Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 66/15.02.2021 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова като разгледа докладваното от съдията административно дело № 16 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е
по жалба от Сдружение „К***
И*** решения за здраве“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***
представлявано от Е.Р. против Решение №РД-16-2014 от 23.12.2019г. издадено от
Главен директор на Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“
и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма “Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020г.
Настоящето производство е образувано
по повод постановено Решение №377 от
12.01.2021год. по Адм. дело №7899/2020год. по описа на ВАС, с което е отменено
постановено Решение №216 от 21.05.2020г. по адм. дело №70/2020г. по описа на АС
– Монтана, в обжалваната ЧАСТ по отношение на т.2 от оспореното Решение №
РД-16-2014 от 23.12.2019г., издадено от Главен директор на Главна дирекция
“Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия
орган /УО/ на Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. по която е отказана верификация на
предявени за плащане разходи в общ размер на 33 517.00лв. /тридесет и три
хиляди петстотин и седемнадесет/, от които БФП 26 813.61лв. /Двадесет и шест
хиляди осемстотин и тринадесет лева и 61стотинки/ по АДБФП
BG16RFOP002-2.009-0003-C04/15.11.2017г. с бенефициент Сдружение „К*** К*** България“
по компонент 1. Разходи за възнаграждения /вкл. здравни и осигурителни вноски
за сметка на работодателя/ на персонала на административното тяло на клъстера.
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото, оспорващата страна
Сдружение „К*** И*** решения
за здраве“ се представлява от главен
юрисконсулт А*** К*** , която поддържа жалбата по доводи, изложени в същата, като
подробни съображения развива в представени писмени защити. Твърди, че
оспореното решение в обжалваната част по т.2 е незаконосъобразно, поради липса
на мотиви, свързани с фактически и правни основания за издаване на акта и
начина на определяне на допустимите разходи по проекта съотнесени към
отчетените разходи за възнаграждения на квалифициран персонал до момента,
твърди нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че оспореното решение се
базира на вече отменен ИАА, което ще доведе до различна стойност на финансовата
корекция, която се явява основа за определяне на окончателния размер на допустимите
разходи по проекта, спрямо които да бъде определено и процентното съотношение
на допустимите разходи за възнаграждение на експертния екип. Оспорва се
като необоснован и незаконосъобразен извода на Ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 –
2020 за наличието на недопустими по см. на чл. 57 от
ЗУСЕСИФ разходи за финансово подпомагане, като основание за
постановения отказ за верифициране. Твърди, че решаващият административен орган
неправилно е тълкувал приложението на изискванията на т. 14. 2 от Условията за
кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2. 009 "Развитие на клъстери в
България", което е довело до неправилни правни изводи за съществуването на
недопустими за финансиране разходи за възнаграждения, надвишаващи 50 % от общо
допустимите разходи по проекта, като се оспорва и определения размер на
отказаните да бъдат верифицирани разходи и начина на тяхното изчисляване. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски по отношение на заплатената държавна такса за образуване на делото и
такива за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът –
Главен директор на Главна
дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на
Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма “Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020г., не изпраща представител, в писмени бележки
чрез процесуалния си представител Г*** Х*** – служител с юридическо
образование, моли жалбата да бъде отхвърлена, тъй като оспорения акт е
законосъобразен. Поддържа, че обжалваното решение е издадено от материално
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон. Излага съображения, че определеният размер на разходите,
които е отказано да бъдат верифицирани с оспореното решение, се основава на
правилно установени факти и обстоятелства и правилно приложен начин /алгоритъм/
за изчисляване на допустимите разходи по проекта и на съотношението им спрямо
разходите за възнаграждения, съответно за определянето размера на
неверифицираната сума. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
поисканите разноски от страна на жалбоподателя.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и при новото му разглеждане, намери
за установено следното:
За
допустимостта:
Оспореното Решението е връчено на жалбоподателя
чрез ИСУН 2020 на 31.12.2019г. а жалбата е депозирана чрез УО до съда на
14.01.2020г., видно от пощенско клеймо на л.10 от делото при което като
подадена в срок и от легитимирано лице предвид приетата в решението на ВАС
допусната ОФГ по отношение изписването на субекта вместно Сдружение „К*** И*** решения
за здраве“ - Сдружение „К*** К*** България“. Предвид факта, че волята на
административния орган настоящ ответник е разбираема и непротиворечива, че
оспореното Решение касае именно жалбоподателя - Сдружение „К*** И*** решения за
здраве“ то жалбата е подадена от субект с правен интерес, съдържа констатации за отказ от верифициране
на разходи които пряко рефлектират върху правната сфера на адресата,
въпреки липсата на постановено до приключване на устните състезания решение по
реда на чл.62, ал.2 от АПК от страна на административния орган т.е. жалбата е подадена в предвидения в
чл.149 от АПК срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА в оспорената част по т.2 от Решението.
По същество:
Няма спор по
делото, че Сдружение „К***
И*** решения за здраве“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление *** е
бенефициент на подпомагане по Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014 – 2020 на основание сключен Административен
договор № BG16RFOP002-2.009-0029-C02/ 15.11.2017 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014 – 2020, процедура чрез подбор №
BG16RFOP002-2.009. Договорът е сключен на основание чл. 37, ал. 3
от ЗУСЕСИФ във връзка с постъпило проектно предложение в ИСУН №
BG16RFOP002-2.009-0029, одобрено с решение на Ръководителя на Управляващия
орган на ОПИК. Съгласно договора, предмет на същия е предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ от страна на УО за изпълнение на проект „Развитие
на К*** иновативни решения за здраве”, който проект е на стойност 481 700 лв. с
основни дейности по приложение І. Сред одобрените за финансово подпомагане
основни дейности по проекта е и дейността "Ресурсно обезпечаване на
дейността на административното тяло на клъстера – осигуряване на необходимия персонал
за управление и координация на клъстерните дейности и ресурсно
обезпечаване", за която дейност съгласно проектното предложение се сочи
идентифицирана необходимост от наемането на експертен екип: – Експерт – електронно
здравеопазване 4 бр.; Експерт – медицина 3бр.; Експерт – маркетинг и реклама
1бр и правен експерт – назначаване на служители, които да администрират,
координират и управляват дейността на клъстера.
От страна на УО на Оперативна програма
"Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 са одобрени и е прието
изпълнението по три междинни и един финален отчет, съответно извършена е
верификация на допустими разходи и са направени междинни плащания. В хода на
изпълнението на проекта от Ръководителя на Управляващия орган на ОПИК е издадено
едно решения за определяне на финансови корекции по Административен договор №
BG16RFOP002-2.009-0029-C02г. с бенефициент Сдружение „К*** И*** решения за
здраве“ Решение № РД-16-1653/14.10.2019г. за определяне на финансова корекция в
размер на 6 504, 40лв. от които 5203,52лв. БФП и 1300,88лв. СФ от
предоставената финансова подкрепа от ЕСИФ (безвъзмездна финансова помощ) по
Договор № BG16RFOP002-2.009-0029-C01/SЕ-05 от 26.07.2018 г. с изпълнител
"Е-Т*** " ООД. По втори междинен финансов отчет от УО са приети за
недопустими отчетени разходи от 1840,00лева по бюджетен ред 17.1 „Наем за офис
на административното тяло на клъстера с включена доставка на интернет”, като е
приложено решение РД-16-1427/23.11.2018г. на л.21,22 от Адм.дело №70/2020г. на
АС-Монтана за отказ от верификация на тези разходи, като 1472,00 БФП и
368,00лева СФ.
След приключването на дейностите по
проекта, Сдружение „К*** И*** решения за здраве“ е подало финален финансов
отчет за изпълнението на Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.009-0029-C02/ 15.11.2017 г. по
процедура чрез подбор № BG16RFOP002-2.009 "Развитие на клъстери в
България" по Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014 – 2020.
С Искане за пояснения и допълнителни
документи с изх. № 92-00-956/ 12.12.2019 г. л. 26 по адм. дело № 70/2020 г. на
АС - Монтана, от Сдружение „К*** И*** решения за здраве“ са изискани документи,
пояснения и извършването на корекции във финалния отчет, като бенефициентът е и
уведомен, че недопустими за финансиране са разходи за възнаграждения за
безвъзмездна финансова помощ в размер на 33 517,00 от които БФП 26 813.60лв. и
собственик принос 6703,40лв, тъй като не съответстват на изискванията на т. 14.
2 от Условията за кандидатстване и чл. 7, ал. 1 от ПМС 189/ 2016 г., като по
този начин са нарушени изискванията на чл. 57, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1
от ЗУСЕСИФ. От страна на Сдружение „К*** И*** решения за здраве“ е
подадено възражение в което се твърди, че намаляването на бюджета посредством
двете издадени решения на Ръководителя на УО на ОПИК за определяне на финансови
корекции в напреднал етап на изпълнението на проекта, поставя бенефициента в
невъзможност да отговори на ограниченията, тъй като решението за налагане на
финансова корекция е отменено и липсва влязло в сила решение. Счита, че дори и
ограничението за разходи за възнаграждения на персонала на административното
тяло на клъстера, да е приложимо и по време на изпълнение на договора за
безвъзмездна финансова помощ и при неговото финално отчитане, то следва
разходите за възнаграждения в техния пълен размер да се включат към всички
извършени допустими разходи и след това да се приложи прага от 50 % на база
така формираната сума.
С писмо изх. № 92-00-956 от 23.12.2019
г. на Ръководителя на УО на ОПИК, бенефициентът – Сдружение „К*** И*** решения
за здраве“, е уведомен, че след извършена проверка на представения финален
отчет е констатирано, че отчетените дейности са извършени в срок и заложените
цели са постигнати. В изпълнение на административния договор отчетените с
финалния отчет разходи възлизат на 115 745,41 лева. Недопустими за
финансирани са разходи в размер на 2 121,64 лева, по т.1 от настоящето Решение
№РД-16-2014 от 23.12.2019г., което е влязло в законна сила; наложена фитнансова
корекция в размер на 10% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP002-2.009-0029-C01/SЕ-05
от 26.07.2018 г. с изпълнител "Е-Т*** " ООД за които са уведомени с
Решение №РД 16-1653/14.10.2019г. и оспорените по настоящето производство
недопустими за финансиране разходи за възнаграждения в размер на
33 517,00лв., за които е приложено т.2 от настоящето Решение№РД-16-2014 от
23.12.2019г. на Ръководителя на УО. Със същото писмо бенефициентът е уведомен,
че Управляващият орган верифицира обща сума на допустимите разходи по финалния
отчет в размер на 73 602,37 лева, от които 58 881,90 лева
безвъзмездна финансова помощ под режим "deminimis" и 14 720,47
лева собствено финансиране.
С оспореното в настоящото съдебно
производство в частта по т.2 Решение
№ РД-16-2014 от 23.12.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция
"Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на
икономиката, в качеството му на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020, на основание чл. 9, ал. 5,
изр. второ, чл. 57, ал.
1, т. 2, чл. 62
във вр. с чл. 63 от
ЗУСЕСИФ, чл. 30, ал.
1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката,
чл. 32
във вр. с чл. 13, ал. 4 от Наредба за определяне на условията, реда и механизма
за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и за провеждане на
производства пред управляващите органи посредством ИСУН, т. 1 от
Решение № 574 на Министерски съвет от 13.07.2016 г. за определяне на
управляващ и сертифициращ орган на Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014 – 2020 и Заповед № РД-16-785/ 17.05.2019 г.
изменена със Заповед №РДІ16-1459/02.09.2019г. на Министъра на икономиката, е
отказано да бъдат верифицирани разходи в размер на 33 517,00 лева по
Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
BG16RFOP002-2.009-0029-C02 с бенефициент Сдружение „К*** И*** решения за
здраве“.
От фактическа страна обжалваният
административен акт се основава на обстоятелството, че в резултат на извършена документална
проверка и проверка на място на постъпило искане за окончателно плащане от
15.07.2019г. за периода 22.02.2019 г. до
15.05.2019г. по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № BG16RFOP002-2.009-0029-C02 с бенефициент Сдружение „К*** И*** решения
за здраве“ в
частта по т.2 е установено следното: Съгласно изискванията на т. 14.2
от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2. 009 "Развитие
на клъстери в България", разходите за възнаграждения не могат да
надвишават 50 % от общо допустимите разходи по проекта. В тази връзка за
недопустим за финансиране се счита размерът на разходите за възнаграждения,
надвишаващ 50 % от общо допустимите разходи по проекта. Отразено е, че
отчетените разходи за възнаграждение вкл. здравни и осигурителни вноски за
сметка на работодателя на квалифициран персонал, необходим за изпълнение на
дейностите по проекта са в общ размер от
219 428,24лева. Отразено е, че общо допустимите разходи по проекта са 371 822,
48лв. т.е. разходите за възнаграждение надвишават 50% от общо допустимите
разходи по проекта, което е в противоречие с т.14.2 „Допустими разходи” от
условията за кандидатстване по процедурата.В решението е обсъдено подаденото от
бенефициента възражение.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаване
на оспореното Решение вкл. Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ с бенефициент, издадените Решения за финансова
корекция и отказ от верификация, както и писмо изх.№92-00-956 от 05.02.2021г за
ново стартиралата процедура за определяне на финансова корекция след отмяна на
Решение №РД-16-1653 от 14.10.2019г. по което е наложена финансова корекция в
размер на 10% от допустимите разходи по Договор №
BG16RFOP002-2.009-0029-C01/SЕ-05 от 26.07.2018 г. с изпълнител "Е-Т*** "
ООД по водено Адм. дело №552/2019г. по описа на АС-Монтана потвърдено с Решение
№7492 от 16.06.2020г. по Адм.дело №2685/2020г. на ВАС.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на частта в която е оспорен административният акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.60,ал.1 от
ЗЕСЕСИФ управляващия орган /УО/ извършва авансови, междинни и окончателни
плащания въз основа на искане от бенефициента. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1
от ЗУСЕСИФ е регламентирано, че органи за управление и контрол на
средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните
органи, като съгласно ал. 5 на чл.
9 от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или оправомощено от него лице. Функциите на Управляващ орган на
Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, са
предоставени на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност"
в Министерство на икономиката, съгласно чл. 30, ал.
1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката.
От представената и приета като доказателство по делото Заповед №
РД-16-785/17.05.2019г. изменена със Заповед №РД-16-1459/02.09.2019г. на
Министъра на икономиката се установява, че Ръководителят на администрацията, в
чиято структура е управляващият ОПИК орган, на основание чл. 9, ал. 5
от ЗУСЕСИФ е определил да изпълнява функциите на Ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014-2020 Главен директор на Главна дирекция
"Европейски фондове за конкурентоспособност" С*** К*** , с всички
произтичащи от това права, задължения и отговорности. С оглед на изложеното
съдът приема, че оспореното решение е постановено от материално компетентен
административен орган – подписано и издадено е от оправомощения да изпълнява
функциите на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
"Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 Главен директор на ГД
"Европейски фондове за конкурентоспособност", при упражняване на
правомощия по чл. 62, ал. 3
от ЗУСЕСИФ.
Обжалваният акт обаче е постановен при
неспазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. По
своята правна същност верификацията по чл. 62 от
ЗУСЕСИФ представлява проверка на допустимостта на разходите,
направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП.
Предвид публичния характер на правоотношението и прякото и непосредствено
засягане на бенефициента, направил искането за плащане по проекта, за отказа за
верификация на заявените суми намират приложение общите разпоредби на АПК.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите
основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставената му от закона компетентност.
В случая от правна страна
постановеното решение за отказ да бъдат верифицирани разходи в размер на 33
517,00 лева по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG16RFOP002-2.009-0029-C02 с бенефициент Сдружение „К*** И***
решения за здраве“, се основава на разпоредбите на чл. 57, ал.
1, т. 2 от ЗУСЕСИФ,
регламентиращ едно от изискуемите се общи условия за допустимост на разходите -
разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения
проект категории разходи /т. 2/.
За да се счита изпълнено изискването
на чл. 59, ал.
2, т. 4, предл. първо от АПК, оспореното Решение № РД-16-2014 от
23.12.2019 г. на Ръководителя на УО на ОПИК, е следвало да съдържа описание на
онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за
произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в
акта волеизявление за отказ да бъдат верифицирани разходи в размер на 33 517,00
лева, като недопустими - т. е да бъдат посочени фактите и обстоятелствата,
сочещи, че тези разходи не са включени в документите по чл. 26, ал. 1 или в
одобрения проект категории разходи. В случая обективираното в обстоятелствената
част на оспорения акт като "мотиви", се свежда до възпроизвеждане на
текста на изискването на т. 14. 2 от Условията за кандидатстване по процедура №
BG16RFOP002-2.009 "Развитие на клъстери в България" по ОПИК 2014-2020
/че разходите за възнаграждения не могат да надвишават 50 % от общо допустимите
разходи по проекта/ и констатацията, че "в тази връзка за недопустим за
финансиране се счита размерът на разходите за възнаграждения, надвишаващ 50 %
от общо допустимите разходи по проекта. Очевидно изложеното не представлява
мотивиране на фактически обстоятелства, обосноваващи недопустимост на разходи в
хипотезата на чл. 57, ал.
1, т. 2 от ЗУСЕСИФ
и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство
от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере
волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени.
Сами по себе си разходите за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски
за сметка на работодателя) на персонала на административното тяло, са сред
предвидените в документите по чл. 26, ал. 1 /Условията за кандидатстване с
проектни предложения за предоставяне на БФП по процедура на подбор на проекти
BG16RFOP002-2. 009-0002 "Развитие на клъстери в България"/ и в
проектното предложение категория разходи по Компонент 1: "Изграждане и
подкрепа на организационно-административно укрепване на клъстера" /л. 116/.
В този смисъл за обосноваване недопустимостта на разходите за възнаграждения
като неизпълняващи изискването на чл. 57, ал.
1, т. 2 от ЗУСЕСИФ в контекста на разписаното в т.14.2 от Условията
за кандидатстване /че разходите за възнаграждения на персонала на
административното тяло на клъстера следва да бъдат до 50% от общо допустимите
разходи по проекта/, в оспорения акт е било необходимо да се посочат кои са
приетите от Ръководителя на УО допустими разходи по проекта, като се изпишат
конкретно, а не само в общ размер и съответно какъв е размера на направените
разходи за възнаграждения и тяхното съотнасяне към общо допустимите разходи по
проекта. В случая това не е направено – от обстоятелствената част на
обжалваното решение не е ясно и не може да се установи как са установени
приетите като допустими разходи като величина, нито по какъв начин е изчислен и
определен размера на допустимите разходи за възнаграждения в хипотезата на т.
14.2 от Условията за кандидатстване, съответно как е формиран размера на
приетите като недопустими разходи за възнаграждения, за които се отказва
верификация – т. е липсват каквито и да е било фактически установявания и
обективирана преценка за наличието на неподлежащ на верификация като недопустим
разход в размер на 33 517,00 лева. Лаконичната и бланкетна констатация, че
недопустим за финансиране се счита размерът на разходите за възнаграждения,
надвишаващ 50 % от общо допустимите разходи, без излагане на каквито и да е
било конкретни, обосноваващи констатацията факти и без отнасянето на тази
констатация към конкретно направени и с посочен размер разходи по проекта при
изпълнението на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ с бенефициент очевидно не изпълнява законовото изискване по чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта от фактическа страна от гледна
точка на наличието на недопустим в хипотезата чл. 57, ал.
1, т. 2 от ЗУСЕСИФ разход и неговия размер, за който се следва
постановяването на отказ да бъде верифициран.
Съдебната теория и практика константно
приемат, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен
порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от
ефективна защита, като препятства съдебния контрол за материална
законосъобразност на акта. Този контрол обхваща преценката дали са налице
установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в правно основание за
упражняване на предоставена от закона материална компетентност и респ. дали се
следват разпоредените правни последици. Следователно предмет на съдебната
проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за
издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с
тези на оспорения акт, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически
обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на
сочената от органа правна норма. В случая липсват формулирани и конкретно
посочени факти, които да бъдат преценявани дали се субсумират в хипотезите на
някоя от приложените от органа правни норми, като е недопустимо съдът да
извлича по тълкувателен път съдържанието на фактическите основания за
упражненото административно правомощие, съотв. предполагаемата воля на органа
за това кои фактически обстоятелства са обусловили квалифицирането на разходите
като недопустими и как е определен размера на приетите за недопустими разходи.
Действително, съгласно разрешението,
дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат
в отделен документ, предхождащ постановяването на акта, както и да се съдържат
в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния
акт или да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които
законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В случая обаче мотивите
за издаването на Решение № РД-16-2014 от 23.12.2019 г. на Ръководител на УО на
Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 и
за постановения отказ да бъдат верифицирани разходи в размер на 33 517,00 лева
по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
BG16RFOP002-2.009-0029-C02 с бенефициент Сдружение „К*** И*** решения за
здраве“, не могат да бъдат изведени от съдържащите се в приложената
административна преписка документи. В случая, видно от обстоятелствената част
на решението, ръководителят на УО, в т. 2, е препратил към направените от него
констатации в изпратено до бенефициера искане за пояснения и допълнителни
документи изх. № 92-00-956/12.12.2019 г. представено с административната
преписка на л.26. От него е видно, че единственият мотив във връзка с
недопустимост за финансиране на разходи за възнаграждения е посочен в описание
на изисканите документи/пояснения, където само е посочена сумата от
33 17,00лв. и правните основания така, както са изписани и в издадения
административен акт. Конкретни фактически установявания на органа и съответните
на тях правни изводи не са изложени нито в посоченото искане, нито в оспорения
акт. Подробни съображения от фактическа и правна страна УО е изложил едва в
писмени бележки при първоначалното разглеждане на делото, където е посочил, че
след приспадане на недопустимите разходи общия размер на допустимите разходи с
изключения на разходите за възнаграждение са 185 911,24лв. което процесуално
действие е недопустимо. Доколкото е недопустимо мотивите за издаване на
административния акт да се излагат едва при съдебното обжалване на акта,
сочените фактически съображения в представеното по делото от процесуалния
представител на ответника писмено становище по съществото на спора, нито могат
да допълнят, нито да санират липсващите в обжалваното решение мотиви.
Допуснатото нарушение на императивното
изискване по чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК за посочване на фактическа обосновка за възприетото
административно решение въз основа на извършена от компетентния орган
мотивирана преценка на релевантните факти и обстоятелства и тяхната правна
квалификация, от гледна точка наличието на неподлежащ на верификация като
недопустим разход в размер на 33 517,00 лева, представлява съществен порок във
формата на административния акт и абсолютно основание за неговата отмяна, по
аргумент от разпоредбата на чл. 146, т. 2
от АПК.
С оглед на гореизложеното оспореното
Решение № РД-16-2014 от 23.12.2019 г. на Ръководителя на Управляващия орган на
Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020, в
оспорента част по т.2, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тъй като
административното производство е започнало по инициатива на Сдружение „К***
И*** решения за здраве“ и на основание чл. 173, ал.
2 от АПК, преписката в частта по т.2 от оспореното решение следва да
бъде върната на административния орган за ново и мотивирано произнасяне по
постъпилото в Министерството на икономиката искане за плащане от Сдружение „К***
И*** решения за здраве“, с посочване на фактическите и правните основания при
издаването на акта и при съобразяване на фактите и обстоятелствата, релевантни
към верификацията на заявените от бенефициента за плащане суми.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, в тежест на Министерство на икономиката следва да бъде
възложено заплащането на сумата от 268,14лева, представляваща внесена от жалбоподателя
държавна такса по отношение на т.2 от оспореното решение и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Сдружение „К*** И*** решения
за здраве“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление *** представлявано от Е.Р.
Решение №РД-16-2014 от 23.12.2019г. в частта по т.2, с което е отказана
верификация на предявени за плащане разходи в общ размер на 33 517.00лв.
/тридесет и три хиляди петстотин и седемнадесет/, от които БФП 26 813.61лв.
/Двадесет и шест хиляди осемстотин и тринадесет лева и 61стотинки/ издадено от
Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“
в Министерство на икономиката, в качеството му на Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020,
като незаконосъобразно.
ВРЪЩА
административната преписка на Главен
директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в
Министерство на икономиката, в качеството му на Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020, за
ново и мотивирано произнасяне в едномесечен срок по окончателно искане
за плащане на Сдружение „К*** И*** решения за здраве“ ЕИК * , по
Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
BG16RFOP002-2.009-0029-C02, съобразно дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерство на икономиката, гр.
София, да заплати на Сдружение „К*** И*** решения за здраве“ ЕИК * , със
седалище и адрес на управление *** представлявано от Е.Р., сумата от общо 368,14лева
/триста шестдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направените от жалбоподателя разноски
по оспорената част от решението, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: