№ 342
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251100601959 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 26.09.2024г. по НЧХД № 7589/2023г., СРС, НО, 19 състав е признал
подсъдимата М. Г. Г.- Ц. за виновна в това, че на 06.12.2022 г. около 17:00 ч., в Конно
спортна база „Хан Аспарух“ - НСБ, находяща се на адрес: гр. София, ул. „*********, чрез
извършване на действия по отношение на телесната цялост на С. С. Ш., е причинила
следните увреждания на С. С. Ш.: охлузване в областта на върха на носа, кръвонасядания с
подлежащи отоци на двете мишници, което представлява лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на страдания, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2
от НК, поради което и на основание чл.78А, ал.1 от НК съдът я е освободил от наказателна
отговорност и й е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две
хиляди) лева.
С присъдата съдът е постановил вещественото доказателство- CD-R да остане по
делото, до унищожаването на делото по надлежния ред.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимата М. Г. Г. – Ц. да
заплати на частния тъжител С. С. Ш. сторените от нея разноски по делото и за упълномощен
адвокат в общ размер на 3782 (три хиляди седемстотин осемдесет и два лева) лв. и по
сметка на СРС за възнаграждение по ВТЕ в общ размер на 974,39 (деветстотин седемдесет и
четири лева и тридесет и девет стотинки) лв.
Съдът на основание чл.190, ал.2 от НПК е осъдил подсъдимата М. Г. Г. – Ц. да
заплати по 5 държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
С постъпилите жалба и допълнение към нея от страна защитника на подс. М. Г. – адв.
К. се обжалва изцяло първоинстанционната присъда, като се посочва, че същата е
постановена при неправилно приложение на материалния закон и необоснована- при
избирателно ценене на доказателствения материал. Сочи се, че районният съд
едностранчиво е кредитирал производни гласни доказателствени средства от страна на
тъжителя, като не е преценил заинтересуваността им и оттам – че не е установено
авторството на деянието. Прави се искане за отмяна на присъдата и признаване на подс. Г. за
1
невиновна.
В срока по чл.322 от НПК е постъпило писмено възражение от адв. З., в качеството й
на упълномощен повереник на частния тъжител С. Ш., в което се излагат твърдения, че
обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна, постановена при правилно изведена
фактическа обстановка и достатъчност на доказателствата. Посочват се подробни аргументи,
касателно доводите на защитата, изложени в жалбата и допълнението към нея. В заключение
се отравя искане въззивният съд да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
В разпоредително заседание на 21.03.2025г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. М. Г. – адв. К.
твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като по
делото не се доказва подсъдимата да е извършила вмененото й престъпление по чл.130, ал.2
НК. Излага твърдения, че установените фактически положения от първостепенния съд са в
диаметрална противоположност на тези, установени със събрание по делото доказателства.
Въвежда твърдения, че доказателствената съвкупност е тълкувана едностранчиво, превратно
и пристрастно единствено в полза на частното обвинение, като развива тълкуване на
доказателствата от гледна точка на тяхното виждане. Поддържа, че няма свидетели, които да
потвърждават с лични впечатления, че подсъдимата е осъществила физическа конфронтация
спрямо частната тъжителка, от които да е причинена твърдяната лека телесна повреда.Прави
се искане присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимата да
бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Повереника на частния тъжител М. Г. – адв. З. моли съда да остави без уважение
въззивната жалба, а постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като
законосъобразна и правно обоснована.
Подс. М. Г., редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното й от съда право на последна дума, моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие
с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са
следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни- показанията на
разпитаните свидетели В.С., А.К., П.Р., К.Д., С.Х. и Е.В. и писмените доказателства,
приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК съдържащите се материали в заверен
вид по пр. пр. №20478/2023 г. по описа на СРП и по пр. пр. № 21056/2023 г. по описа на
СРП, съдебномедицинско удостоверение №314/2022 г., жалба до КЗЛД от частната
тъжителка, писмо до председателя на сдружение „Ездови клуб Еклипс“ от председателя на
КЗЛД, писмо до И.Ц. от собственици и съсобственици на коне, индивидуален договор за
доставка на услуги, уведомление, договор №21- 1384-1/29.12.2021 г. между С. С. Ш. и
„Национална спортна база“ ЕАД, договор №23-170-1/27.01.2023 г. между С. С. Ш. и
„Национална спортна база“ ЕАД, молба от 09.12.2022 г. от Ст. Ш. до Национална спортна
база ЕАД, молба от Ст.Ш. до председателя на КЗЛД от 23.09.2022 г. за оттегляне на жалба,
писмо от Ен Ер Джи Софт ЕООД, че записите се съхраняват 30 дни, писмо от КЗЛД,
видеотехническа експертиза, обективирана в протокол №38-Ф/2024 г., резолюция за
прекратяване на преписка от 26.09.2022 г. на председателя на КЗЛД, програма за провеждане
на държавно първенство по обездка 29.09-01.10.2022г. КСБ „Фригопан“, Балканска лига по
2
обездка 27-28.05.2023 г., характеристика от ездови клуб „Еклипс“, удостоверение от
Фондация „Помощ на лица с проблеми в развитието“, характеристика от Българска
федерация по конен спорт, писма от 06 РУ-СДВР, съдебномедицинска експертиза,
видеотехническа експертиза, справка за съдимост, копия на фактури и докладни записки от
ПИ при 06 РУ-СДВР
Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване от
районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с
приетата от контролиращия съд, и която е следната:
Подсъдимата М. Г. Г. - Ц. е родена на ********* г. в гр. София, българска гражданка,
с висше образование, работи като треньор, с адрес: гр. София, бул. „*********, ЕГН
**********. Същата е неосъждана, видно от свидетелство за съдимост. Има положителни
характеристични данни. Срещу подсъдимата в 06 РУ-СДВР има заведени два сигнала през
периода м. януари 2022 г. до момента, а именно: единият е от 05.05.2023 г. и е предмет на
прокурорска проверка, а вторият е от 11.02.2024 г. от В.С. и посетен адрес: конна база „Хан
Аспарух“, като двете лица са предупредени писмено да не влизат в словесна и физическа
саморазправа.
Подсъдимата Г. работела като треньор. Същата била назначена като инструктор по
провеждане на тренировки на начинаещи и напреднали ездачи към „Сдружение ездови клуб
„Еклипс“. Председател на сдружението И.Ц. е съпруг на подсъдимата. Тя се изявява и като
треньор на деца и младежи с проблеми в развитието.
Конно-спортна база „Хан Аспарух“ е обект на „Национална спортна база“ (НСБ)
ЕАД. Сдружение с нестопанска цел „Ездови клуб Еклипс“ са наематели на боксове и
помещения в конюшня №1. В същата конюшня №1 наемател на един брой бокс и амуничник
18 кв. м. е частната тъжителка Ст. Ш., по силата на договор за 2022 г. №21-1384-1/29.12.2021
г. с „Национална спортна база“ ЕАД.
На територията на конюшнята се извършвало видеонаблюдение и видеозапис с
охранителни камери, с доставчик на услугата „Ен Ер Джи Софт“ЕООД, за което било
поставено уведомление. Администратор на данните бил „Сдружение ездови клуб Еклипс“,
обработващ данните „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД.
Боксът, който бил нает от частната тъжителка към м. декември 2022 г. не бил снабден
с охранителна камера, с доставчик на услугата „Ен Ер Джи Софт“ЕООД. Същата по повод
на видеонаблюдението в конюшнята подала сигнал до председателя на КЗЛД на 27.07.2022
г., тъй като счела, че действията на „Сдружение ездови клуб Еклипс“ са противозаконни и
нарушават правата й и тези на посетителите и засягат неприкосновеността на личните им
данни, тъй като чрез изградената и работеща система за видеонаблюдения е обект на
наблюдение както от организатора и обработващия данните, така и от трети лица, някои от
които непълнолетни, на които е предоставен достъп до образ чрез мобилно приложение в
реално време. Излага се, че охранителна дейност в обекта се извършва от фирма „Боду
СОД“. Във връзка с този сигнал са изискани писмени обяснения от председателя на
Сдружение „Ездови клуб Еклипс“ И.Ц.. Във връзка с тази преписка пред КЗЛД е подадена
подписка от собственици и съсобственици на коне до председателя на „Сдружение ездови
клуб Еклипс“, подписана и лично от същия И.Ц., че са обезпокоени от възможността да не
могат да наблюдават конете си, по повод жалбата до КЗЛД. На 23.09.2022 г. в деловодството
на КЗЛД постъпва молба от частната тъжителка, с която изявява желание да бъде изтеглена
подадената от нея жалба и след като е докладвана на председателя на КЗЛД на 26.09.2022 г.
преписката е прекратена с резолюция на председателя на КЗЛД.
Подсъдимата и частната тъжителка се познавали през годините, тъй като по повод на
обгрижваните от тях коне се помещавали в една и съща конюшня.
През годините двете имали спорове във връзка с поддръжката на конюшнята.
Конфликтът между тях назрял когато преди години частната тъжителка за своя сметка
направила ремонт на отдушника в помещението, което й разрешил управителя на конната
база В.Т., но категорично против този ремонт била подсъдимата Ц.. След това често между
тях възниквали конфликти по повод на ползвани в помещението вещи, както и къде си
поставя частната тъжителка сеното за кобилата, която отглеждала в тази конюшня. За
конфликтите и двете се обръщали към отговорника на конната база В.Т.. Същият преценява,
3
че подсъдимата има по-избухлив характер, тъй като защитава интересите на клуба, което е
свързано с много коне и хора, а С. Ш. отглежда коня си аматьорски, като домашен любимец.
Конфликтите между двете жени през последните години са във връзка с претенциите на Ц.
как да се ползват общите части на конюшнята, в която и двете са наемателки.
На 06.12.2022 г. преди 17:00 часа подсъдимата била преместила купата със сено на
Ш., тъй като преграждала пътя към амуничника. Когато тъжителката Ш. дошла около 17:00
часа, за да обгрижи кобилата си, която обитавала наетия от нея бокс в конюшня №1, видяла
как подсъдимата размества купата със сено пред бокса, който е наела. Двете били водили
спорове по въпроса да не се пипат вещи, касаещи обгрижването на кобилата на Ш.. Като
преди да влезе в конюшнята тъжителката разговаряла с майка си, свидетелката К.а по
телефона, тъй като последната била претърпяла инсулт и се чували по няколко пъти на ден.
След като видяла какво прави подсъдимата, тя прекъснала разговора с майка си.
Подсъдимата и тъжителката се срещнали до бокса, нает от Ш.. Тъжителката поискала
обяснение от Ц. защо за пореден път пипа сеното й. Ц. се ядосала. Хванала с двете си ръце
за мишниците Ш. като я е стискала силно и я тресяла. След това взела вилата от купата със
сено на тъжителката и замахнала с нея високо към главата й, но частната тъжителка се
отдръпнала, но въпреки това не успяла да предотврати съприкосновение между вилата и
тялото си и подсъдимата успяла с високо вдигнатат вила да й нанесе повърхностни рани по
носа, с леко кръвотечение. Частната тъжителка се опитала да отнеме вилата от ръцете на
подсъдимата. След това подсъдимата с дръжката на вилата ударила подсъдимата в областта
на корема. Когато подсъдимата оставила вилата, хванала тъжителката за дрехите, започнала
да я дърпа, оскубала я и на тъжителката Ш. й паднала ластика за коса и едната слушалка от
ухото на земята в конюшнята, която и я загубила. След това подсъдимата Ц. се е отдръпнала,
но словесните им пререкания продължили. Частната тъжителка взела вилата си за сено и
замахнала към подсъдимата, за да я изгони. Последният епизод от тяхната свада, с
продължителност от няколко минути, бил свален като запис от охранителната камера, която
се намирала в близост до коня Дублин, от свидетелката С.Х., която се състезавала с този кон,
тренирана от съпруга на подсъдимата И.Ц.. Свалянето на част от записа от
видеонаблюдението, осъществявано от охранителна камера, било сторено с програма, чрез
телефона на Х.. По молба на подсъдимата този запис й бил изпратен от свидетеля Х. още
същата вечер по „Вайбър“. Подсъдимата казала на Х., че желае да ползва клипа като
доказателство и й посочила времевия интервал, за който да се отнася записа, а именно след
16:55 ч.
Частната тъжителка Ш. посетила свидетеля Т. непосредствено след случая, като
отговарящ за обекта от страна на Национална спортна база ЕАД. По това време той бил на
манежа, който не бил много добре осветен. Ш. му казала, че с подсъдимата Ц. са имали свада
и Ц. я е ударила. Той й казал, че не може да се намесва в личните им отношения и да се
обърне към 112 и полицията. Не видял нещо сериозно, което да му направи впечатление.
Като през годините Т. се опитвал да помири подсъдимата и частната тъжителка. В базата се
опитвали да решат вътрешно проблемите си.
Непосредствено след случката частната тъжителка се обадила на свидетеля В.С. по
телефона. Той също бил наемател на бокс в конюшня №1 и двамата били в приятелски
отношения. Тя била видимо разтревожена и му разказала за случилото се, като го помолила
да я придружи до 06 РУ-СДВР. Той се съгласил, тъй като живеел в близост до конната база.
Когато се срещнали с тъжителката Ш., свидетелят С. видял, че ръцете й са подути, че тя
трепе, заеква и е видимо в шок. Също така видял, че има кръв по носа й.
Същата вечер частната тъжителка се чула по телефона със сестра си свидетелката П.
Р., която била лекар в спешна помощ и поискала помощ относно това какво да предприеме.
Тя я попитала дали се е обадила в полицията, на което Ш. отговорила, че ще ходи и Р. я
посъветвала да подаде жалба, както и че тъй като по това време на денонощието не работи
съдебна медицина да й бъде извършен преглед, за да се опишат нанесените й поражения да
отиде в спешно звено.
Частната тъжителка посетила сградата на 06 РУ-СДВР, придружена от свидетеля
В.С.. Там тя подала жалба за случилото се. Извършена била предварителна проверка,
завършила с Постановление на СРП от 01.06.2023 г. с отказ да се образува досъдебно
производство, с мотив, че са налице данни за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, което е от
4
частен, а не от общ характер и се преследва по подадена тъжба до СРС, НО.
Частната тъжителка подала сигнал и до СРП, по който е постановен отказ от
образуване на досъдебно производство с Постановление на прокурор при СРП от 05.07.2023
г., за това, че е налице вече произнасяне по казуса с предходно постановено постановление
на СРП от 01.06.2023 г. и предвид правилото non bis in idem.
Тя се чула по-късно и с майка си свидетелката К.а, на която разказала за случилото се
между нея и подсъдимата, както и че подсъдимата я е ударила с вила и че я е стискала по
ръцете.
По делото е предоставен запис от камера 1 „копе“ от 06.12.2022 г.
Частната тъжителка Ш. била прегледана на следващия ден 07.12.2022 г. в клиника по
съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Констатирани и
описани в издаденото за това съдебномедицинско удостоверение (СМУ) №314/2022 г. били
при прегледа й следните наранявания: охлузване в областта на върха на носа,
кръвонасядания е подлежащи отоци на двете мишници, които са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, по механизъм на удари с или върху такива, както и от
косото им действие и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната.
Те са й причинили болка и страдание.
Впоследствие, няколко дни след случилото се, частната тъжителка се видяла със
сестра си свидетелката Р., която видяла охлузването по носа й, големи хематоми по
предмишниците и подуване, охлузване на кожата.
Няколко дни след инцидента частната тъжителка се видяла с майка си свидетелката
К.а, която констатирала, че имала охлузване на носа, хематомни очила, както и на
предмишниците имала ясно изразени хематоми.
Свидетелката В. била гледала направеният от свидетелката Х. клип, в който имало
част от случилото се между подсъдимата и частната тъжителка. Свидетелката Х., чийто
треньор е съпругът на подсъдимата, била направила клип и с други клипове от други записи
и го качила в „Тик-ток“. След това Х. била помолена да свали клипа, тъй като злепоставял
базата. Свидетелят Т. се бил обадил на подсъдимата и я попитал какви са тия глупости,
които са качени в „Тик-ток“, като знаел, че това е сторено от тренирано от подсъдимата или
нейния съпруг момиче.
На записа се виждала свидетелката Д.. Тя присъствала на част от случая, тъй като по
това време си оправяла коня. Свидетелката Д. тренирала при подсъдимата. Тя видяла как
подсъдимата преместила сеното от количката и когато дошла частната тъжителка се сбутали
с ръце, не видяла друго, тъй като си оправяла коня. Не била чула викове за помощ от страна
на частната тъжителка, нито да привлече внимание, че нещо се случва, както и не си спомня
да е чула изрази по време на спречкването. Чула е, че спречкването започнало от частната
тъжителка, която казала на Г. да не пипа сеното, видяла, че си прехвърлят вилата, която била
до количката със сено.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Д-
р М. Г., д.м. се установява, че на С. С. Ш. на 06.12.2022 г. са причинени: охлузване на носа,
кръвонасядания, разположени в долните трети на двете мишници, като охлузването на носа,
в съвкупност с отокът и хематомите причиняват страдание. Като механизъм на причинените
увреждания е посочено, че охлузването на носа е при преминаването тангенциално на
повърхността на носа във върховата област на твърд предмет, а описаните двустранно на
мишниците отоци и синкави кръвонасядания отговарят да са причинени от упражнен
двустранен, симетричен натиск на двата горни крайника на освидетелстваната Ш., описани
от съдебен лекар. Като се твърди, че кръвонасяданията/хематомите в съвкупност с
охлузването причиняват страдание - за продължително време. Описаните на 07.12.2022 г. от
съдебен лекар травматични увреждания дават основание да се приеме, че са били причинени
на 06.12.2022 г. и са отзвучали: охлузването е било видимо за не по-дълго от 7-10 дни,
кръвонасяданията на горните крайници са отзвучали за около 15-20 дни, което дава
основание да се приеме, че Ш. е изпитвала продължително страдание.
От заключението по видеотехническата експертиза, изготвена от вещото лице В. К. се
установява, че записът е от дата 06.12.2022 г. за времето от 16:56:28 ч. до 17:00:12 ч.
Видеозаписът е заснет от неподвижна, монтирана високо над човешкия ръст камера, която е
5
част от система за видеонаблюдение, като цяло представлява визиуализиран архивен запис
от система за видеонаблюдение с отдалечен достъп и е реализиран най-вероятно чрез
мобилен телефон, на 4 секунда и на 9 секунда се наблюдава процентно отброяване, което би
могло да бъде „превъртане“ до точно определено време от записа, след деветата секунда и
до края на записа не се наблюдава прекъсване или други признаци за манипулация на
съдържанието, респективно изтриване или добавяне на части в записа. Действията на лицата
са описани в експертизата. В експертното заключение е посочено, че видеозаписа съдържа
приоритетно заснети две лица, видимо от женски пол, които са в конфликт, който не е
отразен явно в цялост, тъй като началото на същия и окончателното му приключване не се
наблюдават на записа. Също така, че от началото на записа до 48 секунда в дълбочина се
наблюдава силует на кон и човешка фигура, вероятно на лице от женски пол, която
извършва някакви действия в близост до коня и спрямо него, а до края на записа още по-
отдалечено се наблюдават и други човешка фигура/и, които видимо не вземат участие в
конфликта. Твърди се, че ниското качество на записа, както и отдалечеността на заснетите
лица не позволява конкретизиране и детайлизиране на действията им.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимата-
да се защитава. Противно на възраженията на защитника, първоинстанционният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е направил своите
доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената
съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите
констатации на СРС, касаещи инкриминираното деяние.
Още повече пред въззивната инстанция на подсъдимата бе дадено правото да даде
обяснения относно инкриминираното деяние, но от разказа й въззивната инстанция не
стигна до различни изводи относно фактите по делото . Съдът счита, че обясненията на
подс. М. Г. се явяват изолирани и некореспондиращи с изготвените по делото заключения на
двете съдебномедицински експертизи, както и на показанията на свидетелите В.С., А.К. и
П.Р..
Настоящият състав намира, че в хода на първоинстанционното съдебно производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от което следва, че не се
налага първоинстанционната присъда да бъде отменяна, а въззивната инстанция следва да се
произнесе относно обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда.
Мотивирано съдът от първата инстанция е дал кредит на доверие като обективно,
безпристрастно и професионално изготвено, от вещото лице д-р М. Г., СМЕ по писмени
данни спрямо тъжителя С. Ш., от които става ясно, че вследствие на възникналия на
06.12.2022 г. физически сблъсък са й причинени: охлузване на носа, кръвонасядания,
разположени в долните трети на двете мишници, като охлузването на носа, в съвкупност с
отокът и хематомите причиняват страдание. Като механизъм на причинените увреждания е
посочено, че охлузването на носа е при преминаването тангенциално на повърхността на
носа във върховата област на твърд предмет, а описаните двустранно на мишниците отоци и
синкави кръвонасядания отговарят да са причинени от упражнен двустранен, симетричен
натиск на двата горни крайника на освидетелстваната Ш., описани от съдебен лекар. Като се
твърди, че кръвонасяданията/хематомите в съвкупност с охлузването причиняват страдание
- за продължително време. Описаните на 07.12.2022 г. от съдебен лекар травматични
увреждания дават основание да се приеме, че са били причинени на 06.12.2022 г. и са
отзвучали: охлузването е било видимо за не по-дълго от 7-10 дни, кръвонасяданията на
горните крайници са отзвучали за около 15-20 дни, което дава основание да се приеме, че Ш.
е изпитвала продължително страдание.Настоящият съдебен състав намира основание да
кредитира с доверие експертното заключение по назначената СМЕ, като счита, че същото е
достатъчно подробно, изчерпателно и ясно, изготвено е безпристрастно и обективно, от
лице, разполагащо с необходимите знания в областта на медицината.
Извън обсъденото дотук, в жалбата се сочи, и че холистично в първоинстанционното
производство не се е доказало по несъмнен начин, че М. Г. е нанесла инкриминираното
телесно увреждане на частния тъжител, но както СРС, така и СГС счита, че от анализа на
6
доказателствената съвкупност категорично се установява извършеното физическо нападение
и причинноследствената връзка между него и травматичното увреждане на пострадалата въз
основа на заключението на изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза и
предхождащото я заключение от УМБАЛ " Александровска". Същите сочат на претърпени
телесни увреждания, причинени болки и страдания на Ш.. Заключението на медицинската
експертиза е изслушано и прието пред страните без възражения, а СГС, както и СРС го
намира за пълно, обективно, и професионално изготвено. Досежно изтъкнатата във
въззвната жалба липса, касаеща точното време на получаване на телесните повреди от
страна на пострадалата, то отговор вещото лице е дало в откритото съдебно заседание пред
СРС.
