Р Е Ш Е Н И
Е
№220 05.08.2020 г. гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на петнадесети юли две хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА–ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
А.
АТАНАСОВ
Секретар
КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като
разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно
гражданско дело № 1310 по описа за 2020 година.
Производството е на основание чл.258 и
сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба на Ю.М.Д.,
чрез пълномощника си адв. А.С. против решение № 324 от 04.03.2020г.,
постановено по гр.дело № 5208/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивникът обжалва атакуваното решение
в частта, в която първоинстанционният съд го е осъдил да заплаща на въззиваемия
ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 09.10.2019г., както и
разноски по делото. Счита, че първоинстанционното решение е необосновано и
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения.
Претендира се отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски по
делото.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна,
чрез адв.К. Антова, с който се сочи, че подадената въззивна жалба е допустима,
но по същество е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение, а постановеното първоинстанционно решение, като правилно,
законосъобразно и обосновано да бъде
оставено в сила. Изложени са подробни съображения в тази насока. Претендират се
направените разноски пред въззивната инстанция.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, предвид което същата следва да бъде
разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
Старозагорският
окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззивника и въззиваемия, и след като разгледа събраните по делото пред първата и настоящата инстанция
доказателства, намира за установено следното:
Прeдявен е иск по
чл. 144 от СК от пълнолетното дете Ю.Ю.Д. ***, като СТУДЕНТ в І-ви курс против неговия баща Ю.М.Д. понастоящем
живущ ***, за присъждането на издръжка на пълнолетно лице.
Пред
първоинстанционния съд е била установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представените
доказателства семестриалната такса на въззиваемия в това училище е 350
лева, което означава, че таксата е 700 лева за двата семестъра или годишно за
една учебна година. Този факт не се отрича от бащата въззивник.
Видно от представеното надлежно заверено копие от удостоверение
за раждане от датата ***г., въззивникът е баща на въззиваемия Ю.Ю.Д., роден на ***г.,
последният вече пълнолетен.
По делото не е спорно и се установява от представеното
уверение с №461/17.09.2019г. на ТУ София, че въззиваемият Ю.Ю.Д. е студент
първа година, редовно обучение по специалност „Авиационна техника и технологии“
и семестриалната му такса за първия семестър е 350лв. /квитанция
№576939/11.07.2019г./. Не е спорно също и се установява от представената
декларация за семейно и имотно състояние, че същия не притежава недвижими
имоти, няма доходи и не получава стипендия.
От представените договор за наем от 21.09.2019г. и
разписка се установява, че във връзка с обучението си въззиваемия ползва жилище
на свободен наем при месечен наем 250 лв., като за негова сметка са и консумативните
разходи.
От представените удостоверение от
02.10.2019г. на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД за трудовите доходи на майката на
въззиваемия – Ж.Т.Й.и служебна бележка на ВСК „Подкрепа“ с.Ковачево е видно, че
Ж.Т.Й.получава средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на около
1450лв., както и че е изтеглила заем от 5000лв., към м.10.2019г. дължи 4720лв.,
месечната вноска по заема е 250лв., а месечната вноска по дяловия капитал е
50лв.
По делото са представени и амбулаторни
листове от датите 08.11.2018г. и 12.11.2018г. за въззиваемия с вписани
диагнози“ „Вродена деформация на стъпалото. Неуточнена“ и „Астма с преобладаващ
алергичен компонент. Алергичен ринит“; и амбулаторен лист от 25.09.2018г. за Ж.Т.Й.с
вписана диагноза „Подостър и хроничен
вагинит“.
При преценка на материалните възможности на въззивника
съдът се съобрази с представените декларация за СИС, удостоверение за трудови
доходи от 30.12.2019г. на „ТЮФ НОРД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, споразумение по чл.51 СК и
3бр. преводни нареждания за изплатена издръжка, от които е видно, че
въззиваемия има задължение към две ненавършили пълнолетие лица в общ размер
400лв. месечно, притежава недвижим имот и получава средномесечно брутно трудово
възнаграждение около 1750 лв.
По делото пред първостепенния съд са били представени:
договор за наем от 01.01.2019г., анекс към договора за наем от 30.12.2019г.,
3бр. платежни нареждания за заплатен наем за м.11.2019г. до м.01.2020г. и
удостоверение за регистриран настоящ адрес, от които е видно, че въззивникът
ползва за задоволяване на жилищните си нужди жилище под наем в гр.П., ***,
където е и регистрирания му настоящ адрес от 22.03.2019г., срещу месечен наем в
размер на 300лв., който се заплаща по банков път; 2бр. погасителни планове за
сключени през 2018г. договор за кредит за сумата от 2018лв. с месечна
погасителна вноска 88,44лв. и краен срок – м.09.2010г. и за сключен през
м.03.2019г. договор за кредит за сумата от 4216,16лв. с месечна погасителна
вноска 127,69лв. и краен срок м.04.2022г.; рецептурна книжка на хронично болен,
рецепта и фискален бон за закупени лекарства.
Въззивникът представя и копие от искова молба
вх.№6967/28.01.2010г. на РС П., от която е видно, че е предявен иск от майката
на въззивника З.А.Д.против въззивника Ю.М.Д.
за издръжка в размер на 400лв. месечно.
Изцяло неоснователни са направените във въззивната
жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличието на нарушение
на материалния закон , съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Без да бъдат конкретно индивидуализирани, оплакванията за
наличието на пороци на обжалваното решение са в две основни насоки, а именно:
Съдебният състав не е обсъдил доводите на защитата, свързани с приложението на
чл.144 от СК както и неправилно е преценил възможностите на ответника и
въззивник да заплаща издръжката на навършилото си пълнолетие дете, без да се
съобразява с направените в тази насока възражения. И двете твърдения, които
според жалбоподателя определят липсата на правно основание за уважаване на иска
по чл. 144 СК са изцяло, неоснователни и необосновани.
Безспорно е че задължението на родителя за издръжка на
вече навършилите пълнолетие негови деца не е безусловно. В конкретния случай са
налице всички изисквания на закона, специалният текст на чл.144 СК и
обстоятелствата доказващи основателността на предявената искова претенция. Въззиваемият
е студент във виеше учебно заведение. Записан е за редовен студент,първи курс, редовно
обучение, за учебната 2019-2020 година в Транспортния факултет на Техническия
университет в София по специалността „Авиационна техника и технологии „.Той не
разполага с никакви доходи и имущество ,от които може да се издържа. В момента
е на 20 години и не е навършил пределната възраст от 25 години съгласно СК.
Безспорно е също така ,че ответникът , който е
биологичен баща на въззиваемия, отказва категорично даването на каквато и да
било издръжка за пълнолетния си син, оспорвайки изцяло основателността на
исковата претенция. Възраженията му в тази насока, както в хода на
първоинстанционното производство , така и във въззивната жалба се изразяват
основно в твърдението ,че плащането на издръжка за пълнолетния му син би
представлявало особено затруднение за него поради недостатъчен доход и
материални затруднения.
Оплакването за неправилна преценка на дохода на въззивника
се изразява в това , че същият бил приет в размер на брутното му трудово
възнаграждение, а не на нетното такова. Това твърдение е изцяло неоснователно и
несъстоятелно. Константната съдебна практика както на ВКС, така и на всички
съдилища в страната в тази насока е че материалните възможности на дължащия
издръжка се определят на базата на брутен доход. В този смисъл преценката и
изводите на съдебния състав са абсолютно правилни, законосъобразни и
обосновани.. Средномесечното брутно трудово възнаграждение на ответника е около
1750 лева. Правилно законосъобразно и обосновано съдебният състав при
първоинстанционния съд е възприел и определил материалните възможности на
ответника в този размер на неговия доход.
Съгласно разпоредбите на чл.144 СК родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение
в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особено затруднение. Или, за да се уважи иска
по чл.144 СК законът изисква да са налице следните предпоставки: пълнолетните
деца да учат редовно в средни или висши учебни заведения за предвиденият срок
на обучение; да не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си; да са на възраст до 20 години, вкл. при обучение в средно и на
25 години, вкл. при обучение в полувисше или висше учебно заведение; и
издръжката да не съставлява особени затруднения за родителите.
Като взе предвид така обсъдените доказателства, и пред
двете съдебни инстанции, и въззивният съд намира, че са налице предпоставките
на чл.144 СК. Въззиваемият е студент, редовно обучение във висше учебно
заведение, няма доходи и имущество, от които да се издържа. Съдът счита,
предвид задължението на въззивника към ненавършилите пълнолетие деца, че
даването на издръжка в размер 250 лв. няма да представлява особено затруднение
за него. При извършването на преценката дали даването на издръжка ще
представлява затруднение за въззивника съдът не взема предвид представените
доказателства за съществуващо наемно правоотношение, тъй като съгласно
представеното от въззивника споразумение, на същия е предоставено за ползване
семейното жилище обитавано от него и бившата му съпруга, което е собственост на
родителите му и където е регистрирания му постоянен адрес, като липсват данни
по каква причина, въпреки че жилищната му нужда е задоволена, същия е предпочел
да ползва жилище на свободен наем. Не са взети предвид и данните за
съществуващи задължения на въззивника по сключени договори за кредит, тъй като
от доказателствата по делото е видно, че и двамата родители на въззиваемия са
обременени със заемни задължения. Без значение при преценка възможностите на
въззивника са и представените по делото доказателства за предявена искова молба
за издръжка от майката на въззивника срещу последния, тъй като децата,
независимо дали са навършили пълнолетие, са с приоритет пред родителите по
правилата на чл.141 СК. При съпоставката на трудовите доходи на родителите на
въззиваемия е видно, че същите са приблизително еднакви. Представени са
доказателства за съществували здравословни проблеми и за двамата родители, но с
оглед данните по делото съдът приема, че същите са инцидентни и нямат постоянен
характер. Предвид изложеното съдът намира, че и двамата родители следва да
участват и имат възможност да подпомогнат пълнолетния си син в издръжката му по
време на обучението му във висше учебно заведение.
Въззивният съд следва да отбележи, че ОСВЕН РАЗХОДИТЕ му ЗА ХРАНА, ДРЕХИ , ОБУВКИ, ВСИЧКИ студентски ПОСОБИЯ И КОНСУМАТИВИ, УЧЕБНИЦИ И РЕЧНИЦИ, които се купуват лично от студента, ВЪЗЗИВЕМИЯТ СЛЕДВА ДА ЗАПЛАЩА И ПО 350-ТРИСТА И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА ТАКСА ЗА СЕМЕСТЪР или за цялата УЧЕБНА година дължимата такса за обучението му е в размер на 700 лева.
В тази връзка изцяло неоснователни са и оплакванията
за това ,че съдът не е обсъдил възраженията на ответника за конкретните му материални
задължения. Всички негови възражения в тази насока са подробно обсъдени и
анализирани от съдебния състав на първостепенния съд при постановяването на
решението- стр.5 от мотивите. Обсъдено е и е взето предвид задължението му за
издръжка в размер на 400 лева за децата му от прекратен брак,за което ние също
не спорим.
В тази насока въззивният съд и с оглед на
гореизложеното следва да се приеме, че въззивникът Ю.М. има възможността да
заплаща необходимата и в адекватен размер съобразно неговите възможности
присъдената от първостепенния съд издръжка за детето си Ю.Ю., за да живее
нормален живот и да продължи и евентуално да завърши висшето си образование, като
и двамата родители следва да му осигурят необходимите средства. В тази насока бащата
следва да заплаща и съдът счита че заплащането на издръжката следва да се
присъди в близък до претендираният размер, а именно от 250.00 лева, а
останалата сума за издръжка следва да бъде покривана от майката, заедно с
непосредствените нужди за детето, както и даването на издръжка в натура от нея.
Приемайки и съобразявайки всичко посочено по-горе въззивният
съд счита, че Решението на Районен съд Стара Загора следва да бъде изцяло потвърдено,
ведно с всички законни последици от това.
Следва в тежест на въззивника Ю.М. да бъде поставена и
отговорността за направените от въззиваемия Ю.Ю. разноски по настоящото
производство, съБРАЗНО ИЗХОДА НА
ДЕЛОТО и оставянето без уважение на въззивната жалба подадена от жалбподателя Ю.М..
Размерът на разноските възлиза на 300 лева съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 29.05.2020 год. сключен с адв. К. Андонова /на
лист 18 от възз. Дело/.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№
324 от 04.03.2020 г., постановено по
гр.дело № 5208/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ю.М.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, да
заплати на въззиваемия Ю.Ю.Д., ЕГН **********,***, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща направените
от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.2, предл.1 по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: