№ 392
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101520 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ..................., гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов” №
3 , представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д. З. против В. М. А.,
гражданин на Русия, роден на **********г., с адрес: гр. Несебър, общ.
Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, к- с „...............”, вх. В, ет. 4, ап. ... Ищецът
претендира да се признае за установено, че ответната страна дължи сумата от
145.08лева, представляваща сбор от главница в размер на 117.62лева и лихва
в размер на 27.46лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода
27.04.2018г. до 29.11.2019г., за което са били издадени фактури в периода
25.10.2018г. до 20.12.2019г. Ищецът сочи, че между него и ответника е
налице валидно правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди
се, че ответникът е клиент на дружеството и страна по облигационно
правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на апартамент, находящ се в гр. Несебър, общ. Несебър, к.к.
„Слънчев бряг”, к- с „...............”, вх. В, ет. 4, ап. ... с идентификатор №
51500.506.172.3.29. Заведена била партида с аб. № 742574. Ищецът счита, че
ответникът, като собственик на посочения апартамент, се явявал
„потребител” на предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
ВИК системи. Съдържанието на облигационните правоотношения между
страните се подчинявало на Общите условия на ВиК оператора, които били
публично известни – публикувани в интернет и одобрени от КЕВР.
Измерването на ползваната от ответника вода ставало посредством водомер,
разположен в жилището му. Отчитането в процесния период ставало
посредством мобилно устройство. За целта се сканирал баркод, който бил
поставен до водомера. Тази дейност се извършвала от инкасатор, отчитащ
обекта. Посочено е, че съществуват няколко записвания за начина на
отчитане, в зависимост от извършените действия от инкасатора или абоната –
1
„видян”, „служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било допустимо за
обекти, имащи характера на ползвани със сезонен характер, ползването на
услугата да се отчита само два пъти в годината. Ищецът претендира, че след
всяко отчитане са издавани данъчни фактури, в които били посочени
съответните реквизити. Конкретно за ответникът в периода 25.10.2018г. до
20.12.2019г. са били издадени два броя фактури, които не са били заплатени в
срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Същите възлизали на
117.62лева. Върху сумите по фактурите ответникът дължал и обезщетение за
забавено плащане в общ размер на 27.46лева за периода 25.11.2018г. до
15.11.2021г. – датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на главницата по делото.
По първата издадена фактура било направено частично плащане, което било
съобразено при предявяване на претенцията за обезщетение за забава. Иска
се постановяване на решение, с което А. да бъде осъдена да заплати
посочените суми на дружеството. Претендират се разноски. Представени са
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът В.
М. А., гражданин на Русия, роден на **********г., с адрес: гр. Несебър, общ.
Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, к- с „...............”, вх. В, ет. 4, ап. ... депозира
такъв чрез особения представител адв. Ж. Ж. С., АК гр. Бургас, с адрес: гр.
Бургас, пл. „.....” № 2. Ответната стана счита иска за допустим, но
неоснователен. Особеният представител възразява , че освен ответницата ,
собственици на имота са и лицата И.Б. и Е.Б.. В случай, че се окажело, че се
потребява вода в имота, следвало претенцията да се насочи към всички
съсобственици, а не само към А.. Обстоятелството, че последната е записана
като титуляр на партидата на имота , не означавало, че другите двама не
дължат заплащане на дължимите суми. Възразява се и срещу издаването на
фактури през есенните и зимните месеци, понеже собственикът бил чужд
гражданин и нямало как да ги заплати, понежен не живеел постоянно в
България. Претендира се отхвърляне на иска. Не се сочат писмени
доказателства.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се взема
становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Ж. С., АК гр.
Бургас. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за постановяване
на решение, което предявения иск да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
..................., гр. Бургас и В. М. А., гражданин на Русия, роден на **********г.,
с адрес: гр. Несебър, общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, к- с „...............”, вх. В,
ет. 4, ап. ...са се намирали в облигационни взаимоотношения по предоставяне
на ВиК услуги относно водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр.
Несебър, общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, к- с „...............”, вх. В, ет. 4, ап. ...
