Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14. 01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав в публично заседание на четвърти януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 1570 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от М. ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против З.Ц.И., ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл. 415 от ГПК, и цена на иска
604, 54 лв. В
молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по
делото, е образувано ч. гр. д
№ 6826 / 2017 г. и е издадена е
Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът по делото е подал в
двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден на ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника чрез адв. К. – ПлАК, назначена за особен
представител, като се оспорва исковата претенция поради изтекла погасителна
давност.
ИЩЕЦЪТ, М. ЕАД, редовно
призован, не се явява представител.
ОТВЕТНИЦАТА , З.Ц.И., се
представлява от адв. В.К. ***, назначена за особен представител.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
415 от ГПК. Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, против
която ответникът е възразил в законоустановения срок и е заявил, че не дължи
сумите. Съдът е разпоредил З.Ц.И., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора М. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***,
сумата 312, 62 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата 223, 56 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, сумата 68, 36 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 30. 05. 2015 год. до 24. 07. 2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 536, 18 лв., считано от 04. 09. 2017 год.
до изплащане на вземането, както и сумата
205, 00 лв. разноски по делото. Вземането произтича от следните
обстоятелства: договор за далекосъобщителни услуги № М4271978/ 27. 10. 2014
год.
Действително, страните по делото са сключили посочения в
исковата молба договор. Съгласно чл. 111 от ЗДД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания.
Съдът
приема, че поради направеното от ответната
страна, правопогасително възражение за погасяване на задължението по давност, искът на
М. ЕАД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против З.Ц.И., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на
иска 604,54 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: