Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../……………2022г., гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на петнадесети
септември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Светла Великова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КНАХД № 1602/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП-Варна,
чрез процесуален представител гл.ю.к.Е.А., срещу Решение № 662/17.05.2022г. по АНД № 727/2022г. на Районен съд –
Варна, ХХІІІ-ти
състав, с което е отменено
Наказателно постановление № 606928-F 360488/18.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД – НАП Варна, с което на М.Г.К.,
ЕГН **********,***, за нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на осн. чл.179 ал.1 от ЗДДС.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е
незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон. Оспорва изводите на въззивния съд
за изтекъл срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, като твърди, че АУАН е издаден в отсъствие на нарушител, при спазване
разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН и след ненамиране на нарушителя на адреса, обективирани в приложени по преписката
протоколи, обосновано при условията на чл.43 ал.6 от ЗАНН производството е било
спряно, в който период не тече срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. На изложените
основания моли за отмяна на
въззивното решение и за потвърждаване на процесното НП. В депозирани по делото писмени
бележки, жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Ответникът по жалбата - М.Г.К., чрез пълномощник – адв.Н., в съдебно заседание и в приложена писмена
защита, оспорва жалбата. Развива подробни доводи, поради които счита решението
на въззивния съд за законосъобразно, като поддържа и наведени пред въззивния
съд аргументи за допуснати в хода на административнонаказателното производство
/АНП/ съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на
процесното НП, както и за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба. Счита, че
решението е правилно
и няма основание за отмяната му. Допълнително твърди и изтекла погасителна
давност по отношение на извършеното през м.08.2017г. нарушение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211
ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на М.Г.К., против
гореописаното НП. За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 16.08.2017г. св.П.Б.- инспектор
по приходите в ТД на НАП- Варна, при проверка на информационния масив,
констатирала, че ДЗЗД „С** 15“ /участник в което е и К./ не е изпълнило
задължението си да подаде до 14.08.2017г. декларация по ЗДДС за данъчен период
м.07.2017г. До дружеството била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Варна
за съставяне на акт. Същата била върната в цялост с отбелязване, че адресът е
необозначен. Междувременно, на датата на проверката дружеството било служебно
дерегистрирано по ЗДДС. С оглед установеното и при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, на 30.10.2017г. св.Белоперкина съставила против К. АУАН за нарушение по
чл.125 ал.5 от ЗДДС. До лицето била изпратена покана за явяване за връчване на
акта, но отново на адреса на дружеството, в с.о.“Ментеше“ № 1824. Пратката
отново била върната с отбелязване, че адресът е непълен. В последствие били
предприети действия АУАН да бъде връчен от служители на ТД на НАП-Варна, на
домашния адрес на въз.К. на 11 и на 18.01.2018г. За посещенията били съставени протоколи,
в които било посочено, че на адреса не е открито лице, на което да бъде връчен
акта. Поради това, с Протокол № 39742/18.01.2018г. производството било спряно. Актът
бил връчен на въз.К. на 29.09.2021г., който в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
депозирал писмени възражения. АНО като счел
възраженията за неоснователни и възприел изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП, с което наложил
на К. глоба в размер на 500 лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка, съдът е
приел за безспорно установена от събраните по делото доказателства – писмени такива и свидетелски показания. Изложил е
мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Счел е, че нарушението
правилно е квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС, като същото е
установено от събраните по делото доказателства. Приел е, че правилно е
ангажирана отговорността на К., като представляващ ДЗЗД „С** 15“, служебно
регистрирано по ЗДДС на 25.03.2017г. и дължащо подаване на декларации по ЗДДС
за периода на действието си. Счел е за правилно приложена и санкционната норма.
За да отмени НП въззивният съд е приел, че са налице допуснати в хода на АНП
съществени процесуални нарушения, а именно:
-Неправилно е била приложена
разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, респ. незаконосъобразно АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя.
-Неправилно производството е било
спряно, тъй като в случая не са били налице основания по чл.43 ал.6 от ЗАНН.
Цитираната разпоредба допуска АНП да бъде спряно, само тогава, когато след
щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат
два протокола съответно от дати 11.01.2018г. и от 18.01.2018год., с които е
удостоверено, че адресът на К. е бил посетен е цел връчване на акт, но на него
не било открито лицето или друго упълномощено лице. ВРС е приел, че самите
протоколи не съдържат всички изискуеми реквизити, в т.ч. не е посочен и час на
посещение, както и че двукратно посещение на домашния адрес на лицето, в никакъв
случай не покрива изискването за щателно издирване. В този смисъл съдът е счел,
че намира, че актът, който е бил съставен в отсъствието на нарушителя, е
следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, което в случая не е
сторено.
-Счел е, че след като изобщо не
са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН,
то не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране
на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН и в този смисъл процесното НП е издадено
след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл.34 ал.3 от ЗАНН, а именно на
18.10.2021г.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо.
Подробно е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения,
съдът намира за неоснователни. Безспорно, неправилно е била приложена разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно същата, когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
Т.е., хипотезите, при които АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя са две,
като в случая и двете не са били налице. Нарушителят не е търсен съобразно
изискванията на закона – поканата не е изпратена на личния адрес на К., а на
този на ДЗЗД, като последният обаче не е бил точен или пълен. Именно поради
това и не може да се приеме, че лицето е получило поканата и не се е явило.
Споделят се изцяло и изводите на
ВРС, че спирането на АНП е извършено в нарушение на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, доколкото по делото липсват каквито и да
било доказателства по отношение на К. да е
било проведено щателно издирване по смисъл на цитираната норма. В ЗАНН е
предвиден специален ред за предявяване и връчване на акт, съставен в отсъствие
на нарушител и когато нарушителят не е бил намерен на адрес – чл.43, ал.4 и 5 от ЗАНН – актът се изпраща на съответната служба, а ако няма такава -
на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване, които не са приложени в случая. Под „съответната служба“ законът няма предвид
организацията на ответника /каквито твърдения се съдържат в жалбата/, а
съответното поделение на МВР, чиито служители имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН за върчване.
При това положение разпореденото
на 18.01.2018г. спиране на АНП
като издадено в противоречие на закона, не може да породи желаните от
администрацията правни последици. Т.е. в
конкретния случай предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове не са спрели да текат. Следователно и
преклузивният 6-месечен срок по ал.3 на чл. 34 от закона (според която образуваното
АНП се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта) е изтекъл
към датата на издавен на процесното НП. Това само е достатъчно, последното да
бъде отменено.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на процесуалния и на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като
касационна инстанция
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 662/17.05.2022г. по АНД № 727/2022г. на Районен съд –
Варна, ХХІІІ-ти
състав, с което е отменено
Наказателно постановление № 606928-F 360488/18.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД – НАП Варна, с което на М.Г.К.,
ЕГН **********,***, за нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на осн. чл.179 ал.1 от ЗДДС
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.