Решение по дело №1754/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1641
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20181100901754
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………../20.09.2019г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.

 

при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1754 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.А.П., с която срещу „Б.“ АД и Н.К.В., са предявени искове, както следва:

- да се обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ сключената между ответниците сделка обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 172, том VI, рег. № 17103, дело № 1075 от 07.10.2015 г. на нотариус В.Б., за прехвърляне собствеността върху следния недвижим имот, а именно: СТУДИО № 9, находящо се в гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „******, втори мансарден етаж, със застроена площ от 45,76 квадратни метра, състоящо се от: дневна с кухненски бокс, дрешник, баня с тоалетна, спалня, два балкона, при съседи: улица, калкан, двор, асансьор, стълбищна клетка, студио №10, заедно с 4,329%  идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ XXXII-113, кв. 174, /бивш квартал 173/ по плана на гр. София, местност „Лозенец – II част“, с площ от 287,00 квадратни метра, при съседи по нот.акт: улица, наследници на В. А., Д. Б.и наследници на А.П., по скица: улица „Златовръх“, УПИ XXXIII-114, УПИ VI-91, УПИ XXXI-112, тъй като даденото значително надхвърля по стойност полученото.

- да се осъди ответника Н.К.В. на основание чл. 108 от ЗС да предаде владението на процесния имот, като същият бъде върнат в масата на несъстоятелността.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е кредитор на ответника „Б.“ АД /н/ с прието вземане в производството по несъстоятелност. Извършената на 07.10.2015г. сделка обективирана в посочения по-горе нотариален акт, има възмезден, транслативен характер, извършена е в подозрителния период, предвиден в чл. 647, ал. 2 ТЗ и даденото значително надхвърля получено, тъй като пазарната оценка на имота към сключване на сделката е по-висока от тази по оспорената сделка. Продажната цена на имота е в размер на 63 000,00 лева, при данъчна оценка на същия в размер на 62 414,80 лева. Предвид изложеното моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Синдикът на „Б.“ АД /н/ П.К., конституиран като съищец на основание чл. 649, ал.3 ТЗ, не взема отношение по исковете.

Ответникът „Б.“ АД не взема отношение по предявените искове.

Ответникът Н.К.В. оспорва исковете. Твърди, че е добросъвестен купувач на имота, тъй като възбраната е вписана в деня на покупко-продажбата и тя не е знаела, че уврежда кредиторовите интереси. Твърди симулативност на продажната цена в договора за продажба и че за имота е платена реалната такава.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По исковете по чл. 649 ТЗ вр. чл. 647, ал.2 вр. чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че: спрямо ответното дружеството е открито производство по несъстоятелност, че е кредитор с вземане, което е включено в списъка с приетите вземания, че е сключена възмездната сделка между ответниците; че сделката е сключена в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; че пазарната оценка на имота към момента на сключване на сделката е значително по-висока от продажната цена по оспорената сделка, а по иска по чл. 108 ЗС: че имотът е собственост на „Б.“ АД /н/, преди сключване на оспорената сделка, чрез осъществяване на твърдения придобивен способ, че имотът се владее от ответницата Н.К.В..

Между страните не е спорно, че с решение №1948/11.08.2017г постановено по в.т.д. № 5837/2016г по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав е отменено Решение №1320/15.08.2014г постановено по т.д. № 4509/2013г на СГС, ТО, 2-ри състав и вместо него е обявена неплатежоспособността на ответника „Б.“АД, ЕИК *****, с начална дата 29.08.2013г, открито е производство по несъстоятелност на дружеството. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е депозирана в регистратурата на съда на 15.07.2013г.

Не е спорно и че НАП е кредитор на „Б.“ АД /н/ с прието вземане в производството по несъстоятелност за публични вземания в размер на 854 240,59 лева, съгласно списъка на приетите вземания одобрен с определение №2179/23.04.2018г постановено по т.д. №4509/2013г на СГС.

Следователно исковете са предявения от кредитор с прието в производството по несъстоятелност вземане, в преклузивния едногодишен срок по чл. 649 ТЗ.

С нотариален акт за покупко-продажба № 172, том VI, рег. № 17103, дело № 1075 от 07.10.2015 г. на нотариус В.Б., ответника „Б.“ АД /н/ продава на ответника Н.К.В. следния недвижим имот, а именно: СТУДИО № 9, находящо се в гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „******, втори мансарден етаж, със застроена площ от 45,76 квадратни метра, състоящо се от: дневна с кухненски бокс, дрешник, баня с тоалетна, спалня, два балкона, при съседи: улица, калкан, двор, асансьор, стълбищна клетка, студио №10, заедно с 4,329%  идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ XXXII-113, кв. 174, /бивш квартал 173/ по плана на гр. София, местност „Лозенец – II част“, с площ от 287,00 квадратни метра, при съседи по нот.акт: улица, наследници на В. А., Д. Б.и наследници на А.П., по скица: улица „Златовръх“, УПИ XXXIII-114, УПИ VI-91, УПИ XXXI-112 за сумата от 63 000,00 лева.

Сделката е възмездна. Сключена е на 07.10.2015г, и попада в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (15.07.2013г) и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (11.08.17г), както и преди изтичане на двугодишния срок по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ. Това налага да се изследва дали даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият „равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност, т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително.

Практиката е приема, че не може да бъде въведен единен критерии относно това, кое е „значително” – нито като абсолютна стойност (напр.: разлика в определен размер), нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен контрол./ Решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. на ТК, I т. о. на ВКС; Решение № 106 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 388/2012 г., II т. о., ТК и др./.

При разпоредителни сделки с недвижим имот еквивалентността на престациите се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента на сключване на договора със стойността на насрещната престация на приобретателя, уговорена при сключване на сделката /решение № 1/22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г., ІІ т. о. и др./. Данъчната оценка на имота е ирелевантна.

 Съгласно заключението на съдебно оценителната експертиза средната пазарна стойност за квадратен метър към 07.10.2015г, за имот с характеристиките на процесния възлиза на 1890,00 лева или за 45,76 кв.м. – 86 490,00 лева. Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 172, том VI, рег. № 17103, дело № 1075 от 07.10.2015г. уговорената между ответниците продажна цена е в размер на 63 000,00 лева.

Нотариалния акт се оспорва от ответницата Н.В. в частта относно цената като симулативен. Възражението за симулация съдът намира за основателно. Видно от представения предварителен договор за покупко-продажба от 24.09.2015г сключен между ответника „Б.“ АД/н/ и ответника Н.К.В. (не оспорен в хода на производството от страна на ищеца) продажната цена за процесния имот е уговорена в размер на 58 000,00 евро. А видно от представената разписка от 24.09.2015г (л.105) и операционна бележка за SWIFT превод от 07.10.2015г (л.113), ответника „Б.“ АД /н/ получава от ответника Н.К.В., сумата от 5 800,00 евро като капаро и сумата от 32 211,00 евро като продажна цена за правото на собственост на СТУДИО №9, находящо се в град София, ул. „Златовръх“ №17, ет. 6. Следователно към датата на сключване на окончателния договор ответницата Н.В. е платила на ответника „Б.“ АД /н/ най-малко 74 343,81 лева ((5800х1.95583)+(32211х1,95583)=74 343,81) за придобиване на процесния недвижим имот.

При съпоставяне на платената за собствеността сума и пазарната оценка се получава разлика от приблизително 14% или сумата от 12 156,19 лева. Тази разлика според настоящия състав не може да бъде възприета като значителна по смисъла на чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ. Това е така, защото видно от заключението на оценителната експертиза по същото време, в същия район, в който се намира процесния имот има сключения сделки и на значително по ниска от възприетата от вещото лице средна пазарна стойност. При това положение съдът отдава разликата в цената на спецификите на пазара и особеностите на конкретното жилище.

С оглед изложеното исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Исковете по чл. 108 ЗС съдът не разглежда по същество като приема, че те са предявени като евентуални. Процесуалното условие за тяхното разглеждане не се е сбъднало, предвид неоснователността на главните искове по чл. 647 ТЗ.

По разноските.

При този изход на делото право на разноски имат само ответниците, но те не претендират такива.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.А.П., с адрес: град София, бул. „*****, при участието като съищец на синдика на „Б.“ АД /н/ П.К., предявени срещу „Б.“ АД, ЕИК ***** и адрес: град София, ул. „*****и Н.К.В., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, с правно основание чл. 649 ТЗ вр. чл. 647, ал. 2 вр. чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ да се обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сключената между ответниците сделка обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 172, том VI, рег. № 17103, дело № 1075 от 07.10.2015 г. на нотариус В.Б., за прехвърляне собствеността върху следния недвижим имот, а именно: СТУДИО № 9, находящо се в гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „******, втори мансарден етаж, със застроена площ от 45,76 квадратни метра, състоящо се от: дневна с кухненски бокс, дрешник, баня с тоалетна, спалня, два балкона, при съседи: улица, калкан, двор, асансьор, стълбищна клетка, студио №10, заедно с 4,329%  идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ XXXII-113, кв. 174, /бивш квартал 173/ по плана на гр. София, местност „Лозенец – II част“, с площ от 287,00 квадратни метра, при съседи по нот.акт: улица, наследници на В. А., Д. Б.и наследници на А.П., по скица: улица „Златовръх“, УПИ XXXIII-114, УПИ VI-91, УПИ XXXI-112, тъй като даденото значително надхвърля по стойност полученото

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: