Решение по дело №999/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1100
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110200999
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Варна. №...........  2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Варненският районен съд - първи наказателен състав, в публично заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №999 по описа за 2019г.

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №401367/410338 от 25.01.2019., на Зам.Директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, е наложена  ГЛОБА в размер на 100.00лв. на осн. чл.355 ал. 1, предл.1 от КСО.

 

                Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................


                                                   М О Т И В И

 

Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Д.И.Д. с ЕГН ********** ***/410338 от 25.01.2019., на Зам.Директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, е наложена  ГЛОБА в размер на 100.00лв. на осн. чл.355 ал. 1, предл.1 от КСО.

           В жалбата си въззивницата обжалва наказателното постановление като прави искане за цялостно отменяне на атакуваното НП, като твърди, че случаят следва да се квалифицира като маловажен. Алтернативно прави искане за изменение размерът на глобата до предвидения в закона минимум.

           В съдебно заседание въззивницата редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Д. ***, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, като отново твърди, че случаят следва да се квалифицира като маловажен и се приложи чл.28 от ЗАНН.

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Зам. Директора на ТД  на НАП гр. Варна.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 12.09.2018год. е извършена проверка на подадена декларация обр.1 в ТД на НАП- Варна. В хода на същата е установено, че Д.И.Д. в качеството си на самоосигуряващо се лице, свободна професия, не е изпълнила задължението си да подаде Декларация Обр.1 по смисъла Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за периода м.07.2018г.

        Законоустановения срок за подаване на декларацията за м.07.2018г. е бил до 27.08.2018г. Декларация Обр.1 за месец юли 2018г. е подадена в ТД на нАП на 07.09.2018г. с вх.№033581806738432, след законоустановения срок.

            Извършеното нарушение се потвърждава от извършената проверка и датата на подадената декларация. Нарушението не се оспорва от въззивницата. Същата не сочи каквито и да било уважителни или извинителни причини за неподаването на декларацията в законен срок.

            Във връзка с така описаното нарушение е съставен АУАН №F 410338/25.09.2018г. на въззивницата, като нарушението е квалифицирано по чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на Министъра на финансите, вр. чл.5 ал.4 от КСО. АУАН е надлежно връчен на въззивницата на 25.09.2018г., лично на въззивницата Д.. По АУАН са депозирани възражения в срок, в които не се оспорва нарушението, а се излагат доводи, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай. .

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

            Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като АНО е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението. В атакуваното НП, АНО се е произнесъл мотивирано и правилно е определил размера на глобата по чл.355 ал.1 от КСО в близост до предвидения от закона минимум. 

            Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено законосъобразно и правилно, определения размер на глобата е справедлив и законосъобразен, като същия е съобразен с обществената опасност на нарушението и с причините поради които то е допуснато. Предвид изложеното и съдът потвърди размера на глобата.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставният АУАН и НП съдържат всички реквизити.

            Съдът намира, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на въззивницата. Д. е наказана за нарушение допуснато през м. август 2018г., същото е било установено при извършена проверка на 12.09.2018г. и АУАН е издаден в предвидените за това законови срокове.

          Относно становището на въззивника, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същото за неправилно. Действително в НП, АНО е обсъдил изрично възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН, като становището му е недвусмислено при изписването на фактическата обстановка и преценката за допуснато нарушение, като са фиксирани както срока, в който е следвало да бъде подадена въпросната декларация, така и времето на просрочването. Съдът намира, че с бездействието си въззивникът безспорно е осъществил описаното в АУАН и НП нарушение, което точно описва съдържанието на чл.355 ал.1 от КСО и за което е определен размер на глобата съобразен със степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя. Конкретното нарушение, съдът намира, че не се отличава с по-ниска степен на общественна опасност в сравнение с други такива нарушения. Въпреки, че в своето възражение срещу АУАН въззивницата е написала, че има уважителни причини за късното подаване на процесната декларация, доказателства в тази насока не са били представени пред АНО и пред състава на съда. Предвид изложеното и АНО и съдът са лишени от възможност да обсъждат по-подробно това възражение.  

Чл. 355. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

         Съдът не откри нередовности на АУАН и НП при извършената проверка на АНП.

 

         Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................