№ 22
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100102977 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Б. А. И. с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника С. М. Д. да заплати на ищеца обезщетение
за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 50 000 лева в
следствие на настъпилата на 03.05.2015г. смърт на брат му Ф. А. И. при ПТП с участието на
ответника на автомагистрала Хемус в посока от гр.Варна- към гр.Д., след пътен възел
Летище Варна около 21:30ч., ведно със законната лихва върху сумата считано от
03.05.2015г. до окончателното й изплащане.
В исковата и уточняващата молби ищецът Б. А. И. твърди, че неговият брат Ф. А. И.
е починал след пътен инцидент на 03.05.2015г., когато предвижвайки се пеша на
автомагистрала Хемус в посока Варна-Д., след пътен възел Летище Варна около 21:30ч. е
бил ударен от лек автомобил марка „С.“ с рег.№ В **** ВВ управляван от ответника С. Д.
М., което е причинило смъртта му. Твърди, че след извършена проба за алкохол на
ответника е установено наличие на алкохол в кръвта му над 1,2 промила. Посочва, че
изтърпява наказание лишаване от свобода и новината за смъртта на брат му го е сринала.
Твърди, че приживе с Ф. са живели заедно и са разчитали един на друг, а смъртта му е
причинила болки и страдания, за обезщетяването на които претендира обезщетение в размер
на 90 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на смъртта – 03.05.2015г. до
окончателното изплащане. Уточнява, че самоличността на починалото в следствие на ПТП
лице е установена едва на 20.07.2018г., но към този момент не е бил издаден акт за смърт,
поради което счита, че не е изтекла погасителна давност за иска за вреди.
1
В уточняваща молба от 09.03.2022г. ищецът посочва, че в постановление на ОП-
Варна по досъдебното производство е прието, че смъртта на Ф. И. е настъпила в следствие
на това, че същият се е движил в активната лента на движение на автомагистралата в
нарушение на правилата по ЗДвП, при висока концентрация на алкохол в кръвта, като това е
било основната причина за настъпване на ПТП, но въпреки това счита, че отговорен за
смъртта му е водачът на автомобила причинил катастрофата и смъртта му. Посочва, че е
налице влязло в законна сила постановление на прокурор при ОП-Варна по ДП №
114/2021г., с което е постановен отказ от образуване на наказателно производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. М. Д. е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявеният иск. Не оспорва, че Ф. И. – брат на ищеца е починал на
03.05.2015г. в следствие на настъпил пътен инцидент с участието на ответника С. М..
Твърди обаче, че с постановлението от 21.10.2021г. по преписка № 1470/2015г. по описа на
ОП Варна и ДП № 114/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Варна е прието, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и същото не е извършено виновно от С. М..
Посочва, че пострадалият Ф. И. е допринесъл за вредоносния резултат с факта, че е бил в
състояние на алкохолно опиянение с 4,7 промила алкохол в кръвта. Отделно от това прави
възражение за погасяване по давност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени
вреди.
По искане на ответника с определение от 23.08.2022г. е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ответника С. М. Д. - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №
67А, на основание чл.219 от ГПК.
В предоставения срок за отговор е депозирано становище от третото лице помагач на
ответника за недопустимост и неоснователност на предявения иск, поради предявяването му
извън давностния срок за това – искът е предявен в съда повече от 5 години след настъпване
на смъртта на Ф. И. на 03.05.2015г.
Оспорва се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания от
настъпилата смърт на Ф. И., както и наличието на родствена връзка между двамата. Дори да
се приеме, че са братя, то се твърди, че легитимирани да претендират обезщетение за
смъртта на Ф. И. са неговите най-близки роднини – дете и съпруга, а не и неговият брат, с
който не са били в трайна и дълбока емоционална връзка. Оспорва се ищецът да е имал с
пострадалия отношения, които да обосновават правото му на обезвреда. Оспорват се и
твърденията в исковата молба, че вина за настъпване на смъртта на Ф. И. има водачът на
МПС, с което е причинена смъртта – ответникът С. М., като се посочва, че същото е
случайно деяние.
Оспорва се твърдението, че Ф. И. е починал единствено в резултат на ПТП, като се
посочва, че за това е допринесло и състоянието му на силно алкохолно опиянение. Твърди
се, че водачът на МПС – С. М. е управлявал автомобила със съобразена за пътната
обстановка скорост, а причината за настъпилата смърт на лицето се заключва изцяло в
2
неговото виновно поведение, т.е налице е пълно съпричиняване на вредата от страна на
пострадалия изразяващо се в излизане в активната лента на пътното платно във време с
намалена видимост в състояние на силно алкохолно опиянение. В случай на извод за
основателност на исковата претенция се твърди, че е прекомерно завишен размерът на
претендираното обезщетение. По отношение на акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва, прави се възражение за погасяването й по давност с изтичане на 3 годишен
срок считано от датата на настъпване на произшествието.
В съдебно заседание ищецът Б. А. И., чрез процесуалния си представител поддържа
предявеният иск и моли да бъде уважен. Изгала, че след смъртта на брат си е изпаднал в
стресово състояние, което е нанесло трайни психически увреждания. Уточнява в съдебно
заседание, че е узнал че именно брат му е починал в ПТП на 03.05.2015г. едва след
постановяване на съдебното решение на ВРС през 2019г., с което е обявена смъртта на Ф.
И..
Ответникът – С. М., чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск като неоснователен и
моли да бъде отхвърлен. Поддържа възраженията, че ищецът не е претърпял претендираните неимуществени
вреди свързани с настъпилата смърт на неговия брат, като подкрепя становището си с факта, че по собствените
му твърдения ищецът е узнал за нея 4 години след настъпването й през 2015г. Оспорва, че е налице виновно
поведение на ответника във връзка с настъпИ.т инцидент причинил смъртта на Ф. И. и твърди, че е настъпила
изцяло по вина на пострадалия. Поддържа възражението за погасяване по давност на иска за присъждане на
неимуществени вреди, като свързва началото на давността с факта на настъпилата смърт, а не от момента на
узнаване за смъртта. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Третото лице-помагач на ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД не
изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба заявява становище за
неоснователност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
С решение № 524/08.02.2019г. по гр.д.№ 14341/2018г. по описа на ВРС е прието за
установено по отношение на всички, че лицето Ф. А. И., ЕГН ********** е починало на
03.05.2015г. в гр.Варна при ПТП състояло се на 03.05.2015г. на автомагистрала Хемус, на
активната лента по посока гр.Варна-гр.Д., на около 600 м. след пътен възел Летище-Варна.
Във връзка с това е постановено съставяне на акт за смърт на починалото лице Ф. А. И. на
основание чл.542, вр.чл.38, ал.4 от ЗГР.
С влязло в законна сила на 17.02.2022г. постановление от 21.10.2021г. на ОП-Варна е
прекратено наказателното производство по ДП № 114/2021г. по описа на ОСлО при ОП-
Варна водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК довело до причиняване смъртта
на лицето Ф. А. И. на 03.05.2015г. Установено е, че в ПТП е участвал С. М. управляващ лек
автомобил марка „С.“ модел „Л.“ с рег.№ В ****ВВ, който около 21:00 часа шофирайки по
автомагистрала Хемус, на активната лента по посока гр.Варна-гр.Д., на около 600 м. след
пътен възел Летище-Варна пред автомобилът му в дясната лента неочаквано излиза човек
3
без обезопасителни и обозначителни белези. В следствие на ударът е причинена смъртта на
пешеходеца. Установено е от проведена СМЕ, че пострадалият е бил в тежка /коматозна/
степен на алкохолно опиване с наличие на 4,7 промила алкохол в кръвта. В постановлението
е констатирано, че водачът на автомобилът С. М. не е нарушил правилата на ЗДвП, а се
касае за ситуация, при която ненадейно и изненадващо за него в активното платно за
движение на автомагистрала се е появил пешеходецът в пълно нарушение на правилата за
движение по пътищата. Установено е, че водачът на автомобила е бил поставен в
невъзможност да предотврати настъпването на вредните последствия. Установено е в хода
на проведеното ДП, че пострадалият е Ф. А. И., чиито наследници са съпругата му И.К. И.а
и дъщеря му К. Ф.ова И.а.
Видно от представеното удостоверение издадено от Община Варна на 08.12.2022г.
/л.151/ Б. А. И. има брат Ф. А. И. починал на 03.05.2015г.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Смисълът на деликтната отговорност е да бъдат поправени вредите, които виновно са
причинени другимо, поради което задължението за обезщетяване има санкционен характер
и възниква от общото задължение да не се вреди.
За да бъде реализирана деликтната отговорност следва да са налице няколко
кумулативно дадени предпоставки, а именно виновно противоправно поведение от страна
на ответника в следствие, на което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетяването
й, същата да е причинена виновно, като е необходимо и наличието на причинна връзка
между действията и бездействията на причинителя и настъпИ. резултат - увреждането.
Вредата, която е настъпила следва да е пряка и непосредствена последица на непозволеното
увреждане.
В случая ищецът Б. И. претендира за ангажиране отговорността на ответника С. М. за
причинено от него непозволено увреждане изразяващо се в настъпила по негова вина смърт
на брата на ищеца Ф. И.. В тежест на ищеца е установяване наличието на всички посочени
по-горе елементи от приложимата правна норма на чл.45 от ЗЗД, както и настъпилите за
него неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на настъпилата смърт на братът.
По въведеното от ответника възражение за погасяване по давност на иска за
обезвреда с изтичането на период по-голям от 5 години от настъпване на смъртта на Ф. И.
до датата на предявяване на иска, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл.114,
ал.3 от ЗЗД за вземанията от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването
на дееца. В случая деецът е бил известен от момента на извършване на ПТП на 03.05.2015г.
Не така стои въпросът обаче с идентификацията на пострадалото лице. Досъдебното
производство е започнало без да е известна самоличността на пострадалия, а данни за нея са
узнати през 2018г. Тогава по инициатива на прокуратурата е проведено съдебно
производство /гр.д.№ 14341/2018г. по описа на ВРС/, по което е приет за установен фактът
на смъртта на лицето Ф. А. И. настъпила на 03.05.2015г. и е разпоредено издаване на акт за
4
смърт на същия. Следователно едва към 2018г. е станало известно кое е починалото в
следствие на ПТП от 03.05.2015г. лице, т.е че е настъпила смъртта именно на Ф. И.. Едва от
този момент за правоимащите /наследници и други лица търпящи вреди от смъртта му/ е
възникнало правото на търсят обезвреда за тях. Считано от 2018г. до датата на сезиране на
съда с исковата молба /24.11.2021г./ не е изтекъл 5 годишен срок поради което искът по
чл.45 от ЗЗД не е погасен по давност.
Съдът приема, че ищецът е процесуално легитимиран да претендира присъждане на
обезщетение за смъртта на своя родственик, доколкото с разрешението по т.1 от
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС
сред субектите, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди по чл.52
от ЗЗД са включени по изключение и всички други лица, които са създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания.
Съдът, след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства намира, че не са
налице елементите от фактическия състав за ангажиране на заявената с исковата молба
деликтна отговорност на ответника, което обуславя извод за неоснователност на предявения
иск за обезвреда.
На първо място не се установи ответникът С. М. да е причинил виновно и
противоправно смъртта на лицето Ф. И.. Проведеното разследване в досъдебното
производство и назначените в него експертизи са дали заключение, че ПТП настъпило на
03.05.2015г. не е в следствие нарушаване от водача на автомобила на правилата по ЗДвП, а
в следствие неправомерното поведение на пострадалия /в нарушение на ЗДвП/ да се движи
като пешеходец по път – автомагистрала, предназначена за движение само на автомобили и
МПС, чиято конструктивна скорост надвишава 50км/ч. Установено е също, че към момента
на настъпилата смърт Ф. И. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 4,7 промила –
състояние несъвместимо с възможността за вземане на разумни решения, съобразяване на
пътната обстановка, избягване на потенциална опасност от настъпване на ПТП, особено в
тъмната част на денонощието. Поведението на пострадалия Ф. И. следва да се третира като
пълно съпричиняване на вредата, което освобождава дееца от отговорност за обезвреда по
аргумент на по-силното основание от чл.51, ал.2 от ЗЗД.
На второ място в тежест на ищеца, съгласно указаната му доказателствена тежест, е
било да установи че е претърпял претендираните неимуществени вреди – болки и страдания
в следствие смъртта на неговия брат. Наличието на родствена връзка с починало лице
обичайно е индиция за негативни емоции и преживявания у родственика, но същите не
могат да бъдат презумирани от съда, а следва да бъдат установени с надлежни
доказателствени средства при условията на пълно и главно доказване. Ищецът не е
ангажирал каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си, че е страдал за
смъртта на брат си, нещо повече, по собствените му твърдения, той е узнал за нея 4 години
след настъпването й, през 2019г. във връзка с проведеното производство по чл.542 от ГПК.
Обстоятелството, че ищецът не е потърсил или получил контакт с брат си и/или членовете
5
на семейството му повече от 4 години, така че да узнае за смъртта му настъпила през 2015г.,
сам по себе си следва да се тълкува като отсъствие на трайна и дълбока емоционална връзка
между двамата братя. Горното и липсата на доказателства за противното е основание да се
приеме, че претенцията на Б. И. за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, ведно с искането за
присъждането й ведно със законната лихва считано от 03.05.2015г. до окончателното й
заплащане.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 3000 лева – заплатено от последния
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. А. И., ЕГН ********** с настоящ адрес: З. гр.Б. иск за
осъждане на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Д.“ № **, вх.*, ап.** да
заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и
страдания в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева в следствие на настъпилата на
03.05.2015г. смърт на брат му Ф. А. И. при ПТП с участието на ответника на автомагистрала
Хемус в посока от гр.Варна- към гр.Д., след пътен възел Летище Варна около 21:30ч., ведно
със законната лихва върху сумата считано от 03.05.2015г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. А. И., ЕГН ********** с настоящ адрес: З. гр.Б. ДА ЗАПЛАТИ на С. М.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Д.“ № **, вх.*, ап.** сумата от 3000 /три хиляди/
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
отвеника - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6