражение за изтекла
погасителна давност, предвид факта, че вземанията се явяват периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД, поради което счита, че за целия
период от 17.09.2016г. до 23.05.2018г. е изтекла тригодишната погасителна
давност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или
процесуален представител. Депозира молба, с която моли за осъждане на
ответницата, претендира разноски, за които представя списък. Ответницата
чрез назначения й особен представител поддържа доводите си за
неоснователност на предявения установителен иск, изложени в писмения
отговор на ИМ.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК
оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал.1 от ЗВ и като такъв предоставя ВиК
услуги срещу заплащане на територията на гр. Елена Не се спори между
страните, че на името на ответницата у ищцовото дружество е разкрит
абонатен № 9116351 за имот, находящ се на ул. „**** * за който имот за
периода 17.09.2016 г. до 23.05.2018 г. ВиК операторът начислил сумата от
401, 99 лв. по ДФ №********** от 31.05.2018 г., непредставена по делото. От
представения карнетен лист (л. 8) е видно, че абонатен № 9116351 за отчетен
период 17.09.2016 г. до 23.05.2018 г., без да е отразено показание на водомер
или каквото и да е основание за начисляването на сумата от 401, 99 лв., е
вписана и фактура № ********** от 31.05.2018 г.
Представена е по заповедното производство по ч.гр.д. №133/22 г. на РС
Елена и справка-извлечение 65260 за дължимите от ответницата суми по
посочената фактура, възлизащи общо на 530, 96 лева – главница 401.99 лева и
лихва 128, 97 лв., която видно от карнетния лист е за периода от 30.06.2018 г.
до 29.11.2021 г. Ищецът признава в ИМ факта, че част от тази главница е
заплатена от страна на ответницата, без да конкретизира кога, какви суми и на
какво основание са били платени, нито представя доказателства в тази насока.
3
В ИМ също е посочено, че са приложени ОУ на ищеца, но такива не са
представени. Приложена е и покана за доброволно плащане на процесните
суми, депозирана до Р. Г. Д., ,изпратена видно от пощенското клеймо на
28.02.2020 г., върната като неполучена поради преместен адрес на 02.03.2020
г.
Предвид изложеното, съдът прави следните правни изводи:
Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 483/2022 г.,
в рамките на което с разпореждане №275 от 27.05.2022 г. по повод заявление
на ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение за сумата 401, 99 лв. главница, ведно с лихвата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 по ГПК (05.05.2022 г.) до
окончателното изплащане на сумите и 128, 97 лв., представляваща
обезщетение за забава. Издадена е заповед със същият номер и дата, връчена
на длъжника при усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление
на 20.06.2022 г. В законния двуседмичен срок длъжникът не се е явил да
получи книжата в КРС, като съдът с Разпореждане №973 от 12.08.2022 г. е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си спрямо
длъжника в едномесечен срок. Пред КРС в срок е предявен иск по чл. 422 от
ГПК, видно от пощенското клеймо на плика (л. 26 по чгд №483/22 г.),
съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 410
от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на
настоящото исково производство.
За да бъде уважен предявения иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и
чл. 203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно
доказване, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, че ответникът има качеството „потребител“ на
ВиК услуги, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на
посочената услуга за процесния период в твърдяното количество и с цена,
възлизаща на претендираната стойност, както и предпоставките за коректно
отчитане на водомера и изпадането в забава от страна на ответника, както и
размера на обезщетението.
За целите на исковото производство съдът е длъжен да спомене, че
отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
По делото не бе доказано по никакъв начин, че между страните са налице
облигационни отношения, произтичащи от сключен между тях договор за
предоставяне на В и К услуги, както и че ответницата е абонат с абонатен №
9116351 и на нейното име разкрита партида за имот в гр. Е..
Съобразно чл. 32, ал.2 от цитирания подзаконов нормативен акт и чл. 21,
ал.1 и ал.4 от ОУ изразходваните от абонатите количества питейна вода се
4
отчитат по водомер, монтиран от ВиК оператора, в присъствието на
потребителя или на негов представител, а при неосигуряването на
представител в присъствието на свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на ВиК оператора. Следователно задължението на абонатите за
заплащането на изразходваната питейна вода възниква след отчетено от
дружеството по надлежния ред потребление по измервателните уреди. С
оглед разпределената доказателствена тежест в процеса в тежест на ищеца
беше да установи и докаже, че за процесния период определянето на
количеството разходвана вода е извършено при спазване разпоредбите на
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и
ОУ на ВиК оператора, обвързващи страните. Не се доказа възникването на
облигационно отношение между страните, не се установи по никакъв начин
ответницата Р. Г. Д. да е собственик или ползвател на водоснабдения имот в
гр. Е.. Ищецът поиска и му бяха допуснати с доклада по делото двама
свидетеля при режим на довеждане, но гласни доказателствени средства по
делото не бяха събрани. Не е представена дори данъчната фактура, върху
която ищецът основава вземанията си. Не са въведени твърдения за трудност
или невъзможност при отчитане на измервателния уред, и въпреки това при
невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или
негов представител (предвид големия период, в който имотът не е бил
отчитан) и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за
посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че
е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол,
подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел – чл.
35, ал. 5 от Наредбата, каквито данни или доказателства също липсват по
делото.
Що се отнася до представения карнет (без документа на л. 8 – гръб да
носи подобно наименование, но описан като такъв в исковата молба), следва
да се има предвид, че съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото, като това правило не се прилага за подписания
електронен документ. Според съда така представеното копие от лист,
съдържащ данни за задължения на ответницата с вписано на ръка има и ЕГН,
изготвен от неустановено лице, на неустановена длъжност, легитимиращо се
единствено с подпис, без данни за отчетени куб.м., или някакви показания на
водомер, на който се позовава ищеца, за да докаже вземането си спрямо
ответника, не може да се приеме за годно доказателствено средство, от което
да се направи обоснован извод кога и дали ответница е била клиент на
дружеството, с абонатен № 9116351, поради каква причина в продължение на
две години не е имало редовно отчитане на водоподаването до въпросния
обект, за който се твърди, че отговаря тя. Не на последно място съдът е
длъжен да уточни, че за да се приеме, че за абоната е налице възникнало
5
задължение, в тежест на "Водоснабдяване и Канализация Йовковци"ООД е да
установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В
тази връзка следва да бъдат съобразени правилата на общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите, като такива общи условия,
които да са публикувани в национален и местен вестник, в хода на исковия
процес също не са представени, което е изцяло задължение на ищеца,
съгласно императивния текст на чл. 127, ал. 2 от ГПК. Поради всичко
гореизложено съдът приема, че липсват доказателства и за надлежно
отчитане на водоподаването към имота - надлежно изготвен карнет или
електронно отчитане. С оглед на изтъкнатите дотук обстоятелства, съдът
намира, че ищецът не доказа исковата си претенция не само по основание, въз
основа на така представените писмени доказателства, но и по размер.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на исковата претенция
за установяване на вземане в размер на 401, 99 лв., заявено като главница за
доставени ВиК услуги, поради което и същата следва да бъде отхвърлена като
неонователна и недоказана, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
След като се отхвърля исковата претенция по главния иск, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, неоснователна е и акцесорната претенция за установяване
на вземане в размер на сумата 128, 97 лева, представляващо мораторна лихва,
както и искането за присъждане на лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат на ищеца.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Водоснабдяване и Канализация
Йовковци"ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр.
Велико Търново, ул. „П. Яворов“ №30, представлявано от инж. Димитър
Игнатов Владов – управител чрез адв. Т. Т. със съдебен адрес в гр. Велико
Търново, ул. „Козлодуй“ №2 Р. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр. Е., ул.
„****“ * чрез назначения от съда особен представител адв. М. С., БАК,
искове по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 203 ЗВ, с които се
претендира да бъде признато за установено спрямо ответницата, че
последната дължи на ищеца следните суми: 401, 99 лв. главница,
дължима по данъчна фактура от 31.05.2018 г., представляваща начислена, но
незаплатена цена на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и
канализация за отчетен период от 17.09.2016 г. до 23.05.2018 г., както и
лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 по ГПК до
окончателното изплащане на сумите и 128, 97 лв., представляваща
обезщетение за забава, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
6
410 от ГПК №275 от 27.05.2022 г. по ч.гр.д. №483 от 2022 г. на КРС като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на "Водоснабдяване и Канализация
Йовковци"ООД против Р. Г. Д. за заплащане на направените в заповедното и
в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски, като
неоснователна.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила копие от същото да се приложи по ч.
гр. дело № 483/2022 г. по описа на РС-гр. Карнобат.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7