№ 6317
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506586 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „С.“ АД срещу решение № 5809/01.04.2024
г. по гр.д. № 32613/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, с което на основание чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на
ЗД „Е.“ АД сумата в размер на 295,98 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета №
**********/2022 г. за вреди, настъпили вследствие на изгубване на транспортна
пратка с товарителница № 61948209932 от 08.11.2022 г., издадена от „С.“ АД, ведно
със законната лихва от 13.06.2023 г. до погасяването, както и сумата в размер на 12,91
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.01.2023 г. до 12.06.2023 г.
Жалбоподателят - „С.“ АД, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че
следва да носи отговорност до сумата в размер на 15 лв., която сума е заплатена
извънсъдебно, във връзка с изгубената пратка, доколкото за вътрешни и международни
пратки, непосочени в т. 71.1 до 71.4, вкл., от общите условия към договора за превоз,
обезщетението е в размер на действителната стойност на вредата, но не повече от 15
лв. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
1
отхвърлен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – ЗД „Е.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗД „Е.“ АД с искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 295,98
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № **********/2022 г. за вреди,
настъпили вследствие на изгубване на транспортна пратка с товарителница №
61948209932 от 08.11.2022 г., издадена от „С.“ АД, ведно със законната лихва от
13.06.2023 г. до погасяването, както и сумата в размер на 12,91 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 07.01.2023 г. до 12.06.2023 г.
С обжалваното решение № 5809/01.04.2024 г. по гр.д. № 32613/2023 г. по описа
на СРС, 61 състав, исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Безспорни между страните, включително и във въззивното производство, са
следните обстоятелства: че „МТХ Т.“ е предало на „С.“ АД пратка за доставяне до
краен клиент в Словакия, съставляваща 1 брой мобилен телефон „Xiaomi Redmi Note
10S 6/64 GB DS White“ на стойност 159 евро без ДДС (с левова равностойност от
310,98 лв. без ДДС), съгласно договор № 103203/09.06.2020 г. Не се спори, че при
сключването на договора „МТХ Т.“ не е заявило услуга ,,Обявена стойност“. Страните
не спорят и за това, че пратката е изгубена по време на превоза от „С.“ АД, както и
за това, че същата е застрахована въз основа на договор за застраховка на товар.
Безспорно е, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение на потребителя
2
на куриерската услуга „МТХ Т.“ в размер на действително установените вреди от
310,98 лв. без ДДС, както и че „С.“ АД е признало настъпването на застрахователното
събитие и е изплатило на застрахователя сумата от 15 лв. по регресна претенция, като
е отказало да изплати остатъка до пълния размер на изплатеното обезщетение от
310,98 лв. с довода, че в настоящия случай отговорността за повреда на пратката е
ограничена до размера от 15 лв., съобразно т. 71.5 от ОУ към договора, сключен с
потребителя на услугата. Не се спори също така във въззивното производство относно
действителната стойност на загубената вещ, която се установява и от приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, а именно – 311,67 лв., т.е. в по-висок размер от
размера на платеното застрахователно обезщетение.
Спорно е единствено обстоятелството дали отговорността на „С.“ АД за
увредената пратка в процесната хипотеза е ограничена до размера от 15 лв., установен
в т. 71.5 от общите условия към договора за куриерска услуга, или следва да е в пълен
размер от 310,98 лв., определен по общите правила.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетения на
потребителите в случаите на: загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично,
вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки,
пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по
смисъла на ДР. На основание чл. 85, ал. 4 ЗПУ, конкретните размери на обезщетенията
по чл. 85, ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите.
Съгласно т. 71 от Общите условия на договора с потребителите на
неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от „С.“ АД, одобрени с решение №
144/15.04.2021 г. на КРС, по предявена от потребителя основателна рекламация за
загубена, ограбена, или повредена изцяло или частично вътрешна или международна
пратка, операторът дължи обезщетение, както следва: т. 71.1 – за международна
непалетизирана пратка (в това число по услуга AIR EXPRESS или DPD Economy) без
допълнителна услуга „Обявена стойност“ – обезщетението е в размер на
действителната стойност на вредата, но не повече от 100 лв.; т.71.2 – за вътрешна
непалетизирана пратка без допълнителна услуга „Обявена стойност“ – обезщетението
е в размер на действителната стойност на вредата, но не повече от 15 лв.; т. 71.3 – за
вътрешна или международна палетизирана пратка без допълнителна услуга „Обявена
стойност“ – обезщетението е в размер на действителната стойност на вредата, но не
повече от 200 лв.; т. 71.4 - за вътрешна или международна пратка с допълнителна
услуга „Обявена стойност“ – обезщетението е в размер на действителната стойност на
вредата, но не повече от обявената стойност на пратката; т. 71.5 – за вътрешна или
международна пратка, непосочена в т.71.1 – т.71.4, вкл., обезщетението е в размер на
действителната стойност на вредата, но не повече от 15 лв.
Следователно, съгласно общите условия на „С.“ АД, пълно обезщетяване на
3
вредите в размера на действителната стойност на пратката операторът дължи само при
уговорена между страните допълнителна услуга „Обявена стойност“. Наличието на
такава допълнителна услуга обуславя отговорност на оператора до размера на
действителната стойност на вредата, но не повече от обявената от подателя стойност
на съдържанието на пратката, в случай на загуба, кражба или повреда.
В случая безспорно при процесната пратка не е уговорена услугата „Обявена
стойност“, като подателят не е декларирал стойност на пратката и не е заплатил и
допълнителна такса за декларирана стойност. С оглед на изложеното съдът приема, че
не са налице основания за заплащане на обезщетение от страна на ответника над
определения му и изплатен размер на обезщетението до пълния размер на вредите.
При липсата на уговорена допълнителна услуга „Обявена стойност“, отговорността на
доставчика на куриерски услуги е ограничена до предвидения в чл. 71.5 от общите
условия лимит - обезщетението е в размер на действителната стойност на вредата, но
не повече от 15 лв. (така определение № 3690/22.11.2023 г. на ВКС по гр.д. №
1086/2023 г. на ІІІ г.о.).
Както беше посочено, съгласно чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на
обезщетенията по чл. 85, ал. 1 ЗПУ (за загубени, ограбени или повредени, изцяло или
частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски
пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски
пратки по смисъла на ДР) се включват в общите условия на договорите с
потребителите. Следователно, не са приложими общите правила на ЗЗД за определяне
на отговорността при неизпълнение на договорно задължение, в какъвто смисъл са
мотивите на районния съд, доколкото между страните е налице договор за
предоставяне на пощенска услуга с определени лимити на отговорността на куриера
съобразно вида на ползваната услуга, предвидени в общи условия, приети въз
основата на изрична законова делегация.
Ето защо, „МТХ Т.“ има право на обезщетение в размер на 15 лв., съгласно т.
71.5 от общите условия на „С.“ АД, което е заплатено от страна на въззивника на ЗД
„Е.“ АД във връзка със заявената регресна претенция.
С оглед изложеното исковете са неоснователни, поради което обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло и исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 425 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 5809/01.04.2024 г. по гр.д. № 32613/2023 г. по описа на
СРС, 61 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, предявени от ЗД „Е.“ АД, ЕИК **** срещу „С.“ АД, ЕИК **** за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в
размер на 295,98 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № **********/2022
г. за вреди, настъпили вследствие на изгубване на транспортна пратка с товарителница
№ 61948209932 от 08.11.2022 г., издадена от „С.“ АД, ведно със законната лихва от
13.06.2023 г. до погасяването, както и сумата в размер на 12,91 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 07.01.2023 г. до 12.06.2023 г.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК **** да заплати в полза на „С.“ АД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 425 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5