Р Е Ш Е Н И Е
31.08.2020 год.
Номер 260002 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд четвърти
състав
На 11 (единадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Мюжгян Ахмедова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 356 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от ЕТ“*****“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представляван по закон от Ш.И.И.с
адрес за призоваване гр.***, ул.“***“№* срещу
Наказателно постановление №27-0000910/28.11.2019 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено
при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане
на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от представителя по закон
– управител Ш.И.и поддържа жалбата. Отрича извършването на нарушението и моли
НП да бъде отменено изцяло.
Законният представител на въззиваемата страна
–Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по
нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 21.10.2019 г. в 12.00 часа от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен в обект
на жалбоподателя – гостилница „***“ в гр.***, ул.“***“№**, свидетелите М.М. и С.К., установили че лицето М.Х.опаковала
храна и миела чинии. При проверката свидетелите установили и че жалбоподателя не е сключил с нея трудов договор в писмена
форма. В обясненията си по чл.402, ал.1, т.2 от КТ, М.Х.е посочила, че на
инкриминираната дата е посетила обекта на жалбоподателя, за да провери дали ще
й хареса работата, като белела картофи и миела чинии до 13.00 часа. Декларирала
още, че е регистрирана като безработна в Бюрото по труда-***. Същите
обстоятелства са посочени и в декларацията на управителя на едноличния
търговец. В проверяваният обект към мамонта на проверката работели още две
жени, едната обслужвала клиенти, а другата работела в кухнята. На 28.10.2019 г.
бил сключен трудов договор между М.Х.и жалбоподателя. Резултатите от проверката
били обективирани в протокол №ПР1934339/21.10.2019 г.
и на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, връчен на нарушителя. Въз основа на
акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
Изложеното се установи от
показанията на свидетелите М., К. и М.Х., които съдът кредитира изцяло, като
последователни, логични и непротиворечиви, същите се подкрепят от писмените
доказателства, като няма индиция за тяхната
заинтересованост.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона
седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл.
416 от КТ. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила,
които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл.
52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на
възраженията и представените
по тях доказателства.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото
доказателства, счита, че жалбата е неоснователна,
поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение при
съществуване на трудово правоотношение между работодател и работник, същото да
бъде оформено в писмен трудов договор.
Актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1
от ЗА, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления
и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към
разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на
жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до
доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е
задължително за съдилищата,
"отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до
доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно
нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това
означава, че административно наказващият орган, следва в административно
наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона
доказателства, че претендираното нарушение е
извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако
административно наказващият орган не докаже твърдяните
от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде
незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.
В настоящият случай от приобщените
по делото писмени и гласни доказателства не се установи по
безспорен начин между санкционираният едноличен търговец и лицето,
установено да опакова храна в проверения
обект, да са били договорени
елементи на трудово правоотношение, не се установи
да са били
договорени многократност и повторяемост на дължимите операции, както и трудово
възнаграждание. Безспорно по
делото е установено, че лицето М.Х.е било в обекта
е и опаковало храна, а от дадените от нея обяснения, както и
от обясненията на управителя на търговеца по време на проверката се установи,
че Х.е била там за кратко време, като е миела чинии и белела картофи, за да
реши дали да започне работа. Последната е била безработна към този момент. В този
смисъл необорени по категоричен начин са твърденията,
че лицето Х., установено
в
гостилницата, не е работело, а
само е изпробвало дали ще се справи с работата и с него не са били
договорени клаузи, касаещи наличие на ТПО /работно място, работно време, почивки, възнаграждение и
др./, както и не му е било
изплатено някакво възнаграждение. Отново следва да се отбележи,
че същите обяснения са дадени и от страна
на представляващия търговеца.
В тежест на АНО е да докаже
извършването на нарушение, а не на нарушителят, че не го
е извършил, поради което съдът намира,
че налагането на административно наказание за нарушение,
за което не е било безспорно
че е извършено от конкретния нарушителя,
обуславя и неправилно приложение на материалния
закон.
Предвид изложеното съдът прие,
че неправилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и процесното Наказателно постановление следва да бъде отменено
изцяло, като неправилно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0000910/28.11.2019
г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- гр.Шумен, с което на ЕТ“*****“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представляван по закон от Ш.И.И.с
адрес за призоваване и връмчване на съобщения гр.***, ул.“***“№2 за нарушение по чл.414,
ал.3 вр. с чл.62, ал.1 вр.
с чл.1, ал.2 от Кодекс за застраховането и на основание чл.414, ал.3 от Кодекса за труда е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв., като неправилно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: