№ 1061
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330201405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Т.Т. против Електронен фиш серия К № 4971897 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се твърдят
конкретни негови пороци. Моли се електронният фиш да бъде отменен. С
допълнителни мотиви към жалбата от адв. Т.Т., с пълномощно по делото, се
твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради издаване
на ЕФ в противоречие с нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Поддържа, че редът
за реализиране на административнонаказателната отговорност на лицата чрез
издаването на електронен фиш е приложим само в случаите, когато размерът
на наложеното административно наказание глоба е над 50 лева, което условие
да не е спазено в настоящата хипотеза. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката
не се явява, представлява се от адв. Т.Т., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
1
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от В.Х.Х., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 21.02.2022 г. съгласно справката от системата АИС АНД, а жалбата е
подадена на 28.02.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 30.04.2021 г. в 15:40 часа в гр.Пловдив, на бул. „Кукленсо шосе“ № 28
жалбоподателката В.Х.Х. управлявала собствения си лек автомобил „Хонда
Сивик 5 ДР“ с рег. № *** със скорост на движение от 64 км/ч при максимално
разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с №
546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 67
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч
била установена стойност на скоростта на движение от 64 км/ч, при което
било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
против жалбоподателката Х. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия
К № 4971897, с който й било наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
2
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 6-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 546 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 18.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-13057/05.05.2021 г. се установява, че на дата
30.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела
статични изображения с номера от 31221 до 31253, с начален час на работа
13:00 ч. и краен час на работа 16:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 28, където е действало общото ограничение на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 31251 от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 67 км/ч, а заснемането е извършено на 30.04.2021 г. в 15:40 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателката В.Х.Х..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 28; датата – 30.04.2021 г.; точният час на извършване на
нарушението – 15:40 часа; регистрационният номер на МПС – ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят В.Х.Х.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 64 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Основното възражение, наведено с жалбата, е за допуснато съществено
процесуално нарушение поради издаване на електронния фиш в противоречие
с нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Макар действително по така поставения
въпрос да има формирана противоречива съдебна практика, настоящият
състав намира, че за разрешаването на спора законът следва да бъде
приложен съгласно действителната законодателна воля. В тази връзка съдът
приема възражението на жалбоподателя за неоснователно. Разпоредбата на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН гласи, че:
3
„За случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал.2, за което се издава електронен фиш.“
Противоречието при тълкуването на разпоредбата се дължи на
използваната формулировка „могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2“, като в тази връзка следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не
е съдържала правило, че налагани глоби под определен размер принципно не
подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за
противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1 от 2012 г.
(ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в други разпоредби – чл. 59, ал. 3 от
ЗАНН и чл. 189, ал. 13 от ЗДвП. Всъщност необжалваемостта на квитанциите
по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не
от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който
приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното
административно наказание. В този смисъл в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН изрично е
посочено, че:
„ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати
глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този
раздел…“.
Действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-01-
84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право
едновременно са въведени, както институтът на електронния фиш, така и
нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите:
- изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна
уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност при административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система,
контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца
чрез фиш само ако нарушението представлява маловажен случай и размера
глобата е до 50 лева;
-констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената
необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП;
-поради, което е констатирано, че целта на законопроекта е да предвиди
възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш
над размерите, до които това е било възможно до този момент.
От гореизложените мотиви е видна законодателната воля нормата на чл.
39, ал. 4 от ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави
възможност контролните органи да санкционират нарушителите по
опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размера на
наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквото правомощия до този
4
момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава
възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или
равни на 50 лева.
Този извод следва по несъмнен начин и при систематичното тълкуване на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със
същия законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ - бр. 10 от 2011 г.
Така с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е извършена
промяна в чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, като след думата „постановления“ са
добавени думите „и електронните фишове“, като нормата е придобила
следната редакцията:
„Не подлежат на обжалване наказателните постановления и
електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева
включително.“
Същевременно с § 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е
предвидено, че досегашната алинея 5 на чл. 189 от ЗДвП става ал. 13, като
след думата „постановления“ се добавя „и електронни фишове“. Така чл. 189,
ал. 13 от ЗДвП придобива следната редакция:
„Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни
фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително“.
Със същия параграф 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) са
създадени нова ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП, в която е дадена общата уредба на
електронния фиш и нова ал. 10 на чл. 189 от ЗДВП, в която изрично е
посочено че влизат в сила електронните фишове, които:
-не подлежат на обжалване;
-не са обжалвани в срока по ал. 8;
-са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.
Ако волята на законодателя е била, че контролните органи нямат
правомощие да издават електронни фишове на стойност до 50 лева, както
поддържа жалбоподателят, то нямаше в закона изрично да предвиди с
разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, че влизат в сила ЕФ, които не
подлежат на обжалване, както и че такива съгласно чл. 189, ал. 13 от ЗДвП са
ЕФ на стойност до 50 лева включително.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че нормите на чл. 189,
ал. 13 и на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН не се намират в конфликт помежду си,
доколкото чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е уреждал необжалваемостта в общия случай,
докато нормата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП е регламентирала специална
необжалваемост само за обществените отношения, свързани със ЗДвП.
Действително и двете норми (чл. 189, ал. 13 от ЗДвП и чл. 59, ал. 3 от ЗАНН)
към настоящия момент са обявени за противоконституционни с Решение на
Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.), в резултат от което
чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е и отменена.
Посоченото обаче не променя факта, че:
- двете норми са били действащо право една година след приемане на
новелата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН;
5
- в тях са внесени гореизложените промени със същия ЗИД на ЗДВП, с
който е приет чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което категорично доказва, че волята на
законодателя е контролните органи да могат да издават ЕФ на стойност 50
лева или 10 лева.
Със същия ЗИД на ЗДвП е приета и разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН. Тя
обаче не представлява пречка за издаването на ЕФ на стойност, равна или по-
малка от 50 лева, доколкото предвид разтълкуваната разпоредба на чл. 39,
ал.4 ЗАНН тя не съдържа такава забрана.
В тази връзка следва да се отбележи, че с § 36 на ЗИД на ЗДВП (ДВ, бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г .) в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е внесено
изменение, като след думата „постановления“ се добавя „и фишове“, като
нормата придобива следната редакция:
„За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на
Закона за административните нарушения и наказания“.
Че под фишове по смисъла на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се имат предвид
именно електронните фишове е видно от систематичното място на посочената
алинея – в чл. 189 от ЗДвП, който урежда електронните фишове за разлика от
чл. 186 от ЗДвП, който урежда обикновените фишове.
От изричния текст на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е видно, че по нарочната
законодателна воля след бр. 101 на ДВ от 2016 г. досежно материята на
издаването, обжалваемостта и съдържанието на електронните фишове ЗДвП е
специален закон спрямо ЗАНН. Нормата на чл. 189, ал. 14 от ЗДВП в
актуалната си редакция е по-нов закон от чл. 85а от ЗАНН, уреждащ същия
кръг обществени отношения, поради което следва да се приеме, че мълчаливо
я дерогира.
Следователно след измененията на чл. 189, ал. 14 от ЗДВП не съществува
съмнение:
- че ЗДвП се явява специален закон прямо ЗАНН досежно материята на
ЕФ;
- забрана за издаване на електронни фишове на стойност до 50 лева не
произтича нито от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, нито от специалния закон ЗДвП,
който в нито една своя разпоредба не ограничава възможността да се издават
ЕФ в зависимост от размера на налаганата глоба.
Поради изложеното следва да се приеме, че в позитивното ни право
съществуват само две забрани за издаването на електронни фишове:
- ако за даденото нарушение е предвидено и наказание лишаване от права
/чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/;
- ако мобилното АТСС се намира в патрулен автомобил, който е в режим
на движение /чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./.
В процесния случай нито една от тези две пречки не е не налице.
Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, следва да се
приеме за изоставена, доколкото в актуалните си произнасяния касационният
6
съд приема, че издаването на електронен фиш, с който се налага
административно наказание глоба е допустимо и не противоречи на
правилата на процесуалния закон. В този изричен смисъл: Решение № 382 от
09.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3244/2021 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3246/2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2120 от
10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2219/2021 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2567 от 22.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2948/2021 г. на
Административен съд – Пловдив.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от касационната
инстанция съображенията, че:
- няма законодателен резон контролните органи да могат да използват
облекчения ред за санкциониране на нарушителите с ЕФ при по-сериозни
нарушения, при които санкциите могат да надхвърлят и 700 лева;
-но да бъдат обвързани да използват по-сложната и тромава процедура на
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление при нарушения
с много по-ниска степен на обществена опасност, които се санкционират с
глоба до 50 лева.
В същия смисъл, че няма пречки да се налагат глоби на стойност 50 лева
с електронен фиш е и съдебната практика на административните съдилища от
всички съдебни райони в страната - така Решение от 15.02.2022 г. по к.а.н.д.
№ 1173/2021 г. на Административен съд – Хасково; Решение № 25 от
10.02.2022 г. по к.а.н.д. № 155/2021 г. на Административен съд – Ямбол;
Решение № 12 от 21.01.2022 г. по к.а.н.д. № 482/2021 г. на Административен
съд – Стара Загора; Решение № 693 от 30.09.2021 г. по к.а.н.д. № 835/2021 г.
на Административен съд – Пазарджик; Решение № 536 от 02.07.2021 г. по
к.а.н.д. № 446/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 46
от 14.03.2022 г. по к.а.н.д. № 358/2021 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 93 от 04.03.2022 г. по к.а.н.д. № 698/2021 г. на
Административен съд – Враца; Решение от 28.02.2022 г. по к.а.н.д. №
108/2021 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 12 от 22.02.2022
г. по к.а.н.д. № 183/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение № 129
от 07.02.2022 г. по к.а.н.д. № 40/2022 г. на Административен съд – Бургас;
Решение № 10 от 03.02.2022 г. по к.а.н.д. № 243/2021 г. на Административен
съд – Видин; Решение № 1655 от 10.12.2021 г. по к.а.н.д. № 1943/2021 г. на
Административен съд – Варна; Решение от 08.11.2021 г. по к.а.н.д. №
269/2021 г. на Административен съд – Русе; Решение от 11.10.2021 г. по
к.а.н.д. № 114/2021 г. на Административен съд – Габрово.
По тези съображения съдът приема разгледаното възражение за
неоснователно.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
7
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Надлежно е
удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
нормативно предвидената процедура и при използването на одобрен тип
средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и
изготвените статични изображения от клип № 31251 от радар TFR1-M № 546.
От протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-13057/05.05.2021 г. се
установява, че работата с техническото средство е започнала на 30.04.2021 г. в
13:00 часа и е приключила в 16:00 часа на същата дата. За този времеви
интервал първото статично изображение е с пореден № 31221, а последното -
с № 31253. Процесната снимка е с № 31251 и следователно е заснета от
техническо средство TFR1-M с № 546 на дата 30.04.2021 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 30.04.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът приема още, че макар от Удостоверение № 10.02.4835 да се
установява, че срокът на валидност на одобряването на типа на средството за
измерване е до 24.02.2020 г., това не се отразява на годността на измерения
резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в употреба към 30.04.2021 г. и е
отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 6-33-20 за извършена последваща
метрологична проверка на средството за измерване на дата 18.09.2020 г.
Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно
периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е 1
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът
8
приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 616 от 29.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателката Х. е извършила от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 30.04.2021 г. в 15:40 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“
№ 28 жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил „Хонда
Сивик 5 ДР“ с рег. № *** със скорост от 64 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч. Така направеното описание, което е сведено до конкретен
административен адрес на територията на град Пловдив, позволява мястото
на извършване на деянието да бъде еднозначно определено и отграничено от
кое да е друго място в обективната действителност, като по този начин не
възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
процесния автомобил в нарушение на правилата за движение, както и че това
е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и
че разрешената максимална скорост в процесния пътен участък е била 50
км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.
Правилно жалбоподателката Х. е определена като субект на
административнонаказателната отговорност, като същата е санкционирана в
качеството си на собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия водач
съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния
фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се
съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на
защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Чрез възможността за
подаване на писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето,
извършило нарушението, е създаден механизъм, по който собственикът може
да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По делото нито
се твърди, нито се установява жалбоподателката Х. да е подавала писмена
декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
9
нейната отговорност. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на
писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира
около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на
деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателката е
формирала съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавала е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието й
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е
осъществила деянието си. Формирала е представа и за това, че е собственик
на процесния лек автомобил.
За така извършеното от жалбоподателката административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 14 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 11 до 20 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 64 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 67 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 64 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 14 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са определени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателката наказание
с електронния фиш е правилно определено и индивидуализирано. По
аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за
определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид. Възражението за маловажност на случая поради превишаване на
разрешената скорост само с 14 км/ч е неоснователно. При преценката за
маловажност съгласно § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗАНН
10
дължимата съпоставка е с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид, а не с други състави на административни нарушения. Така при всички
съставомерни деяния, наказуеми по чл. 182, ал. 1,т. 2 от ЗДвП, превишаването
на разрешената максимална скорост винаги е в границата между 11 и 20 км/ч.
Обществената опасност на деяние, при което има превишаване от 14 км/ч на
приложимото ограничение на скоростта, не следва да се сравнява с
обществената опасност на случаи, когато превишаването е повече от 20 км/ч,
тъй като тогава би се касаело за различен състав, наказуем с различна
санкционна норма и по-тежко по размер наказание. Напълно логично е по-
тежко наказуемото деяние да е и с по-завишена обществена опасност, но
подобна съпоставка на различни състави на административни нарушения не е
аргумент, че деянието на жалбоподателката Х. е маловажен случай. По делото
не се доказаха никакви обстоятелства, от които да се приеме, че конкретното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо други
случаи, при които превишаването на разрешената максимална скорост отново
е в границата между 11 и 20 км/ч. Липсата на настъпили вредни последици не
е достатъчно основание да се приеме случаят за маловажен, тъй като
нарушението е формално, то не изисква какъвто и да е вредоносен резултат, а
и не може да се приеме, че в обикновените случаи на този вид нарушения
настъпват някакви конкретни вредни последици, за да бъде тяхното отсъствие
в случая такова извънредно обстоятелство, което съществено да намалява
интензитета на обществената опасност на деянието.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателката е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
11
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят В.Х.Х..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4971897 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР ПЛОВДИВ, с който на В.Х.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА В.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12