РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Враца, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. К. Динев
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Б. К. Динев Търговско дело №
20221400900180 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на П. С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в качеството
си на наследник на Б. С. Б., с ЕГН **********, чрез адвокат Ж. Д. Д. от ХАК, адрес за
призоваване: ***, e-mail *** против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, *** за осъждане на
ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение, в размер на 50 000 лв. за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. С. Б.;
Претендира законната лихва върху сумите от 06.04.2022 г. датата, на която
изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото, включително и адвокатски хонорар.
Излага, че на 26.12.2021 г. около 17.10 часа на път Н-15 /Враца-***- Мизия-п.к.
Сараево - Оряхово/, в района на км. 16+000, водачът на лек автомобил „Ауди 80" с peг.
№ ВР *** ВВ И. Н. Л., с ЕГН ********** от ***, поради движение със скорост,
несъобразена с пътните условия, за да спре при възникнало препятствие на пътя губи
контрол върху автомобила, с което допуска ПТП, при което е причинена смъртта на
возещия се в лекия автомобил пътник на предна дясна седалка брат на ищцата Б. С. Б.,
с ЕГН **********.
Твърди, че вследствие загубата на близък човек, ищцата претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания. Била в изключително близки отношения с
брат си, чували се всеки ден, виждали се редовно, грижели се един за друг, подкрепяли
се. Били израснали заедно, което допринесло за изграждането на много силна
емоционална и духовна връзка помежду им. Ищцата винаги възприемала брат си като
неин закрилник. След смъртта на майка им двамата станали още по-близки и сплотени.
Смъртта на брат й причинила изключителни емоционални страдания на ищцата,
прекъснала тяхната силна, здрава връзка. Това било изключително болезнено за
ищцата изживяване, което довело до дълбока и отрицателна промяна в живота й. И към
момента на завеждане на исковата молба изпитвала негативните последици от загубата
1
на брат си, мисълта за липсата му в живота й я карала да изпитва душевни болки и
страдания.
Твърди, че виновната за настъпилото пътно-транспортно произшествие И. Н. Л.,
с ЕГН ********** от ***, попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност" - полица № BG/02/ 121002687150, валидна от
14.09.2021 год. до 13.09.2021 год., издадена от ЗД "Бул Инс" АД за лек автомобил
„Ауди 80" с peг. № ВР *** ВВ, т.е. валиден към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Излага, че предвид изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането
ищцата подала претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението. В
законоустановения срок е постъпил отказ на застрахователя да заплати дължимото
обезщетение. До настоящият момент не било извършено плащане от страна на
застрахователя.
Предвид на изложеното моли съда да постанови решение с което да осъди ЗД
„БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на П. С. Б., с ЕГН **********, в качеството й на
наследник на брат й Б. С. Б., сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, както и
за тези, които тепърва ще търпи за цял живот, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на претенцията - 06.04.2022 год. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира направените по делото разноски.
Прави доказателствени искания за:
1. изискване от Районно управление на МВР - Враца досъдебно производство №
1376/26.12.2021 год.;
2. задължаване ответника по исковата молба да представи оригинал или
официално заверено копие от застрахователната полица по сключения
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
3. задължаване на ответника, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК ответника да
представи преписката, образувана при него по подадена претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение от П. С. Б., с ЕГН ********** в качеството й на
наследник на Б. С. Б., с ЕГН **********.
4. допускане до разпит при режим на довеждане двама свидетели, които ще
докажат претърпените неимуществени вреди от доверителката ми, в следствие на
загубата на брат й.
5. В случай, че ответникът оспори механизма на ПТП, вината за настъпване на
ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените
вреди прави искане за допускане на комплексна автотехническа и съдебно
медицинска експертиза, която след като се запознае с представените по делото
доказателства да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е механизма на ПТП от техническа гледна точка?
2. Каква е причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка?
3. Какви телесни увреждания е получил Б. С. Б. и съвместими ли са те с живота? Каква
е причината за настъпилата смърт на Б. С. Б.? 4. Налице ли е причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Б. С. Б.?
С Определение 416/18.11.2022 по делото ищцата е освободена от задължението
за внасяне на такси и разноски.
Ответникът в срока за отговор прави искане за спиране на делото до
приключване на наказателното производство по случая. Излага, че досъдебното
производство за престъпление по чл. 343, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, е от
значение за изхода на спора по настоящето дело, което искане е оставено без уважение
2
с Определение 84/20.03.2023 по делото.
Оспорва иска изцяло по основание и размер.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Ауди” с peг. № ВР
*** ВВ - И. Л.. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с
което да е настъпило процесното ПТП.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на
ПТП. Единствено доказателство за механизма, което ангажират ищците била
съставения по случая КП за ПТП, в който не е посочен конкретен механизъм на ПТП.
В графата „Обстоятелства и причини за ПТП” не е записано е записано: „В процес на
изясняване”. Излага, че и в исковата молба също не се съдържат данни за конкретен
механизъм, а и няма твърдения и не се представят доказателства за това, какви са били
резултатите от изследванията на И. Л., за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Излага, че представеният КП за ПТП не се ползва материална доказателствена
сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното
лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът
на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай в КП дори не е
отбелязано, че е образувано ДП, не ясно и какво е установено и на какъв етап е то.
Оспорва активната правна легитимация на ищцата П. Б., тъй като независимо че
с починалия Б. Б. са едноутробни брат и сестра оспорва да е налице „изключение”,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й
брат. В отношенията на ищцата и починалия нямало нищо „изключително”, което да
подлежи на обезщетение. Цитираната тълкувателна практика т.р. № 1/2018 година на
ОСНГТК на ВКС визирала случаи, на „особени” „изключения”, а не всяко страдание
свързано със загубата на роднина, то трябва да е „особено” и „изключително”. В
случая евентуално се касаело за нормални в нашето общество отношения между
роднини, в които няма нищо изключително, което да налага присъждане на
обезщетение.
Оспорва иска по размер. Твърди, че претенцията не отговаря на икономическата
конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна. Позовава се на
разпоредбата на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ. В случая не се касае за лимит на отговорност по
застраховката, а за методика за определяне на обезщетения за определен кръг
родственица на загинал в ПТП, а съгласно § 96 КЗ (1) До влизането в сила на наредбата
за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2. обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.
Намира, че претенцията не отговоря на закона, ППВС № 4/68 година,
икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на ВКС за
сходни и дори по - тежки вреди. Излага. че съгласно т.п. № 7/78 година на ВС т. 9
Отговорността на застрахователя е функционална. Обусловена е от основанията за
отговорността на самия застрахован., а конкретната претенция в делото намира за
прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и „икономическата конюнктура” в
страната, както и практиката на ВС отразена в ППВС № 4/68 година.
Позовава се на задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968
г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които
понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги
свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За
да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт
страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно
съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси
обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на
3
накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, обосноваваща общественооправданата мярка за
справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът на
увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на
възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Излага, че лимитите на
застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната
икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват
самостоятелен критерий за размера на обезщетението Релевантните обстоятелства
следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната
съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО;
решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалия Б. Б.. Излага, че е бил без поставен предпазен колан, като пътник в л.а.
„Ауди” с peг. № ВР *** ВВ, управляван от И. Л.. Можел е да избегне или ограничи
травмите причинили смъртта му, ако е бил с поставен предпазен колан при същия
механизъм на ПТП.
Излага, че пострадалия Б. Б. се е качил в автомобил управляван от алкохолно
и/или наркотично повлиян водач, като с това поведение се е поставил в превишен риск.
Оспорва претенцията за лихва като неоснователна и несъобразена с чл. 497 КЗ,
която разпоредба е специална спрямо общата на чл. 429 ал. 3 КЗ. Излага, че
застрахователят не е могъл да се произнесе по претенцията на база представените от
молителите писмени доказателства. В тази връзка са изискани друга документи, които
да установяват събитието в неговата пълнота, каквито не са били представени от
увреденото лице. Застрахователят не е могъл да се произнесе по претенцията поради
липсата на необходимите за това данни за процесното ПТП и следователно не е в
забава и въобще не дължал лихва на осн. чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ.
Прави доказателствени искания за:
допускане на КЕ /АТЕ и СМЕ/, която да отговори бил ли е Б. Б. с поставен
предпазен колан; при какъв механизъм са получени травмите причинили смъртта му;
този механизъм може ли да бъде избегнат или ограничен при носенето на предпазен
колан до по - ниска степен засягаща здравето, така че да бъде избегнат фаталния изход;
снабден ли е фабрично автомобилът, в който пътува с предпазен колан за мястото, на
което е бил Б. Б.?
допускане на СМЕ, с участието на токсиколог, която да отговори: какво е било
съдържанието на алкохол и/или наркотици в кръвта на водача И. Л.; на каква степен на
алкохолно опиване отговаря; има ли външно проявление тя, което обективно може да
бъде възприето от околните?
искане за прилагане на копие от воденото ДП № 1376/2022 година по описа на
РУП Враца, ведно с протокола от СХЕ на И. Н. Л..
допускане на двама свидетели при режим на довеждане за провеждане на
насрещно доказване за отношенията между ищцата и Б. Б.. Прави евентуално
възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
С допълнителен отговор на исковата молба ответникът конкретизира
оспорването на твърдените изключителни отношения между ищцата и починалия й
брат като излага, че покойният е бил отглеждан професионално от приемно семейство
по трудов договор с ДСП Бяла Слатина, освен това имало и множество други лица
освен ищцата, които се позовавали на близки и изключителни отношения с загиналия,
за което били образувани т.д. 107/2022 и 169/2022 и двете по описа на ОС-Враца.
4
Прави искане за допускане като свидетели при условията на призоваване
приемните родители за установяване на това.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител
поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници №
69/08.02.2022 г. издадено от дл. лице в кметство ***, община *** се установява, че след
смъртта си на 26.12.2021 г. Б. С. Б., с ЕГН ********** е оставил за наследници баща
си, двама братя, един едноутробен брат, една еднокръвна сестра и сестра си – ищцата
П. С. Б..
По делото е прието като доказателство писмо изх. № НЩ-2565/18.04.2022 г. с
което ответникът е отказал да изплати обезщетение на ищцата по образувана при
ответника щета № ********** във връзка със смъртта на брата на ищцата с мотив
липсата на особено близки отношения между починалия и ищцата.
От приетия с исковата молба копие на констативен протокол № 967000-
1160/07.02.2022 г. се установява, че на 26.12.2021 г. от служители на МВР е посетено
ПТП на път II-15 Враца-*** -Мизия – Сараево – Оряхово, около км. 16+000, при което
е констатирана смъртта на Б. С. Б., с ЕГН **********, пътник на предна дясна седалка
в автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДКН ВР № *** ВВ, управляван от И. Н. Л.,
като автомобилът е собственост на свидетелката по делото И. Н..
От заключението на вещите лица д-р Г. К. и инж. Г. В. по допуснатата
комплексна СМЕ и САТЕ, изслушано по делото, което настоящият съдебен състав
кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието при сухо време и нормална видимост
на път II-15 гр. Враца – с. *** на км. 16+000 в землището на с. Мраморен.
Лекият автомобил „Ауди 80“ с ДКН ВР *** ВВ се е движил по път II-15 в посока
от гр. Враца към с. ***.
Движил се в дясната лента за движение в която е трябвало да се движи, но със
скорост около 135,8 км/ч. в момента в който е възникнала опасността на пътя – удар с
животно.
Автомобилът се движил с включени дълги светлини, осигуряващи му видимост
до 130-140 м. в която зона на видимост водачът е можел да види и забележи опасността
в рамките само на осветената от фаровете на автомобила зона.
В един момент, когато водачът на автомобила се е намирал на около 130 м. от
мястото на удара водачът му имал техническа възможност, осигурена от светлините
на фаровете на дълги светлини да види и възприеме намиращото се на пътното платно
животно, като опасност от ПТП, да реагира на възникналата опасност, чрез аварийно
спиране, но поради движение със скорост от около 135,8 км/ч, значително по-висока от
възможната за спиране в осветената част скорост от 121,3 км/ч и закъсняла реакция на
аварийно спиране при достигане на мястото на удара, лекият автомобил с предна челна
част в областта на предната броня със скорост от около 135,8 км./ч удря животното и
водачът на автомобила, без да възникне в началния момент на възникналата опасност
на аварийно спиране продължава неконтролируемо движението си напред и надясно,
преминава през банкет и водосточна канавка като с предното колело на автомобила се
удря във външния горен ръб на канавката, завърта се рязко във посока на
часовниковата стрелка и с лява странична част в областта на предната лява врата и
средна лява колонка удря в масивни дървета и се установява в покой до тях, на място
5
отразено в протокола за оглед и снимковия материал.
От техническа гледна точка причина за ПТП е движението на лекия автомобил
със скорост от ок. 135,8 км/ч, която е значително по-висока от разрешената в участъка
максимална скорост от 90 км/ч , а също и технически несъобразената със зоната на
спиране в зоната на осветеност на дълги светлини пред автомобила, довели до загуба
на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача му при поява на
препятствие.
Описаният механизъм на ПТП и деформациите на автомобила са довели до
травмите на пострадалия Б. Б.. Травмите му кореспондират с настъпилите увреждания
на автомобила, налице е причинно следствена връзка между травмите и ПТП, както
смъртта на пострадалия Б. Б. е настъпила в следствие на процесното ПТП.
Според вещите лица няма данни за блокаж на коланите и техното рязане при
освобождаване на тялото на починалия. Няма медицински и други данни починалият
да е носил предпазен колан и вещото лице приема, че починалият не е носил
предпазен колан при настъпване на ПТП. Вещото лице е прието че триточковия
предпазния колан функционира при правилно поставен колан при спиране и при челен
удар. При действащите инерционни сили при удара в дървото, последващите удари на
автомобила деформациите на автомобила ефективността на колана е била
незначителна и не е можел да предотврати удара на волана с гърдите на пострадалия.
Според вещото лице ефективността на наличния триточков колан била незначителна и
не можела да предотврати смъртта на пътника.
Относно личните отношения на ищцата и брат й са разпитани свидетели.
От показанията на свидетеля Б. Н., които настоящият съдебен състав кредитора
като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени при оценяване на
възможната му заинтересованост се установява, че починалият брат на ищцата, заедно
с останалите и братя и сестри, вкл. ищцата са живели от раждането си до 2009-2010 г. в
с. Бели извор, след което майка им заминала да работи в чужбина през 2009 г. а
биологичния им баща останал в България за да се грижи за тях. Същият нямал
финансова възможност да ги издържа поради което през 2009-2010 г. били настанени в
Център за социални услуги. Ищцата като най-голяма от децата полагала грижи за
останалите си братя и сестри. Пострадалият брат Б. С. бил осиновен през 2014 г. в с.
*** а ищцата останала в Центъра до навършването на пълнолетие.
Ищцата живяла около 10 години в с. *** на семейни начала с бившия си мъж, а
от 2018-2019 г. заживяла в гр. Враца на семейни начала с нов мъж.
Починалият брат Б. работел в строителството с приемния си баща – Ц. и бившия
мъж на ищцата. Починалият пътувал да работи в Германия за кратко – за по 6 месеца за
да спести пари за да закупи автомобил.
За времето когато били в центъра за настаняване и по времето когато и двамата
живеели в *** връзката между ищцата и починалия й брат била много силна. Добрите
отношения се запазили и след като Б. останал да живее в с. ***, а ищцата се преместила
във гр. Враца при новия си мъж. Починалият бил привързан към двете деца на ищцата.
Б. и ищцата оказвали подкрепа на свидетеля когато имал проблеми с приемния си
родител. Ищцата също помагала с пари на починалия си брат когато се наложил ремонт
на автомобила на приемния му родител. Също така се събирали общо за да празнуват.
Ищцата празнувала Бъдни вечер 2021 г. заедно със свидетеля. Свидетелят
присъствал на разговор по интернет между починалия си брат и ищцата в който я
канил да празнуват общо Коледа – 25.12.2021 г. но тя на 25.12.2021 г. не празнувала с
починалия си брат, тъй като била изморена и обещала да дойде на следващия ден, но
останалите братя от семейството се събрали да празнуват в с. Бели Извор.
Катастрофата със смъртта на брат им Б. станала на 26.12.2021 г. когато се
връщал от Бели Извор към ***.
6
Свидетелят не присъствал на настъпването на ПТП и когато отишъл на
местопроизшествието не бил допуснат от полицаите. Свидетелят и ищцата платили за
погребението на брат си и за изработването и поставянето на надгробен камък. Ищцата
тъгувала за брат си, дори и когато празнувала със свидетеля й било тежко от загубата
на брат й.
От показанията на свидетеля Б. А., живеещ на семейни начала с ищцата които
настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и
добросъвестно дадени при оценяване на възможната му заинтересованост се
установява, че свидетелят и ищцата живеят на семейни начала от 2019 година.
Свидетелят познава починалия брат на ищцата от момента в който се запознал с нея.
Почналият и сестра му били близки. Преди да отиде да работи в Германия починалият
искал да се види с ищцата. След като отишъл на работа в Германия също се чувал по
телефона с ищцата и с нейните деца. Свидетелят не знае колко време починалият е
работил в Германия.
През 2021 г. плановете били да празнуват Коледа заедно с починалия брат на
ищцата и останалите и братя. Ищцата не могла да участва в празненствата на 25.12., но
за 26.12.2021 г. щяла да пътува за да празнува. Още не били тръгнали когато
свидетелят научил за смъртта на брата на ищцата. Събудил я за да и каже и като
разбрала започнала да пищи, да реве. Настоявала да отидат на мястото на ПТП.
Тръгнали за Бели Извор, на мястото където беше ПТП нямало останало нищо освен
счупени клони и предно стъкло. После отишли в болницата. През това време ищцата
постоянно плачела, не била на себе си.
Отношенията между починалата и ищцата били добри, били близки, нормално
като брат и сестра. Като се виждали се прегръщала и се целували, което били нормални
отношения между брат и сестра. Починалият я приемал и като майка, тъй като тя като
най-голяма се грижела за всички брат и сестри докато били настанени в център. Когато
брат и имал нещо от което да се оплаче се обръщал към ищцата. Ищцата се отнасяла с
обич към починалия си брат.
Ищцата имала 2 деца – първото на възраст 8-9 години към 2023 г. от предишния
си мъж и второто в от съжителството й с ищеца. Ищцата била добра майка и според
свидетеля обичала децата си повече от брат си.
От показанията на свидетелката И. Н., приемна майка на починалия, които
настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и
добросъвестно дадени при оценяване на възможната му заинтересованост се
установява, че същата познава починалия от момента на настаняването му в Центъра за
деца в с. ***, където работи. Знае че ищцата също била настанена в центъра до
навършването на пълнолетие, но не знае дали е полагала грижи за братята и сестрите
си, тъй като длъжността на свидетелката не изисквала контакт с децата. Свидетелката
от 2013 г. станала приемен родител на починалия и той живял в семейството й до 10
дни преди смъртта си. Ищцата била омъжена в селото и се виждала с починалия.
Докато починалият бил при свидетелката като приемен родител ищцата не се грижила
за него. До заминаването си във Враца ищцата идвала в дома на свидетелката 2-3 пъти
месечно. Ищцата и починалия й брат се събирали по поводи. На свидетелката не е
известно дали са се събирали без повод извън дома й. В с. *** свидетелката и
починалия имали общо заведение и виждала и ищцата да идва в него. На 25.12.2021 г.
починалият празнувал Коледа в дома на свидетелката. Останал до 22 часа вечерта
заедно с приятелката си след което заминали за да видят родителите на приятелката му
И..
От показанията на свидетелката Ц. Н., приемна майка на починалия, които
настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и
добросъвестно дадени при оценяване на възможната му заинтересованост се
установява, че същият е приемен родител на починалия от 2013 г. до навършване на
пълнолетието му. До 2019 г. когато ищцата била в *** починалият й брат поддържал
7
връзка с нея и се виждали всяка седмица. Свидетелят няма преки впечатления за
отношенията между ищцата и починалия й брат. Свидетелят работел заедно с него в
строителството заедно с бившия мъж на ищцата К.. Според свидетеля след като
бившия съпруг К. казал на брата на ищцата, че ищцата започнала да работи като
платена жена след като напуснала с. ***, което разстроило починалия й брат и той
казал на свидетеля, че не иска да контактува с нея. В тази си част показанията на
свидетеля не се потвърждават от показанията на брата на ищцата и на мъжа с който
живее на съпружески начала, поради което и не могат да разколебаят извода за наличие
на добри отношения на ищцата с починалия й брат.
С определение от открито съдебно заседание от 20.06.2023 г. по делото е
допуснато исканото изменение на размера на иска за главницата чрез увеличаване
размера на иска от 50 000 на 100 000 лв.
По делото е постъпило копие от материалите по ДП 1376/2021 по описа на РПУ-
Враца, пр. преписка 2552/2021 по описа на ОП Враца към което е приобщено копие от
Решение № 230 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 911 по описа на РС – Бяла Слатина за 2013
г. от което се установява, че се прекратява допуснатото със Решение № 70/30.03.2011 г.,
постановено по гр. д. № 169/2011 по описа на РС-Враца (влязло в законна сила на
20.04.2011 г.) за настаняване на Б. С. Б., с ЕГН ********** в ЦНСТ *** и го
реинтегрира в семейството на професионални приемни родители И. и Ц. Н. от с. *** за
срок до 06.11.2014 г., т.е. до навършване на пълнолетие на детето.
С Решение № 19 от 20.01.2015 г. , в законна сила от 03.02.2015 г. по гр. д. № 889
по описа на РС Бяла Слатина за 2014 е настанено детето Б. С. Б., с ЕГН **********
приемно семейството на И. и Ц. Н. от с. *** за срок до завършването на средното му
образование, но не повече от 20 годишна възраст, считано от датата на издаване на
временната заповед № РД01-0422/06.11.2014 г. на директора на Д „СП“ Бяла Слатина
или до настъпване на законни основания за прекратяване на настаняването.
Към досъдебното производство е налично и първоначалното Решение №
70/30.03.2011 г., постановено по гр. д. № 169/2011 по описа на РС-Враца (влязло в
законна сила на 20.04.2011 г.) за настаняване на Б. С. Б., с ЕГН ********** в ЦНСТ
***.
Към досъдебното производство е приет и социален доклад от 26.07.2010 г.
относно лошите условия на отглеждане на починалия брат на ищцата и братята му.
Представени за и заповеди на Д СП за промяна на настаняването и договори
между ДСП Бяла Слатина и приемните родители, както и множество социални доклади
относно починалия Б. С. Б..
За установяване на механизма на настъпване на ПТП от значение по настоящето
дело са протоколът за оглед на ПТП от 26.12.2021 г., фотоалбума към огледа, а за
правната легитимация на ищцата и копието от акт за смърт и удостоверението за
наследници и родствени връзки на починалия, а с оглед направеното възражение за
съпричиняване – и протоколът от химическа експертиза от който се установява, че
водачката на автомобила причинил ПТП не е употребила нито алкохол нито
наркотици.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД в тежест на
ищцата е да докаже наличието на застрахователно правоотношение на ответника,
механизма на настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и уврежданията които е претърпял, размера на претърпените неимуществени
вреди, особено близките отношения на ищцата и загиналия и брат. В тежест на
ответника е да докаже че е заплатил обезщетението или да представи други факти и
обстоятелства, изключващи отговорността му.
8
По делото се установи наличието на застрахователно правоотношение на
ответника по застраховка гражданска отговорност на водача на автомобила. От
заключението на вещите лица по изготвената експертиза от която се установява
механизма на настъпване на ПТП, както и причинно-следствената връзка между
настъпването на ПТП и смъртта на брата на ищцата.
В ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В споменатите постановления на Пленума на ВС е залегнало разрешението, че за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия
- неговите низходящи /деца/, съпруг, възходящи /родители/, отглеждано, но
неосиновено дете, съответно отглеждащия го, както и лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия.
В мотивите на тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС се приема, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и
сестри, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения те са
част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка
на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
цитираните постановления на Пленума на ВС.
В светлината на разрешението, дадено в тълкувателното решение, след като
анализира в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищцата
не са провели пълно и главно доказване на конкретни факти, сочещи на съществуване
на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия й брат, за очаквана и загубена
подкрепа и за настъпили от неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за
родствената връзка братя/сестри.
По делото се установи, че 3 години преди смъртта на брат си ищцата е заживяла
с нов мъж в живота в различен град от този в който живеел починалия й брат. Ищцата
създала собствено семейство, отглеждала е двете си деца, починалият й брат годил за 6
месеца в Германия за да работи, макар и да се срещали по семейни празници, това не
винаги се е случвало като например преди настъпването на катастрофата ищцата не
можала да се организира да празнува Коледа с починалия си брат, който празнувал с
останалата част от семейството. Починалият брат на ищцата не искал да афишира
добрите си отношения с ищцата в най-близкия си кръг – приемните родители с които
живеел и при управлението на чиито автомобил настъпила катастрофата. Изложеното
сочи за промяна на отношенията между ищцата и починалия й брат след заминаването
на ищцата във Враца, известно дистанциране в отношенията между ищцата и
починалия й брат намаляване на честотата на контактите помежду им, възникването на
нов център на жизнени интереси на ищцата в новото й семейство и деца, което
изключва към момента на смъртта отношения между ищцата и починалия й брат,
9
надхвърлящи нормално присъщите добри отношения за съответната родствена връзка.
Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че ищцата
не е доказала конкретни факти и обстоятелства, които да покриват критерия
"изключителност" на съществуващата с пострадалата емоционална и духовна връзка и
на преживените от нея болки и страдания, като основание да бъде призната за
материално легитимирана да получо парично обезщетение, поради което намира, че
предявения искове следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид на неоснователността на претенцията за обезщетение не следва да се
присъжда и обезщетение за забава върху сумата.
С оглед изхода на делото на ищцата не се следват разноски, нито пък следва да
бъде определяно възнаграждение на предоставилия безплатна правна помощ адвокат,
което да бъде възложено на ответника.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника се следват разноски
а именно 700 лв. възнаграждение за вещите лица на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и
200 лв. юрисконсултско възнаграждение с оглед цената на иска на осн. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. Наредбата за правната помощ.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
чрез адвокат Ж. Д. Д. от ХАК, адрес за призоваване: ***, e-mail *** срещу ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ***, *** искове с правно основание 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение, в размер на 100 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на брат й Б. С. Б., с ЕГН **********, загинал при ПТП на 26.12.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на претенцията на 06.04.2022 г. до
окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, адрес за
призоваване: ***, e-mail *** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, *** сумата от
700 лв. разноски за вещи лица по делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА П. С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, адрес за
призоваване: ***, e-mail *** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, *** сумата от
200 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. Наредбата за
правната помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
10