Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
КостаД.-Младенова
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия
КостаД.-Младенова в. гр. дело №
10766 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 121852
от 16.06.2020г., постановено по гр. дело № 50653/2019год. по описа на СРС, ГО, 79
състав, e отхвърлил
предявените от В.А.С., ЕГН ********** срещу „А.Р.Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ и чл.
49, вр. с чл. 45 ЗЗД за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“, наложено със Заповед № 16 от 05.07.2019г. на управителя на „А.Р.Е.М.“
ЕООД както и за заплащане на сумата от 1731.28 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и душевни болки и
страдания. С посоченото решение ищецът В.А.С. е осъден да заплати на ответника
сумата от 1200 лв. с ДДС представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
С Определение
№ 188170 от 31.08.2020г., постановено по гр. д. № 50653/2019г. по ориса на СРС, 79 състав е оставил без
уважение искането на ищеца В.А.С., представляван от процесуалния си
представител адв. К.П. за изменение на решение № 121852 от 16.06.2020г. в
частта за разноските.
Срещу решението в цялост е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца В.А.С., чрез процесуалния си представител
адв. К.П.. В нея се излагат съображения, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд е достигнал до погрешни изводи, несъответстващи на
установената фактическа обстановка, с което грубо е нарушил
материално-процесуалните норми. Твърди, че са погрешни изводите на съда, че ответникът
съгласно вменената му доказателствена
тежест бил доказал изпълнение на формалните изисквания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца С.. Сочи, че съдът е базирал извода си единствено
на данните, представени от ответника, като не
е взел предвид твърденията на въззивника. В жалбата се оспорва изводът
на съда, че от ищеца били изискани обяснения преди да бъде връчена процесната
заповед, базиран единствено на представената Докладна от 12.06.2019г. Сочи, че
от съдържанието на този документ не може да се направи категоричен отговор за
поискани и дадени обяснение от ищеца в
дисциплинарното производство. Освен това излага оплаквания, че съдът е
кредитирал свидетелските показания, въпреки несъответствията им с писмените
доказателства. Освен оспореното изпълнение на дисциплинарната процедура в обжалваното
решение според въззивника липсвало произнасяне по правната обосновка на
обжалваната заповед, а именно основателността на сочените нарушение по арг. от
187, ал. 1, т. 8 от КТ. Съдът не се е произнесъл коя от хипотезите на т. 8 се
има предвид при налагане на наказание. Твърди се, че е било важно първо да се уточни,
а след това да се докаже от страна на ответника, с кои свои действия ищецът е
злоупотребил с доверието и уронил доброто име на работодателя. Сочи, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с очертаната рамка на спора, с което и допуснал грубо
процесуално нарушение. Въззивникът
изразява несъгласие с извода на съда, че от ищеца са извършени дисциплинарните
нарушения, които му се вменяват. Преди формиране на крайните изводи съдът не е
съобразил три важни обстоятелства: отсъствие на данни за наличие на сигнал за
нередности в сграда № 9 и къде е било отразено това; начинът на разпределение и
възлагане на задачите в дружеството, съответно липса на стриктна регламентация
и отчетност и на трето място, наличието на разминаване между вписаното в
трудовия договор и длъжностната характеристика и вменените допълнителни
задължения на ищеца. В жалбата се излагат доводи, че в обжалваното решение не е
налице преценка на съответствието на наложеното наказание с тежестта на
извършеното нарушение. С оглед на изложеното моли обжалваното решение да бъде
отменено, като бъде постановено друго, с което да се отмени заповедта за
налагането на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна и да се уважат
изцяло исковите претенции. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответното дружество „А.Р.Е.М.“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си
представител Адвокантско дружество „Д., Р.и съдружници“ оспорва твърденията във
въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено въз
основа на изводите на съда, че въззивникът С. е извършил дисциплинарното
нарушени, за което е наказан. Оспорва твърдението, че не са спазени формалните
законови изисквания по отношение на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание. По делото е безспорно установено, че дицсиплинарното наказание е
наложено след като ищецът С. е изслушан от работодателя, с което да изпълнени
изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, която предвижда алтернативно задължение
на работодателя „да изслуша“ или „или да приеме писмени обяснения“. Посочена е
съдебна практика в подкрепа на изразената теза. С оглед на изложеното твърди и
счита за доказано обстоятелството, че ответното дружество е спазило
законоустановената процедура по искане
на обяснения в рамките на образуваното
дисциплинарно производство, поради което ищецът е имал възможност надлежно да
упражни правото си на защита, както правилно е констатирал първоиностанционния
съд. Излагат се и доводи за
неоснователност на твърдението за липса на конкретизация на правното основание
за налагане на дисциплинарното наказание. Твърди, че е безспорно че това е
хипотезата на т. 8 от чл. 187, ал. 1 КТ а именно уронване на доброто име на
предприятието. В отговора се излагат доводи за неоснователност на опакванията
във въззинвната жалба, че в съдебното
производство е останало недоказано с какви свои действия ищецът е уронил
доброто име на работодателя и дали е имало сигнали и подадени оплаквания за
нередности в зала „Странджа“ , чиято техническа изправност е била едно от
трудовите задължения на ищеца. Излагат се доводи и за неоснователност на
твърдението за несъответствие на наложеното наказание с тежестта на извършеното
нарушение. Твърди, се че правилно е отхвърлен иска за обезщетяване на
претълпени неимуществени вреди от ищеца като неоснователен. С оглед на
изложеното въззиваемата страна счита обжалваното решение за правилно и
моли да бъде потвърдено като такова.
Претендира разноски.
Срещу определение № 188170 от 31.08.2020г.
на СРС, постановено по горепосоченото дело, с което е оставено без уважение
искането на ищеца В.А.С., представляван от процесуалния си представител адв. К.П.
за изменение на решение № 121852 от 16.06.2020г. в частта за разноските, е
подадена в законоустановения срок частна жалба от ищеца. Твърди се, че претендираните и присъдени разноски от ответното дружество в размер на
1200 лв. били недоказани, поради което неправилно били присъдени с обжалваното
решение. С оглед на изложеното моли за
отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се
отхвърли искането на ответното дружество за присъждане на сумата от 1200 лв.
сторени разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за един
адвокат.
Ответникът по частната жалба „А.Р.Е.М.“
ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител Адвокантско дружество „Д., Р.и
съдружници“ е депозирал отговор, в който излага съображения за неоснователност
на частната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното определение като
правилно.
По подадената въззивна жалба:
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са кумулятивно съединени искове с
правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 1 КТ и чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца В.А.С. с иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ и чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за отмяна на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № 16 от 05.07.2019г. на управителя на „А.Р.Е.М.“ ЕООД както и за заплащане на сумата от 1731.28 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и душевни болки, страдания и дискомфорт, причинени от дисциплинарното производство и ограничаване на достъпа му до сградата на работодателя.
В исковата молба ищецът В.А.С., твърди че по силата трудов договор № 14 от 01.01.2010г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „А.Р.Е.М.“ ЕООД, като е изпълнявал длъжността „специалист по поддържка сграден фонд“. Със Заповед № 16 от 05.07.2019г., издадена от управителя на ответното дружество на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8 КТ му е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“. Твърди, че процесната заповед е назаконосъобразна, защото не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание, липсвала индивидуализация на извършените нарушения н трудовата дисциплина. Оспорва извършването на нарушения на трудовата дисциплина от негова страна. Твърди, че преди да се започне процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, не е установено по категоричен начин наличие на нарушение от страна на наказания; съществувала неяснота относно момента и мястото на извършване на нарушението. По отношение на второто дисциплинарно нарушения не са налице доказателства за извършено такова. Твърди, че от връчване на заповедта – 05.07.2019г. работодателят го е лишил от достъп до работното му място, с което е възпрепятствал упражняване на трудовите си задължения. В резултат на притесненията от недопускане до работно място и полученият стрес от дисциплинарното производство, инициирано срещу него, е понесъл неимуществени вреди, резултат от силното притеснени, обострили се стомашно-чревни страдания, безсъние, загуба на апетит. Причинените му от работодателя неимуществени вреди са оценени от ищеца на 1731.28лв.
Ответното дружество „А.Р.Е.М.“ ЕООД е оспорило исковете. Посочва, че Заповед № 16/08.07.2019 год. за налагане на дисциплинарното наказание е издадена, като преди това е изискано устно обяснение от ищеца и такова е дадено пред управителя Х.Я.М.. Твърди, че преди налагане на дисциплинарното наказание е извършено проучване, по време на което са изслушани и други лица, свидетели на нарушението.
Между страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответното дружество длъжността „Специалист поддръжка сграден фонд“ от 01.01.2010 год, като този релевантен за спора факт се установява и от представените по делото: трудов договор № 14 от 01.01.2010г. /л. 8-11 от делото/; Допълнително споразумение № 1 от 01.07.2011г. /л. 12- от делото/; Допълнително споразумение № 2 от 02.01.2013г. /л. 13 от делото/; Допълнително споразумение № 3 от 02.01.2019г. / л. 14 от делото/.
Приложена е длъжностна характеристика за длъжността "Специалист поддръжка сграден фонд", утвърдена от управителя на ответното дружество, надлежно връчена на ищеца. Видно е, че основните функции и задължения на изпълняващия длъжността е да извършва ежедневни огледи на поверените му сгради, инфраструктура – алеи, зелени и водни площи, съответните сградни системи и сграден фонд; отстранява открити дефекти и неизправности, както и извършва дребни ремонти, свързани с поддържане на административните сгради на Бизнес парк София в технически добро състояние, отговарящо на определеното за тях ползване, като в т. 3 е посочено, че има контролни функции върху подизпълнители при извършване на строително-монтажни и ремонтни дейности по площите по поверените му сгради, почистване и снегопочистване.
По делото е приложено писмо, изпратено по електронна поща до ищеца на 04.06.2019г. в 9.50 ч., в което се съобщава за съществуващ проблем с електрозахранването – Сграда 9, партер, блок Б, зала Странджа. /л. 31 от делото/.
Приложена е докладна от В.М.К., мениджър техническа инфраструктура и поддръжка от 12.06.2019г. В нея е описан инцидента от 04.06.2019г., когато малко преди 10 ч. след получено обаждане от клиент на служителя В.С. е възложена задача по електронната поща. Същият е трябвало да отстрани проблем в електрозахранването на зала Странджа в сграда № 9, партер, блок Б. Ищецът С. е посетил сградата и действията, които е предприел е да вдигне предпазителя. След време е постъпило ново обаждане за същия проблем, на която служителят също се е отзовал. След трета поява на проблем с електрозахранването ищецът С.е заявил на П.И.С.- асистент поддръжка, че не може да отстрани проблема, като след това не е могъл да бъде открит, защото не отговарял на обажданията. Проблемът е отстранен окончателно от друг служител – П. Б.. В докладната се съдържат сведения и по отношение на второто дисциплинарно нарушение. Всеки служител по поддръжка на сграден фонд е трябвало да провери изправността на сградите и съоръженията, за които отговаря и да предостави списък за кои от дейностите се нуждае от фирма подизпълнител. Задачата е поставена на среща на отговорниците на сгради, проведена на 12.06.2019г., със срок за изпълнение 30.06.2019г. Ищецът С. не е изпълнил така възложената му работа в поставените от работодателя му срокове.
По делото са събрани гласни доказателства. В съдебно заседание от 27.02.2020г. е разпитан управителят на ответното дружество Х.Я.М.. Според него п роблемът с ищеца възникнал когато наемател на една от бизнессградите не можал да проведе международна среща, защото не могъл да ползва конферентна зала. Свидетелят разказва, че първото нарушение на ищеца С. му е докладвано от хот лайн отговорник, който го е изпратил за отстрани проблем в заседателната зала, ползвана от наемател в сградата. С. е ходил няколко пъти, при които само е вдигал предпазителя на бушона без да направи проверка на какво се дължи проблемът. След четвърта поява на същия проблем е спрял да отговаря на телефонни обаждания. Проблемът е отстранен от служител, отговарящ за друга страда. Според свидетеля М.второто нарушение на ищеца е, че не изпълнил поставена задача. На всички отговорници на сгради било възложено да направят проверка за нередности и повреди в сградния фонд, за да се направи план за отстраняването им. Ишецът отговорил на управителя на дружеството- работодател, че ще има да чака. Свидетелят разказва, че задачите на отговорниците на сградите се възлагали устно, имало и регистър на направени заявки на отделни хаус майстори, в които се отбелязвало кога е поставена задачата и доколко и кога е решен проблема.
Пред първоинстанционния съд е разпитана и свидетелката М.Х.К., която от 2010г. работи в ответното дружество. Трудовите й задължения се изразявали в това да приема обаждания и имейли с оплаквания от наематели на сградите. Получените сигнали се пренасочвали към отговорниците за поддържка на сградите, какъвто бил и г-н С.. Свидетелят разказва, че на 04.06.2019г. към десет без нещо сутринта по мейл пристигнал сигнал за липса на електрозахранване в конферентна зала в сграда № 9. Той бил препратен към С.. Имало е общо три обаждания, на които той се отзовал, при което вдигнал предпазителя за електрозахранването. След третия сигнал се обадили от фирмата наемател и казали, че имат семинар с чуждестранно участие и е недопустимо да няма електрозахранване в залата. Проблемът бил отстранен около 11.30ч. от друг служител, след като С. не си вдигал вече телефона. Според свидетеля комуникацията с г- С. била много трудна, когато трябвало да отстрани появил се проблем, винаги коментирал ниското си възнаграждение и обема на работа. По отношение на второто нарушение свидетелят разказва, че ищецът С. трябвало да изготви доклад за сгради № 7 и 9. В началото на месец юни управителят на фирмата г-н М.бил събрал отговорниците за сгради и им възложил устно тази задача, на което присъствала и лично свидетелката.
Свидетелят В.И.С., майка на ищеца разказва за претърпените от него неимуществени щети от дисциплинарното производство. След като получил наказанието много се обидил и тежко го преживял, защото бил съвестен работник, н през последната година имал проблеми с управителя на фирмата. След наказанието получил здравословни проблеми, силни стомашни болки с гадене и повръщане, не можел да спи и да се храни. Здравословното му неразположение са засилио още повече, когато му отнели достъпа до работното място. По настояване на свидетелката отишъл на лекар, където констатирали, че имал язва.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение, като краен извод е правилно за основателност на предявените искове и излага следните доводи:
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че е извършено дисциплинарно нарушение, ралотодателят е провел дисциплинарно производство, при което са спазени изискванията на закона и е съобразил тежестта на наказанието с извършеното нарушение. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна. По отношение на втория предявен иск с правна квалификация чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
Между страните не се спори, че между тях съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемала длъжността „специалист по поддържка сграден фонд“. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на ищеца дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение“. Не се спори от страните, че заповедта е връчена на ищеца по предвидения в закона ред.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело, работодателят на ищеца „А.Р.Е.М.“ ЕООД. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник.
За да бъде отхвърлен
предявеният иск за проверка законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и неговата отмяна, в тежест на работодателя е да
установи законосъобразността на извършените от него действия. Дисциплинарното
наказание следва да бъде наложено при строго спазване на определената
процедура, изискваща писмена форма на заповедта с изрично установени реквизити,
спазване на предвидения в чл. 194 КТ срок, снемане обясненията на работника,
както и преценка за съответствие на тежестта на наказанието с извършеното дисциплинарно
нарушение съгласно чл. 189 КТ. Задължението за изслушване или приемане на
писмени обяснения от работника е съществен елемент от дисциплинарната
процедура. Работодателят следва да събере доказателства, относно извършеното
нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към извършеното
и да му даде възможност да се защити. Също така дадените обяснения следва да
бъдат взети предвид при определяне тежестта на нарушението и съразмерното
наказание за извършеното. В процесния случай са
спазени всички изисквания при провеждане на досциплинарното
производство.
При извършената служебна проверка от съда относно спазването на преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание, се установява, че същият е спазен – наказанието е наложено в двумесечния срок от откриване на нарушението – съгласно чл. 194 КТ. При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението –чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказания служител, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.
В настоящият случай дисциплинарната отговорност на ищеца е
осъществена от надлежен орган на работодателска власт по чл. 192, ал.
1 КТ, за което обстоятелство страните
не спорят.
Установява се от събраните по делото доказателства, че преди да наложи
процесното дисциплинарно наказание органът
на дисциплинарна власт е изискал, а въззиваемият/ищец е дал обяснения
по отношение на релевираните в процесната заповед нарушения на трудовата
дисциплина, като по този начин е спазена процедурата, предвидена в чл. 193 КТ.
По делото е несъмнено установено, че обяснения са били поискани от ищеца преди
издаване на процесната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание-уволнение. Установено е,
че са поискани обяснения от работника по смисъла на
чл.193 ал.1 от КТ. Такива са получени устно, което се установява и от самата
заповед, а и този факт не се оспорва от
ищеца. Неоснователно се явава твърдението във въззивната жалба, че обясненията
на работника следва да бъдат дадени писмено за улесняване доказването на това
обстоятелство. Текстът на закона дава възможност на страните по трудовото
правоотношение да прецени в каква форма да бъдат дадени тези обяснения. Когато
са поискани обяснения от работника /служителя по реда на чл.193 КТ и той
се яви и даде устни обяснения, както е в настоящия случай и това обстоятелство
не е оспорено от ищеца, работодателят има право има право да извърши действия
по налагане на наказанието. В този смисъл са и решения на ВКС - Решение № 380/2002;ІІІ ГО; Решение № 307 от
24.06.2011г. по гр.д. № 1342/2010г., ІV ГО на НКС;
След като е установено, че ищецът се е възползвал от правото си на защита и в рамките на определения му срок е дал устни обяснения, с които е оспорил извършването на сочените от работодателя дисциплинарни нарушения, същите са приети от работодателя, то СГС приема, че това е достатъчно за извода, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено /изслушването на работника или служителя и приемането на писмените му обяснения са алтернативни форми за защита/. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по същество на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 КТ е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ-така решение № 377 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2010 г., IV г. о., ГК. В случая, настоящата инстанция приема, че заповедта е мотивирана. В заповедта са описани нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 8 КТ, извършени на 04.06.2019г. и в периода 12.06.2019г. до 30.06.2019г. и обективирани в докладна записка на В.М.К. – Мениджър техническа инфраструктура и поддръжка от 12.06.2019г. Извършените от ищеца дисциплинарни нарушения се установяват и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите К.и М., които съдът кредитира като логични и съответстващи на останалите събрани по далото доказателства. Констатираните нарушения са трудовата дисциплина от страна на ищеца са индивидуализирани в уволнителната заповед, съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, с описание на техните обективни и субективни признаци и време на извършването им, доколкото и предвид спецификата на работата такова може да бъде конкретно установено и за всяко едно от тях работодателят е приел устните обяснения на ищеца и за всяко едно от тях не е изтекъл срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Настоящият състав приема, че описаното в
заповедта дисциплинарно наказание е в достатъчна степен
конкретизирано, за да може да бъде извършена надлежна проверка от съда,
разглеждащ законосъобразността на уволнението. При положение че заповедта
съдържа конкретизация на допуснатите нарушения се налагат изводите, че
работодателят не е нарушил императивните разпоредби на чл. 193, ал.
1 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Основанието послужило на работодателя за
налагане на дисциплинарно наказание и издаване на заповедта за уволнение е
свързано с установено от него неизпълнение на трудови задължения, съгласно трудовия
договор и длъжностната характеристика системни нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказани респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението /определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя – в този смисъл Решение № 461 от 17.06.2010 г., на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 305 от1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 236 от19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о., ГК.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.
По дефиниция
дисциплинарното нарушение съгласно чл. 186 КТ е виновното неизпълнение на
трудовите задължения. В чл.187 от КТ примерно са изброени видовете нарушения на
трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид
правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически
осъществено поведение. Видовете
нарушения на трудовата дисциплина примерно се изброени в чл.187 КТ,като в т.10
е дадена възможност и за други неизпълнения на трудови задължения,предвидени в
закони и други нормативни актове,в правилника за вътрешния трудов ред,в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение”. От това следва, че обект на дисциплинарното нарушение като
основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или
служителя. Техният обем и характеристика произтича от съдържанието на
конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за която са се
уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина - чл. 124 КТ. В изложения смисъл спазването на трудовата дисциплина означава спазване на
техническите и технологически правила на трудовия процес и на правомерните
разпореждания на ръководителя във връзка с него, при съблюдаване на изискването
за добросъвестност. По делото не се спори, че въззивникът е имал задължение
лично да извършва ежедневни огледи на поверените му сгради и инфраструктура, да
отстранява открити дефекти и неизправности, както и да извършва дребни ремонти,
свързани с поддържане на административните сгради на Бизнес Парк София. Несъмнено
е установено от съвкупната
преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, че въззивникът – ищец не е изпълнил трудовите си задължения, вменени
му в длъжностната характеристика т. 1 и 2, раздел IV.
Неизпълнението на определена работа по
смисъла на чл. 187, т. 3 КТ е съществено нарушение на трудовата дисциплина,
което налага ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Установените дисциплинарни нарушения на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 4, пр. 1 и т. 7 КТ/ злоупотреба с доверието на работодателя/ и правилно работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца за същите прояви. Злоупотребата с доверие, визирана в чл. 187, т. 8, пред. 1 КТ представлява нарушение, проявяващо се в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено умишлено. В конкретния казус, с неизпълнение на прякото си задължение да отстрани открит дефект в електрическата система на конферентната зала, ползвана от фирма наемател за международна конференция е уронил престижа на работодателя. От обективна страна, осъщественото деяние "злоупотреба с доверие" е не моментът на прякото неизпълнение на трудовото задължение, а неговото обективиране пред обществеността чрез груби действия пред клиенти на които е казал, че яма какво повече да се направи и си е тръгнал и с бездействието след това да не се отзове на ново повикване за възникнал проблем. По отношение на второто дисциплинарно нарушение, неполагането на достатъчно грижи за изпълнение на възложената задача, при което работодателят, като собственик на сгради в Бизнез парк София би търпял негативи също съставлява злоупотреба с доверие и уронване на престижа. Това нарушение е санкционирано от законодателя, тъй като основното задължение на работника/служителя, вменено му в чл. 126, т. 9 от КТ е да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и да спазва всички вътрешни правила. Както бе посочено по-горе в изложението, от субективна страна, злоупотреба с доверието на работодателя е налице и когато работникът като се е възползвал от служебното си положение, е извършил действия, които компрометират оказаното му доверие, без значение дали извършените от него действия са били умишлени или не /умисълът не е част от фактическия състав на визираната правна норма/.
С оглед на изложеното въззивната жалба на ищеца се явява изцяло неосователна
и основателна и искът по чл. 357, ал.
1 вр. с чл. 188 т. 2 КТ е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска по чл. 49,
вр. с чл. 45 ЗЗД
Във връзка с елементите от приложимия фактически състав по чл. 49 ЗЗД фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД изисква наличие на вреди, виновно поведение на лицата, на които е възложено извършването на работа, изразяващо се в умишлено или по непредпазливост причиняване на вредата, причинна връзка между вредите и поведението на изпълнителя на възложената работа. Отговорността е гаранционно-обезпечителна и е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. По делото липсват доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Свидетелските показания на майка му, които съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, не установяват наличие на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Те не се установяват и от представения болничен лист. Освен това от събраните по делото доказателства не се установи противоправно действие на работодателя, наложил дисциплинарното наказание на ищеца. Следва да се добави, че ищецът не е доказал и твърдения от него факт на претърпени неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с противоправно поведение на длъжностни лица на ответника, за което с доклада по чл. 140 ГПК му е възложена доказателствената тежест, като му е указано изрично и че не сочи доказателства за това обстоятелство..
С оглед на изложеното въззивната жалба на ищеца се явява изцяло
неосователна и основателна и искът по чл. 49 вр. с
чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд в тази част следва да бъде потвърдено.
По подадената частна жалба:
На 28.07.2020г. ищецът В.А.С.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. К.П. е подал молба, съдържаща
искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Изложил
е съображения, че неправилно са присъдени в полза на ответното дружество
разноски за адвокатско възнаграждение без да са налице доказателства за
извършването им.
С Определение №188170 от 31.08.2020г. съдът
е оставил без уважение искането на ищеца В.А.С.
за изменение на Решение № 121852 от 16.06.2020г., постановено по гр. д.
№ 50653/2019г. в частта за разноските. Срещу това определение е подадена частна
жалба вх. № 52130433 от 18.09.2020г. от „В.А.С., действащ чрез процесуалния си
представител адв. К.П.. В нея се излагат съображения, че не е доказано
извършването на разноски. Твърди, че доказването на направените разноски трябва
да е пълно, а не както в конкретния случая. Сочи, че в представените в последното съдебно заседание доказателства не
може да се направи категоричен извод, че е заплатен адвокатски хонорар, свързан
с работата на адвокатите на дружеството
с настоящото дело. Твърди, че не може да се направи връзка между споменатата в платежното нареждане от 22.11.2019г. проформа фактура № 3746; и представената по
делото фактура № 3811/22.11.2019г. Поради това счита, че плащанията от
ответника към адвокатското дружество биха могли да бъдат извършени за всякакви
други услуги, различни от процесуално представителство и правната помощ по настоящото дело. Ищецът
моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друг, с което да
бъде отхвърлено като неоснователно искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
След преценка на фактите по
делото, съдът намира, че частната жалба е подадена от надлежни страни и в
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От представените по делото фактура № 3811/22.11.2019г, издадена от
Адвокатско дружество Д., Р.и съдружници“ с получател ответното дружество става
ясно, че посоченото адвокатско дружество е осчетоводило в полза на ответника
правни услуги на стойност 2 400 лв.
с ДДС. Същевременно от представеното платежно нареждане от 22.11.2019г.
е видно, че ответното дружество е заплатило по банков път сумата от 2400 лв. по
издадена от ответника проформа фактура № 3756. От представените документи не
може да се приеме за доказан уговорения конкретен размер на възнаграждението и
начина на заплащането му. Поради което настоящия състав намира за неоснователна
претенцията на ответното дружество за разноски. Въззивният съд не приема за
доказана претенцията му за присъждане на претендираните разноски за адвокат за
производство пред СРС в размер на 2400 лв., което становище съдът намира за
съответстващо и на разясненията, дадените в т. 1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк.
д. №6/2012 г., на ОСГТК на ВКС. Дори и да се приеме тезата на молителя, че съдържанието
на представената със списъка по чл. 80 ГПК фактура №3811 от 22.11.2019 г.
обективира съдържанието на сключен между страните договор с предмет процесуално
представителство по конкретното дуло, не са представени категорични
доказателства, установяващи реалното заплащане на претендираните разноски. Освен
посоченото нито размерът на преведената сума, нито вписаното основание водят до
еднозначен и недвусмислен извод, че в действителност исканото адвокатско
възнаграждение е заплатено.
По изложените съображения, съдът счита,
че следва да бъде отменено Определение №188170 от 31.08.2020г. за изменение на
Решение № 121852 от 16.06.2020г., постановено по гр. д. № 50653/2019г. в частта
за разноските, като исковата претенция на ответника за присъждане на разноски
за платен адвокатски хонорар следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното обжалваното
определение следва да бъде отменено, а искането на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК – уважено.
По отношение на разноските във
въззивното производство:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски, направени във въззивното производство. Ответното
дружество чрез процесуалния си представител е претендирало сумата от 2400 лв.,
като своевременно е представил списък по чл. 80 ГПК към който е приложил
заверено копие на проформа фактура № 4047/02.03.2021г.; заверено копие на
фактура № 4093/15.03.2021г. и заверено
копие на платежно нареждане от 15.03.2021г. Договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.
От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че
само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Съдът
констатира, че по делото не е представен договор, сключен между ответното
дружество и представляващото го адвокатско дружество. По представеното по
делото Писмо (договор) за поемане на правен ангажимент от 09.10.2019г. /л. 108-112 от делото/ отправено
до управителя на ответното дружество Х.Я.М.. По делото не е представено
доказателства за наличие на съгласие от страна на адресата на офертата. Представените
пълномощни с учредена представителна власт не могат да дерогират липсата
му. С оглед на изложеното претенцията за
присъждане на разноски се явява неоснователна.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 121852 от 16.06.2020г., постановено по гр. дело № 50653/2019год. по описа на
СРС, ГО, 79 състав.
ОТМЕНЯ определение № 188170 от 31.08.2020г., постановено по гр.дело гр.д. № 50653/2019г.
по описа на СРС, 79 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК,
с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за
разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Решение № 121852 от 16.06.2020г.,
постановено по гр. дело № 50653/2019год. по описа на СРС, ГО, 79 състав в частта,
в която В.А.С., ЕГН ********** е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на „А.Р.Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
парк София“ № 1, страда № 1, вх. А, ет.
4 сумата от 1200 лв. с ДДС
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/