РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Девня, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100013 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК
Ищецът Ю. А. Р., ЕГН **********, твърди, че с ответника М. С. Р., ЕГН **********,
са съпрузи, сключили граждански брак на 03.08.2019г. От брака си имат през 2020г. родено
дете – дъщеря В.. Твърди, че бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и
морал съдържание и следва да бъде прекратен поради неразбирателство и настъпила
фактическа раздяла. Моли за прекратяване на брака, без съдът да се произнася относно
вината, да бъдат предоставени на майката родителските права по отношения на роденото от
брака дете и да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, да бъде
осъден бащата да заплаща месечна издръжка за детето Виктория в размер на 200 лв, да бъде
предоставено ползването на семейното жилище на детето и на майката
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който се признава иска за
допустим и основателен, предлага се проект на споразумение между страните.
Видно от представенея дубликат на удостоверение за сключен граждански брак
страните по делото са сключили граждански брак, за което обстоятелство е съставен от
длъжностното лице при гр. Шумен Акт за граждански брак № 0247 от 03.08.2019г.
Видно от представеното копие от дубликат на удостоверение за раждане от
03.01.2023г., издадено въз основа на акт за раждане №23 от 06.10.2020г. страните са
родители на детето В. Р.а, р. на 09.04.2020г.
Видно от представеното копие от дубликат на удостоверение за раждане от
07.03.2023г., издадено въз основа на акт за раждане №0341 от 31.03.2017г. ищецът Ю. А. Р. е
1
родител на детето М. Ю.. А.а, р. на 30.03.2017г.
Съгласно представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП Девня, детето В.
Р.а се отглежда в жилище в гр. Д., собственост на г- жа Р., при добри социално - битови
условия, подходящи за отглеждане на дете. Майката се е постарала да осигури всичко
необходимо за правилното отглеждане, израстване и развитие на дъщеря си. На територията
на гр. Девня живеят родителите, близки и роднини на майката и на детето. На територията
на Шумен, с. Д. Д. и Република Германия живеят бащата и близки и роднини по бащина
линия на детето. С баща си В. поддържа контакти предимно по телефона и чрез интернет
връзка, тъй като същият към момента живее и работи в Република Германия заедно с
родителите си. В България се връща за определен период. Майката не е ограничавала
конактите им до момента.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на двама души
свидетели за всяка една от страните.
В своите изявления пред съда свидетелите М. Д. А., без родство и дела със страните и
А. А. М., без родство и дела със страните, излагат, че страните са разделени от около година
и четири месеца поради разногласия, тъй като Ю. искал да живее със съпругата и детето си в
Германия, но ответницата отказвала да ходи с него в Германия. Явстват, че имало опити
страните да се съберат, които били неуспешни. Твърдят, че след раздялата детето В. се
отглежда от майка му, Ю. контактувал с него чрез социалните мрежи и когато се завръщал в
България, посещавал редовно дъщеря си. Свидетелката А. А. М. излага, че не знае, какво
работи ищеца в чужбина, нито какъв стандарт на живот поддържа, свидетелят М. Д. А.
излага, че в Германия ищеца чисти фитнес салони, но това не била постоянна работа.
Свидетелите излагат още, че ищецът има по – голяма дъщеря , на която изплаща издръжка.
В своите изявления пред съда свидетелите Т. В. Д., без родство и дела със страните и
Т. Н. У., без родство и дела със страните, излагат, че страните не живеят заедно.
Свидетелката Т. В. Д. явства, че ищеца не бил в състояние да осигури самостоятелна
квартира, а М. не желаела да живее в Германия заедно с майката и бащата на Ю..
Свидетелите излагат, че ответницата, която към момента е безработна, сама отглежда
дъщеря си, но й е трудно от финансова гледна точка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните в производството доказателства съдът намира за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Връзката
между тях е лишена от чувство за близост, общност и единство, както и желание за
полагане на общи грижи за семейството и дома. Бракът съществува формално и не
изпълнява социалната си функция. Предвид изложеното съдът намира, че запазването на
брака не е в интерес както на съпрузите и родените от брака деца, така и на обществото,
поради което същият следва да се прекрати на основание чл.49, ал.1 от СК. Доколкото
от страна на никой от съпрузите няма искане за произнасяне на съда по въпроса за вината,
на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнА.не по този въпрос.
2
Съдът намира, че с така предявения иск в частта относно предоставяне упражняването
на родителките права по отношение на роденото от брака дете и двете страни търсят да
закрепят Ю.дически едно вече съществуващо фактическо положение, доколкото от
събраните по делото доказателства се установява, че непосредствените грижи за детето В. се
полагат от майката след раздялата между страните. Предмет на производството е проверката
дали това положение съответства на най–добрия интерес на ненавършилото пълнолетие
дете. В настоящият казус са установени от социалните работници добра и спокойна среда в
която живеят ответницата и детето Виктория, като тези факти не са оспорени от ответника и
не са наведени отрицателни твърдения спрямо тях. Съдът се съобразява както с изложеното
от ДСП гр. Девня, така и с волята на страните относно местоживеенето и родителските
права по отношение на детето В. и приема, че възпитателските качества на майката,
полагани до момента от нея грижи, както и заявеното от ответната страна желание майката
да се грижи за детето, налагат уважаването на иска, като детето В. следва да живее при
своята майка, която да упражнява родителските права спрямо него. Местоживеенето на
детето ще съвпада с местоживеенето на майката – град Д., ул. “ В. М. “ №**.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на
единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
Липсват данни бащата да има лошо отношение към дъщеря си или да има риск да
влияе отрицателно върху живота, здравето и възпитанието й. От друга страна тъй като
бащата пребивава в чужбина, а детето е на малка възраст и все още не може да борави с
технологиите, контактите на ищеца с дъщеря му са инцидентни и тя не е преспивала в дома
му след раздялата. Следва също да се има впредвид, че понастоящем бащата се е
установилда живее извън страната, а когато е в страната адреса му е в друго населено място
– гр. Шумен, което се явява предпоставка за определяне режим на лични отношения на
срещи на детето за по- продължително време. Опасенията на ответната страна, че бащата не
би се справил с полагане на грижи за детето и поради това следва да бъде дадена
възможност детето да бъде с баща си за по – ограничено време и в присъствие на майката до
навършване на 5 годишна възраст на В., както е упоменато в отговора на исковата молба, не
се споделят от настоящия състав. По делото не се установиха здравословни проблеми на
детето, които да налагат полагане на грижи, по – специални от обичайните, които всеки
родител полага за детето си, нито да са налице потребности на детето по – големи от
елементарните ежедневни битови такива. Също и обстоятелството, отразено в социалния
доклад, че детето В. ще бъде записано и ще посещава детска градина през месец Април,
съдът приема, че престоя на детето при баща му за по – продължително време с преспиване
няма да му се отрази негативно, ако бащата е запознат с ежедневния му режим. Поради това,
за да се постигне последното, съдът намира, че следва да се установи в режима на лични
отношения на детето В. с неговия баща един преходен период от 8 месеца, през който
бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, а
през следващите месеци бащата да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от
3
месеца от 10, 00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и 15 дни през
лятото с преспиване, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. През този
преходен период от 8 месеца бащата следва да свикне с ежедневния режим на детето с оглед
последващото разширяване на режима на контактите между тях след изтичане на
предходния период. Официалните и личните празници са важни моменти в живота на едно
дете, поради което трябва да бъде осигурена възможността да ги споделя поравно както с
майка си, така и с баща си. Съдът намира, че най-благоприятният вариант е детето след
изтичане на предходния 8 месечен период да прекарва Коледните, Новогодишните,
Великденските и останалите празници с баща си както следва : 1. през Коледните празници
на всяка четна година за времето от 10,00 часа на 24.12 до 10,00 часа на 26.12. с преспиване
и 2. през Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година за времето от 10,00
часа на 31.12. до 10,00 часа на 02.01. с преспиване,3. за Великденските празници на всяка
нечетна година за времето от 10,00 часа на Великден / неделя / до 17,00 часа на втория ден
на Великден/ понеделник / с преспиване, както и 4. на рождения ден на детето на всяка
четна година за времето от 10,00 часа на същия до 17,00 часа на същия ден, 5. както и на
всички останали официални празници през четна година детето ще прекарва при своя баща
за времето от 10,00 часа на същия до 17,00 часа на същия, а съответно на нечетна година -
при своята майка. За осъществяване на личните контакти, както през преходния период,
така и след това, бащата следва да взима детето от дома, в който живеят майката и детето,
съответно – да го връща в този дом.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че съществено за родителя, комуто не е
предоставено упражняването на родителските права, е да поддържа връзка с дъщеря си, за да
задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето,
да полага непосредствени грижи за нея и да участва във възпитанието й, като за това е
необходимо и съдействието и на другия родител. Режимът на лични отношения може да
бъде и с по- интензивен характер от определения от съда, но само при възможност за това и
наличие на добра воля и съгласие между страните.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса за издръжката на детето. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се
съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съда
при определяне на издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния
размер на дължимата издръжка. Детето е на 2 години и 11 месеца, има нужда от
консумативи, храна, дрехи и играчки. Майката съгласно изложеното от свидетелите не
работи, а съгласно изложеното в социалния доклад се подпомага по реда на чл.7 ЗСПД в
размер на 55 лв.; бащата няма постоянна работа, като има задължение за издръжка и към
друго ненавършило пълнолетие дете на възраст от 6 години, няма установени по делото
някакви специални нужди на детето Виктория и според съда средствата необходими за
издръжка на детето Виктория за един месец са в размер на 300 лева, като бащата следва да
4
плаща 200 лв., а остатъка следва да се поеме от майката която ще полага непосредствените
грижи и получава помощи по чл. 7 ЗСПД съгласно социалния доклад на ДСП Девня. С
оглед на изложеното съдът счита, че бащата Ю. А. Р. следва да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба
- 09.01.2023г., до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Присъдената от съда месечна издръжка за ненавършило пълнолетие дете се дължи ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане – така т. 17 от
ПП № 5/16.11.1970 г. по гр. дело № 5/1970г. на ВС, т.е съдът винаги дължи присъждане на
лихвата, без да е обвързан от искането на ищеца – така също мотиви на Решение по
въззивно гр. дело № 5393 по описа за 2021г. на Софийски градски съд,.
По въпроса относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Д., ул. “ В.
М.” №**, претенция за ползването на семейното жилище не е направена от съпруга,
напротив той не се противопоставя и желае същото да бъде предоставено на ответницата за
ползване, поради което следва да се уважи това искане.
Съдът определя държавна такса по иска за развод при решаване на делото в размер на
60 лв., на осн. чл.6, т.1 и т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, която да бъде заплатена от страните поравно съгл. чл 329 от ГПК, като
се приспадне вече платената от съпруга такса в размер на 25 лв. Бащата следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса върху определеният размер на издръжката в размер на
288 лева
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Ю. А. Р., ЕГН ********** и М. С. Р., ЕГН **********,
за който е съставен Акт за граждански брак №***** от 03.08.2019г. от длъжностно лице по
гражданското състояние при гр. Шумен, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на осн. чл.49 ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Д., ул. “ В. М. “ **
на М. С. Р., ЕГН **********
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака дете В. Р.а, ЕГН
**********, при майката М. С. Р., ЕГН **********, на адрес в гр. Д.,ул. “ В. М. “ №**
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В. Р.а,
ЕГН **********, НА МАЙКАТА М. С. Р., ЕГН **********
5
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ю. А. Р., ЕГН **********, с
детето В. Р.а, ЕГН **********, както следва : През първите осем месеца, считано от датата
на обявяване и влизане в сила на настоящото решение бащата да взема детето всяка първа и
трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа ; след този осеммесечен период бащата да
взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10, 00 часа в събота до 17, 00
часа в неделя с преспиване, както и 15 дни през лятото с преспиване, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, както и през Коледните празници на всяка четна
година за времето от 10,00 часа на 24.12 до 10,00 часа на 26.12. с преспиване и през
Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година за времето от 10,00 часа на
31.12. до 10,00 часа на 02.01. с преспиване, за Великденските празници на всяка нечетна
година за времето от 10,00 часа на Великден / неделя / до 17,00 часа на втория ден на
Великден / понеделник / с преспиване, както и на рождения ден на детето на всяка четна
година за времето от 10,00 часа на същия до 17,00 часа на същия ден, както и на всички
останали официални празници през четна година детето ще прекарва при своя баща за
времето от 10,00 часа на същия до 17,00 часа на същия, а съответно на нечетна година - при
своята майка; За осъществяването на личните контакти бащата да взема детето от дома, в
който живеят майката и детето, съответно – да го връща в този дом
ОСЪЖДА Ю. А. Р., ЕГН **********, гр. Ш. , ул. “ И. К. И. “ №**, ДА ЗАПЛАЩА в
полза на детето В. Р.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. С.
Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 / двеста / лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 09.01.2023г., до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване, с падеж на пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН **********, гр. Д.,ул. “ В. М. “ №**, ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса по иска за развод в размер на 30 лева /тридесет лева/, по сметка на ДРС съгласно чл.6,
т.2 от ТДТССГПК, и държавна такса от 5 лева / пет лева / при служебно издаване на
изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Ю. А. Р., ЕГН **********, гр. Ш. , ул. “ И. К. И. “ №**, ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса по иска за развод в размер на 5 лева / пет лева/, по сметка на ДРС съгласно
чл.6 , т.2 от ТДТССГПК , държавна такса по иска по чл.143 от СК в размер на 288 лева
/двеста осемдесет и осем лева / и държавна такса от 5 лева / пет лева / при служебно
издаване на изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК за държавни такси или за
6
изпълнителен лист за издръжка на децата.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7