РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Стара Загора, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.Ат.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530102976 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 254,72лв.,
представляваща сбор от заплатена без основание недължима вноска за неустойка за
непредставено обезпечение по Договор за потребителски кредит №.........г. и договорна лихва
за периода 08.09.2021г.- 08.11.2021г. по Договор за потребителски кредит №.......г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на главниците.
Искът е предявен от Д. П. М. от гр.Стара Загора срещу „Изи финанс“ ЕООД, гр.София.
С исковата молба се твърди, че на ...г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит №..., по силата на който ответникът предоставил в заем сума в размер
на 1100,00лв. на ищеца, която последният се задължавал да върне в срок от 300 дни до
05.07.2022г., при лихвен процент от 40,15% и годишен процент на разходите – 48,44%.
Сумата за връщане била в размер на 1299,65лв. Потребителят се задължавал да представи в
срок до 5 дни, считано от датата на сключване на Договора едно от посочените в чл.3
обезпечение, като при непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 от Договора дължал
1789,73лв. Сключването на договор за кредит станало чрез посещаване уебсайт minizaem.bg,
като кандидатът получавал предварителна информация за сумата, периода, датата на
получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатствал. За определяне
кредитоспособността на кандидата се попълвал въпросник. На 08.09.2021г. ищецът получил
имейл с подател ****@********.**, че бил направен превод на негово име във връзка със
сключването на Договор за кредит №.... В имейла били посочени размера на главницата,
1
дължимата обща сума за връщане 1789,73лв., както и падежът на вноските за погасяване на
кредита. В срок до 7 дни договорът следвало да бъде изтеглен като в противен случай, той
не може да се възпроизведе наново. На датата на сключване на договора - ...г. ищецът не
изтеглил от профила си Договора за кредит, като при опит да се сдобие с него по-късно
получил отговор – да посети лично офиса на дружеството. Предоставянето на такъв срок
било недопустимо и в нарушение на чл.10 от ЗПК. „Изи Финанс“ ЕООД изпратил в имейл
до ищеца единствено СЕФ и Общи условия. Тъй като ставало дума за търговска сделка,
принципът на добросъвестност и справедливост бил прокаран с чл.289 ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намирали приложение – чл.8, ал. 2 и чл. 9 ЗЗД. Уговореното от
страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, доколкото на
ищеца било вменено задължение да обезпечи задължението си по Договора в петдневен
срок от сключването му, като в противен случай сумата която следвало да върне ставала със
490,08лв. повече. С процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението
на едно акцесорно задължение – непредставено обезпечение, от което пряко обаче не
произтичали вреди. Така се стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение, което било недопустимо, поради което клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредставено обезпечение била нищожна.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не било свързано пряко с
претърпени вреди целяло само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. Така
се заобикалял законът и императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК. Твърди, че
дължимите суми за неустойка следвало да бъдат включени в обхвата на ГПР и посоченият
процент не съответствал на действително приложения. Доколкото не били включени
начислените суми за неустойка, било налице нарушение по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора. Счита, че се дължало връщане само
на главницата по кредита, но не и заплащане неустойка в общ размер на 490,08лв. Ищецът
изплатил изцяло задължението си, като на 08.11.2021г. заплатил сума в размер на 1354,72лв.,
с които бил погасил задължението си за главница в размер на 1100,00лв., лихва в размер на
68,97лв. и 185,75лв. неустойка. Предвид, че Договорът се явявал недействителен, ответното
дружество следвало да възстанови сумата в общ размер на 254,72лв., представляваща
заплатена без основание сума за неустойка и договорна лихва. Ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 254,72лв., представляваща сбор от платена без основание
недължима вноска за неустойка за непредставено обезпечение по заема, предвидено в чл.3,
ал.1 от Договор за потребителски кредит №...г. и договорна лихва за периода 08.09.2021г. -
08.11.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира сторените по
делото разноски.
С допълнителна молба уточнява претенцията си, а именно, че сумата от 254,72лв.
представлява сбор от заплатена без основание неустойка за непредставено обезпечение по
Договор за потребителски кредит №....г. в размер на 168,81лв., договорна лихва за периода
08.09.2021г.- 08.11.2021г. по Договор за потребителски кредит №...г. в размер на 70,91лв., и
такса просрочие по чл.7 от договора в размер на 15,00лв., ведно със законната лихва върху
2
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
главниците.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че в
петитума на исковата молба, не било посочено каква част от претендираната сума е
договорна лихва и каква неустойка. Доколкото по договора била погасена договорна лихва
70.91лв. и неустойка 168.81лв., сборът бил 239.72лв. Част от претендираната сума от
254.72лв. била неоснователна, но дали това се касаело за договорната лихва или за
неустойката не можело да се разбере, тъй като липсвала ясна разбивка на сумите. Договорът
бил погасен предсрочно, поради което договорната лихва и неустойката били редуцирани
съгласно чл.32 ЗПК. Счита, че петитумът на исковата молба е неясен и че следва съдът да
укаже на ищеца да посочи в петитума точно каква част от претендираната сума е неустойка
и каква е договорна лихва. Ищецът не бил изпълнил и условията на чл.127, ал.4 ГПК,
поради което моли да бъде отстранен порокът. Исковата молба била недопустима, поради
липса на правен интерес от заведения иск. Ищецът претендирал сума от 254.72лв., като
неоснователно обогатяване, но договорът за кредит все още бил действащ. В исковата молба
липсвало искане да се прогласи за нищожен, поради което искът бил недопустим.
Основанието за задържането на сумата било именно съществуването на договора за кредит.
Независимо от какви пороци страдал договорът, при липса на искане за прогласяване на
неговата нищожност такова произнасяне не можело да има. Съгласно позицията на ВКС
съдът следял служебно за неравноправни клаузи по дела заведени от кредитодателя срещу
кредитополучателя, но изрично изключвал възможността съдът да следи служебно при дела
заведени от кредитополучателя срещу кредитодателя. ВКС изрично изключвал прилагането
на чл.7, ал.3 от ГПК по такива дела, съобразно принципа на диспозитивното начало. В
случая нямало искане договорът за кредит да се прогласи за нищожен, поради което ищецът
нямал правен интерес от водене на иск за неоснователно обогатяване при положение, че
договор имало и той дори се позовавал на него. Изброяването на пороци на договора не
можело да замести искането той да бъде прогласен за нищожен. Поради изложеното моли
съдът да върне исковата молба като недопустима. Исковата молба била основателна в частта
си, че има сключен договор за кредит между страните и сумата по него била преведена, като
ответникът признава този факт, съгласно чл.175 от ГПК. В останалата си част тя била
неоснователна и недоказана. Между страните имало валиден договор за кредит, който не
бил обявен за нищожен и нямало искане в тази насока. Ищецът заплатил в действителност
договорна лихва в размер на 70.91лв. и неустойка в размер на 168.81лв. Ответникът имал
друго вземане за такси, по повод на което се дължала разликата от 15.00 лв. Неоснователни
били възраженията, че ГПР бил над 50.00% и неустойката била тайна лихва. Неустойката не
била задължително условие за сключване на договора и същата била изпълнима.
Същевременно от преддоговорната информация потребителят знаел, че има такова
изискване. На ищеца била направена преценка за неговата кредитопособност и именно за
това било поискано представянето на обезпечение. При изчислението на ГПР била спазена
методиката в §1 от ДР на ЗПК, според която в ГПР не се включвала неустойката, тъй като
3
задължението за плащането й се пораждало след сключване на договора. Тя нямала нищо
общо със забава, а била поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение. Поради забава се начислявала клаузата предмет на насрещния иск.
Възражението, че размерът на ГЛП бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави,
било неоснователно поради следното: Добрите нрави се отнасяли към предмета на договора.
Цитираната съдебна практика била неотносима, тъй като към датата на постановяването й не
бил приет ЗПФУР. Волята на съда не можела да обхване видове договори, които не са
съществували към датата на произнасянето. Въвеждането от съдебната практика на
„неписаното правило“, че договорната лихва трябвало да бъде в размер на два пъти
законната при обезпечени договори и три пъти законната при необезпечени договори, била
неотносима и нямало такова задължение за съдебния състав да се съобразява с тази практика
– чл.291 ГПК бил отменен. Финансовата институция се различавала съществено в дейността
си от банките, поради което сключването на договори с финансови институции се
подчинявали на други правила. Договорната клауза за неустойка била индивидуално
уговорена, за доказване на което ответникът прилагал аудиозапис. На него било записано
как ищецът потвърждава сключването на договора, като изрично му била пояснена клаузата
за неустойка и той се съгласява с нея. С въпросната клауза била ясно съобщена и пояснена,
вследствие на което той я приел. Не е имало контрапредложение от ищеца, но това не било
задължително при индивидуалните уговорки. Неустойката била индивидуално уговорена,
поради което било налице изключението на чл.146, ал.1 ЗЗП и дори да била неравноправна,
не следвало да се прогласи за нищожна. Клаузата за неустойка не била част от същественото
съдържание на договора, а от факултативното съдържание. Поради това приложение
намирал чл.26, ал.4 ЗЗД, като нищожна била само клаузата за неустойка, като тя не влечала
недействителност на целия договор, съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП. В случай че съдът уважи
предявения от ищеца иск моли, да не се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като
самото дело било заведено с основната цел да се присъди такова. В случай, че съдът счетял,
че трябва да присъди адвокатско възнаграждение, моли да се редуцира под минимума на
чл.78, ал.5 от ГПК, съобразно практиката на СЕС. Моли съда да укаже на ищеца да отстрани
нередовностите в исковата си молба. Моли да върне исковата молба като недопустима,
поради липса на правен интерес. В случай, че съдът разгледа исковата молба, моли да я
отхвърли, като неоснователна и недоказана. В случай на уважаване на иска, моли да не се
присъжда адвокатско възнаграждение, доколкото с това ще се постигнат неправомерните
цели на делото. В случай, че се присъди такова, моли, да се редуцира под минималния
размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед изводите в Решение С - 438/2022г. на СЕС и особеностите на делото. Претендира
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
В хода на производството са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит .......... и
4
факта, че ищецът е заплатил по кредита сумата в размер на 1354,72лв.
Видно от договор за предоставяне на Кредит №.......г., сключен между ищеца и
ответното дружество, последното се е задължило да предаде на ищеца в собственост сумата
в размер на 1100,00 лева, за срок от 300 дни, при фиксиран годишен лихвен процент –
40,15% и годишен процент на разходите – 48,44%, като ищецът се е задължил да върне
сумата в размер на 1299,65 лева на 10 месечни вноски. В чл.3, ал.1 от договора за кредит е
предвидено, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да представи на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова
гаранция в полза на кредитора за дължимата по договора сума, със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 2. Две физически лица –
поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от
работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е
в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са
потребители или поръчители по друг договор, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус, не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.
Съгласно чл. 3, ал.2 от договора, страните са се съгласили, че 1) евентуално неизпълнение на
задължението по предходната алинея ще причини на кредитора вреди, за които се дължи
неустойка като обезщетение; 2) размерът на тази неустойка е уговорен в индивидуални
преговори между страните, така че да не е прекомерен; 3) при възникване на основание за
плащане на тази неустойка, нейният размер в конкретния случай е 490,08 лева, същата се
начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея, като определената обща
сума се заплаща на определен с погасителния план брой вноски. В договора са представени
два варианта на погасителен план, посочващ размерите на дължимите от ищеца вноски при
представяне на обезпечение по цитирания чл. 3, ал.1 от договора и при непредставяне на
такова.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Ответникът „Изи Финанс“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.
Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а
ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор
попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими
правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във
връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
5
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.
В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,89 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е налице и
тогава, когато в договора е посочен формално размер на годишния процент на разходите, но
посоченият не отговаря на действителният такъв. Не се спори между страните, че размерът
на дължимата от ищеца неустойка не е включена при изчисляване на размера на ГПР.
Относително краткия срок и тежестта на поставените изисквания за предоставяне на
обезпечение на практика правят неустойката задължително дължима от кредитополучателя
и по този начин последната представлява скрито възнаграждение за ответното дружество.
Ето защо и същата неустойка представлява разход по кредита и следва да бъде включена в
посочения в договора размер на годишния процент на разходите, представен като процентно
изражение. По този начин, посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на
действителния размер на ГПР по договора. Предвид изложеното, процесният договор за
потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22, ал.1, във връзка с чл.11,
ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
С оглед изразените съображения за недействителност на целия договор, съдът счита, че
не следва да обсъжда отделно недействителността на клаузата за неустойка като част от
договора. Недействителността на договора за кредит води автоматично до недължимост на
предвидената в него неустойка, поради което съдът намира, че не следва да излага
допълнителни аргументи в тази насока.
В този случай, съгласно разпоредбата на Закона за потребителския кредит
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Както се посочи по-горе, по делото е отделено за безспорно, че ищецът
е заплатил във връзка с процесния договор за потребителски кредит сумата в размер на
1354,72лв. Чистата стойност по кредита възлиза на получената от ищеца сума, при
сключване на договора в размер на 1100,00лв. Ето защо и недължимо платена от страна на
6
ищеца се явява сумата в размер на 254,72лв. Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1
ЗЗД се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса, Ето защо следва да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 53,00лв. за държавна
такса. По делото е представен Договор за правна помощ, по силата на който процесуалният
представител на ищеца – адв. В. М., АК В. се е задължила да предостави на същия безплатна
правна помощ, по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда
другата страна да го заплати. Предвид изложеното, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и ползвайки като ориентир посочените в чл.7, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца в размер на 400.00лв., която сума следва да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на адв. В. М..
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1408 р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул.„Балша“ №17, ап.1,
представлявано от Борислав Иванов Николчев да заплати на Д. П. М., ЕГН: **********, с
адрес ...... сумата в размер на 254,72лв. /двеста петдесет и четири лева и 72 стотинки/,
представляваща сбор от платени без основание суми за неустойка в размер на 168.81лв.,
70,91лв., договорна лихва за периода от 08.09.2021г. до 08.11.2021г. и 15,00лв. такса
просрочие, по сключения между страните Договор за потребителски кредит ......, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 01.07.2024г. до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 53,00лв. (петдесет и три лева),
представляваща направените по делото разноски за държавна такса.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN ........... с
титуляр Д. П. М..
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1408 р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул.„Балша“ №17, ап.1,
представлявано от Борислав Иванов Николчев да заплати на адв. В. С. М., АК-В., сумата от
400,00лв. (четиристотин лева), представляваща разноски по делото за определено от съда по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.
Присъденото адвокатско възнаграждение може да бъде платено по следната банкова
7
сметка: IBAN ....., с титуляр В. С. М..
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8