№ 274
гр. С.З., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:И.ела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000221 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. М. К. против решение
№31/08.04.2022г., постановено по гр.д. №674/2021г. по описа на Районен съд
– Р., с което е признато за установено, че въззивникът И. М. К. дължи на
застрахователното дружество ЗК „Л.“ АД сумата 15 000 лв., представляваща
регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение по заведена
щета №Р00231000-63-17-7830 по полица №BG/22/117001890646 за сключена
гражданска отговорност във връзка с ПТП на 03.12.2017г. за нанесени
неимуществени вреди на лицето Д.Н.Г., изразяващи се в контузия/травма на
главата, травма на шията със засягане на нервни коренчета на гръбначния
мозък в шийния отдел, контузия на шийните прешлени, довели до трайно
затрудняване движенията на врата за период повече от 30 дни, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№73/27.05.2021г. по ч.гр.д. №353/2021г. на РС – Р..
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като са направени конкретни оплаквания. Направено е
искане да се отмени обжалваното решение, като необосновано поради липса
на съществени за изхода на делото доказателства.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от ЗК „Л.“ АД, в който е
взето становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение
законосъобразно и правилно. Изложени са съображения във връзка с
направените в жалбата оплаквания. Направено е искане да се потвърди
първоинстанционното решение. Алтернативно моли съдът да се произнесе по
претенцията по 500, ал.1, т.4 от КЗ. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422, вр. чл.500, ал.1, т.1 и т.4 от КЗ.
Ищецът ЗК „Л.“ АД моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на И. М. К., че вземането му към ответника за
сумата от 15000 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът И. М. К., чрез особения представител адв. М., взема
становище за неоснователност на иска. Твърди, че с присъдата на ОС-С.З. не
се посочва ответникът да е карал след употреба на алкохол, поради което на
база нея не може ищецът да претендира регресно плащане от ответника.
Твърди, че управляваният от ответника товарен автомобил бил собственост
на „М.“ ООД, представлявано от С.И.М., при когото ответникът работил по
трудов договор и при изпълнение на които трудови функции е настъпило
ПТП, поради което била налице хипотезата на чл. 49 ЗЗД и следвало ищецът
да потърси собственика на вещта да отговаря, в който процес това лице да
привлече настоящия ответник като трето лице – помагач. Оплаквания в
горепосочения смисъл са направени и във въззивната жалба против
решението на РС.
Видно от данните по делото, страните не оспорват обстоятелствата, че
на 03.12.2017 г. около 2,45 часа, на път I-5, км. 228+600, ответникът И. М. К.,
като водач на МПС марка Ман, модел ТДА18320, с рег. № А0521МХ поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата, виновно и умишлено
предизвикал ПТП със служебен автомобил на МВР марка и модел Киа Сийд с
2
рег. № СВ9861КВ, причинявайки на водача му Д.Н.Г. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, поради контузия на главата, контузия на
шията със засягане на нервни коренчета на гръбначния мозък с травматична
двустранна шийна радикулопатия, контузия на шийните прешлени, както и
такива при оздравителния период, като за тези вреди на пострадалото лице
Д.Н.Г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15000 лв. от
страна на ищеца ЗД „Л.” АД.
Видно от приетата по първоинстанционното производство присъда №
20 от 14.05.2019 г. по НОХД № 86/2019 г. на ОС-С.З., влязла в законна сила на
30.05.2019 г., ответникът И. М. К. е признат за виновен в това, че на
03.12.2017 г. по път I-5 в района на км.228+200, южно от разклона за село Х.
и в района на км.218+000, област С.З., в условията на продължавано
престъпление при управление на МПС – товарен автомобил марка „МАН“ с
рег. № А0521 МХ, собственост на С.И.М., нарушил правилата за движение по
пътищата, посочени в ЗДвП и умишлено причинил средни телесни повреди
на 3 лица, полицейски служители, един от които е лицето Д.Н.Г., както и
значителни имуществени вреди в общ размер на 13600лв. на три автомобила.
Причинените на Д.Н.Г. телесни повреди се изразяват в
контузия/травма на главата, травма на шията със засягане на нервни
коренчета на гръбначния мозък в шийния отдел, контузия на шийните
прешлени, довели до трайно затрудняване движенията на врата за период
повече от 30 дни.
Съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК гражданският съд следва да
зачете влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд по въпросите
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. От присъдата се установява и механизмът на деянието, кога, от кого е
извършено пътното нарушение, в какво се изразява то, какви законови
изисквания са нарушени и до какво е довело като противоправен резултат.
Според влязлата в сила присъда, ответникът И. К. умишлено е причинил
противоправния резултат, вкл. и телесните увреждания на полицейския
служител Д.Н.Г..
От представените пред РС писмени доказателства - констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 07.12.2017 г. /л.7/, съставен от
органите на полицията, Акт за установяване на административно нарушение
3
№17-4323/03.12.2017г. на МВР, наказателно постановление №17-1228-
004323/04.01.2018г. на ОД на МВР, с-р Пътна полиция, С.З., , талон за
изследване №00161554/03.12.2017г. за извършване на проверка за употреба на
алкохол, заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП от 03.12.2017г. на ОД на МВР, с-р Пътна полиция,
С.З., разпечатка от техническо средство Дрегер алкотест от 03.12.2017г., се
установява по безспорен и категоричен начин, че водачът на МПС – товарен
автомобил марка „МАН“ с рег. №А0521 МХ, собственост на С.И.М., И. М.
К., освен че е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в
ЗДвП, е шофирал след употреба на алкохол - даден положителен резултат
при направеното изследване от 1,47 промила. Във връзка с констатациите за
употреба на алкохол на виновния водач е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №17-4323/03.12.2017г. на МВР и впоследствие е
било издадено наказателно постановление №17-1228-004323/04.01.2018г. на
ОД на МВР, с-р Пътна полиция, С.З., което не е обжалвано от извършителя и
е влязло в сила.
При тези данни съдът намира за неоснователни оплакванията на
въззивника К. относно липсата на доказателства относно употребата на
алкохол и установеното количество алкохол при направената проба на
03.12.2017г. –датата на процесното ПТП.
Макар РС да не е коментирал тези обстоятелства в мотивите на
обжалваното решение, в производството пред РС са събрани категорични
доказателства досежно тези обстоятелства.
Окръжен съд приема за категорично доказано в хода на съдебното
производство, че въззивникът К. на 03.12.2017 г. около 2,45 часа, на път I-5,
км. 228+600, като водач на МПС марка Ман, модел ТДА18320, с рег. №
А0521МХ освен, че е причинил ПТП, за което е бил осъден с Присъда № 20
от 14.05.2019 г. по НОХД № 86/2019 г. на ОС-С.З., влязла в законна сила на
30.05.2019 г., е извършил деянието при употреба на алкохол, което е
установено по надлежния ред.
Пострадалият при ПТП полицейски служител Д.Н.Г. е предявил
претенцията си за обезщетяване на причинените вследствие на процесното
ПТП вреди пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК
4
„Л.“ АД, видно от данните по делото. Вследствие на предявената
застрахователна претенция застрахователното дружество и пострадалото лице
са постигнали извънсъдебно споразумение относно размера на щетата, като
същата е определена на 15 000лв. /л.36-37 от първоинстанционното дело/.
Видно от преводно нареждане от 17.01.2020г. ищецът ЗК „Л.“ АД е заплатил
на пострадалото при процесното ПТП лице Д.Н.Г. сумата 15 000лв. /л.56 от
делото/.
С оглед на всички изложени съображения, съдът намира, че в случая
предявеният установителен иск за регресното право на застрахователя по
чл.500, ал.1, т.1 и т.4 КЗ за възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение от делинквента в лицето на ответника И. М. К. се явява
основателен и доказан и правилно е бил уважен от РС.
Тъй като е безспорно обстоятелството за заплатено застрахователно
обезщетение от 15000 лв. по щета № Р00231000-63-17-7830, то тази сума
ответникът И. К. дължи на застрахователя на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т.
4 КЗ.
Обжалваното решение на РС е законосъобразно и правилно и като
такова следва да бъде потдърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззиваемия
следва да се присъдят разноските по делото пред ОС в размер на 1280лв., от
която сума 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №31/08.04.2022г., постановено по гр.д.
№674/2021г. по описа на Районен съд – Р..
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. ***, да заплати
на ЗК „Л.” АД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. С., бул. *** направените
пред Окръжен съд разноски в размер на 1280лв. /хиляда двеста и осемдесет
лв./, от която сума 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6