Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /10.07.2020
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и втори
юни
две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 9/2020 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86
ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу С.Х.М. ЕГН **********,
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 720,23 лв.,
представляващи непогасена главница по
договор за потребителски кредит № ****-********от 20.07.2016 г. сключен между ответника и „БНБ Париба
Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; 21,91 лв. – възнаградителна (договорна)
лихва за периода от 20.10.2018 г. до 20.01.2019 г., и 62,87 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до дата подаване
заявлението в съда, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.202017 г. и Приложение №
1 от 08.04.2019 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 834/2019 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Между
ответникът и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД на 20.07.2016 г. е сключен договор за потребителски
кредит PLUS-13628325, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника сума
пари в размер на 4000,00 лева. Твърди се, че страните постигнали съгласие да
бъде бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде
платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като
застрахователната премия, която е в размер на 672,00 лв„ е разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска. Сочи се, че кредитополучателят
се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на
100,00 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове, която
такса е удържана от общия размер на отпуснатия кредит.Твърди се, че размерът на
договорната лихва е 1580,60 лв., като сумата която е следвало да върне
ответника е в общ размер на 5580,60 лв., дължима до 20.01.2019 г. на 30 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 186,02 лв., като същият не
е обявен за предсрочно изискуем. В исковата молба се сочи, че съгласно условия
към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обещетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, поради което на
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.10.2018 г. (датата на
която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
62,87 лева. Твяърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем,
като до моемнта е погасена до сума в размер на 4850,46 лв., с която са
погасени, както следва: договорна лихва: 1570,69 лв., главница: 3279,77 лв.
Твърди се, че процесните вземания са прехвърлени от кредитодателят на ищеца по
силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от от
27.07.202017 г. и Приложение № 1 от 08.04.2019 г. към него, за което
прехвърляне е уведомен длъжникът по чл. 99 ЗЗД, като в евентуалност се сочи, че
длъжникът следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба
за отговор. Моли се за уважаване на предявените искови претенции. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор от лице без
представителна власт, като на основание чл. 101 ГПК във вр. с чл. 32 ГПК съдът
е дал указания на ответника да посочи качеството на лицето подало отговора по
см. на чл. 32 ГПК, като са посочени неблагоприятните последици от неизпълнение
на указанието. В срок не е постъпило становище, поради което следва да се
приеме, че не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 10.12.2019
г., а исковата молба е подадена на 09.01.2020 г.
От приложен по делото договор за потребителски кредит № ****-********от 20.07.2016 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С.М. се
установява, че между страните е сключен договор по силата, на който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника сумата в размер на 4000 лв., която ответника се
задължил да върне на 30 месечни вноски, последната с падеж 20.07.2019 г., всяка
в размер на 186,02 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент 16,49 %, годишен
лихвен процент на разходите 20,32%. Уговорено е връщането на сумата от 5580,60
лв.- получена заемна сума, възнаградителна лихва, такса ангажимент и
застрахователна премия. Към процесния договор са приложени условия по договора
и общи условия, подписани от кредитополучателя.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и С.М. е сключен договор потребителски кредит ****-********от 20.07.2016 г., по силата, на който търговското дружество е
предоставило на ответника сумата в размер на 4000лв., а същият се е задължил да
я върне на 30 равни месечни вноски, в срок до 20.01.2029г. Уговорен е между
страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите. Предвид
изложеното, съдът приема, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност, т.е. следва да е налице изрична уговорка между кредитополучателя
и кредитодателя, която да предвижда възможност за прехвърляне на вземанията по
договора за потребителски кредит. ЗПК цели гарантиране правата на икономически
по-слабата страна – кредитополучателите, поради което и по-голямата част от
нормите в закона са с императивен характер, а неспазването на норма с
императивен характер води до недействителност, поради което и липсата на
изрично предвидена възможност за прехвърляне на вземането на кредитодателя на
трето лице води до недействителност на извършеното прехвърляне.
В конкретния случай видно от сключения договор потребителски кредит ****-********от 20.07.2016 г., както и от условия към договора приложени по делото е
предвидена изрична възможност за прехвърляне на вземането на кредитора – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договор потребителски кредит ****-******** от 30.01.2018 г.,
по който длъжник е ответникът С.М., арг. чл. 17
от условията към договора.
По делото е приложен Рамков договор за продажна и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – цедент и
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД цесионер, по силата, на който
продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложение 1
към договора.
От приложено по делото Приложение № 1 от 14.03.2019 г. към договор за
продажба на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД от 27.02.2017 г. се установява, че на цесионера
е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на 769,26 лв., по което длъжник
е ответникът.
От представена по делото обратна разписка (л. 24 от делото) се установява, че изпратеното до
ответника уведомление по см. на чл. 99 ЗЗД не е получено от същия, предвид направеното
отбелязване върху обратната разписка – потърсен. Следва обаче да се приеме, че ответникът
е надлежно уведомен за станалата цесия с получаване на препис от исковата
молба, доколкото към нея е приложено уведомление за извършената цесия.
При
така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова
доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване,
следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, по който е съобщено на длъжника за станалото
прехвърляне на вземането му, валиден договор за потребителски кредит PLUS-13628325от 20.07.2016 г., по който е
предоставена на ответника сума пари и нейния размер;
настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по
силата на договора ответникът
е поел задължение за заплащане на сумата от 100 лв. –
такса за ангажимет, наличие на действителна уговорка и
действително правоотношение по договор за застраховка, по който кредитодателят
е заплатил застрахователна премия в размер на 672 лв., както и че посоченото
вземане е прехвърлено на ищеца, изпълнение на задълженията на кредитора,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на лихвите.
Както бе посочено по-горе от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е носител на претендираното материално
право, доколкото по делото се установи действителен договор за цесия, по който
длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне.
Установи се също така, че процесното вземане е възникнало
на основание договор за кредит от 20.07.2016 г., който попада под приложеното
поле на ЗПК, тъй като както бе посочено по-горе, съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, като се претендира заплащане на главница,
договорна и мораторна лихва. В срока по чл. 131 ГПК от ответника не бяха
наведени правопогасяващи или правоизключващи възражения, които да бъдат взети
предвид при постановяване на крайния съдебен акт. Доколкото претенцията е за заплащане
на галвница по договор за потребителки кредит не следва да се приеме, че са
налице нарушени императивни материално правни разпоредби, които да са нарушени.
Съгласно чл. 22 ЗПК, дори и при недействителност на договора за кредит
длъжникът дължи всякога връщане на отпуснатата в заем сума, поради което
основателен се явява искът за заплащане на сума в размер на 720,23 лв. –
главница по договор за потребителски кредит от 20.07.2016 г. Основателен се
явява и искът за сумата в размер на 21,91 лв. – договорна лихва за периода от
20.10.2018 г. до 20.01.2019 г.
Доколкото основателен се явява
искът за главница, то основателен се явява и акцесорният иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 68,87 лв- обезщетение за забава за периода от 20.01.2019 г. до дата на подаване на
заявлението в съда (арг. чл. 422 ГПК)- 30.10.2019 г.
Предвид изложеното ищецът е
материално легитимиран носител на парично вземане спрямо ответника в размер на 720,23 лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № ****-********от 20.07.2016 г. сключен между ответника и „БНБ
Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“
ЕАД,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; 21,91 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 20.10.2018 г. до 20.01.2019 г., и 62,87 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до дата подаване
заявлението в съда, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.202017 г. и Приложение №
1 от 08.04.2019 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 834/2019 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на
основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна
да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата
за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в
размер на 50 лв., като съобразно уважената част от исковете, които са изцяло
уважени в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 75 лв.,
от които 50 лв. – възнаграждение и 25 лв. ДТ.
Относно разноските пред
настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно
предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението
следва да бъде определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от
исковете, които са уважени изцяло в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 225 лв, от които 100 лв- възнаграждение и 125 лв. ДТ.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД по отношение на С.Х.М. ЕГН: ********** и адрес: ***, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, е носител на парично вземане в размер на
сумата от 720,23 лв., представляващи непогасена главница по
договор за потребителски кредит № ****-********от 20.07.2016 г. сключен между ответника и „БНБ Париба
Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 31.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата; 21,91 лв. – възнаградителна (договорна)
лихва за периода от 20.10.2018 г. до 20.01.2019 г., и 62,87 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до дата подаване
заявлението в съда – 30.10.2019 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.202017
г. и Приложение № 1 от 08.04.2019 г. към него, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 834/2019 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, С.Х.М. ЕГН: **********, и адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата в размер
на 75,00 лв.
– представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата
в размер на 225,00
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд –
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: