Решение по дело №10064/2015 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 май 2016 г.
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20154200910064
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 август 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 107

 

гр. Габрово, 27.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание при закрити врати на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                         

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Я.Л. като разгледа докладваното от съдията И. Димова дело  по несъстоятелност № 64 по описа за 2015 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност от ”О.Б.Б.” АД, пререгистрирана в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от С.П.В. – Изпълнителен директор и Р.И.Т. – Изпълнителен директор чрез пълномощникa адвокат М.С.Д. с ЕГН ********** от Габровска адвокатска колегия вписан в регистъра под №**********, с адрес: гр. Габрово, *** против К.Д.Н.“ АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с искане за обявяване в неплатежоспособност; откриване на производство по несъстоятелност; определяне на начална дата на  неплатежоспособността; обявяване на несъстоятелност и прекратяване дейността на дружеството. В молбата се твърди, че дружеството има задължения в размер на 4613859,02 лв. към 17.08.2015 г., произтичащи от договор за банков кредит№ 147/20.10.2006 г. и 8981580,21 лв. към 17.08.2015 г., произтичащо от Договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г. Към молбата са приложени писмени доказателства, от които може да се направи извод за основателността на искането за обявяването в неплатежоспособност на К.Д.Н.“ АД. Претендира да се приема за начална дата на неплатежоспособност 03.07.2010 г., когато дружеството е следвало да заплати дължимата към банката кредитор главница по Договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г. и не е правил каквото и да е плащане на вноски по двата договора за кредит. Прави доказателствени искания.

Постъпила е молба вх. № 3759 от 28.09.2015 г. от Н.К. ООД, ЕИК *********, представлявано от Н.Н., чрез „Адвокатско дружество К., С., К. и съдружници”, чрез адв. В.К.от САК и адв. Д.П. от ГАК с искане за присъединяване към производството по несъстоятелност по т.д. № 64/2015 г. по описа на Габровски окръжен съд. С определение № 402 от 30.09.2015 г., съдът е допуснал присъединяването на молителя. Претендират задължение в размер на 2 251 489,07 лв. към 28.08.2015 г. Моли да се постанови начална дата на неплатежоспособност 06.06.2010 г. Прави доказателствени искания.

Преди първото по делото заседание на 26.01.2016 г. е постъпила молба от М.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, чрез АД „Н.- М. и съдружници”, чрез адв. Т.М.. Молбата е заведена под № 300 от 25.01.2016 г. С протоколно определение от 26.01.2016 г., съдът е присъединил М.А.А., като кредитор по настоящото производство.

Ответникът не депозира отговор на молбите по чл. 625 от ТЗ, не взема становище по същата и не прави доказателствени искания. Същият е уведомен на адреса на управление и чрез назначения временен синдик с определение № 339 от 21.08.2015 г., потвърдено с определение № 172 от 17.11.2015 г. по в.ч.т.д. № 279/2015 г. по описа на ВтАС.

Предявена  е молба по чл. 625 от ТЗ от кредитор за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ на основание чл. 607а, ал. 1 вр. чл. 608 от ТЗ.

Окръжният съд  като взе предвид събраните по делото доказателства и заключението на назначената съдебно икономическа експертиза, което е прието като писмено доказателство и от което е видно, че задълженията на ответника К.Д.Н.“ АД към 20.08.2015 г. /датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност/ са в размер, както следва: 13 588 866,54 лв. към ”О.Б.Б.” АД; 9 627 926,89 лв. към Н.К. ООД; 14 665,26 към М.А.А. и 29 533,27 лв. към НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ към дата 28.03.2016 г., а наличното имущество не е достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите.

Към молителя ”О.Б.Б.” АД задължението е в размер на 13 588 866,54 лв., в това число главница и лихви лв., произтичащи търговски сделки по договор за банков кредит № 147 от 20.10.2006 г. и договор за банков кредит № 149 от 20.10.2006 г. Задълженията към ОББ АД са изчислени към 20.08.2015 г. От проверката на вещото лице се установява, че ответното дружество не разполага с ликвидно имущество, което да е достатъчно за покриване на началните разноски на несъстоятелността на основание чл. 629б, ал.1 от ТЗ. Според приетото заключение на вещото лице, дружеството към датата на изготвяне на експертизата не е действащо предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Показателите за ликвидност от края на 2013 г. показват необратимия характер на невъзможността на дружеството да погасява текущите задължения с краткотрайните си активи. Показателите за рентабилност изразяват невъзможността на предприятието да възстановява направените разходи и да реализира печалба. Отрицателните  стойности на показателите показват, че дружеството е декапитализирано. Стойността на показателите за финансова автономност са под единица, а коефициентите на задлъжнялост към 31.12.2014 г. са показател, че задълженията, които има акционерното дружество не са достатъчно обезпечени с активи и че интересите на собствениците и кредиторите са застрашени. Към датата на изготвяне на заключението - 01.04.2016 г., дружеството е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост. За дата на неплатежоспособност счита, че може да се приеме 31.12.2013 г., тъй като след тази дата дружеството не е било в състояние да изпълнява изискуеми, ликвидни и безспорни по основание и размер парични задължения. Според допълнителното заключение, задълженията към М.А.А. не е осчетоводено в счетоводните регистри на КДН АД, с праводател М.Н.М.. От представената справка от ЧСИ И.И. се е установило, че размерът на дълга на М.А. към 20.08.2015 г. е 14 665,26 лв. В съдебно заседание от 17.05.2016 г. посочва, че по отношение на М.А. не е посочила точния размер, защото според справката на ЧСИ И. И. изп.д. № 201573550400399 е прекратено и няма размер на дълга. Посочва и други кредитори на дружеството, които не са се присъединили към настоящото производство. По отношение на задължението към НАП, посочва че има образувано изпълнително дело при публичен изпълнител К. Р.. В посочените задължения, произтичащи от фактури от януари 2010 г. и февруари 2010 г. не са заплатени задълженията, макар че към този период дружеството е извършвало плащания.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предвидените в чл. 608, ал.1 от ТЗ материално -правни предпоставки за неплатежоспособност: длъжникът е търговец и не е в състояние да изпълни паричните си задължения по търговските сделки, които са изискуеми и се удостоверяват с приложените по делото доказателства: платежно нареждане за внесена държавна такса; пълномощно – 2 бр.; уведомление до НАП по чл. 78 ДОПК; извлечение от счетоводната книга на ОББ АД по чл. 417, т. 2 ГПК за 4 592 209,04 евро или левовата равностойност от 8 981 580,21 лв.;  извлечение от счетоводната книга на ОББ АД по чл. 417, т. 2 ГПК за 2 359 028,66 евро или левовата равностойност от 4 613 859,02 лв.;  справка за образувани изпълнителни дела от 17.08.2015 г.; пълномощно – 2 бр.; договор за банков кредит № 147/20.10.2006 г.; анекс № 1 от 18.04.2008 г.; анекс № 2/01.02.2010 г.; нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 9, том ІІ, рег. № 3588, н.д. № 320/20.10.2066 г. на нотариус Анна Цонева; договор за залог върху движими вещи към договор за банков кредит № 147/20.10.2006 г. и № 148/20.10.2006 г.; анекс № 1/29.05.2009 г. към договор за залог върху движими вещи от 20.10.2006 г. и приложение № 1 към него; потвърждение за вписване в ЦРОЗ № 2006102400455; заявление за вписване на договора за залог – л. 52-54;  потвърждение за вписване в ЦРОЗ № 2006102400455; заявление за вписване на договор за залог с приложение № 1; заявление за вписване на договор за залог с приложение № 1; потвърждение за вписване в ЦРОЗ № 2006102400455 - *********; заявление за подновяване на вписването; потвърждение за вписване в ЦРОЗ № 2006102400455; заявление за подновяване на вписването; потвърждение за вписване в ЦРОЗ № 2006102400455; заявление за вписване на пристъпване към изпълнение; договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г.; допълнително споразумение № 1 от 16.02.2007 г. към договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г.; допълнително споразумение № 2 от 30.10.2007 г. към договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г.; допълнително споразумение № 3 от 20.02.2008 г. към договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г.; допълнително споразумение № 4 от 31.10.2008 г. към договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г.; допълнително споразумение № 5 от 01.02.2010 г. към договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г.; НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 28, том І, рег. № 302, дело № 19 от 20.02.2008 г. на нотариус Анна Цонева; договор от 20.10.2006 г. за залог на движими вещи към договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г. и приложение № 1 към него; анекс № 1  от 29.05.2009 г. към договора за залог върху движими вещи към договор за банков кредит № 149/20.10.2006 г., заедно с приложение № 1; потвърждение за вписване в ЦРОЗ - № 2006102400409; заявление за вписване на договор за залог; опис към заявлението за вписване; потвърждение за вписване в ЦРОЗ; заявление за вписване на договор за залог, заедно с приложение № 1; заявление за вписване на договор за залог и приложение № 1; потвърждение за вписване в ЦРОЗ; заявление за подновяване на вписването; потвърждение за вписване в ЦРОЗ; заявление за подновяване на вписването – 2 бр.; потвърждение за вписване в ЦРОЗ; заявление за вписване на пристъпване към изпълнение – 2 бр.; изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ч.гр.д. № 187/2011 г. по описа на ГРС; заповед № 242 от 26.01.2011 г.; изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ч.гр.д. № 186/2011 г. по описа на ГРС; заповед № 253 от 26.01.2011 г.; обявление № 1 по изпълнително дело № 20157350400157 – 2 бр.; обявление № 1 по изпълнително дело № 20107320400468/10 г.; молба Н.К. ООД до ЧСИ В. Цонева; протокол за опис и оценка на недвижими имоти от 24.07.2015 г. по изп.д. № 20157350400157; удостоверение от ЧСИ В. Ц. – 2 бр.; експертна оценка на недвижим имот – л. 139-148; пазарна оценка – л. 149-197; сигнал до министерство на правосъдието от адв. М. Д.; сигнал до главния прокурор и др. от ОББ АД; декларация от Д.Г. – 2 бр.; вносна бележка за внесена държавна такса; пълномощно; договор за цесия; извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД – 3 бр.; нотариална покана; изпълнителен лист № 44 от 16.03.2012 г.; изпълнителен лист № 26 от 22.02.2012 г.;  изпълнителен лист № 27 от 23.02.2012 г.; изпълнителен лист от 15.11.2010 г.; заповед № 3058 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК; изпълнителен лист от 20.06.2011 г.; заповед № 2177а от 20.06.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК; изпълнителен лист от 12.07.2011 г.; заповед № 2471 от 12.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК; решение № 51/28.02.2012 г. по т.д. № 84/2011 г. по описа на ГОС;  решение № 18 от 06.02.2012 г. по т.д. № 72/2011 г. по описа на ГОС; НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 135, том ІІІ, рег. № 5438, дело № 520/22.11.2005 г. на нотариус П.К.; НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 180, том ІІ, рег. № 4869, дело № 348/24.08.2006 г. на нотариус П.К.; удостоверение № 96-00-210/30.03.2009 г.; удостоверение № 96-00-209/30.03.2009 г.; НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 64, том І, рег. № 9632, дело № 60/01.04.2009 г. на нотариус П. К.; договор за овърдрафт от 22.02.2007 г.; договор за банков кредит от 22.11.2005 г.; договор за инвестиционен банков кредит от 24.08.2006 г.; удостоверение за размер на дълга по ИД № 20157350400157; удостоверение за размер на дълга по ИД № 20107320400468; уведомление до НАП по чл. 78 ДОПК; покана за доброволно изпълнение по ИД № 20157350400106; протокол за опис и оценка на движими вещи – л.333-388; протокол по ИД № 20157350400106; протокол за обявяване на купувач на продан чрез явен търг с устно наддаване по чл. 481 ГПК по ИД № 20157350400106 – л. 390-505;  молба от Н.К. ООД по ИД № 20157350400106; постановление по ИД № 20157350400106 и присъединеното ИД № 20157350400157; протокол за предаване на движими вещи; опис по ИД № 20157350400106- л. 509-554; заповед № 1/09.09.2015 г.; отчет за всеобхватния доход на КДН АД за годината завършваща на 31.12.2014 г.; отчет за финансовото състояние на КДН АД за годината завършваща на 31.12.2014 г.; писмо вх. № 4850/11.12.2015 година от Агенция по вписванията със справка по лице на длъжника “КДН” АД; писмо вх. № 4857/11.12.2015 година от ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово, относно предоставяне на информация за наложени обезпечителни мерки и започнало принудително изпълнение, заедно с постановление за налагане на обезпечителни мерки и 5 броя запорно съобщение; писмо вх. № на НАП 17389/07.08.2015 година; писмо вх. № на НАП 1717461/10.08.2015 година; писмо вх. № на НАП 17398/07.08.2015 година; писмо вх. № на НАП 17387/07.08.2015 година; писмо вх. № на НАП 18809/26.08.2015 година; 5 броя разпореждане за изпълнение на запорно съобщение; писмо вх. № на НАП 19651/04.09.2015 година; писмо вх. № на НАП 19493/03.09.2015 година; постановление за налагане на обезпечителни мерки; запорно съобщение от 08.09.2015 година; писмо вх. № на НАП 19840/08.09.2015 година; писмо вх. № на НАП 19972/09.09.2015 година; писмо вх. № на НАП 20230/12.09.2015 година; писмо вх. № на НАП 20740/18.09.2015 година; потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози вх. № 22158/12.10.2015 година; разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл.4 от Закон за особените залози; постановление за налагане на обезпечителни мерки; потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози вх. № в НАП 26625/04.12.2015 година; разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл.4 от Закон за особените залози; 2 броя постановление за налагане на обезпечителни мерки; писмо вх. № 4943/16.12.2015 година от ОД на МВР, сектор “Пътна полиция”; изпълнителен лист от 22.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2122/2013 г. по описана ГРС; съобщение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Дължимите суми не се оспорват от К.Д.Н.“ АД. Не се доказва ответникът да е погасил описаните по-горе задължения, чрез плащане или посредством друг погасителен способ, като именно той носи тежестта на доказването им като ползващи го факти.

В заключението на съдебно -икономическата експертиза също се потвърждава съществуващите парични задължения. Всички показатели за ликвидност: обща, бърза и незабавна са далеч под единица, като същото се отнася и до коефициентите за рентабилност, обращаемост и за финансова автономност. След обстойния им анализ се налага единствения възможен извод, че длъжникът К.Д.Н.“ АД не е в състояние да изпълнява паричните си задължения в посочените размери. Ако се приемат данните такива, каквито е посочило вещото лице може да се направи извод, че стойността на коефициента за обща ликвидност /коефициент на покритие/ рязко се понижава в края нафинансовата 2013 г. В края на 2014 г., стойността му 0,21  и от това е изведен изводът, че дружеството към 31.12.2014 г. е трудно ликвидно и не е в състояние да покрива текущите си разходи. Коефициентът за бърза ликвидност то 2010 г. е под единица, а към 31.12.2014 г. стойността му е вече 0,01. Коефициентът за незабавна ликвидност, който характеризира способността на едно дружество да покрие задълженията със сравнително най-лесно ликвидните си активи, към 31.12.2014 г. е 0,01. коефициентът за абсолютна ликвидност към 2014 г. е 0,00 – този коефициент показва, каква част от текущите задължения може да се изплатят незабавно с паричните наличности и паричните еквиваленти. Показателите за ликвидност са анализирани в динамика и се е установило, че тенденцията е неблагоприятна и намалението на показателите за ликвидност има необратим характер. По поставените задачи, вещото лице е изчислило и показателите за рентабилност, които изразяват  възможността на предприятието да възстанови направените разходи и да реализира печалба. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби на собствения капитал, на пасивите и на реалните активи на предприятието. Коефициентът на рентабилност на приходите от продажбите за 2013 г. е „-1,57 и за 2014 г. е „-1,00”, а коефициентът на рентабилност на собствения капитал има най- висока стойност към 31.12.201 г., но не бива да се взема в предвид, тъй като е резултат от две отрицателни величини. Очерталата се тенденция за намаляване на коефициента на рентабилност на собствения капитал има необратим характер, като към 31.12.2014 г. е в размер на „-0,09”. Стойността му дава основание да се направи извод, че ползваните заемни средства не могат да формират икономически изгоди, които да се материализират в положителен финансов резултат. Коефициентът на капитализация на активите /сума на реалните активи/ също е в трайна тенденция към понижаване на стойността на този показател, като най-ниската му стойност е към 31.12.2014 г. „-0,10”. При анализа на финансовата автономност вещото лице е установило зависимост на ответното дружество то кредиторите и неспособността му да посреща дългосрочните си задължения и към 31.12.2014 г. този показател е с отрицателна стойност –  „-0,11”. Налице е превишаване на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието и че интересите на собствениците и на кредиторите на фирмата са застрашени. Коефициентът на задлъжнялост дава представа за участието на дълга при финансиране на фирмата, който към 31.12.2014 г. е отрицателна величина – „-9,50”. Тенденцията е към увеличаване на стойността на коефициента, което е показател за необратима степен на задлъжнялост. От стойността на последните два показателя може да се направи заключението, че дружеството е финансово зависимо и е в състояние на свръх задлъжнялост през  анализираните 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г.

Вещото лице е определило и тенденциите в икономическото и финансовото развитие на предприятието на дружеството за периода от 2010 г. до м. Септември 2015 г., включително по метода на Алтман. Съобразно този метод, същото е заключило, че ако ръководството на дружеството е приложило този метод в края на 2010 г., то то е могло да предвиди неизбежното състояние на неплатежоспособност.

От приетото заключение на вещото лице, съдът прави извод, че ответникът няма финансова автономност и показателят е под единица.

За начална дата на неплатежоспособността следва да се посочи 31.12.2013 г., тъй като след тази дата, дружеството не е било в състояние да изпълнява изискуеми, ликвидни и безспорни по основание и размер парични задължения.

От заключението на вещото лице не може да се обоснове извод, че затрудненията на дружеството са временни и преодолими, тъй като след 20.08.2015 г. не са извършвани плащания и сумата е в голям размер. Установено е, че имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

Кредиторът ищец ОББ АД желае да предплатил началните разноски в производството по несъстоятелност, заявено от процесуалния представител адв. Д., в съдебно заседание на 17.05.2016 г. С протоколно определение от същата дата, съдът е определил седмичен срок за авансиране на текущото възнаграждение на синдика за първите шест месеца и за заплащане на извършените и прогнозните разходи по запазване на имуществото на длъжника, но в едноседмичен срок тази сума не е внесена. В същото време следва да се отбележи, че с определение от 02.12.2015 г. е определил 10 000,00 лв. за начални разноски по несъстоятелността. С молба вх. № 4909/15.12.2015 г., ОББ АД е привело по набирателната сметка на ГОС сумата от 10 000,00 лв., поради което съдът намира, че същите са внесени и са налице, за да продължи производството по несъстоятелност.

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че в полза на молителя и присъединения кредитор срещу ответника съществуват изискуеми парични задължения по търговски сделки и същите се явяват активно легитимирани по молбата по чл.625 от ТЗ.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 20.08.2015 г. и частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608, ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в чл.608, ал.1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно чл. 608, ал.1 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящият случай, ответникът е спрял плащанията по търговските сделки с молителя и присъединения кредитор, както и на публичните задължения, поради което на основание чл.608, ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на ответника е да обори на презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, съдът изхожда от следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /една година/, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до една година/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират четири коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал, т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

Следва да се отбележи, че делението на краткотрайните активи на четири вида, според тяхната ликвидност не следва да се абсолютизира, тъй като с оглед слабата развитост у нас на финансовия пазар спрямо стоковия пазар, не може да се приеме, че корпоративните ценни книжа имат по-голяма ликвидност от материалните запаси /такава може да се признае единствено на ДЦК/.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е.   от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което пък от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието. В настоящия случай длъжникът не притежава краткосрочни финансови средства /краткосрочни инвестиции/, поради което коефициентите му на незабавна и абсолютна ликвидност са изравнени. Коефициентът за незабавна ликвидност за 2014 г. е 0,01, а за абсолютна ликвидност 0,00 /л.987, т. ІV/.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения и който към 2014 г. е 0,21 /л.986, т. ІV/.

За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1”, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника в случая е 0.21 при норматив единица, което сочи, че предприятието не може да поеме на сто процента плащанията си. Ето защо, въз основа на коефициента на обща ликвидност, съдът приема, че не се оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 608,  ал. 3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори, какъвто е настоящия случай.

Трябва да се отбележи, че при икономическия анализ на състоянието на предприятието на длъжника се използват различни икономически показатели, но те са носители на различна информация и на тази плоскост относими за състоянието на неплатежоспособност на длъжника са единствено показателите на ликвидност. Останалите показатели, като показателите за автономност, за рентабилност и ефективност, дават друга, макар и значима информация за предприятието, служеща за други цели, различни от тези, за които се използват показателите за ликвидност. Така например, коефициентите за рентабилност са съотношение на финансовия резултат към такива величини като собствения капитал, пасивите и активите и в случая са отрицателни /-1,00/, тъй като предприятието е на загуба.

Предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства.

На база на гореизложеното, съдът намира, че при коефициент на обща ликвидност от 0,21 при норматив единица, предприятието, при разпродаване на дълготрайни материални активи на предприятието на публична продан, за да може да се погасят други вземания на молителя, длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

По аргумент на чл.608, ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 31.12.2013 г., към която ответникът калкулира задължения, които формират коефициентите на ликвидност, определящи невъзможността на същия да изпълни задълженията си по търговските сделки.

С оглед наличието на неплатежоспособност, на ответника като основание за откриване на производството по несъстоятелност, съдът не обсъжда липсата или наличието на другото наведено основание- свръхзадълженост.

Искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно и следва да бъде уважено, като бъде постановено решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ.

Откриването на производство в хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ, налага назначение на временен синдик. Съдът служебно преценява предложението на кредитора, посочен в списъка на длъжника като титуляр на най-голямото привилегировано вземане, като удачно и определя посоченото то него лице, което отговаря на изискванията на чл. 655 от ТЗ и е дал писмено съгласие. Като такова лице се явява и досегашния временен синдик Д.Г.. Досега определеното текущо възнаграждение следва да бъде редуцирано на 800,00 лв. до провеждане на първото събрание, когато кредиторите ще могат отново да решат въпроса.

Съдът преценява, че е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ  и производството може да бъде открито след предплащане на разноските, като е представено доказателство, че са внесени 10 000,00 лв. Макар и недостатъчни за развитие на производството в цялост, съдът приема, че може да бъде заплатено поне текущото възнаграждение на временния синдик и евентуално възникнали допълните разходи по индивидуализиране и предаване на активите на пристъпилия към изпълнение кредитор и подготовка на изпълнение на задължения, свързани с прекратяване на дейността по КСО до провеждане на първото събрание на кредиторите, когато отново може да се повдигне въпроса за авансиране на разноски.

Претендирани са разноски от процесуалния представител на ОББ АД адв. Д., за което има представен списък по чл. 80 ГПК: държавна такса 250,00 лв.; експертиза вещо лице – 1 000,00 лв.; адвокатско възнаграждение – 60 000,00 лв.; предплащане разноски по несъстоятелност – 10 000,00 лв. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 621 ТЗ и чл. 616, ал. 1, т .4  ТЗ в полза на молителя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 61 250,00 лв. Привнесените разноски в размер на 10 000,00 лв. не могат да се присъдят с настоящото решение, съобразно разпоредбата на чл. 616, ал. 1, т. 4 ТЗ.

В указания едноседмичен срок молителите не са внесли определения им депозит за допълнителните задачи към вещото лице и същите следва да бъдат осъдени с настоящото решение да ги заплатят.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на К.Д.Н.“ АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с начална дата: 31.12.2013 година.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на К.Д.Н.“ АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.

ДОПЪЛВА на основание чл. 9 от ТЗ фирмата на длъжника с добавка в несъстоятелност – К.Д.Н.“ АД- в несъстоятелност.

ПРЕКРАТЯВА дейността на К.Д.Н.“ АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 630, ал. 2 вр. чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ.

ЛИШАВА длъжника К.Д.Н.“ АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез органите на дружеството от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, на основание чл. 630, ал. 2 вр. чл. 711, ал. 1, т. 4 ТЗ.

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор върху движимото имущество и банковите сметки, както и възбрана върху недвижимото имущество на длъжника К.Д.Н.“ АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 630, ал. 2 вр. чл. 711, ал. 1, т. 2 ТЗ.

ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество, на основание чл. 630, ал. 2 вр. чл. 711, ал. 1, т. 5 ТЗ.

НАЗНАЧАВА за временен синдик Д.И.Г., ЕГН **********, л.к. № ***, изд. на *** от МВР – Велико Търново, с адрес Велико Търново, ул.***, вписан в Списъка на синдиците, утвърден със Заповед № ЛС-04-72 от 2006 г., обнародвана в
Държавен вестник бр.16 от 2/21/06 г., с правомощията по
чл. 635, ал.1 ТЗ, с дата на встъпване 07.06.2016 г.

ОПРЕДЕЛЯ текущо възнаграждение в размер на 800,00 лв. месечно, платимо от авансираните разноски по реда на чл. 629б ТЗ.

ЗАДЪЛЖАВА временния синдик да предприеме действия по чл. 652 и сл. ТЗ.

СВИКВА първо събрание на кредиторите на К.Д.Н.“ АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на 14.06.2016 г. от 10,30 ч.

ЗАДЪЛЖАВА временния синдик да представи доклад до 10.06.2016 г., съдържащо данни за  резулатат от предприетите действия по издирване на масата на несъстоятелността

ОСЪЖДА К.Д.Н.“ АД, вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ”О.Б.Б.” АД, пререгистрирана в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от С.П.В. – Изпълнителен директор и Р.И.Т. – Изпълнителен директор чрез пълномощника адвокат М.С.Д. сумата от 61 250,00 лв. /шестдесет и една хиляди двеста и петдесет лева/ - разноски, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 621 ТЗ и чл. 616, ал. 1, т .4 ТЗ.

ОСЪЖДА ”О.Б.Б.” АД, пререгистрирана в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от С.П.В. – Изпълнителен директор и Р.И.Т. – Изпълнителен директор чрез пълномощника адвокат М.С.Д. да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.К. ООД, ЕИК *********, представлявано от Н.Н., чрез „Адвокатско дружество К., С., К. и съдружници”, чрез адв. В. К. от САК и адв. Д.П. от ГАК да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, чрез АД „Н.- М. и съдружници”, чрез адв. Т.М. да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/ - разноски по делото.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно за вписване в Търговския регистър на основание чл. 624 от ТЗ. 

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в седемдневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: