Р Е Ш Е
Н И Е
№260351
гр. Русе, 20.04.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на седми април, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№8618 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е за делба във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила
съдебно решение №1463/25.09.2019г., постановено по гражданско дело №8618/2018г.
съдът е допуснал до делба между Д.К.А., ЕГН ********** и М.В.Г.,
ЕГН **********, при равни права, следното имущество:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.10.751 по КККР на гр.Русе, одобрен със
заповед РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, кв.“С. к.“, ул.“Б.“№…., целия с
площ 1136 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 м; номер по предходен план: 751,
кв.173, при съседи: имоти с идентификатори 63427.10.752, 63427.10.1904,
63427.10.749, 63427.10.1008, 63427.10.748, 63427.10.1150 и 63427.10.1776, както
и построените в него сгради, както следва:
СГРАДА с идентификатор 63427.10.751.1 със застроена площ 66 кв.м., брой
етажи: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
СГРАДА с идентификатор 63427.10.751.2 със застроена площ от 31 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж;
СГРАДА с идентификатор
63427.10.751.4 със застроена площ 18 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж.
Относно определяне способът, по който следва да се
извърши делбата:
Съсобствеността
във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените
в ГПК способи: посредством теглене на жребие; чрез разпределение на имотите по
реда на чл.353 ГПК; чрез възлагане по реда на чл.349 или чрез изнасяне на имота
на публична продан. Основен критерий за избора на способ е съответствието между
броя на реалните дялове и броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Поради това,
съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване
на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално наличието на
предявени претенции за възлагане на жилищен имот.
По делото е
прието експертно заключение, от което е видно, че процесния имот е реално
неподеляем - конструктивно и архитектурно, съобразно правата на съделителите и
изискванията на ЗУТ. Вещото лице е определило пазарната цена – 42 400 лева и
паричното изражение на дяловете - 21 200 лева за ½ идеална част. Като съобрази местонахождението на имота,
вида и инфраструктурното му положение, съдът намира, посочената оценка за
съответстваща на състоянието на пазара и съставляваща пазарната левова
равностойност на имуществото.
Предвид даденото от вещото лице
заключение, че от недвижимия имот не могат да се обособят реални дялове за
всеки от съделителите, съдът счита, че на основание чл.348 от ГПК, имотът
следва да бъде изнесен на публична продан, при извършването на която страните
да се удовлетворят съобразно правата си.
По претенциите с правно основание чл.346 ГПК, предявени
от М.В.Г.:
В производството
по сметки, съделителите предявяват искания за присъждане на суми, които имат
връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения,
свързани с имота, предмет на делбата. Законът цели да се ликвидират
едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с
нея. По своята същност искането по чл.346 ГПК има облигационен характер и
представлява осъдителен иск, който следва да бъде конкретизиран по основание и
размер, с предмет – вземане, което е ликвидно към момента на предявяването му.
Искът е предявен
в преклузивния срок по чл.346 ГПК, от процесуално легитимирана страна, свързан
е със съсобствеността, чието прекратяване
се иска, с оглед което същият е допустим.
Претендира се
припадащата се на ищцата част от стойността на извършените в имота: необходими
разноски на обща стойност 8627.20 лева и подобрения на обща стойност 4153 лева.
Конкретизирани са вида на ремонтните дейности и времето на извършването им:
през 2017г. - основен ремонт на покрива, а за времето от м.юли 2017г. до
м.октомври 2018г. - изграждане на
санитарно помещение, монтиране на: блиндирана врата, PVC дограма, вътрешна
интериорна врата, камина, ел.табло, ел.бойлер и подобряване на ел.инсталацията
в коридора.
С показанията на
А. М. А., В. К. К. и В.Й.Т. се установяват строително – монтажните работи;
периодът, в който са осъществени; необходимостта от извършването им;
средствата, които са вложени и лицето, което е възложило и заплатило разходите.
А. А. заявява, че през лятото на 2017г. М.Г. го ангажирала да
извърши оглед и ремонт на покривната конструкция. Приел, че ремонтът е
неотложен, тъй като „покривът бил увиснал“, а част от гредите и керемидите -
счупени. Наложило се да бъдат доставени: различни размери греди, поясни
плоскости, шипки, ламарина, улуци, керемиди и др. материали, на обща стойност
около 5000 лева, които ответницата закупила. За труда заплатила около 4000
лева. Към този момент Б.И. бил ученик и живеел в имота.
Свидетелят поддържа,
че към основната сграда имало излята бетонна плоча с дебелина 4-5 см, която
предвид лошото й състояние („малко й трябвало да падне“) укрепили временно с
кюнери, за да я ползват като склад. Под този навес, работниците оставили
материалите, необходими за предстоящите дейности, но след като приключили
ремонта прибрали кюнерите.
В. К.(зет на ответницата) твърди, че Б. И. – син на Д.А.
обитавал спорния имот. Детето нямало къде да се изкъпи, поради което М.Г.
решила да създаде нормални битови условия за живот в къщата. За целта наела
свидетеля: да ремонтира банята; да обезопаси ел.инсталацията; да подмени
вратите, изгнили вследствие течовете от покрива. Веселин Колев подменил
захранващите кабели към бойлера, монтирал ел.табло, изградил банята с
гипсокартон, фаянс и теракот; монтирал новите врати. Пояснява, че М.Г.
закупувала и доставяла материалите и му заплатила за труда около 1500 – 1600
лева.
Заявява, че до 2017г.
в имота никога не били правени подобрения.
Поддържа, че
преди години, след авария с бойлера, лятната кухня била разрушена, а бетонната
плоча, прилепена към къщата се срутила известно време след като работниците си
прибрали кюнерите, с които временно била укрепена.
В.Т. заявява, че ответницата предприела ремонтните дейности
след смъртта на брат си – К. А, починал през м.юни 2017г. Сочи, че къщата била в „окаяно състояние, не
била поддържана“, покривната конструкция поддала, циглите били изгнили. М.Г. наела
работници, които ремонтирали покрива през 2017г., а на следващата година
направила ремонт на банята, укрепила ел.инсталация и подменила вратите.
Твърди, че
ответницата не е събаряла сгради, намиращи се в дворното място. Пояснява, че
незаконно изградената лятна кухня се съборила след като „гръмнал бойлера“, а
излятата плоча – „подобие на гараж“ с времето „се компрометирала“ и срутила.
С оглед
установяване претенциите по размер е възложена и приета съдебно – техническа
експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и
компетентно. Вещото лице установило, че е извършен ремонт на покрива и е
остойностило разходите за труд и материали – общо 7455.53 лева.
Изчислени са
разноските за ремонтните дейности в жилището:
- 4378.57 лева –
ремонт на банята, доставка и монтаж на входна и интериорна врата, ПВЦ прозорец,
подмяна на ел.инсталация, монтаж на ел. табло (без камина, която е на стойност
300 лева) и
- 3718.57 лева
ремонт на банята, доставка и монтаж на входна врата, ПВЦ прозорец, подмяна на
ел.инсталация, монтаж на ел. табло (без: камина, ел.бойлер в банята, душ
батерия и вътрешна интериорна врата).
Експертът сочи,
че стойността на имота е увеличена с:
- 8500 лева след всички
ремонтни дейности;
- 3065 лева
вследствие ремонтните дейности без монтираната камина и
- 2603 лева
вследствие ремонтните дейности без: камина, ел.бойлер, душ батерия и вътрешна
интериорна врата.
Разпоредбата на
чл.30, ал.3 ЗС гласи, че всеки съсобственик участва в тежестите на общата вещ,
съразмерно с частта си. Това означава, че за всички необходими разноски по
поддържането и запазването на съсобствената вещ, отговорност носят всички
съсобственици. Определен е и размерът на тази отговорност. Необходимите
разноски по поддържане на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите
съсобственици, тъй като действията по поддържане състоянието на общата вещ са
управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените
разноски. Правилото, съдържащо се в чл.30, ал.3 ЗС приложимо при исканията по
сметки в делбеното производство поставя в тежест на претендиращия да докаже, че
разноските за общата вещ са били необходими за нейното поддържане и/или
запазване, реално са извършени от него и следва да установи техния размер.
Релевираните в
хода на производството доказателства навеждат на извод, че ремонтът на
покривната конструкция е бил наложителен и неотложен. Свидетелите сочат, че
„покривът поддал“, „увиснал“, гредите изгнили, а част от циглите счупени.
Вследствие теча от увредения покрив вратите в сградата изгнили. Предвид влагата
в помещенията било необходимо да се обезопаси ел. инсталацията. Направените от
Мариана Г. разходи за възстановяване нормалното състояние на покривната
конструкция се явяват необходими разноски. Установени са вида на ремонтните
дейности и тяхната стойност. С оглед нормата на чл.30, ал.3 ЗС Д.А. следва да
заплати на М.Г., съразмерно с частта си в съсобствеността, сумата 3727.77 лева.
При уреждане на
правоотношенията между съсобствениците във връзка с извършените подобрения в
общия имот, следва да се има предвид, че всеки съсобственик е владелец на
своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици.
Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод извършените
в имота подобрения е обобщена в ТР №85/68г. на ОСГК и ППВС №6/1974г. Тези
отношения се уреждат по различен начин в зависимост от условията, при които са
извършени подобренията и условията, при които съсобственикът подобрител е
упражнявал фактическа власт - като държател или владелец на правата на
останалите съсобственици. Когато съсобственикът е извършил подобрения в
качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части
на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се
уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако същите са извършени със съгласието
на останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие - по правилата на
водене на чужда работа без пълномощие (чл.60 и сл. ЗЗД), а ако останалите
съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл.59 ЗЗД.
Полезните
разноски (подобренията), за разлика от необходимите разноски, не са необходими
за запазване или поддържане на общата веща, а са такива разноски, които са
сторени за подобряване на качеството й, което обективно води и до повишаване на
цената.
М.Г. е извършила
подобренията в качеството си на владелец на своята идеална част и като държател
на идеалната част на Д.А. (липсват твърдения и доказателства за противното). Не
се установява ищцата да е дала съгласие или да се е противопоставила на
ремонтните дейности. Следователно отношенията по повод полезните разноски
следва да се разгледат по правилата на водене чужда работа без пълномощие,
уредени в чл.60 – 62 от ЗЗД. Ответницата е извършила подобрения в съсобствения
имот, което означава, че е сторила това и в собствен интерес, тъй като от
повишената стойност на имота ще черпи ползи и тя самата. Когато ликвидацията на
отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на
чл.61, ал.2 ЗЗД (какъвто е и настоящия случай), отговорността на съсобственика
се ограничава до размера на по-малката сума между стойността на направените
разходи и увеличената вследствие подобренията стойност на съсобствения имот. От
заключението на вещото лице е видно, че стойността на имота, вследствие
извършените от М.Г. полезни разноски
(без закупената камина) се е увеличила с 3065 лева (стойността на
подобренията възлиза на 4378.57 лева). С оглед притежавания дял в
съсобствеността, Д.А. следва да заплати на М.Г. половината от посочената сума –
1532.50 лева. Съдът счита, че с
изключение на камината, останалите движими вещи, макар да могат да бъдат
отделени, предвид прикрепването им към жилището, същите са присъединени към
него и са загубили характера си на самостоятелни движими вещи.
Относно разноски в производството:
І. На основание
чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съделителите дължат държавна такса в размер 4% от стойността на дяловете си, а
именно: Д.К.А. - 848 лева, М.В.Г. - 848
лева.
По
претенциите с правно основание чл.346 ГПК, Д.К.А. следва да заплати държавна
такса в размер на 210.41 лева (4% върху уважената част от иска), а М.В.Г. – 50
лева (4% върху отхвърлената част от иска).
ІІ. Съобразно
разпоредбата на чл.355 ГПК: 1. М.Г. дължи на Д.А. разноски в размер на 142.50
лева – ½ от разходите за изготвените експертизи и такси. 2. На основание
чл.78 ГПК, Д.А. дължи на М.Г. 493.91 лева – адвокатско възнаграждение, по
претенцията с правно основание чл.346 ГПК.
По компенсация
между двете вземания Д.А. следва да заплати на М.Г. 351.41 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.10.751 по КККР на гр.Русе, одобрен със заповед
РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, кв.“С. к.“, ул.“Б.“№…., целия с площ 1136
кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м; номер по предходен план: 751, кв.173, при
съседи: имоти с идентификатори 63427.10.752, 63427.10.1904, 63427.10.749,
63427.10.1008, 63427.10.748, 63427.10.1150 и 63427.10.1776, както и построените
в него сгради, както следва:
СГРАДА с идентификатор 63427.10.751.1 със застроена площ 66 кв.м., брой етажи:
един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
СГРАДА с идентификатор 63427.10.751.2 със застроена площ от 31 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: хангар, депо, гараж;
СГРАДА с идентификатор 63427.10.751.4 със
застроена площ 18 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж,
с пазарна цена - 42 400 лева, като всеки от съделителите (Д.К.А., ЕГН ********** и М.В.Г., ЕГН **********) следва да се удовлетвори от
цената, съобразно правата си.
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН ********** да заплати на М.В.Г., ЕГН ********** сумите: 3727.77 лева – дължима на
основание чл.30, ал.3 ЗС припадаща се съобразно дела й в съсобствеността част
от необходими разноски за ремонт на покрив на жилищната сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор 63427.10.751 с административен адрес: гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, кв.“С. к.“,
ул.“Б.“№….и 1532.50
лева – дължима на основание чл.61, ал.2 ЗЗД припадаща се
съобразно дела й в съсобствеността част от полезни разноски (подобрения) за
недвижим имот с административен адрес: гр.Русе, общ.Русе,
обл.Русе, кв.“С. к.“, ул.“Б.“№….
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от М.В.Г., ЕГН ********** срещу Д.К.А.,
ЕГН ********** претенции по чл.346 ГПК в
частта над 3727.77 лева до предявените 4313.60
лева - дължима на основание чл.30, ал.3
ЗС припадаща се съобразно дела й в съсобствеността част от необходими разноски
за ремонт на покрив на жилищната сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 63427.10.751 с административен адрес: гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, кв.“С. к.“,
ул.“Б.“№….и в частта над 1532.50 лева до предявените 2076.50 лева –
дължима на основание чл.61, ал.2 ЗЗД припадаща се съобразно дела й в съсобствеността част от
полезни разноски (подобрения) за недвижим имот с административен
адрес: гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, кв.“Средна кула“, ул.“Басарбовска“№14.
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН ********** да заплати на М.В.Г., ЕГН ********** разноски по компенсация в размер на 351.41 лева.
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РРС: 848 лева - държавна такса върху стойността на дела и 210.41 лева
– държавна такса по претенциите с правно основание чл.346 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.Г., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РРС: 848 лева - държавна такса върху стойността на дела и 50 лева –
държавна такса по претенциите с правно основание чл.346 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: