№ 431
гр. Русе , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520100236 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 45, вр. чл. 53 от ЗЗД от Д. Д. Д. против С. С. Р. и С. В. Н. за солидарно
заплащане в на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева
и имуществени вреди в размер на 1630.00 лева, ведно със законната лихва от датата на
деликта- 22.11.2018 год. до окончателното плащане, както и направените разноски по
делото.
Ищецът твърди, че на 22.12.2018 г. в гр. Русе двамата ответници му причинили
средна телесна повреда, изразяваща се в: сътресение на мозъка без наличие на обективна
неврологична симптоматика, счупване на лява орбита, колекция от кръв в ретробулбарното
пространство, счупване на лява зигоматична кост с разместване, наложило оперативна
интервенция с метална остеосинтеза. Налична била колекция от кръв в ляв максиларен
синус. Нарушена била сетивността по пътя на инфраорбиталния нерв в ляво – лява
инффраорбитална и букална области, част от горна устна, както и всички зъби на горната
челюст и левия квадрант /21-27/. Ищецът имал кръвонасядане на лицето, оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око, оток на лява скула, кръвонасядания на
окосмената част на главата.
За извършеното от ответниците престъпление било образувано досъдебно
производство № 6721/2018 г. по описа на РРП, а впоследствие НОХД № 973/2020 г. по
описа на Районен съд – Русе, като с протоколно определение № 173 от 14.07.2020 г. по
1
НОХД № 1138/2020 год. по описа на РРС било одобрено споразумение за решаване на
делото и подсъдимият С* бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание
чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК. С присъда № 260039/15.10.2020 год. по НОХД №
973/2020 год. по описа на РРС С. В. Н. е признат за виновен в извършено от него
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във връзка с
чл. 20, ал. 2 и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години,
изпълнението на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Ищецът твърди, че вследствие на извършения побой бил транспортиран с линейка
до УМБАЛ КАНЕВ АД в отделение Неврохирургия, като бил изписан от там на 26.11.2018
год. и насочен към за оперативно лечение към лицево- челюстен хирург. На 27.11.2018 год.
бил настанен в УБМАЛ Света Анна, гр. София в Клиника по лицево- челюстна хирургия,
като в резултат на счупването на лявата зигоматична кост се наложила оперативна
интервенция с метална остеосинтеза. Операцията била извършена на 29.11.18 год. и ищецът
бил изписан на 03.12.2018 год.
Твърди, че в резултат на нанесения жесток побой било нарушено зрението му.
Нямал физическата възможност да се обслужва сам, ежедневна помощ оказвала майка му
ЕЛ. В. ИЛ.. Преживяното подействало отрицателно на психиката му, затворил се в себе си,
ограничил контактите си с приятели и съученици. Тренирал С*С* в СКСС „Локомотив“ гр.
Русе, имал много добри заложби, перспективи и резултати да се развива в този спорт.
Участвал в престижни международни турнири в Европа, бил участник в националния отбор.
Имал реална възможност да участва в Младежките олимпийски игри в Рио Де Жанейро.
Тези негови желания, стремежи и мечти били убити от двамата ответници, които в резултат
на нанесените му телесни повреди го лишили от възможността да участва в тренировъчния
процес, участия на престижни турнири, което довело и до несбъдване на детските му мечти.
Това се отразило отрицателно на психиката му, чувствал се несигурен в ежедневието, в
мисленето си за в бъдеще как ще се развие живота му след тази сложна операция, ще има ли
негативни последици с времето. Твърди, че болките в областта на главата продължават и
към момента, особено при докосване с ръка на мястото на операцията, а при сън- при
неволно обръщане на лявата страна.
Претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, дискомфорт, притеснения и неудобство в размер на 20 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от деня на деликта - 22.12.2018 год. до окончателното
изплащане. Претендира също и имуществени вреди в размер на 1630 лева, изразяващи се в
заплатени суми за плака орбитална 6 отвора, винт facial самонарезен, заплатено
съдебномедицинско освидетелстване, заплатена превръзка и сваляне на конци, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на деликта до окончателното изплащане.
2
Ответникът С. С. Р. в своя отговор на исковата молба оспорва иска като счита, че
искът за обезвреда на имуществените вреди е основателен, а иска за обезвреда на
неимуществени вреди- частично основателен, като намира втория за значително завишен и
несъобразен с критериите, заложени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че вина за
инцидента има и самият пострадал, като прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Счита, че поведението и действията на ищеца стоят в основата на
инцидента, като посочва, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца следва да бъде в размер на ½ от претендираното в исковата молба
солидарно от двамата ответници. Предлага спогодба при тези параметри.
Ответникът С. В. Н. оспорва предявения иск спрямо него. Счита, че от приложените
доказателства, включително и наказателни дела, не ставало ясно какви телесни увреждания
е нанесъл С.Н. на ищеца. Навежда, че е налице трето обвиняемо лице по наказателното дело,
което е освободено от наказателна отговорност, като не ставало ясно кой от тримата
извършители какъв принос има по отношение на телесните увреждания. Счита, че посочения
в исковата молба дълъг период от време за възстановяване силни и трайни болки в областта
на главата и цялото тяло не са в резултат от нанесени телесни увреждания от него.
Възразява, че ищецът не е ограничил контактите си с приятели и съученици и продължил да
посещава редовно училище. Оспорва твърденията на ищеца относно мечтата му да се
развива в спорта, като заявява, че няма каквато и да е причина и пречка той да продължи да
се развива в тази област, а невъзможността да участва в Младежките олимпийски игри в Рио
Де Жанейро и престижни международни турнири не е свързана с телесните му увреждания.
Същите са отложени за неопределен период от време поради обективни обстоятелства-
КОВИД 19.
Излага възражения по отношение на имуществените вреди, тъй като нямало данни
дали използваните импланти ще бъдат за постоянно в тялото на ищеца или ще бъдат
извадени след определен период от време. По отношение на неимуществените вреди намира
претендирания размер за прекомерен.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства,
доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от приложеното НОХД № 973/2020 г.
по описа на Районен съд – Русе, че с протоколно определение № 173 от 14.07.2020 г. по
НОХД № 1138/2020 год. по описа на РРС е одобрено споразумение за решаване на делото и
подсъдимият С* е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
3
една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 69,
ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК. С присъда № 260039/15.10.2020 год. по НОХД № 973/2020
год. по описа на РРС подсъдимият Н. е признат за виновен в извършено от него
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във връзка с
чл. 20, ал. 2, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години,
изпълнението на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Видно от приетите по делото фактура № *********/28.11.2018 год. и фактура №
**********/28.11.2018 год. за сумата 1560.00 лева, издадена от УМБАЛ СВЕТА АННА-
СОФИЯ АС, фактура № **********/11.12.2018 год. за сумата 40.00 лева, издадена от
УМБАЛ КАНЕВ АД за съдебно- медицинско освидетелстване и удостоверение, касов бон от
07.12.2018 год. за сумата 30.00 лева, издаден от УМБАЛ КАНЕВ АД за сваляне на конци,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1069/2019 год. и приетата по делото
съдебно- медицинска експертиза, на ищеца са причинени следните наранявания: сътресение
на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, счупване на лява орбита,
колекция от кръв в ретробулбарното пространство, счупване на лява зигоматична кост с
разместване, наложило оперативна интервенция с метална остеосинтеза. Налична е
колекция от кръв в ляв максиларен синус. Нарушена е сетивността по пътя на
инфраорбиталния нерв в ляво – лява инффраорбитална и букална области, част от горна
устна, както и всички зъби на горната челюст и левия квадрант /21-27/. Ищецът е имал
кръвонасядане на лицето, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, оток на лява
скула, кръвонасядания на окосмената част на главата.
При тези данни установените увреждания на Д. могат да се преценяват по медико-
биологичния признак счупване на челюст, което води до трайно затрудняване на дъвченето.
При такива счупвания на лицеви кости, каквито са установени при Д.Д., според вещото лице
обикновено основният възстановителен период продължава около 1 месец. Пo отношение на
установените мекотъканни увреждания възстановяването настъпва за срок от около 1- 3
седмици. По отношение на установената нарушена сетивност възстановителният период е
индивидуален и в зависимост от тежестта на увреждането може да обхване от седмици до
месеци и дори да остане за цял живот. В конкретния случай в исковата молба ищецът е
отразил,
че продължава да има субективни оплаквания от болка в областта на операцията, без да
представя медицински документи от обективни изследвания, от които да може да се прецени
степента на възстановяване на неврологичното увреждане. Липсва медицинска
документация, която да навежда на нарушено зрение, както се твърди в исковата молба. В
съдебно заседание вещото лице заяви, че нарушението на сетивността в областта на зъбите е
много индивидуално, като може да остане така и за цял живот, може и да се възстанови, но
няма документация, от която да се съди как се е възстановявало това увреждане. Единствено
има епикриза от 27.11.2018 год., в която има данни за намалена чувствителност, която е
установена чрез перкусия (с почукване на зъбите) и повече не е правено изследване. Към
4
настоящия момент не е правено такова изследване, няма данни по делото. По принцип
нервите се възстановяват с времето, но ако има прекъсване на нервите, може и да не се
възстановят изобщо. Няма доказателства по делото, от които да бъдат преценени тези
обстоятелства.
Липсва медицинска документация ищецът да е посещавал лицево- челюстен хирург
във връзка с твърдения дискомфорт, който изпитва при докосване на мястото, където е
поставен импланта. Няма данни да е установена причината и да е започнало лечение, да е
нужно да се махне импланта, за да се подобри състоянието, или нещо друго.
Без значение е дали имплантът ще се отстрани в бъдеще или не във връзка с
възражението на ответника Н. за основанието и размера на имуществената претенция.
Имплантът е индивидуален и дори и да бъде изваден, той не може да се ползва повторно,
т.е. заплатената сума от ищеца не подлежи на възстановяване. Поради това е основателен
искът за заплащане на имуществени вреди в размер на 1630.00 лева, от които 1560.00 лева за
закупуване на импланти, 40.00 лева за съдебно- медицинско освидетелстване и 30.00 лева за
сваляне на конци.
По делото беше разпитана майката на ищеца- свидетелят Е.И., която изнесе данни за
първоначално тежкото здравословно състояние на ищеца вследствие нанесения побой.
Когато тя отишла в училище то, той изглеждал ужасно. Дошла Бърза помощ и Д* започнал
да повръща, докато стигне до линейката. Това продължило и след настаняването му в
Спешно приемно отделение. Имал синини по лицето, оттоци под очите. По челото имал
отпечатък от подметка, защото като са го съборили на земята, го ритали предимно в главата.
В отделение по неврохирургия, където бил настанен по- късно, повръщал цяла нощ,
включен бил на системи. Лечението продължило около седмица и ищецът бил насочен към
лицево- челюстен хирург в София. След като спаднали оттоците, цялата му лява страна се
смъкнала надолу. Приемал само течна храна със сламка, защото не можел да се храни. В
София били направени нови изследвания, като било установено, че счупванията са повече,
предвид смъкването та лицето и това наложило операция за поставяне на пластина.
Лекарите съобщили на свидетеля И., че пластината няма да бъде махана. Не било ясно дали
ще се възстанови засегнатият нерв. Лекарите заявили, че или ще изчезне с времето, или ще
продължи да боли.
След като се прибрал в Русе, ищецът продължил да лежи вкъщи, не можел да става,
да се храни сам. Допълнително бил удължен престоя му вкъщи до края на януари, като му
била забранена всякаква физическа дейност. Ищецът се сринал психически, не говорел с
родителите си. Приключил спортната си кариера. Тренирал индивидуална стрелба, а
здравословното му състояние не позволило да продължи да тренира. Нямал силата да
продължи, физически не се чувствал добре, нямал увереност и концентрация. В училище
избягвал контакти със съучениците си. Ищецът е бил вице- републикански шампион по
стрелба и в един момент крилете му се подрязали.
5
Свидетелят М*И*, който през 2018 год. е бил съученик на ищеца сподели, че е
възприел частично побоя и състоянието му непосредствено след това. Когато го посетил в
болницата, видял, че лявото око било подуто и насинено, виждала се още подметката, бил
на системи, оплаквал се от болки. След връщането от София, свидетелят посетил ищеца у
тях. Не изглеждал добре, оплаквал се най- вече от зъбите, че не може да яде, пиел сокове и
пасирани супи. Имал шевове под лявото око.
Ищецът се върнал в училище в кроя на януари 2019 год. Бил по- затворен в себе си, стоял на
задните чинове. Не бил разговорлив. Прекратил спортните занимания. Споделял, че от
металната плоскост усеща болка като легне, като се завърти, като се променя времето.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът съобрази
следното:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние
(действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинната връзка и
вината. Деликтна отговорност може да се реализира, само когато между действията,
посочени като увреждащи и увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От
изброените елементи на деликта само вината се предполага до доказване на противното - чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Признаците на вината като психическо отношение на деликвента към
извършеното от него и правните му последици се определят съобразно съдържанието им в
наказателноправен аспект - чл. 11 НК, тоест деликвентът отговаря не само за умишлени
увреждания, но и непредпазливи такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е налице тази
хипотеза и постановените присъда № 260039/15.10.2020 год. и определение № 173 от
14.07.2020 г. по НОХД № 1138/2020 год. по описа на РРС обвързват гражданския съд.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответниците следваше да установят
наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността им. Установяването
на тези обстоятелства следва да бъде извършено по пътя на пълното и главно доказване, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Ответниците не ангажираха
такива доказателства, а и предвид сключеното споразумение и постановена присъда по
НОХД № 1138/2020 год. по описа на РРС, съдът приема вината им за доказана.
Осъществяването на всеки един от елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане се преценява на основата на събраните по делото доказателства, обсъдени по-
горе. Изводът за авторството на деянието е основан на признанието на ответника Р. в
наказателното производство и присъдата на Н., че действително са виновни за извършването
6
на гореспоменатите престъпления. Показанията на свидетелите обосновават извод за
наличие на причинна връзка между деянието и вредата. М*И* пряко и непосредствено е
възприел осъществяването на релевантните за спора факти, той е присъствала повечето
време на инцидента, не е заинтересован от изхода на спора. Не е налице противоречие в
показанията му с оглед на пряко възприетите факти.
Предвид изложено съдът намира, че са налице признаците от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане и исковете трябва да бъдат уважени. При преценка на
размера на дължимото обезщетение с и на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД съдът
определя и размера на присъденото обезщетение, вземайки предвид всички установени по
делото факти и обстоятелства, които определят тежестта на понесените неимуществени
вреди, последиците за личността на пострадалото лице, на което е нанесен побой в
училищния двор пред други деца, вследствие на което е претърпял средна телесна повреда.
Негативните преживявания на ищеца са продължили сравнително кратко време.
Свидетелите не изнесоха данни за продължително или тежко психическо разстройство на
ищеца. Понятието "справедливост" като морално- етично такова следва да включва и
съотношението между деянието и възмездието, получено в наказателното производство,
като бъде отчетено човешкото достойнство на пострадалото лице, с оглед на което
паричното обезщетение следва да се определи по размер с оглед на претърпените вследствие
на инцидента емоционални и физически отрицателни последици, които са свързани със
загуба на трудоспособност (отсъствие от училище в продължение на около месец). Съдът
намира, че поведението на ответниците е довело до прекъсване на спортната кариера на
ищеца. Не бяха представени доказателства това му състояние да е необратимо, няма
обективни данни за изпитвания дискомфорт след поставяне на импланта, нито дали това
положение е отстранимо. Тези събрани по делото доказателства мотивират съда да приеме,
че искът за репарация по справедливост на претърпените неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
Предвид изложено съдът намира, че са налице признаците от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане, като за репариране на претърпените неимуществени
вреди ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 10 000.00 лева.
Ответниците не ангажираха доказателства за наличието на съпричиняване на
претърпените от ищеца вреди.
Тъй като в случая солидарността произтича от закона- чл. 53 от ЗЗД, ищецът е този,
който решава срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска си. Съпричастността на
трето лице към причинените вреди е неотносима към спора. На същото основание не
подлежи на изследване и конкретният принос на всеки от съпричинителите на вредите,
предвид възраженията на процесуалния представител на ответника С.Н., които са
неоснователни.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да
7
заплатят на ищеца направените разноски, които са в размер на 600.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 и съответно на отхвърлената част от исковете, ищецът
дължи разноски на ответника Р. в размер на 600.00 лева. При това положение и по
компенсация страните не си дължат разноски. Ответникът Н. не е представил доказателство
за направени разноски.
На основание чл. 77, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответниците следва да заплатят
държавна такса върху уважената част от иска, която е в размер на 400.00 лева и 150.00 лева-
възнаграждение за вещото лице по приетата съдебно- медицинска експертиза на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, Русенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Р., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. П* № 17, ет. 2 и С. В. Н., ЕГН
********** от Ц*С* обл. С*, ул. М* № 31 солидарно да заплатят на Д. Д. Д., ЕГН
********** от гр. Русе, ул. М** № 95а, вх. 1, ет. 1 обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие нанесен на 22.11.2018 год. побой в размер на 10 000.00
лева и имуществени вреди в размер на 1630.00 лева, ведно със законната лихва от датата
на деликта- 22.11.2018 год. до окончателното плащане, както и направените разноски по
делото и ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до претендираната 20 000.00 лева.
ОСЪЖДА С. С. Р., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. П* № 17, ет. 2 и С. В. Н., ЕГН
********** от Ц*С* обл. С*, ул. М* № 31 солидарно да заплатят по сметка на РРС сумата
400.00 лева, представляваща държавна такса и сумата 150.00 лева- възнаграждение на
вещото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8