На следващо място, въззивната инстанция споделя извършения доказателствен
анализ от страна на първостепенния съд, като счита, че възприетите от него фактически
изводи не са резултат на превратно тълкуване на доказателства, в какъвто смисъл са
основните възражения на въззивния жалбоподател. В тази връзка следва да се посочи, че
събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства условно
могат да се обособят в две групи съобразно възпроизведеното от свидетелите и подсъдимата
относно главния факт на доказване по делото, като в първата група следва да се обособят
показанията на свидетелите В.С., А.К. и П.Р., а в друга - обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелите К.Д., С.Х. и Е.В..
В тази връзка при изграждане на изводите си относно правно значими за предмета на
доказване факти, районният съд е извършил прецизна и задълбочена преценка на
показанията на свидетелите В.С., А.К. и П.Р., от които се потвърждава, че на
инкриминираната дата подсъдимата е причинила на пострадалата телесна повреда.Следва
да се обърне внимание, че свидетелите в показанията си са описали подробно всички
наранявания на ЧТ Ш., които лично са видели и тези, за които им е било съобщено от
нея.Ето защо и според настоящата инстанция показанията на тези свидетели са
последователни, логични, непротиворечиви и кореспондират с всички представени по
делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани като достоверни и
истинни. Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че показанията на тези свидетели не са
изолирани, а се намират в корелативна връзка с приобщените в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства и заключения на
съдебнотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза по отношение на
тъжителката. С оглед на това, същите правилно са били кредитирани от
първоинстанционния съд като достоверни и кореспондиращи с обективната истина по
делото, като са били поставени в основата на фактическите изводи на контролираната
инстанция.
Следва да се обърне внимание и, че от втората група свидетели – К.Д., С.Х. и Е.В. се
установява за извършеното от подсъдимата престъпление, независимо, че те тренират при
нея.Въззивният съд констатира, че въпреки опитите на тази група свидетели да изменят
показанията си в полза на подсъдимата, потвърдените от тях факти и обстоятелства
кореспондират с фактите, съобщени от свидетелите на частната тъжителка и доказват
извършеното престъпление над пострадалата.
При преценка на достоверността на условно обособената втора група от гласни
доказателства, въззивният съд съобрази, на първо място, че показанията на свидетелите С.Х.
и Е.В. представляват производен доказателствен източник, доколкото последните не са
свидетели-очевидци на инкриминираното деяние, а възпроизвеждат споделеното им от подс.
М. Г..
Настоящият състав споделя становището на първата инстанция, че от приетата по
делото съдебно-техническа експертиза също се установява, че на посочената дата
подсъдимата е причинила телесна повреда на частната тъжителка. Въпреки, че
предоставеният пред СРС видеоклип не съдържа запис на целия инцидент, а започва от
момент, в който подсъдимата вече е нападнала частната тъжителка, то заключението на
същата е много подробно и детайлно и отразява всички действия, които се установяват на
видеозаписа. Ето защо и настоящата инстанция го приема като пълно, обективно, и
професионално изготвено.
В заключение, доколкото изцяло се споделя направения доказателствен анализ, при
7
все че въззивният съд е съгласен и с изведените от СРС фактически и правни изводи / р. №
372 от 01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. , н.к., III н.о. на ВКС/, не се налага по-подробното
им обсъждане. Напротив видно от мотивите на СРС се установява, че на изложените във
въззивната жалба и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, много
обстойно и обхватно е отговорено от страна на съда на направените от страна на защитника
на подсъдимия възражения поради което не намира да отговаря на тях отново.
С оглед изложените съображения, след като събраните по делото доказателствени
материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато
превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е
правилно формирано и не съществува необходимост въззивният съд да го променя или
замества.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка настоящата инстанция споделя и правните изводи на първостепенния съд, който
законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимата М. Г. Г.- Ц. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
По правото:
В съответствие с материалния закон районният съд от обективна страна правилно е
изяснил, че подсъдимата на посоченото в частното обвинение време и място на 06.12.2022 г.
около 17:00 ч., в Конно спортна база „Хан Аспарух“ - НСБ, находяща се на адрес: гр. София,
ул. „*********, чрез извършване на действия по отношение на телесната цялост на С. С. Ш.
и е причинила охлузване в областта на върха на носа, кръвонасядания е подлежащи отоци
на двете мишници, като травматичното увреждане е причинило болка и страдание на
тъжителката.
ВС на РБ вече имал възможност да даде императивна дефиниция за " лека телесна
повреда без разстройство на здравето" в своето Постановление на Пленума на ВС № 3 от
27.09.1979г, където в точка 16 е заключено, че това са краткотрайни телесни болки,
причиняващи на пострадалия само болка и страдание. Страданието е дефинирано като по -
продължителна болка. В този смисъл СГС изцяло се съгласява с приетата от първостепенния
съд правна квалификация за член 130, ал. 2 от НК.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд за субективната
съставомерност на деянието на подсъдимата, поради което не констатира основание за
тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като подсъдимата е съзнавала
противоправния характер на деятелността си, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е желала тяхното настъпване. Подсъдимита е хванала
пострадалата и силно я е стиснала за двете ръце в областта на мишниците, и я е ударила по
носа с вила за сено, като е съзнавала, че в следствие тези си действия ще наруши телесната
неприкосновеност на пострадалата.Причина за извършване на престъплението е ниската
правна култура на подсъдимата и нежеланието и да се съобразява с правния ред.
Относно наказателната отговорност:
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателна
отговорност на подсъдимата и вида и размера на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд законосъобразно е посочил, че за престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се на
подсъдимата Г. наказание районният съд правилно е установил, че спрямо осъщественото
деянието е приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. От деянието също така не
настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимата не е осъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност и не са били налице отрицателните предпоставки
на чл. 78а, ал. 7 от НК. В този случай СРС е бил длъжен да изпълни диференцираната
процедура, уредена в член 78а от НК, което е и сторено.
Въззивният съд намира за законосъобразно индивидуализиран размера на
8
административното наказание глоба, наложена на подсъдимата, в размер от 2000 лева. По
делото, както е приел СРС, е отчел тежестта на конкретно осъщественото деяние, което не е
с много ниска такава по начина му на осъществяване, по начин, че да доведе до повече от
едно увреждания, продължителността и повече от един нанесени удари по пострадалата,
както и с оглед на степента на обществена опасност на личността на Г. - Ц., която е ниска -
неосъждана, с изключително добри характеристични данни, трудово ангажирана, следва да й
бъде определено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Ето защо определеният размер от две хиляди лева отговаря и на
имущественото състояние на подсъдимата и би имал предупредително и възпиращо
действие / генерална и лична превенция/ както по отношение на нея, така и на останалите
членове на обществото. В допълнение следва да бъде отчетен и контекстът, в който е
извършено деянието - в условията на обтегнати отношения на частния тъжител с
подсъдимата, и въпреки че причината за това е било поведението на последната, то СГС
намира, че деянието не е типична проява на човек с арогантно и агресивно поведение.
Наложеното наказание, е достатъчно, за да въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху подсъдимата, като я мотивира да изгради
устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще престъпления, доколкото в случай
на следващо деяние няма да са налице основания за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Наред с това наложеното наказание
представлява ясен предупредителен знак и спрямо останалите членове на обществото.
Правилно с присъдата съдът е постановил приобщеното като веществено
доказателство оптичен носител CD-R да остане по делото до унищожаването му по
надлежния ред.
Правилно и с оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 НПК в тежест на
подсъдимата са възложени направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.Определеното наказание не е явно
несправедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.09.2024 г., постановена по НЧХД № 7589/2023 г., по
описа на СРС, НО,19-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10