РЕШЕНИЕ
№2
гр. Велико Търново, 21.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на шести януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря М. Н.и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №411 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на Й.Г.П. от гр. В. Търново срещу отказ за издаване на контролен талон „Водач
на МПС без наказания“, обективиран в писмо рег. №127500-11961/28.06.2019г. на
началник сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – В. Търново. Жалбоподателят
счита, че оспорваният отказ е незаконосъобразен, тъй като той отговаря на
изискванията по чл. 25, ал. 7 от Наредба №I-157/01.10.2002г.
за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи.
Твърди, че наличието на издаден срещу него електронен фиш не обосновава
наложено наказание, тъй като електронният фиш не е влязъл в сила, а изводите на административния орган са направени в противоречие с
разпоредбите на закона. Моли съда да отмени обжалвания отказ. Претендира за разноски по производството.
Ответника по
жалбата – началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново, в дадено
писмено становище, изпратено ведно с административната преписка по оспорвания
отказ в съда, оспорва подадената жалба като неоснователна. Отделно претендира,
че изпратеното до Й.П. писмо няма характер на отказ, респ. на административен
акт и не подлежи на обжалване.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Между страните не е спорно и от приложените
по делото писмени доказателства се установява, че Й.П. е подал в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново заявление за издаване на контролен
талон „Водач на МПС без наказания“, заведено с вх. №127500-11382/21.06.2019г.
по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново. В подаденото
заявление П. е посочил, че срещу него има издаден електронен фиш по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, но същият е бил обжалван по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
пред Софийския районен съд, като към заявлението е приложен екземпляр от
жалбата, копие от електронен фиш серия К, №1138584 на СДВР и талон за подадено
заявление с вх. №1.1858/08.07.2019г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – В. Търново. По подаденото заявление с писмо рег. №127500-11961/28.06.2019г. началник сектор „Пътна Полиция” при ОД на
МВР – В. Търново е отговорил на заявителя, че не отговаря на изискванията по
чл. 25, ал. 7, т. 2 от Наредба №I-157/01.10.2002г., тъй като има издаден електронен фиш за
налагане на административно наказание „глоба“. По делото няма данни кога и как
този отговор на началник сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – В. Търново е
бил доведен до знанието на оспорващия, но на 11.07.2019г. П. е подал в АСВТ
жалба, заведена с вх. №3269/11.07.2019г. по описа на съда, срещу постановен
отказ да му бъде издаден контролен талон „Водач на МПС без наказания“.
Съдът намира така подадената жалба за процесуално допустима. Изпратеното до
жалбоподателя писмо с рег. №127500-11961/28.06.2019г. на началник сектор
„Пътна Полиция” при ОД на МВР – В. Търново, дори да не е технически
обиктивирано като писмено волеизявление на административен орган, при стриктно
спазване формата за административен акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, на практика
представлява волеизявление, с което се отказва издаване на документ за
упражняване на права. Поради това и на основание чл. 21, ал. 3 от АПК това
волеизявление, материализиращо такъв отказ, представлява по своята правна
същност административен акт. Следва да се посочи, че ответната страна не
твърди, че след изпращането на посоченото писмо до жалбоподателя е последвало
друго произнасяне от страна на компетентния да разгледа заявлението
административен орган, или образуваното посредством подаденото заявление от Й. П.
административно производство е приключило с друг акт – издаване на претендирания
документ или напр. прекратяване на производството. В този случай направеното
волеизявление от ответника, представлява краен акт, с който завършва
производството и обективира в себе си отказ,
тъй като с оглед развитието на правоотношението между страните са
настъпили правните последици именно на отказ от извършване на исканата
административна услуга.
Както се посочи, по делото няма данни кога отказът е
бил връчен на оспорващия, но в него не е посочено, че той може да бъде обжалван
и по какъв ред и начин може да стане това. Видно от датата на отказа/рег.
№127500-11961/28.06.2019г. на сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – В. Търново/,
датата на подаване на жалбата пред съда/11.07.2019г./ и разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от АПК жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, адресат на
оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С оспорваното писмо рег. №127500-11961/28.06.2019г. на началник сектор „Пътна Полиция” при ОД
на МВР – В. Търново е постановен отказ по подаденото от жалбоподателя Й. П.
заявление да му бъде издаден контролен талон „Водач на МПС без наказания“. Като
съображения за отказа от страна на административния орган е посочено, че срещу
жалбоподателя е издавен електронен фиш
серия К, №1138584 на СДВР, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като няма данни
дали този фиш е бил обжалван по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред Софийския
районен съд и какъв евентуално е резултатът от това обжалване.
Възраженията на оспорващия, дадени в жалбата и в писмено становище от
пълномощник по делото, се свеждат до съображения, че отказът е
незаконосъобразен, тъй като електронният фиш е бил обжалван от него по реда в
ЗДвП пред компетентния съд, производството по обжалване и в момента е висящо,
поради което не е налице акт за реализиране на административнонаказателна
отговорност прямо него. Тези възражения съдът намира за основателни.
Чл. 25, ал. 7 на Наредба №I-157/01.10.2020г.
дава право на водачи на моторни превозни средства, които нямат наказания за
нарушаване на правилата за движение по пътищата от първоначалното придобиване
на правоспособност и имат стаж не по-малко от шест години или които нямат
наказания за период от шест години след влизане в сила на наредбата да
придобият контролен талон "водач на МПС без наказания". Релевантно за
осъществяване на тази правна възможност освен съответния срок, за наличието на който
по делото не се спори, е липсата на наказания.
Между страните по делото не е спорно, че към момента на подаване от страна
на оспорващия на заявление за издаване на контролен талон „Водач на МПС без
наказания“, заведено с вх. №127500-11382/21.06.2019г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, е бил издаден електронен фиш серия К,
№1138584 на СДВР, с който на Й. П. е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. Видно обаче от представените по делото писмени
доказателства, срещу електронният фиш е била подадена жалба от П. по реда на
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП до СРС, която е заведена с вх. №1042438/20.06.2019г. по
описа на този съд/стр. 24 и сл. от делото/. От приложения по делото съдебен
протокол от с.з. от 25.11.2019г. се установява, че по жалбата на Й. П. срещу
електронният фиш е образувано производство по АНД №10218/2019г. по описа на
СРС, което е насрочено за 13.02.2020г. от 11,00 ч. Поради това от събраните в
хода на съдебното дирене доказателства се установява, че към момента на
подаване на заявлението от оспорващия и произнасянето от страна на ответника,
издаденият електронен фиш не е бил влязъл в сила по арг. от разпоредбите на чл.
189, ал. 10 от ЗДвП. Поради това същият не представлява влязло в сила
наказателно постановление, съгласно чл. 189, ал.11 от ЗДвП и не може да се
приеме, че заявителят има наложено наказание за нарушение на правилата за
движение, съгласно чл. 25, ал. 7 от Наредба №I-157/01.10.2002г.
Следователно
към момента на подаване на заявлението и издаване на оспорвания отказ за
жалбоподателя са били налице предпоставките по чл. 25, ал. 7 от цитираната
наредба, като не са установени различни факти при преценка на фактическата
обстановка съобразно правилата на чл. 142 от АПК. Що се отнася до изтъкнатите в
писменото становище на ответника съображения досежно попълването на съответен
формуляр на заявлението, Приложение №5 към чл. 25, ал. 8 от Наредба №I-157/01.10.2002г., както и заплащане на друга по размер такса, същите не са
послужили като основание за постановяване на отказ по подаденото заявление.
Отделно от това, ако подаденото заявление не е отговаряло на нормативните
изисквания, заявителят е следвало да бъде уведомен да отстрани нередовностите в
законовия срок, съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК, като му се укажат последиците от
неостраняването им. Това не е сторено, като уведомление до Й. П. не е
изплащано, нито производството по подаденото заявление е било прекратено.
По изложените съображения оспорваният отказ се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Тъй като произнасянето на съда е в
хипотезата на чл. 172, ал. 2, пр. ІІ от АПК, като естеството на акта не
позволява решаване на делото по същество,
преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне
по подаденото заявление за издаване на контролен талон „Водач на МПС без наказания“, заведено с
вх. №127500-11382/21.06.2019г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– В. Търново. При новото административно производство органът следва да се
произнесе по допустимостта и основателността на подаденото заявление, като
прецени вече събраните в хода на административното производство и допълнително
представените в хода на съдебното производство доказателства в контекста на
даденото в мотивите на настоящото решение тълкуване на чл. 25, ал. 7 от Наредба №I-157/01.10.2002г. относно издаденият електронен фиш. Ако органът прецени, че
подаденото заявление не отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 8 от Наредба №I-157/01.10.2002г.,
следва да процедира съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 2 от АПК спрямо заявителя.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на
оспорващия за присъждане на разноски, съдът следва да осъди ответника да му
заплати направените и доказани такива в размер на 510 лв., представляващи
държавна такса от 10 лв. и платен адвокатски
хонорар от 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ за издаване на контролен талон „Водач на МПС без наказания“,
обективиран в писмо рег. №127500-11961/28.06.2019г. на началник сектор „Пътна
Полиция” при ОД на МВР – В. Търново.
ВРЪЩА делото
като преписка на началник сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – В. Търново за
произнасяне по подаденото от Й.П. заявление за издаване на контролен талон
„Водач на МПС без наказания“, заведено с вх. №127500-11382/21.06.2019г. по
описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ОД на МВР
– В. Търново да за плати на Й.Г.П. от гр. В. Търново разноски по делото в
размер на 510/петстотин и десет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: