№ 122
гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16 в публично при закрити врати
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Диляна Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901695 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар ДИЛЯНА ТОДОРОВА, разгледа търг. дело № 1695 по описа
за 2021 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
1
Образувано е по молба на длъжника „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК
*******, със седалище гр. София за откриване на производство по несъстоятелност.
Молителят излага твърдения, че едноличният собственик на капитала взел решение за
прекратяване на дейността му и за откриване на производство по ликвидация, което било
вписано в търговския регистър на 07.08.2020 г. с вписване № 20200807124716. В хода на
производството по ликвидация обаче се установило, че наличното имущество на
дружеството не е достатъчно за покриване на задълженията му, тъй като вземане на
дружеството в размер на 71492,48 лева се оказало несъбираемо – спрямо задълженото лице
било открито производство по несъстоятелност. От друга страна, „ЧПК М.У.ЗА О.И С.”
ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, към 23.07.2021 г. било носител на публични
задължения към държавата в размер на общо 1880,84 лева, задължения към съконтрахенти в
размер на 2000 лева и към персонала – в размер на 3000 лева, като не разполагало с никакви
активи, тъй като било прекратило търговската си дейност.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕООД, с капитал 2 лева, внесен изцяло и с вписан предмет на търговска дейност
професионално обучение. Търговската дейност на молителя е прекратена по решение на
едноличния собственик на капитала от 03.08.2020 г., съответно за дружеството е открито
производство по ликвидация.
В депозираната молба по чл. 625 ТЗ „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация
изрично признава, че към 18.08.2021 г. в правната му сфера са налице публичноправни
задължения към държавата възлизащи на сумата 1880,84 лева, които са предмет на
принудително изпълнение от публичен изпълнител, задължения към персонала и към
доставчици в размер на 5000 лева, като единственият актив на дружеството е вземане в
размер на 71492,48 лева от „М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в несъстоятелност, обявена с решение
№ 260671/23.04.2021 г. по търг. дело № 310/2021 г. на СГС, ТО, 23 състав, което е
несъбираемо и не представлява ликвиден актив чрез който да бъдат погасени задълженията
му.
Не се твърди и не се установява „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация да е
носител на вещни права върху недвижими имоти.
Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че дружеството
не е регистрирано като собственик на ППС.
В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, поради невнасяне на определения депозит, затова анализът на финансово-
икономическото състояние на молителя съдът извършва на база представените с молбата
счетоводни баланси към 31.12.2020 г. и въз основа на обявените по партидата на
дружеството в търговския регистър годишни финансови отчети.
За периода 2017 г. – 2020 г. дружеството не е разполагало с дълготрайни материални
активи, а единствено с краткотрайни такива, които представляват вземания (72000 лева) и
2
касова наличност, която обаче към депозиране на молбата не е налице. Отразеното в
отчетите вземане от 72000 лева (за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.) не представлява
ликвиден актив, тъй като задълженото по него лице е установено да е неплатежоспособно от
2015 г. и обявено в несъстоятелност. Това означава, че при изключване на този неликвиден
актив дружеството за финансовата 2019 г. и 2020 г. разполага единствено с касова
наличност от 4000 лева, съответно 5000 лева. За предходните финансови периоди 2018 г. са
отчетени текущи пасиви от 25000 лева при краткотрайни активи от 100000 лева, които и
след намаляването им с несъбираемото вземане към „М.У.ЗА О.И С.” ЕООД в размер на
72000 лева са достатъчни за обслужване на текущите задължения, тъй като представляват
касови наличности.
Пасивите на дружеството се формират само от краткосрочни задължения, които през
2019 г. са в размер на сумата 2000 лева и представляват данъчни и осигурителни такива и
задължения към персонала, съответно през 2020 г. нарастват до 7000 лева, изцяло
краткосрочни, включващи задължения към доставчици и персонала, както и нараснали
публични задължения, обслужването на които е преустановено от търговеца.
Анализът на обявените годишни финансови отчети сочи, че за финансовата 2019 г.
задълженията на търговеца са само 2000 лева, но през 2020 г. нарастват до 7000 лева, при
липса на достатъчно краткотрайни активи, с които да бъдат погасени.
Това означава, че показателят за обща ликвидност към 31.12.2020 г. е бил 0,714
(5000/7000), което е под референтната стойност от 1. През 2019 г. този показател е
благоприятен - 2 (4000/2000), което означава, че финансовото състояние на дружеството е
влошено през 2020 г., през която е взето и решение за преустановяване на търговската
дейност на дружеството, поради което и не може да се очаква преодоляване на състоянието
на недостатъчност на краткотрайните активи да обезпечат пълното изпълнение на текущите
задължения. При отчитане на факта на преустановена търговска дейност през 2020 г., който
молителят изрично признава в депозираната молба по чл. 625 ТЗ, е ясно, че и към
приключване на устните състезания финансово-икономическото състояние на „ЧПК М.У.ЗА
О.И С.” ЕООД – в ликвидация е неблагоприятно, като показателите за ликвидност не
съответстват на референтните стойности и е налице необратима тенденция за
допълнителното им влошаване, с оглед трупаните лихви върху публичните задължения.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация с правна квалификация чл. 625
ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е
неплатежоспособен. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, включително искане за откриване на
производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при
условията на кумулативност.
3
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може
да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички
задължения за финансовите 2019 г. и 2020 г., за които са налице счетоводни данни, са
краткосрочни и изискуеми, като обемът на задълженията нараства на фона на относително
запазване нивата на активите.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
4
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно
поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В
този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си
задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност:
обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част
или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи
към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност
се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси, каквито
обаче „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация не притежава.
Неблагоприятната финансово-икономическа картина, установена за отчетната 2020 г. се
запазва и през 2021 г., при цялостна тенденция за влошаване, тъй като краткосрочните
задължения са публично-правни и забавеното им плащане генерира акцесорни задължения
за заплащане на обезщетение за забава. При това положение е налице трайна невъзможност
търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, която невъзможност не е
преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „ЧПК М.У.ЗА О.И С.”
ЕООД – в ликвидация е спряло плащанията на задължения към посочения в молбата
кредитор НАП, което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ,
включително фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето защо,
следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение
на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това
състояние.
5
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 31.12.2020 г. показателят за обща ликвидност е под референтната
стойност от единица, а именно 0,714, като краткосрочните активи на „ЧПК М.У.ЗА О.И С.”
ЕООД – в ликвидация не са били достатъчни за покриване на краткосрочните му парични
задължения. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата
31.12.2020 г., към която затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват
проявление на временни затруднения в дейността на предприятието, тъй като това
състояние не е преодоляно през следващата 2021 г. и няма как да бъде преодоляно при
прекратена търговска дейност.
В молбата на „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация се претендира в условията
на кумулативност да е налице и свръхзадълженост, като основание за откриване на
производство по несъстоятелност, поради което ако това състояние предхожда
неплатежоспособността, то ще е основанието за откриване на производство по
несъстоятелност, защото поглъща неплатежоспособността.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на
дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл. 742 ТЗ). В
решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е
нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и
неизискуемите задължения. В случая обаче всички задължения на търговеца са изискуеми.
Двете основания за откриване на производството по несъстоятелност –
неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в
условията на кумулативност, както в случая, или евентуалност. Възможно е откриване на
производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако
свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от
значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към
момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще
бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не
балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
6
действително придобити. Към 31.12.2019 г. не се установява правната сфера на молителя да
е била обременена с надхвърлящи активите пасиви, тъй като при наличие на ликвидни
активи от 4000 лева, при задължения от 2000 лева дружеството не е свръхзадължено. Към
31.12.2020 г. задълженията на „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация са превишили
активите, и е настъпило състояние на свръхзадълженост, което обаче съвпада с момента на
настъпилото на 31.12.2020 г. състояние на неплатежоспособност, затова тъй като към
приключване на устните състезания са налице и двете основания за откриване на
производство по несъстоятелност, при съвпадаща дата на неплатежоспособността и
свръхзадължеността, охраняването на интересите на всички кредитори налага да бъде
открито производство по несъстоятелност и на двете основания.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на сумата
6000 лева, указано им с определение № 545 от 23.08.2021 г., са налице всички предпоставки
за откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация
следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда дължимата за производството държавна
такса в размер на 250 лева, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „ЧПК
М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, със седалище гр. София и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА ИМ ДАТА – 31.12.2020 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, със
седалище гр. София.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК
*******, със седалище гр. София.
СПИРА производството по т. дело № 1695/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „ЧПК
М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, със седалище гр. София, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
7
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а
именно: BG*********, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000
(шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, със
седалище гр. София.
ОСЪЖДА „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, със седалище гр.
София, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8