РЕШЕНИЕ
град
Стара Загора
09.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Осми
Март през Две хиляди и Двадесет и Първа
година в състав:
Председател: Р. Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в
присъствието на прокурор ………… като
разгледа докладваното от съдията Чиликов А.Н.Д. 336 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш серия К №
2158639 на ОДМВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволна от
наложеното административно наказание
моли съда да го отмени. В жалбата оспорва извършеното административно нарушение и се позовава на допуснати процесуални
нарушения.
Жалбоподателят редовно призован
съгласно чл. 61, ал. 2 ЗАНН не се явява
в с.з.и не взема становище по делото.
Въззиваемата страна редовно призована
не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – писмени,веществени / фото снимка / –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
електронния фиш,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на електронния фиш
е приел за установено, че на 03.07.2020 година около 17.23 часа на АМ „
Тракия“ област Стара Загора км 228 жалбоподателят И.Г. управлява л.а. „ Ауди С
8 ” с рег. № СВ 8446 РК в посока към град Бургас при ограничение на скоростта
от 140 км/ч въведено за автомагистрали със скорост 245 км/ч установена с техническо средство и
заснето с АТСС .
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава от видеоклип от 03.07.2020 г., справка за първоначална
регистрация; протокол за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835;
протокол №1-49-20; протокол за използване на автоматизирано средство или
система; заповед №8121з-172/29.02.2016 година на Министъра на МВР; заповед
№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР; заповед №8121з-825/19.07.2019
година; разписка; справка от КАТ.
Скоростта на движение на нарушителя е
установена с допустимо и годно техническо средство /протокол за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835; протокол №1-49-20; протокол за използване на
автоматизирано средство или система/.
От приложения клип от 03.07.2020 г.
се установява, че скоростта на движение е била 245 км/ч.
Следователно установените по безспорен
начин скорост на движение с годно и допустимо техническо средство и
автомобилът, който е превишил скоростта дават основание да се приеме, че
административното обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Цитираните доказателствени средства
из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакви противоречия, което ги
прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те водят до единствено
възможния извод относно приетата за установена фактическа обстановка и относно
главният факт в процеса.В тази връзка фактическата обстановка е доказана по
несъмнен и безспорен начин.
При така посочената фактическа
обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приел, че е нарушен чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП и на основание чл. 182, ал. 2 т. 6 ЗДП е
наложил административно наказание – глоба в размер на 1150 лева.
Установената в с.з. фактическа
обстановка и посочена в електронния фиш дава основание на съда да приеме, че
жалбоподателят при ограничение на скоростта за управление на МПС 140 км/ч е
превишил скоростта със 105 км/ч / при
отчетен толеранс / , от което следват изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е
осъществил деяние.
-
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП е нарушен редът на
държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.
-
Деянието с нормата на чл. 182 ЗДП е обявено за наказуемо.
-
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че
се движи по АМ и каква е максимално допустимата скорост,че превишава максимално
допустимата скорост/ , предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението е продължил да управлява МПС със скорост над максимално
допустимата/.
От тук следва извода, че
жалбоподателят с деянието си е извършил формално административно нарушение по
смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и
субективни признаци от състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 във врп. с ал. 1
ЗДП.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП.
Предвиденото и наложено
административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не
подлежи на индивидуализация.
Правилно на основание чл. 189, ал. 4 ЗДП
е наложено административно наказание с електронен фиш.Административното
нарушение е установено и заснето с техническо средство изрично посочено и
конкретизирано в електронния фиш, същото е технически изправно и годно и в отсъствие на контролен орган.Няма
изискване техническото средство да бъде мобилно или стационарно. Достатъчно е ,
че нарушението не е установено от контролен орган, който да е спирал водача и
да е констатирал нарушението.
Атакуваният фиш съдържа всички
необходими реквизите на чл. 189, ал. 4 ЗДП и нарушението е описано и
конкретизирано по време, място и начин на извършване, посочени са и
обстоятелствата при които е извършено т.е. спазена е формата, което прави възраженията
неоснователни.Изрично е конкретизирано мястото на административното нарушение и
всички признаци релевантни за състава на административното нарушение, с което
из цяло са удовлетворени изискванията на законодателя.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при налагането
на административното наказание даващи повод за отмяната му.
Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административните нарушения свързани с
превишаване на скоростта са от категорията на формалните и същите не могат да
се свързват с наличие на обществено опасни последици.Същите са широко
разпространени в страната и съдебния район и по своето естество са със завишена
степен на обществена опасност.
Процесното деяние с нищо не се
отличава от останалите административни нарушения от този вид, поради което и
във връзка с изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност
характеризиращо го като малозначително.
Неоснователно е позовавенето на чл.
52, ал. 2 ЗАНН.
Административно-наказващият орган е
стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се потвърждават от
доказателствения материал и от анализа направен по-горе в мотивите.
Следователно жалбата е неоснователна, а
електронния фиш следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш серия К № 3772682 на ОДМВР град Стара Загора, с който е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1150 лева / ХИЛЯДА СТО И ПЕТДЕСЕТ /
на И.С.Г. ***,ЕГН – **********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14
дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: