Р Е Ш
Е Н И
Е № 53
Гр. Пловдив, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори търговски състав в
публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нестор Спасов
ЧЛЕНОВЕ: Вера Иванова
Катя
Пенчева
при секретаря Нели Богданова, като разгледа докладваното
от съдията В. Иванова в.т.д. № 545 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 140,
постановено на 13.03.2019 г. по т.д. 231/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора,
с което са осъдени В.Д.С. и С.С.С.
да заплатят солидарно на “Ю.Б.”
АД- *** частично дължимите от тях суми по договор за кредит за покупка на
недвижим имот … от …г. и допълнително споразумение от … г. в размер на 72 303,89 лв., представляваща
непогасената главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба 7.08.2017 г., такси в размер на 342.89 лв., застраховки в размер на 289.15 лв. и нотариални такси в размер
на 686.42 лв., както и са осъдени В.Д.С.
и С.С.С. да заплатят на “Ю.Б.”
АД-гр. *** направените по делото разноски в общ размер на 6 731, 29 лв.
Жалбоподателите
В.Д.С. и С.С.С. молят по съображения, изложени във въззивната жалба от 22.04.2019
г., решението да бъде отменено като неправилно, като бъде отхвърлен като
неоснователен предявеният срещу тях осъдителен иск. Като ответници в
производството пред окръжния съд оспорват иска като неоснователен. Не заявяват
искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Претендират за присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата „Ю.Б.“АД-гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от
19.08.2019 г. Като ищец в производството пред окръжния съд банката е предявила
иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ за осъждане
на двамата ответници да й заплатят солидарно дължими от тях суми по договор за
кредит за покупка на недвижим имот …/… г. и допълнително споразумение от … г.,
както следва: 72 303,89 лв. непогасена главница, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, 342,89 лв.
такси като част от общо начислените и непогасени на падеж такси в размер на
464,12 лв., 289,15 лв. застраховки и 686,42 лв. нотариални такси. Не заявява
искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Не се спори
между страните, видно е и от приложения в копие към исковата молба договор за
кредит за покупка на недвижим имот № …/… г., че между ответниците и „Б. п. б.“АД-гр.С.,
чийто правоприемник понастоящем е банката-ищец, е възникнало договорно
правоотношение, съгласно което банката е предоставила на ответниците В.С. и С.С.
като кредитополучатели кредит в размер на общо 61 609 лв. със задължение
за тях да го върнат ведно с лихви,такси и разноски с краен срок за погасяване
420 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
Безспорно е, видно е и от представените в копия с исковата молба 8 броя
допълнителни споразумения (от … г., … г., … г., … г., … г., … г., … г. и … г.),
че между страните са постигнати допълнителни договорености във връзка с
ползването и връщането на кредита. С исковата молба, подадена в съда на 7.08.2017
г., банката-ищец твърди, че кредитът е бил надлежно предоставен на ответниците,
те са учредили обезпечение в полза на банката – ипотека върху техен недвижим
имот, били са сключени между страните по договора посочените по-горе
допълнителни споразумения. Твърди, че съгласно посочени клаузи от осемте
допълнителни споразумения страните са се съгласили съществуващите и непогасени
просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат
реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, като вследствие
на така извършените капитализации размерът на общо усвоената главница по
кредита е нараснал до 74 729,79 лв. Позовава се на уговорки, постигнати с
последното допълнително споразумение, подписано на … г. Твърди, че съгласно
договора ответниците са поели и задължение да заплащат на банката месечна такса
за администриране на просрочен кредит, дължима при забава в плащането на една
или повече анюитетни месечни вноски, както и да поемат изцяло разноските по
застраховка на обезпечението. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава
относно погасяването на кредита. Твърди, че поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 30.04.2014 г. на основание чл. 18 от договора и чл. 60,ал.2 от
ЗКИ банката обявява цялото задължение по кредита в размер на 72 303,89 лв.
за незабавно изискуемо и дължимо, като изпраща на всеки от ответниците
нотариални покани, връчени при условията на чл. 47,ал.5 от ГПК на датата
30.05.2017 г. С молба, уточняваща исковата, от 4.09.2017 г. твърди, че
задължението на ответниците е в размер на 72 303,89 лв. главница,
27 138,16 лв. договорна лихва, 464,12 лв. договорни такси, 289,15 лв.
заплатени застраховки и 686,42 лв. платени нотариални такси. Претендира за осъждане
на ответниците солидарно да заплатят на ищеца пълния размер на главницата
72 303,89 лв., част в размер на 342,89 лв. от дължимите такси с общ размер
на това вземане 464,12 лв., пълния размер на дължимите застраховки 289,15 лв. и
пълния размер на дължимите нотариални такси 686,42 лв.
С
определение от 20.03.2018 г. окръжният съд констатира, че са налице основания
по чл. 47,ал.6 от ГПК за назначаване на особен представител на ответниците по
делото и с определение от 31.05.2018 г. назначава за техен особен представител
адвокат З.Й.. На 8.06.2018 г. на адвокат Й. е връчен в това нейно качество
препис от исковата молба с приложенията.
С отговора
на исковата молба, подаден на 20.06.2018 г. от ответниците чрез адвокат Й., се
възразява, че с представените допълнителни споразумения към сключения договор
за кредит е извършвана капитализация на кредита със сбора на сумите за
просрочена главница, просрочена лихва, просрочени такси и просрочени плащания
по застраховки и че всички клаузи от допълнителните споразумения, с които
изтеклите лихви, такси и застраховки са капитализирани (приобщени към
главницата) са нищожни. Твърди се, че с капитализиране на лихвите са
компрометирани съставените погасителни планове, като неправилно са определени
размерите на анюитетните вноски и съдържащото се в тях съотношение между главница
и възнаградителна лихва, което е станало в погрешна пропорция. Заявява се, че олихвяването
на изтекли лихви е подчинено на специален правен режим, като съгласно чл.
10,ал.2 от ЗЗД то става съгласно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само
доколкото законът изрично го допуска и по реда и условия, определени в
нормативния акт. Твърди се, че уговорките, въз основа на които е осъществено
олихвяването на изтекли лихви, са нищожни поради противоречие със закона
(чл.10,ал.2 от ЗЗД) и не пораждат действие съгласно чл. 26,ал.4 от ЗЗД. Твърди
се още, че съгласно представените по делото два броя нотариални покани е видно,
че едностранното изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита не е достигнало до кредитополучателите, като не съдържа и изрично
посочване от коя дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Заявява се
възражение за изтекла давност на дължимите вноски за лихви, начислени и
неплатени преди 7.08.2014 г., които са включени в размера на главницата чрез
капитализация на дълга.
С допълнителната искова молба от 27.07.2018
г. банката-ищец твърди, че всяко от осемте допълнителни споразумения е
подписано след изрично подадена от клиентите молба поради възникнали временни
затруднения за изплащане на задълженията и те са сключени в съответствие с Наредба
№9/3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради
възникнали за кредитополучателите временни затруднения за погасяване на
задълженията. Посочва, че към датата на всяко едно от подписаните между
страните допълнителни споразумения е било налице просрочие по кредита, като
именно с цел предоговарянето му е следвало кредитната експозиция да бъде
редовна. Посочва, че с допълнителните споразумения страните се съгласяват
съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение
договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница, за което кредитополучателите дават своето съгласие, упълномощават и
оправомощават кредитора. Твърди, че преоформянето по банковата сделка се
осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез
погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата
сделка и именно поради същата причина при сключването на всеки анекс към
договора кредитополучателят е „усвоявал“ сума, с която реално са погасявани
просрочия по сделката и преоформянето е извършено при стриктно изпълнение на
чл. 13 от посочената Наредба. Посочва, че към последното допълнително
споразумение е налице двустранно подписан погасителен план, който отразява
цялото движение по кредита, включително всички промени в начина на погасяване
по кредитната експозиция и в него изрично е записано какъв е размерът на
дължимите към подписването му вноски на главница, а именно 74 729,79 лв.,
като с подписването на погасителния план ответниците отново са признали
съществуването на посоченото задължение. Заявява, че съгласно чл. 26,ал.4 от ЗЗД дори да се счете, че клаузи от допълните споразумения са нищожни, то това
не влече нищожност на всички, постигнати в допълнителните споразумения
договорки, нито начина на плащане, нито месечните вноски. Счита за
неоснователно възражението за нищожност на подписаните между страните
допълнителни споразумения. Посочва, че с исковата молба са представени всички
погасителни планове, които кредитополучателите са се явили в клон на банката да
ги подпишат и да ги получат.
С отговор на допълнителната
искова молба, подаден на 3.08.2018 г. от страна на ответниците чрез техния
особен представител адвокат Й., се поддържат заявените с отговора възражения.
Посочва се, че е налице капитализация на дълга Посочва се, че от частично
представените погасителни планове, без първоначалния такъв, който е неразделна
част от сключения договор за кредит, не може да се направи ясна преценка кои точно
суми по кредита са били в просрочие, с кои е капитализирана главницата по дълга
и за кои лихви е изтекла погасителна давност. Поддържа се възражението за
изтекла погасителна давност за лихвите по кредита, начислени и неплатени преди
7.08.2014 г., включително и тези, които са включени в размера на главницата
чрез капитализация на дълга.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема за установено, че кредитополучателите не са изпълнили
договорните си задължения за заплащане на дължимите погасителни вноски по
кредита и са изпаднали в забава относно погасяването му, поради което за
банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно
чл. 18 от договора. Тъй като е предявен осъдителен иск по чл. 430 от ТЗ, съдът
намира, че няма пречка обявяването на кредита за предсрочно изискуем да стане
от кредитора с връчване на препис от исковата молба на длъжника, ако
обективните предпоставки за това са били налице към този момент и исковата
молба съдържа ясно и недвусмислено волеизявление за обявяване на цялото вземане
по кредита за предсрочно изискуемо. Съдът приема, че връчването на ответника на
всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Съдът намира, че в
случая в исковата молба е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.04.2014 г. Съдът преценява като
неоснователно оплакването относно факта на предоговаряне със споразуменията на
актуалния размер на главницата, което според особения представител съставлява
недопустима капитализация на лихви. Съответно, съдът преценява затова като
неоснователно и възражението за погасяване по давност на всички лихви, които са
били конвертирани в главница, защото погасителната давност за вземанията за
главница е петгодишна и не е изтекла към датата на подаване на исковата молба.
Съдът преценява, че ответниците дължат на банката-ищец именно сумите, посочени
в исковата молба.
С подадената чрез особения
представител адвокат Й. на 22.04.2019 г. въззивна жалба жалбоподателите
заявяват оплакване, че окръжният съд неправилно е приел, че връчването на
исковата молба на особения представител представлява надлежно уведомяване за
предсрочната изискуемост на дълга по кредита. Счита се, че особеният
представител във всяка от хипотезите на чл. 29 от ГПК не може да извършва
материалноправни изявления от името на представлявания, не може да приема
материалноправни изявления, които пораждат правни последици за представлявания.
Счита се, че в исковата молба не се съдържа изявление за предсрочна
изискуемост, което трябва да е изрично и недвусмислено направено, а в исковата
молба не се съдържа изискуемото се от закона съдържание. Затова се твърди, че е
налице липса на надлежно връчено уведомление за предсрочната изискуемост на
кредита, поради което такава не е настъпила и са дължими само неплатените
вноски по кредита, с настъпили падежи до датата на предявяване на исковата
молба съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит, без да
се взимат предвид сключените допълнителни споразумения, за които няма
представени погасителни планове в цялост. Твърди се и че окръжният съд
неправилно е приел за неоснователно направеното възражение за нищожност на
сключените допълнителни споразумения относно извършеното капитализиране на
лихвите. Счита се, че капитализацията на просрочените лихви е забранена по
аргумент от чл. 10,ал.2 от ЗЗД. Твърди се, уговорките за капитализиране на
лихвата, постигнати със сключените допълнителни споразумения, противоречат на
закона и са нищожни, поради което при преценка за размера на дължимата и
непогасена главница не следва да се взима предвид капитализираната лихва,
присъединена към главницата. Относно неуваженото от окръжния съд възражение за
изтекла погасителна давност за неиздължените лихви с падеж преди 7.08.2014 г.,
капитализирани към главницата, се посочва, че това капитализиране е забранено,
поради което и договореностите за това са нищожни, както и че от 30.04.2014 г.
до 7.08.2014 г. е настъпил падежът на още 4 вноски, лихвите по които не са
капитализирани към главницата и за тях е изтекла погасителната давност.
С отговора на въззивната жалба
банката твърди, че уведомяването на ответниците за обявената от банката
предсрочна изискуемост на дълга по кредита е осъществено при стриктно спазване
на разпоредбите на чл. 47 от ГПК и трайната практика на ВКС. Посочва, че
връчването на книжата по делото е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването
правни последици. Посочва, че по делото е установено наличието на просрочени
погасителни вноски към датата на сключване на всяко едно от допълнителните
споразумения, както и че всички те са сключени след изрично подадена от
ответниците молба. Посочва, че чрез увеличение на договорения размер реално са
погасени просрочени и непогасени главница, договорни лихви и такси, поради
което т.нар. капитализации не представляват само лихва, те са реални погашения
и липсата на редовен кредит към датата на сключване на всяко едно споразумение
е пречка за предоговарянето му. Заявява, че това не са едностранни изменения в
договорния размер на кредита, а допълнително отпуснатите за погасяване на
задължения суми са предоставени вследствие на направени изрични писмени
искания.
Съгласно разпоредбата на чл. 430,ал.1
от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. В случая съгласно чл. 5 от договора за кредит, сключен на … г.,
уговореният между страните краен срок за погасяване (издължаване) на кредита,
включително дължимите лихви, е 420 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по кредита, и изтича на … г. Безспорно е, че този срок не е
изтекъл към датата на подаването на исковата молба. Банката-ищец предявява
осъдителната претенция спрямо ответниците за плащане на посочените в исковата
молба суми като дължими главница (ведно със законна лихва от датата на исковата
молба), такси и застраховки (не се претендира за присъждане на договорна
лихва), като твърди, че поради забава на длъжниците в изплащането на вноските и
допуснато неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.04.2014 г. тя е имала
основание съгласно чл. 18 от договора и чл. 60,ал.2 от ЗКИ и е обявила цялото
задължение по кредита за незабавно изискуемо.
Съгласно чл. 18 от договора за
кредит, при непогасяване на която и да е вноска по кредита банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а при неиздължаване на
три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично целият
остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Съгласно чл. 432,ал.1 от ТЗ банката може да иска
предсрочно връщане на сумата по кредита в предвидените в договора случаи. Съгласно
чл. 60,ал.2 от ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. Видно от заключението на
в.л. В.П. от 1.02.2019 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
12.02.2019 г., последното погасително плащане е в размер на 47 лв. и е извършено
от ответницата С. на 7.04.2014 г., кредитополучателите са преустановили
плащанията си по отношение на погасителна вноска с падеж 30.04.2014 г. Видно от
представените с исковата молба в копия две нотариални покани, те са изпратени
от банката (предоставени за връчване на нотариус А.К.) до всеки от двамата
длъжници на 15.03.2017 г. Установява се следователно, че в периода от 7.04.2014
г. до 15.03.2017 г. длъжниците не са извършвали плащания на суми и не са
платени вноските по кредита, считано от вноската с падеж 30.04.2014 г.
занапред, поради което е налице значителна забава, която дава право на банката
да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Както е посочено в съображенията по т.18 на
ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки - обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. В
случая банката претендира да е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем именно с изявленията, отправени до длъжниците с двете нотариални
покани. Видно от текста на поканите, в тях ясно е казано, че поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.04.2014 г. и на основание чл. 18
от договора за кредит във вр. с чл. 60 от ЗКИ
банката уведомява длъжниците, че обявява задължението в размер на 72 303,89
лв., представляваща неиздължена главница, 24 074,02 лв., представляваща
договорна лихва, 1034,31 лв. дължими такси по банковата сделка за незабавно
изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора. Поканите са
изпратени до всеки от двамата длъжници на адрес гр. С. З., ул.“Ц. И. Ш.“№…, ет….,
ап….. Видно от отбелязванията от помощник-нотариус на нотариус А.К.,
нотариалните покани са доставени на този адрес, осъществено е трикратно
посещение на посочени дати, залепено е уведомление на вратата и в законния
двуседмичен срок поканите не са получени, поради което на основание чл. 47,ал.5
от ГПК нотариалните покани следва да се считат за връчени. Съответно, на
31.05.2017 г. от помощник-нотариуса е удостоверено връчването на нотариалните
покани на всеки от двамата длъжници съгласно чл. 47,ал.5 от ГПК на дата
30.05.2017 г.
Видно от чл. 25 от договора за
кредит от … г., всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с
препоръчано писмо, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени
в началото на договора, като в случай, че някоя от страните промени адреса си,
посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна,
като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички
съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени. В началото на
договора посоченият адрес и за двамата кредитополучатели е един и същ и това е
адресът, на който са изпратени нотариалните покани – гр. С. З., ул.“Ц. И. Ш.“№…,
ет….,ап….. Видно обаче от представените от ищеца с молбата от 26.11.2019 г. в
копия молби за предоговаряне (л.221-226 от досието на делото на ОС), приети в
съдебното заседание на окръжния съд на 12.12.2018 г., във всяка от тях, освен
адрес по лична карта в гр. С. З. на ул.“Ц. И. Ш.“…, е посочван и адрес за
кореспонденция, като в молбите от 17.03.2009 г. и от 11.06.2010 г. този адрес
за кореспонденция е бул.“Ц. С. В.“…, вх…., ет….,ап…., а в тези от 30.06.2011
г., 3.07.2012 г., 26.02.2013 г. и 28.08.2013 г. посоченият адрес за
кореспонденция е гр. К., ул.“П.“…, вх….,ап…., ет….. Установява се следователно,
че съгласно последната молба, подадена от кредитополучателите в банката на
28.08.2013 г., в нея за адрес за кореспонденция както за В.С., така и за С.С.,
е посочен друг адрес – гр. К., ул.“П.“…, вх…., ет…., ап….. В последното,
сключено между страните на … г., допълнително споразумение към договора за
кредит за В.С. като адрес за
кореспонденция е посочен гр. К., ул.“П.“…, вх…., ет…., ап…., а за С.С. е
посочено, че той е представляван от В.С. като упълномощено лице съгласно
пълномощно от 20.08.2013 г., заверено в посолството на РБ в Л. При тези
обстоятелства се установява, че е налице промяна на адреса на кредитополучателите,
посочен в договора за кредит, за която промяна те надлежно в писмен вид са
уведомили банката, поради което и съгласно чл. 25 от договора е следвало
нотариалните покани с изявленията за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем да бъдат изпратени за връчване на адреса в гр. К. Тъй като това не е
направено, то следва да се приеме, че изявленията на банката за обявяване на
кредита за изцяло предсрочно изискуем не са валидно достигнали до
кредитополучателите на дата 30.05.2017 г. с представените с исковата молба
нотариални покани, както твърди ищецът.
Тъй като предявеният иск е
осъдителен с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430,ал.1 от ТЗ, следва да се прецени дали исковата молба в
случая има характер на уведомление до длъжниците за настъпване на предсрочната
изискуемост. В исковата молба изрично е заявено от ищеца, че поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.04.2014 г., на основание чл. 18
от договора за кредит и чл. 60,ал.2 от ЗКИ банката обявява цялото задължение в
размер на 72 303,89 лв. за незабавно изискуемо и дължимо с нотариалните
покани, след което посочва какви са вземанията на банката към датата на
подаване на исковата молба (уточнени по указание на съда с молбата от 4.09.2017
г.) относно главница, договорна лихва, договорни такси, заплатени застраховки и
нотариални такси. Налице е следователно в исковата молба ясно, конкретно,
изрично и недвусмислено изявление на банката-ищец относно обявяването на
кредита за изцяло предсрочно изискуем и затова тя има и характер на уведомление
до длъжниците за настъпване на предсрочната изискуемост. Затова с връчване на
преписа от исковата молба на ответниците настъпва предсрочната изискуемост на
целия остатък от предоставения кредит. В случая препис от исковата молба не е
връчен лично на ответниците В.С. и С.С., препис е връчен на 8.06.2018 г. на
назначения от съда съгласно чл. 47,ал.6 от ГПК техен представител адвокат Й.. В
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжниците-ответници (в тази насока –
решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г., I ТО, ТК). Тъй като, както бе вече
посочено по-горе, в случая се установява наличие на предпоставките банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем, то от датата на връчването на исковата
молба на особения представител 8.06.2018 г. е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита. След като, както бе установено по-горе, длъжниците не
са извършвали погашения по кредита след датата 7.04.2014 г., то е несъмнено, че
дължимите суми, които се претендират за присъждане с исковата молба, за
главница, такси и застраховки не са били изплатени, включително частично,
поради което са изискуеми и към датата 8.06.2018 г. Следва да се прецени с
оглед заявените от ответниците чрез техния особен представител възражения относно
размера на дълга има ли понастоящем ищецът вземане спрямо ответниците,
съответно, в какъв размер е то.
На първо
място, от страна на ответниците чрез техния особен представител се възразява,
че са нищожни сключените между страните по договора допълнителни споразумения,
с които е извършена капитализация на дълга по кредита със сумите по
просрочените лихви, такси и застраховки. Следва веднага да се посочи, че
олихвяването на просрочено задължение за такси, респективно, за застраховки,
включително чрез прибавянето им към главница по кредит, върху която се
начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по смисъла на чл.
10,ал.2 от ЗЗД (в тази насока – решение № 66/29.07.2019 г. на ВКС по т.д. № 1504/2018
г., II ТО, ТК).
Несъмнено
е, че в случая са били налице и са налице фактически и правни обстоятелства,
които изискват и служебна проверка от съда относно неравноправен характер на
договорните клаузи, тъй като разглежданият случай попада в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори. Видно от договора за кредит за покупка на недвижим
имот от … г., обезпечен с ипотека (която е учредена съгласно представения в
копие нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № …/…
г., том …, рег. № …, дело № …/… г. на нотариус Е. Т.), той е потребителски
договор, тъй като е сключен между банката като кредитодател, от една страна, и,
от друга страна, от В.С. и С.С. като кредитополучатели за финансиране на
покупка на недвижим имот – апартамент в гр. С. З., - както и на други
разплащания, и двамата се явяват потребители по смисъла на чл. 2, б.“б“ от
Директива 93/13/ЕИО, съгласно която разпоредба „потребител“ означава всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
Директивата, участва в договора поради интереси, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност, респективно по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП, която норма определя като потребител физическо лице, което
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и физическо лице, което като страна по договор по
ЗЗП действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ответниците
чрез своя особен представител твърдят, че всички допълнителни споразумения към
договора за кредит са нищожни са основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 10,
ал.2 от ЗЗД. Това възражение следва да се приеме и за възражение по смисъла на
чл. 146,ал.1 във вр. с чл. 143,ал.2,т.2 от ЗЗП (в редакцията на нормата след измененията,
обнародвани в ДВ, бр.100/2019 г., а преди това – чл. 143,т.2 от ЗЗП). Съгласно
чл. 143,ал.1, т.2 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи
от закон, по отношение на търговеца при неточно изпълнение на договорни
задължения. Заявено е изрично от ищеца в исковата молба, видно е от и текста на
седемте (без това от … г.) допълнителни споразумения към договора за кредит -
от … г., … г., … г., … г., … г., … г. и … г., - че с всяко от тези седем
допълнителни споразумения е договорено, че страните се съгласяват
съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение
договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница. Видно е от допълнителните споразумения, че съгласно всяко от тях е
имало просрочена лихва, която да бъде преоформена чрез натрупване към редовната
главница – по 540 лв. просрочена лихва съгласно допълнителното споразумение от …
г. и съгласно допълнителното споразумение от … г., 988,17 лв. просрочена лихва
съгласно допълнителното споразумение от … г., 641,33 лв. просрочена лихва съгласно
допълнителното споразумение от … г., 1257,14 лв. просрочена лихва съгласно
допълнителното споразумение от … г., 432,12 лв. просрочена лихва съгласно
допълнителното споразумение от … г. и 1081,01 лв. просрочена лихва съгласно
допълнителното споразумение от … г. В допълнителната искова молба банката се
позовава на Наредба № 9/3.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отменена през 2014 г.), но в нито една от разпоредбите на тази Наредба не се
съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което тя не се
явява наредба на БНБ по смисъла на чл.10,ал.2 от ЗЗД, установяваща възможност
за олихвяване на изтекли лихви, като идеята на чл.13 от Наредбата не е да се
утежни състоянието на длъжника чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице
при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за
лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва (както е
прието в решение № 66/29.07.2019 г. на ВКС по т.д. 1504/2018 г., 2 ТО, ТК).
Затова в случая следва да се приеме, че в отношенията между банката и двамата
длъжници-физически лица по договора за кредит за покупка на недвижим имот
уговорките в седемте анекса за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които да се начислява възнаградителна
лихва, представлява забранен анатоцизъм по смисъла на чл. 10,ал.2 от ЗЗД,
поради което те са нищожни съгласно чл. 146,ал.1 във вр. с чл. 143, ал.2,т.2 от
ЗЗП. При условията на чл. 146,ал.5 от ЗЗП наличието на тези неравноправни клаузи
обаче не води до нищожност на договора между страните, защото процесният
договор може да се прилага и без тях, а именно като задължението на длъжника по
договора за кредит се определи, без към размера на главницата да се прибавят
суми за изтекли лихви. Видно от заключението на в.л. В.П. от 22.01.2020 г.,
прието в съдебното заседание на апелативния съд на 31.01.2020 г., към
30.05.2017 г., посочена като дата на предсрочната изискуемост от ищеца, но,
както бе прието от съда по-горе, тази дата е 8.06.2018 г. и поради липсата на
погашения от длъжниците след датата 7.04.2014 г. няма промяна в изчисленията,
т.е. и към 8.06.2018 г., изчислявайки редовна лихва, като взима предвид
лихвените проценти по основния договор и допълнителните споразумения, без да се
имат предвид посочените задължения в допълнителните споразумения, без клаузите
за промени на договорената лихва и без отчитане на капитализацията на суми
(както изрично посочи вещото лице в съдебното заседание на 31.01.2020 г.), общо
усвоената от длъжниците главница е в размер на 61 609 лв., от която е
изплатена сума в размер на 2 554,94 лв., т.е. дължимата от
кредитополучателите главница е в размер на 59 054,06 лв. (вещото лице
посочва и дължимата договорна лихва към датата 30.05.2017 г. която обаче не е предмет на сега предявената
и разглеждана претенция – 46 988,76 лв., от която е изплатена сума в
размер на 22 015,21 лв., т.е. дължимата договорна лихва е 24 973,55
лв.; посочва и дължимата наказателна лихва в размер на 674,12 лв., от която е
погасена сума н размер на 43,60 лв., т.е. дължимата наказателна лихва към
30.05.2017 г. е 630,52 лв.). Видно от същото заключение на вещото лице, за периода
21.07.2007 г.-21.07.2016 г. размерът на дължимата годишна такса управление 0,1%
е в размер на 592,63 лв., от която е платена сума в размер на 415,48 лв., т.е.
дължимата годишна такса за управление върху непогасената главница е 177,15 лв. Относно
сумите за застраховките и за нотариалните такси вещото лице посочва в съдебното
заседание на 31.01.2020 г., че няма промяна в техния размер така, както е той
изчислен в заключението от 1.02.2019 г., прието в съдебното заседание на
12.02.2019 г. на окръжния съд, и обясненията на вещото лице в същото съдебно
заседание, като след 27.07.2017 г. от банката няма начислени такси и
застраховки – съответно, 289,15 лв. за застраховки и 686,42 лв. за нотариални
такси. Видно от представената в копие с исковата молба подробна справка за
задълженията на В.С. и С.С. по договора за кредит, отразени са от банката (лист
70 от досието на ОС) като дължими 5 суми за имуществени застраховки, съответно,
на датите 7.08.2012 г., 23.07.2013 г., 28.07.2014 г., 27.08.2015 г., 22.07.2016
г. и 27.07.2017 г. на обща стойност 535,85 лв., платена е сума общо в размер на
246,70 лв. и остава дължима сумата 289,15 лв., за присъждането на която
претендира банката-ищец. Видно от същата справка (л.70 и 71 от досието на
делото на ОС), посочени са четири суми, дължими на датите 20.06.2016 г.,
15.03.2017 г., 15.03.2017 г. и 14.06.2017 г., като общият размер на това
задължение е 686,42 лв. и за присъждането на тази сума претендира ищецът. Установява
се следователно, че банката-ищец има вземане спрямо ответниците съгласно
процесния договор за кредит за сумата 59 054,06 лв. – главница, за сумата 177,15 лв. – дължима годишна
такса управление 0,1%, за сумата 289,15 лв. – дължима за застраховки и за
сумата 686,42 лв. – дължима за нотариални такси.
Заявено е,
на второ място, от страна на ответниците в производството пред окръжния съд възражение
за изтекла давност на дължимите вноски за лихви, начислени и неплатени преди
7.08.2014 г., които са включени в размера на главницата чрез капитализация на
дълга. Във въззивната жалба относно това неуважено от окръжния съд възражение
за изтекла погасителна давност за неиздължените лихви с падеж преди 7.08.2014
г., капитализирани към главницата, се посочва, че това капитализиране е
забранено, поради което и договореностите за това са нищожни, както и че от
30.04.2014 г. до 7.08.2014 г. е настъпил падежът на още 4 вноски, лихвите по
които не са капитализирани към главницата и за тях е изтекла погасителната
давност. Тъй като претенцията на банката съдът приема за основателна за
посочените по-горе размери, без в размера на дължимата главница да са включени
лихви, защото не се отчита преоформянето съгласно седемте допълнителни
споразумения на просрочена лихва към главницата, то няма включени в тази
главница суми за дължими вноски за лихви, начислени и неплатени преди 7.08.2014
г., които се претендира да са погасени по давност. Следва да се посочи, че в
настоящото съдебно производство банката не е предявила претенция за присъждане
на договорна лихва, поради което за този вид вземане доводът на
жалбоподателите, заявен във въззивната жалба, е неотносим. Установява се
следователно, че оплакванията на жалбоподателите, основани не неуважаването от
окръжния съд на тяхното възражение за погасяване на вноски за лихви, са
неоснователни.
Както бе посочено
по-горе, настоящият съдебен състав приема, че банката-ищец има вземане спрямо ответниците на
основание сключения между тях договор за кредит за сумата 59 054,06 лв. –
главница, за сумата 177,15 лв. –
дължима годишна такса управление 0,1%, за сумата 289,15 лв. – дължима за
застраховки и за сумата 686,42 лв. – дължима за нотариални такси. Следва по
изложените съображения да се приеме по иска с правно основание чл. 430 от ТЗ,
че длъжниците В.С. и С.С. дължат да заплатят солидарно на банката така посочените
суми. Затова следва, съответно, решението в обжалваната от тях част, с която те
са осъдени да заплатят солидарно на банката дължими суми по договора за кредит,
обявен за предсрочно изискуем от банката, да бъде отменено частично – в частта,
с която те са осъдени да заплатят на банката солидарно сумата над 59 054,06
лв. до 72 303,89 лв. за главница, ведно със законната лихва върху сумата
на посочената разлика, и сумата над 177,15 лв. до 342,89 лв. за заемни такси,
като искът се отхвърли за посочените разлики. Следва да бъде потвърдено
решението в частите му, с които те са осъдени солидарно да заплатят на банката сумата
59 054,06 лв. за главница, сумата 177,15 лв. за заемни такси, сумата 289,15
лв. за застраховки и сумата 686,42 лв. за нотариални такси.
С оглед
резултата от въззивното обжалване следва да бъде отменено решението на окръжния
съд и в частта му за разноските. Следва ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на банката-ищец разноски по съразмерност. От банката-ищец в
производството пред окръжния съд са направени разноски за платена ДТ 2944,89
лв., платено адвокатско възнаграждение 3 286,40 лв., внесена сума за
възнаграждение на особения представител на ответниците 2 738,70 лв.,
платено възнаграждение за вещо лице 500 лв. Следва да се посочи, че е внесена и
сума в размер на 350 лв. за възнаграждение на вещо лице, вносната бележка за
което се намира на л. 136 от досието на делото на ОС, но тази сума не е била
изплатена на вещото лице и може да бъде върната при поискване от ищеца, поради
което сега тя няма да бъде включена в размера на присъжданите разноски. В
производството пред апелативния съд са направени разноски за внесена сума за
възнаграждение на особения представител на ответниците 2 738,70 лв.
Следователно за производството по спора пред двете съдебни инстанции ищецът е
направил разноски общо в размер на 12 208,69 лв. При предявен иск за общ
размер на претендираната за присъждане сума 73 622,35 лв. и уважаване на
иска за сумата 60 206,78 лв. дължимата сума за направените от банката
разноски по съразмерност е 9 984 лв. и тя следва да бъде присъдена в полза
на банката-ищец и в тежест на ответниците. Съгласно т.7 от ТР №6/2012 г. от
6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и разпоредбата на чл.
78,ал.6 от ГПК банката следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на апелативния съд дължимата ДТ за
производството по въззивното обжалване (1 472,45 лв.) и платеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице (300 лв.) или общо сумата
1 772,45 лв.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140, постановено на 13.03.2019 г. по т.д. 231/2017 г. на Окръжен
съд – Стара Загора, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която са осъдени В.Д.С. и С.С.С. да заплатят солидарно на “Ю.Б.”
АД- *** дължимите от тях суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот …
от …г. и допълнително споразумение от … г., както следва: сумата 59 054,06 лв., представляваща пълния размер на непогасената
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда 7.08.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата 177,15
лв., представляваща пълния размер на дължимата годишна такса за управление на
кредита; сумата 289,15 лв.,
представляваща пълния размер на дължими застраховки; сумата 686,42 лв.,
представляваща пълния размер на дължими нотариални такси.
ОТМЕНЯ решение № 140, постановено на 13.03.2019
г. по т.д. 231/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА
ЧАСТ, с която са осъдени В.Д.С.
и С.С.С. да заплатят солидарно на “Ю.Б.”
АД- *** следните суми: сумата над 59 054,06 лв. до 72 303,89 лв., представляваща вземане за пълния размер на главница съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот № …/… г. и допълнително споразумение към него от … г., ведно
със законната лихва върху тази разлика, считано от 7.08.2017 г.; сумата над 177,15 лв. до 342,89
лв., представляваща вземане за
годишни такси по кредита, което вземане е предявено като частично от банката-ищец за размер 342,89
лв., частично от пълния такъв 464,12 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 430 от ТЗ, предявен с искова молба от 7.08.2017 г. от „Ю.Б.“АД-гр.С., ***,
ЕИК … (като правоприемник на „Б. п. б.“АД-гр.С.), против В.Д.С., ЕГН **********
***, с постоянен и настоящ адрес *** и С.С.С., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес ***, за осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно на банката следните
суми: сумата над 59 054,06 лв. до 72 303,89 лв., представляваща вземане за пълния размер на главница съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот № …/… г. и допълнително споразумение към него от … г., ведно
със законната лихва върху тази разлика, считано от 7.08.2017 г.; сумата над 177,15 лв. до
342,89 лв., представляваща вземане
за годишни такси по кредита, което вземане е предявено като частично от банката-ищец за размер 342,89
лв., частично от пълния такъв 464,12 лв., поради неоснователност.
ОТМЕНЯ
решение № 140, постановено на 13.03.2019 г. по т.д. 231/2017 г. на Окръжен съд
– Стара Загора, И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която са осъдени В.Д.С. и С.С.С. да заплатят на “Ю.Б.” АД-гр. ***
направените по делото разноски в общ размер на 6 731, 29 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН ********** ***, с постоянен и настоящ адрес *** и С.С.С.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** да заплатят общо на „Ю.Б.“АД-гр.С., ***,
ЕИК … сумата 9 984 лв. – направени разноски по съразмерност за
производството по делото пред окръжния съд и пред апелативния съд.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД-гр.С., ***, ЕИК …да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – гр. П., бул. „6 с.“…,
БУЛСТАТ … сумата 1 772,45 лв. – разноски за въззивното производство за ДТ
(1 472,45 лв.) за въззивното обжалване и за платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице (300 лв.), както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване
на изпълнителен лист за събиране на горната сума при невнасянето й от банката
до влизане на настоящото решение в сила.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(1)
(2)