Определение по дело №983/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2468
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193101000983
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……….07.2017г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №983 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю.А.Н., гражданин на Р Ф, с адрес: ****, действаща чрез адв.К М, със съдебен адрес: ****, против Решение №1647/18.04.2019г. по гр.д.6485/2018г. на PC Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката, против “Миг Маркет“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Страхил Войвода“ №15, представлявано от Г И Н, със съдебен адрес:***, чрез адв.М Р, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на индивидуален договор от 14.02.2014г. за поддръжка и управление на общи части към апартамент в хотел “Силвър бийч“-Корпус А, в който се намира собствения на ищцата ап.62 /№07598.305.407.1.62/ и за осъждане на ответника, да върне на ищцата сумата от 4453.80 евро, като платени без основание абонаментни такси за периода 2016г.-2018г., вкл., по нищожен договор от 14.02.2014г. за поддръжка и управление на общи части, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска-08.05.2018г. до пълното ѝ изплащане.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, евентуално необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че атакуваното решение е недопустимо тъй като съдът незаконосъобразно не е зачел силата на присъдено нещо на решенията по гр.д.№10952/2015г. на РС Варна и по в.гр.д.№780/2017г. на ОС Варна по въпроса дали е наличен затворен жилищен комплекс за процесната сграда и дали тя е обикновена и обичайна етажна собственост, като са развити подробни съображения. На следващо място се поддържа че решение е неправилно, тъй първоинстанционния съд е извършил непълен и неправилен анализ на събраните по делото доказателства и приложимата нормативна база, респективно е достигнал до грешни изводи за наличие на затворен жилищен комплекс. Поддържа се, че съдът неправилно е интерпретирал и игнорирал доказателствата, според които процесната сграда не попада в затворен жилищен комплекс съгласно дефиницията за такъв формулирана в § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС, като са изложени подробни доводи. Твърди се, че предвид отсъствието на жилищен комплекс от затворен тип за процесната сграда, разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС е неприложима, съответно процесния индивидуален договор съставлява незаконна договорка по неприложима правна норма. Ето защо се поддържа, че процесният договор, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД като противоречащ на закона. На следващо място се поддържа, че процесният договор, е нищожен и защото процесната сграда, е обикновена Етажна собственост, възникнала още преди въвеждането ѝ в експлоатация, с оглед наличието на повече от трима собственика на самостоятелни обекти в нея към 07.05.2009г. Поради това се твърди, че управлението и поддържането на нейните общи части, е от компетентност на Общото събрание на ЕС, което следва да взема и решения за управлението, ползването, ремонта, поддръжката на общите части. Поддържа се, че въпросният индивидуален договор, с който са възложени  дейности по поддръжка, охрана и управление на общи части на сградата, изземва функциите на ОС на ЕС и така противоречи на закона, респективно е нищожен, в това число и т.2.1 от него, която определя годишна такса от 10 евро на кв.м. за възложените дейности. На следващо място се поддържа, че договарянето на годишна такса по търговски или обикновен двустранен договор, противоречи на чл.60, ал.1 от Конституцията, според който таксите се установяват със закон, а не с договор. Твърди се, че процесният договор не попада в приложното поле на  чл.2 от ЗУЕС, предвид срочният му характер и вечността на общите части на затворен жилищен комплекс, което води до недопустимо облекчаване на задълженията на инвеститора и гарантира само за неговия интерес. Сочи се, че процесният договор включва и управлението, поддръжката и издръжката на обекти индивидуална собственост, което не следва да е част от договор по чл.2 от ЗУЕС, имащ за предмет само и единствено общите части на затворен жилищен комплекс, поради което го прави нищожен като противоречащ на закона. Оспорват се изводите на съдът, че дори да не е наличен затворен жилищен комплекс, процесният договор не е нищожен, като се развиват подробни съображения за задължителността на договора и невъзможността за договаряне на цената и вида на услугите, превръщаща го в бизнес начинание на ответника, от което той черпи ресурс за цялостната си търговска дейност. На последно място се излагат съображения за еднаквост на атакуваното решение и на това по гр.д.№8679/2018г. на РС Варна, което го прави незаконно като писано от едно и също лице, без значение дали то е външно за съда лице. С оглед горното се претендира за обезсилване на обжалваното решени или в условията на евентуалност за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателя. Поддържа се, че атакуваното решение е допустимо, обосновано, правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения в подкрепа на изложеното становище. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.

По доказателствените искания:

Ищцата е обективирала искане за приемане като доказателства на документи, приложени към нейна молба от 20.11.2018г., без обаче да е изложила съображения за допуснати от РС Варна процесуални нарушения при произнасяне по направените доказателствени искания, което да обосновава приложението на чл.266, ал.3 от ГПК. Ето защо искането, се явява преклудирано, респективно следва да се остави без уважение.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на Ю.А.Н., против Решение №1647/18.04.2019г. по гр.д.6485/2018г. на PC Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката, против “Миг Маркет“ ООД, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на индивидуален договор от 14.02.2014г. за поддръжка и управление на общи части към апартамент в хотел “Силвър бийч“-Корпус А и за осъждане на ответника, да върне на ищцата сумата от 4453.80 евро, като платени без основание абонаментни такси за периода 2016г.-2018г., вкл., по нищожен договор от 14.02.2014г. за поддръжка и управление на общи части, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска-08.05.2018г. до пълното ѝ изплащане.

ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателката за приемане на доказателствата, приложени към нейна молба от 20.11.2018г.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№983/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 25.09.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

           

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

     2.