с идентификатор № 51500.506.172.3.29, с абонатен № 742574. По делото е
2
представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 71,
том V, рег. № 4102, н. д. № 725/ 18.06.2014г., от който е видно, че В. М. А.,
И.В.Б. и Е.В.Б. са станали собственици на посочения недвижим имот. В
нотариалния акт е записано, че А. става собственик на 70% от имота, а
другите двама собственици си разделят порвано останалите 30% от
собствеността. След закупуване на имота е постигнато споразумение между
собствениците на имота и дружеството, в което се сочи, че А. ще има
качеството на потребител по посочената партида. В имота на ответницата е
бил поставен един водомер за отчитане на потребената вода. От
представените писмени доказателства се вижда, че за процесния период,
показанията на водомера са отчитани от ищеца, за което е представена
справка – извлечение. От нея се установява, че водомерът е видян от
инкасатора на имота в два от случаите, а в един данните са записани
служебно. След отчитане на показанията на водомера са издадени два броя
фактури – фактура № **********/ 25.10.2018г. за сумата от 92.78лева и
фактура № **********/ 20.12.2019г. за сумата от 65.87лева. Фактурите са
издадени за потребената в имота вода за периода 27.04.2018г. до 29.11.2019г.
Вписаните във фактурите показания на потребената вода отговарят на
записаните в справката – извлечение. По делото не са представени
доказателства посочените суми да са били заплатени, освен по първата
фактура, по която има частично плащане за 41.03лева.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че В. А. е абонат на дружеството ищец - „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК ..................., гр. Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползването на водоснабдителните и канализационните системи, Л. е
потребител на ВиК услуги. Това си качество ответната страна е получила с
придобиване правото на собственост върху имота, а след това по
постигнатото споразумение по чл. 59, ал. 3 от ОУ на дружеството. Между
страните няма сключен изричен писмен договор за извършваните услуги, като
съгласно чл. 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. това се извършва по силата на
Общите условия на дружеството, които са одобрени от КЕВР и са публично
известни. Съгласно чл. 22 от ОУ, отчитането на изразходваната вода става
чрез поставения в апартамента на ответницата водомер. Ответната страна ,
чрез особения представител оспорва предявения иск само срещу ответницата,
както и ползването на услугите в процесния период. В тази връзка следва да
се отбележи, имотът е със сезонно ползване, като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
ОУ отчитането е ставало два пъти годишно през 2018г. и веднъж през 2019г.
В отношенията между ищеца и ответника е безпредметно да се изследва дали
лично А. е ползвала услугите предоставени от дружеството, като този въпрос
няма отношение към дължимостта на исковата сума, доколкото е установено,
че А. е абонат на «Водоснабдяване и канализация» ЕАД гр. Бургас. По
настоящото производство няма възможност да се уредят отношенията на А. с
останалите собственици на имота. След отчитане на потребената вода, в
изпълнение на задълЖ.ята си , дружеството е издало посочените по- горе
фактури за ползваните услуги– чл. 33, ал. 1 от ОУ. За А. е било налице
задълЖ.е съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ да заплати в 30 – дневен срок
задълЖ.ето си, което е в размер на общо на 117.62лева. В приетите ОУ няма
условие дружеството да уведомява абоната за наличието на задълЖ.я, а
следва да се съобрази нормата на чл. 33 от посочените. В първата алинея е
указани, че операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
3
консумация и/ или служебно начислени количества. Т.е. както е в случая,
ответникът е следвало да знае, че след отчитане на потребената вода в месеца
на записване на данните ще се издаде фактура. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е
посочено, че заплащането на фактурираната вода става в 30 – дневен срок от
датата на фактуриране. По делото няма данни ответната страна да е
изпълнила задълЖ.ята си към дружеството, освен посоченото частично
плащане по първата фактура в размер на 41.03лева. Отсъствието от страна на
ответницата не е основание за неплащане в срок на дължимата сума. Съгласно
чл. 44 от ОУ, поради неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава ,
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от 27.46лева, дължима за
периода 25.11.2018г. до 15.11.2021г. – датата на предявяване на исковата
молба. Дължи се и законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. При така
излоЖ.те доказателства, настоящият състав намира иска за доказан и следва
претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. А., БУЛСТАТ: ....., гражданин на Русия, роден на
**********г., с адрес: гр. Несебър, общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, к- с
„...............”, вх. В, ет. 4, ап. ... на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..................., гр.
Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сумата 117.62лева /сто и
седемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена вода за периода 27.04.2018г. до
29.11.2019г., по издадени фактури за периода 25.10.2018г. до 20.12.2019г.,
сумата от 27.46лева /двадесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки /,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за
периода 25.11.2018г. до 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 15.11.2021г. – датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА В. М. А., БУЛСТАТ: ....., гражданин на Русия, роден на
**********г., с адрес: гр. Несебър, общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, к- с
„...............”, вх. В, ет. 4, ап. ... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..................., гр. Бургас, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, сумата от общо 360.00лева /триста и шестдесет лева/
представляваща деловодни разноски – 100.00лева за заплатената държавна
такса, сумата от 160.00лева за заплатеното възнаграждение за особен
представител и сумата от 100.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5