Решение по дело №2484/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1750
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20237050702484
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1750

Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

КРАСИМИР КИПРОВ

Членове:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА кнахд № 20237050702484 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 „в“ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано по жалба от „Магна Ойл“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „******“ № *,, представлявано от управителя Г. С. А. против Решение № 1378/ 27.09.2023г. по АНД № 1014/2023г. по описа на PC - Варна, с което е потвърдено НП № BG2022/2000-256/ 10.02.2023 г., издаденото от директора на ТД Митница Варна и наложената на основание чл. 234, ал.2, т. 1, вр. ал. 1 т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 13 381.03 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични задължения.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изложени мотиви във въззивното решение относно релевираните възражения за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения и за незаконосъобразност на НП. Сочи се, че възприетата от съда фактическа обстановка противоречи на събраните по делото доказателства - АУАН е съставен въз основа на придружително писмо от Агенция Митници, което не представлява официален документ; фактурата, на която ответника основава тезата си не е надлежно съставена; неотчитане факта на образувано досъдебно производство; липсата на предоставена възможност за запознаване с писмени доказателства, послужили като основание за ангажиране АНО.

Твърди се още, че извършено съществено процесуално нарушение с отказа да обсъди, респ. и кредитира релевантни за спора доказателство доказателства. В тази връзка се излага, че в цялото производство нито от АНО, нито от въззивния съдебен съдтав е извършена преценка относно доказателствената стойност на представената от продавача пред швейцарските митнически власти фактура, както и на извършеното плащане по банков път на 1100 швейцарски франка, му е заплатена от тях по банков път, дружеството-касатор не е извършило вмененото им нарушение – факт, относно който само въз основа на писмото от швейцарските власти въззивният съд е приел, че плащането е извършено във брой. Твърди се още, че за едно и също нарушение са съставени два АУАН. В тази връзка се поддържа, че процесните АУАН и НП са издадени втори поред, поради което НП следва да бъде отменено. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни.

Ответникът по касационната жалба – директор на ТД Митници Варна, не депозира писмен отговор на жалбата, в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Магна ойл“ ООД срещу НП № BG2022/2000-256/ 10.02.2023 г., издаденото от директора на ТД Митница Варна и наложената на основание чл. 234, ал.2, т. 1, вр. ал. 1 т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 13 381.03 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични задължения.

За да потвърди наказателното постановление, е прието от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено извършване на нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Крайните изводи в тази насока са формирани въз основа на данните от представена от продавача пред швейцарските митнически власти фактура със завишена стойност на стоката, митническата декларация и писмо от швейцарската митническа администрация, писмо от Окръжна прокуратура – Варна, доклад от проверката на „Магна Ойл“ ООД. Прието е също, че в дминистративнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. От въззивния съдебен състав е формиран извод, че процесното деяние правилно е квалифицирано от АНО като нарушение по чл. 234, ал. 1 т. 1 от ЗМ, наказанието е наложено в минималния размер, определен по реда на чл. 234 ал. 2 т. 1 от ЗМ, не са налице основания случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Този извод се налага тъй като от страна на въззивния съд не са обсъдени всички събрани в производството доказателства, както и всички въведени от жалбоподателя, във възивната жалба, възражения.

Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама.

В разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, за митническа измама наказанието е глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания – за нарушение по ал. 1, т. 1.

Общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност е установен в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. - въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата и за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Съгласно тази разпоредба, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 71, § 1, б. "д" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки, както и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.

С оглед относимата правна рамка, в настоящата хипотеза, от страна на въззивния съд не са обсъдени и съобразени релевантните възражения на касатора относно недоказаност на вмененото нарушение, а именно: за доказателствената стойност на представената от швейцарските власти фактура на стойност 23700 шв. франка; за действителното заплащане на тази сума от „Магна ойл“ ООД; действителното плащане на цената съгласно представените пред българските митнически власти договор за продажба и фактура за 1100 шв. франка; относно данните, събрани в хода на въззивното производство, че това плащане е извършено от дружеството по банков път; относно безспорната доказаност, на обстоятелството че предадената от продавача фактура е на стойност по – висока от декларираната; касателно фактурата, издадена от продавача, придружава автомобила при транспортирането му до България по време на режима „транзит“, която се представя при оформяне на декларацията за временно складиране. Липсва и отговор на възражението за наличие на предпоставки за прекратяване на АНП, с оглед образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 и чл. 26, ал.1 от НК. Не са изложени мотиви въз основа на кои доказателства приема за достоверни единствено твърденията на износителя., с оглед противоречието между данните на износителя и вносителя, декларирани пред митническите власти по въпросите относно цената на стоката, респ. посочената издадената фактура стойност и начина на нейното заплащане.

В случая, е налице липса на съществени реквизити, вкл. и подписи на страните, на фактурата на стойност 23700 швейцарски франка, представена с отговора на швейцарските митнически власти (л. 43 по НАД), за разлика от наличието на такива реквизити във фактурата на стойност 1100 швейцарски франка (л. 51 по АНП). От друга страна, липсват и доказателства за твърдяното от износителя плащане във брой на сумата от 23 700 швейцарски франка. На следващо място, към доказателствения материал по делото не е приобщена фактурата, послужила за оформяне на режима „транзит“, която е издадена от износителя и също е представена от него пред швейцарските власти, чието събиране като доказателство е разпоредено с т.1.4 от писмо рег. № 32-212088/ 27.06.2022г от началник отдел „МД“ до директора на ТД Митница Варна (л. 44 - 47 от АНД). Съобразяването на горните факти и обстоятелства са обуславя за отговора на основния въпрос в производството – доказано ли е вмененото на „Магна Ойл“ ООД административно нарушение от фактическа страна, но те са пропуснати от предходния съдебен състав при формиране на правните му изводи.

В резултат на липсата на обсъждане на всички тези възражения, и съответно – доказателства, налични по делото или такива, които е следвало да бъдат събрани от съда по същество на спора, изводите му за обективна съставомерност и доказаност на санкционираното с НП нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ са декларативни, а касационната инстанция е в обективна невъзможност да установи тяхната изводимост от наличните по случая доказателства, респективно – и тяхната законосъобразност, какъвто е предметът на касационното съдебно производство.

Обсъждането на всички тези въпроси за първи път от касационната инстанция би лишило и двете страни в процеса от инстанция по същество и в невъзможност да изложат своите аргументи и контрааргументи относно оценката на наличните доказателства и на тези, които евентуално следва да бъдат приобщени допълнително с цел разкриване на обективната истина по делото, както и на мотивираните правни изводи на съда по същество на спора – въззивния районен съд.

Предвид формирания извод за допуснати съществени процесуални нарушение при постановяване на въззивното решение, същото следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който след подробен анализ на наличните по делото доказателства, а при необходимост – и след събиране на други такива, посочени по-горе, и след обсъждане на всички релевантни възражения на „Магна Ойл“ ООД да изложи мотивирани съображения въз основа на кои релевантни доказателства приема за доказано, че дружеството е осъществило, или респективно – не е осъществило състав на вмененото му административно нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ.

При този изход на делото въпросът за разноските следва да бъде решен при новото произнасяне по съществото на спора, на основание чл. 226 ал. 3 от АПК.

Воден от гореизложеното, касационният състав


РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1378/ 27.09.2023г. по АНД № 1014/2023г. по описа на PC – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: