Решение по дело №6870/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1243
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 24 юли 2019 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20185330206870
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е № 1243 

                                                        28.06.2019 г., гр. Пловдив

 

      В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                   

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ

 

при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6870/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 96 от 10.08.2018 г., издадено от д-р П.Г.Н. – председател на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 81, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО 2 (два) броя пожарогасители, означени със знаци „Solti“, сходни на марка с рег. № 95351, са отнети в полза на държавата и са предадени за унищожаване.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за установяване на административно нарушение (АУАН) да е съставен в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН след изтичането на три месеца от откриването на извършителя. Поддържа наказателното постановление да е и неправилно поради несъставомерност на деянието, като твърди настоящата хипотеза да попада в приложното поле на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, но да не е доказано, че съществува реално вероятност от объркване на потребителите. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А.Х.М., спрямо която са наложени административните наказания, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 04.10.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена на 11.10.2018 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 22.11.2017 г. бил постановен отказ на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив да се образува наказателно производство по прокурорска преписка № 6974/2017 г. В постановлението било прието, че деянието на А.Х.М. (жалбоподател в настоящото производство) по предлагане за продажба на 9 броя пожарогасители, означени с марка „Solti“, извършено на 12.07.2017 г. в гр. Пловдив, не представлява престъпление. Прокурорът, като приел, че установеното деяние разкрива признаците на административно нарушение по чл. 81 от ЗМГО, постановил изпращане на материалите по преписката на председателя на Патентното ведомство на Република България, който бил компетентния държавен орган за осъществяване на административнонаказателната отговорност на дееца при извършено нарушение по посочения състав.

На 08.12.2017 г. в Патентно ведомство на Република България постъпило постановлението от 22.11.2017 г. за отказ да се образува наказателно производство, ведно с материалите по пр. преписка № 6974/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив (входирани с писмо с № 11-00-915 от 08.12.2017 г.). Въз основа на тези материали на 26.02.2018 г. св. Л.З.И. - ** ** в Патентно ведомство на Република България, съставил Акт за установяване на административно нарушение № 31 против жалбоподателката М. и в присъствието на свидетел. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателката, която след покана не се явила.

Въз основа на така съставения АУАН на 10.08.2018 г. било издаденото обжалваното в настоящото производство НП, с което на жалбоподателката М. било наложено административно наказание за това, че от фактическа страна на 12.07.2017 г. в гр. Пловдив предлагала за продажба 9 броя пожарогасители, означени със знаци „Solti“, сходни на марка с рег. № 95351, без съгласието на притежателя на марката „Солти“ ЕООД.  

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на св. Л.З.И. се установяват обстоятелствата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Свидетелят изяснява, че е съставил акта изцяло въз основа на материалите, съдържащи се в получената в Патентното ведомство прокурорска преписка, без сам да е извършвал проверка на място или да е събирал допълнителни доказателства. Посочва, че актът е бил съставен в отсъствието на нарушителя, който, поканен, не се е явил за неговото съставяне. От показанията на св. И. се установява още, че постановлението на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство е било получено в Патентно ведомство на Република България на дата 08.12.2017 г. Съдът дава вяра на показанията на св. И., които намира за последователни и добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел, същите се подкрепят от събраните и проверени по делото писмени доказателства, които се ценят като обективни.

От писмо № 6974/2017 от 06.12.2017 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив до председателя на Патентно ведомство на Република България (лист 18 от преписката) се изяснява, че с писмото приложено е изпратено постановлението за отказ на прокурора да се образува досъдебно производство за деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателката М., както и останалите материали по прокурорската преписка. Установява се още, че тези материали са постъпили в Патентното ведомство на дата 08.12.2017 г. и входирани с писмо с № 11-00-915 от 08.12.2017 г. 

От Заповед № 659/14.12.2017 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на административнонаказващия орган (АНО) произтича пряко от разпоредбата на чл. 85 от ЗМГО.

 

При така установените факти съдът приема следното от правна страна: 

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Касае се за издаване на НП в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В тази връзка следва да бъдат съобразени приложимите в случая разпоредби. На първо място съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. На следващо място в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Следователно в хипотези като процесната правната норма изключва не само необходимостта, но и възможността да се съставя акт за установяване на административно нарушение. Функцията на този констативен акт е да удостовери възприетото от контролния административен орган противоправно деяние (действие или бездействие) по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, като свидетелства в качеството си на официален документ за констатираните факти и съответните обстоятелства, при които те са проявени. В случаите, при които е образувано производство по реда на НПК, всички данни относно противоправното деяние (действие или бездействие), констатираните факти и обстоятелства, при които те са проявени, писмените материали и иззетите вещи, ако има такива, се съдържат в съответната преписка, като удостоверителните волеизявления относно същите са обективирани в акта на прокурора, с който е отказано да се образува наказателно производство (в настоящата хипотеза това е сторено в постановление от 22.11.2017 г. за отказ да се образува наказателно производство на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив). Ето защо Законът за административните нарушения и наказания не изисква и не предвижда процесуалноправно основание и ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в хипотезите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

В тази връзка изготвянето на АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, няма за правна последица слагането в ход на административнонаказателно производство и съответно изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от момента на неговото съставяне. Гореизложените съображения, пренесени на плоскостта на настоящия казус, водят до извод, че административнонаказателното производство е сложено в ход към 08.12.2017 г., когато Постановлението за отказ да се образува наказателно производството по пр. пр. № 6974/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив е постъпило и регистрирано в деловодството на Патентно ведомство на Република България (т.е. то е влязло в сила и е изпратено за евентуално осъществяване на административнонаказателна отговорност). Следователно шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, в който е следвало да бъде издадено наказателното постановление, е започнал да тече на 08.12.2017 г. и е изтекъл на 08.06.2018 г., а процесното НП е издадено на 10.08.2018 г. - повече от два месеца след изтичането на предвидения за това срок. Така констатираното нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, опорочава административнонаказателната процедура и е самостоятелно основание за отмяна на НП (така Решение № 1246 от 10.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1096/2019 г. на Административен съд – Пловдив, сходна хипотеза е разгледана и в Решение № 571 от 13.03.2019 г. по к.а.н.д. № 167/2019 г. на Административен съд – Пловдив).

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с ДВ бр. 63 от 2017 г. хипотезата на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН беше допълнена със случаите на отказ на прокурора да образува наказателно производство и препращане на материалите на наказващия орган - каквато е и процесната хипотеза, като допълнената разпоредба е в сила от 06.11.2017 г. Следователно към момента на получаване в Патентното ведомство на процесния отказ на прокурора да образува досъдебно производство, то правилото, че производството се счита образувано без съставянето на АУАН, е било действащо право, с което наказващият орган е трябвало да се съобрази.

На следващо място, тъй като по изричната разпоредба на закона АУАН не се съставя, ако все пак в противоречие със законовите разпоредби такъв бъде издаден, то той не произвежда правно действие. В този смисъл нарушаването на сроковете за съставянето му по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП. Доколкото АУАН в тази хипотеза не произвежда правно действие, то същият не се явява и надлежно процесуално действие, което да прекъсне давността за издаване на НП. Обстоятелството, че не се дължи съставяне на АУАН, а ако такъв е съставен, той не произвежда правно действие е и трайно застъпено в съдебната практика: така Решение №2468 от 14.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2279/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1830 от 27.10.2017 г. по к.а.н.д. № 1897/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1501 от 25.07.2016 г. по к.а.н.д. № 1236/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1501 от 25.07.2016 г. по к.а.н.д. № 1236/2016 г. на Административен съд – Пловдив. По посочените съображения неоснователни са възраженията в жалбата дали АУАН е издаден в рамките или извън тримесечния срок от откриването на нарушителя. В настоящата хипотеза съставяне на АУАН въобще не се дължи, същият не произвежда правно действие и евентуалните пороци при съставянето му не могат да опорочат цялото производство.

Съдът констатира и че процесното постановление на прокурора за отказ да образува наказателно производство ясно и конкретно очертава фактите и обстоятелствата, описващи конкретно извършеното деяние и неговия извършител, поради което е годно да замести АУАН. В случая не е имало неяснота нито относно самоличността на дееца, нито за признаците от фактическа страна на деянието, като единствено правната преценка за това дали установените факти се субсумират под състава на административното нарушение е следвало да се извърши от компетентния за това орган. Това е видно и от факта, че след постъпването на материалите по прокурорската преписка в Патентното ведомство следващото извършено действие е съставянето на АУАН, без да е извършвана друга проверка и да са събирани доказателства, тъй като това не е било и необходимо.

Съдът намира, че при издаването на НП е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, което също е самостоятелно основание за неговата отмяна. В нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в НП не са посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В наказателното постановление се съдържа надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено (т. 5 на чл. 57, ал. 1 ЗАНН). За да се установи има ли извършено нарушение обаче, тези факти трябва да бъдат подведени под съответен състав на административно нарушение. В обжалваното НП е посочено единствено, че наказанието се налага на основание чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, т.е. това е санкционната разпоредба, от която се установяват видът и размерът на допустимото наказание и фактите, при които е налице основание за налагане на санкцията. В наказателното постановление обаче задължително следва да се посочи чрез правна квалификация и правилото за поведение, което е прието да е било нарушено. В конкретния случай правилото за поведение и санкцията при неизпълнението му се съдържат в една и съща законова разпоредба - чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, което е допустимо. Това обаче не освобождава наказващия орган от задължението му да посочи, че фактите, които е приел за установени, представляват нарушение на съответната законова разпоредба. Посочването на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗМГО като основание само за налагане на наказанието, не преодолява този порок, тъй като неясна остава волята на АНО дали и правилото за поведение, което е нарушено, е било разписано в същата разпоредба, като от жалбоподателя не може да се изисква да предполага или тълкува волята на наказващия орган относно задължителни реквизити на съдържанието на наказателното постановление.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че действително на посочените в НП време и място жалбоподателката М. е използвала в търговската си дейност стоки - 9 броя пожарогасители, означени със знак „Solti“, който е сходен на регистрирана марка с рег. № 95351, без съгласието на нейния притежател „Солти“ ЕООД, но поради констатираните допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се санират във въззивното производство, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 96 от 10.08.2018 г., издадено от д-р П.Г.Н. – председател на Патентно ведомство на Република България, с което на А.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 81, ал. 1 от Закона за марките и географските означения е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и на основание чл. 81, ал. 5 от Закона за марките и географските означения 2 (два) броя пожарогасители, означени със знаци „Solti“, сходни на марка с рег. № 95351, са отнети в полза на държавата и са предадени за унищожаване.

                                                                            

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:     

 

Вярно с оригинала!Й.Т.