№ 1003
гр. София, 05.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20211110172952 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„П.К.Б.“ЕООД ,ЕИК : ********* против длъжника Р. В. Г.,ЕГН : ********** , и е подадено
за следните суми:
- сумата от 3000лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
25.09.2018 г., ведно със законна лихва от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането ;
- сумата от 929 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение ;
- сумата от 2786,40 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги ведно със законна лихва от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането .
- лихва за забава в размер на 285,32 лв. за периода от 11.11.2018год. до 27.08.2019 г.;
- законна лихва в размер на 1348,75 лв. за периода от 27.08.2019год. до 20.12.2021 г.;
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги в размер на 2786,40лева , както и такса за извънсъдебно събиране
1
на вземането в размер на 30 лв. е налице обоснована вероятност ,че са неравноправни като
евентуално противоречащи на разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4
и чл.19 от Закона за потребителският кредит .
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му
пакет от допълнителни услуги ,в размерна 2786,40лв. също се явява прекомерно,тъй като е
почти в размера на отпускания кредит от 3000лв. и не отговаря на изискванията на закона .
Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а
наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. Наред с това заплащането
на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в
общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните Договор . Самото възнаграждение е в размер
почти отговарящ на размера на отпуснатия заем,като съществува вероятност ,че смисъла на
тази уговорки е да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
По отношение претендираното вземане за такса в размер на 30лв. ,за извънсъдебно
събиране на вземането,съдът намира , че по своята правна същност то също представлява
обезщетение за вреди от забава на длъжника и претенцията за него противоречи на
императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 2786,40лева и такса за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„П.К.Б.“ЕООД ,ЕИК : ********* против длъжника Р. В. Г.,ЕГН : ********** в частта му
за сумата от 2786,40 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги ведно със законна лихва от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 30
лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,както и за
разноски в размер на 116,83 лв.,съобразно отхвърлената част от вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2